Решение № 127 от 13.06.2019 г. на ВКС по т. д. № 2651/2017 г.

Решение № 127 от 13.06.2019 г. на ВКС по т. д. № 2651/2017 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Александър Цонев Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК. Образувано е по молба на "Елексир" ЕООД, гр. София, за отмяна на влязлото в сила решение от 14.07.2017 г. по т. д. № 1204/2011 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. Като основание за отмяна в молбата е посочено противоречие с две по-рано постановени и влезли в сила съдебни решения - решение 49/04.04.2011 г. по т. д. № 561/2010 г. на ВКС, ТК, І т. о. и решение от 30.01.2006 г. по т. д. № 1770/2004 г. на Софийски апелативен съд, потвърдено с решение № 658/01.11.2006 г. по т. д. № 261/2006 г. на ВКС, ТК, І т. о.. Молителят твърди, че решенията си противоречат, тъй като с решението, чиято отмяна се иска, е приет за нищожен поради липса на основание предварителен договор за покупко- продажба на недвижим имот, инкорпориран в договор за наем, а в другите съдебни решения, договорът за наем е приет за действителен. Молителят е подал и молба за отмяна на същото решение на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК с вх. № 6506/05.07.2018 г. по описа на ВКС, озаглавена като "Искане за допълване на определение № 313/20.12.2017 г. " тъй като бил лишен от право на участие поради обстоятелството, че съдът се е произнесъл по правоизключващо възражение за нищожност на предварителния договор (поради липса на основание), без насрещната страна да го е била въвела с твърдения. "Елексир" ЕООД е поискал същевременно и спиране на настоящото дело, доколкото било сезирано Народното събрание за извършване на законодателни промени. Освен това е поискано от съда да направи преюдициално запитване до СЕС по въпроси относно нарушението на правото му на справедлив процес и по въпроси от значение за съществото на спора, по-конкретно за това дали предварителният договор е нищожен. Ответникът "Никра Инвест груп" е възразил срещу посочените искания с доводи за недопустимост и неоснователност. При разглеждането на исканията по реда на тяхното обуславящо значение, ВКС намира следното: Допълнителната молба за отмяна на решение от 14.07.2017 г. по т. д. № 1204/2011 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК с вх. № 6506/05.07.2018 г. по описа на ВКС, озаглавена като "Искане за допълване на определение № 313/20.12.2017 г. " е подадена извън 3- месечния срок от узнаване на решението. Първоначалната молба за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК е с вх. № 9686 на Видински районен съд и е подадена на 29.08.2017 г. В нея липсват твърдения за факти, които да се квалифицират като предпоставки по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, както и не е посочено основание за отмяна на решението по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Дори да се приеме, че датата на подаване на тази молба е дата за узнаване на решението, чиято отмяна се иска, то допълнителната молба за отмяна на същото решение на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК с вх. № 6506/05.07.2018 г. по описа на ВКС, озаглавена като "Искане за допълване на определение № 313/20.12.2017 г., безспорно е подадена извън 3-месечния преклузивен срок. Поради това тя следва да се остави без разглеждане. Искането за спиране на делото е неоснователно, тъй като сезирането на Народното събрание за законодателно изменение, не е процесуална пречка за разглеждането на делото. Процесуалните пречи за разглеждане на делата се уреждат изрично в закона, тъй като пораждат задължение на съда да спре или прекрати съдопроизводствените действия. В настоящия случай законът не урежда такава абсолютна отрицателна процесуална предпоставка за упражняване на правото на отмяна, поради което искането за спиране е неоснователно. Искането за преюдициално запитване е също неоснователно. Процесуалните предпоставки за извършване на запитване са налице в две хипотези- когато тълкуването на разпоредба от Правото на ЕС или тълкуването и валидността на акт на органите на ЕС е от значение за правилното решаване на делото (чл. 628 ГПК). В случая производството по отмяна на влязло в сила решение включва следните действия на ВКС - проверка допустимостта на молбата за отмяна на основанията в чл. 305 и чл. 306 ГПК (легитимация, срок, мотивирано изложение) и след допускането - проверка на основателността на молбата за отмяна, а именно дали установените от съда факти съответстват на предпоставките от посоченото основание за отмяна (в хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК съдът проверява дали е налице обективен и субективен идентитет на съдебните решения, чието противоречие се твърди). Както е видно, в случая не е необходимо прилагането и съответно тълкуването на разпоредба от Правото на ЕС или тълкуването и валидността на акт на органите на ЕС, поради което искането за преюдициално запитване е неоснователно. Неоснователна се явява и молбата за отмяна на съдебното решение от 14.07.2017 г. по т. д. № 1204/2011 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. на основание чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК. Липсва обективен идентитет между делата, за които се твърди противоречие на постановените съдебни решения. Сключеният процесен договор между страните е със смесен характер, тъй като съдържа в себе си два договора- договор за наем и предварителен договор за покупко- продажба. Нищожността на предварителния договор не се отразява на действителността и действието на договора за наем, тъй като последният има самостоятелен характер. Частичната нищожност не води до нищожност на цялата сделка (чл. 26, ал. 4 ЗЗД). При това положение, когато с едни влезли в сила съдебни решения е било прието, че договорът за наем е действителна сделка, а с друго решение е приет за нищожен предварителния договор за покупко- продажба, то постановените съдебни актове не се намират в противоречие. Оттук липсва основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК на влязлото в сила решение от 14.07.2017 г. по т. д. № 1204/2011 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. Воден от горното, ВКС