Решение № 664 от 21.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1723/2008 г.

Решение № 664 от 21.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1723/2008 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Снежанка Николова Производството е по § 2, ал. 12 ПЗР на ГПК, във връзка с чл. 231, ал. 1, б. "г" от ГПК (отм.). Образувано е по постъпилата от А. Р. Т., М. Б. М., В. Х. Т., Й. Н. К., Н. А. И., Н. С. М., М. Б. В., М. П. В., З. А. А., С. А. А., З. Д. Т. и С. Т. Т., всички от гр. П., ул. "." № 11, бл. 6, вх. "А" молба за отмяна на влязлото в сила решение от 5.10.2007 г. по гр. д. № 415/2007 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е отменено първоинстанционното решение на Пловдивския районен съд и вместо това са отхвърлени исковете им против ответниците за заплащане на сумата 1 090 лв., представляваща половината от получената наемна цена по договор с "М" ЕАД от 1.09.2001 г. за отдаване под наем на обща част от жилищен блок № 6, намалена със сумата 350 лв., за периода 1.09.2001 г. до 1.02.2003 г. Молителите сочат като основание за отмяна на горното решение наличието на друго влязло в сила решение между същите страни, за същото искане и на същото основание, което му противоречи - решението от 8.03.2005 г. гр. д. № 3112/2003 г. на Пловдивския окръжен съд. С него настоящите ответници са осъдени да заплатят на молителите, ищци - етажни собственици от вх. "А"сумата 350 лв., по предявен частичен иск от сумата 1 440 лв., представляваща половината от получения наем по договора с "М" ЕАД от 1.09.2001 г. за периода от 1.09.2001 г. до 1.02.2003 г. Поради това и считат, че атакуваното въззивно решение, с което искът им за разликата над тази сума до 1 440 лв. - 1 090 лв., е отхвърлен, му противоречи и молят за отмяната му. Ответниците по молбата за отмяна, чрез адв. П. Х. в писмено становище и в съдебно заседание чрез адв. Б, пълномощник на Д. К., оспорват същата. Върховният касационен съд, II гражданско отделение, в настоящия си състав, като прецени доводите на молителите въз основа на данните по делото, намира следното: Решението, чиято отмяна се иска, е влязло в сила на 5.10.2007 г., с постановяването му, като неподлежащо на касационно обжалване, съгласно чл. 219, б. "а" ГПК (отм.). Молбата за отмяната му е подадена в срока по чл. 232, ал. 1 ГПК (отм.), поради което и производството е допустимо. Разгледана по същество обаче, молбата е неоснователна, тъй като не е налице хипотезата на чл. 231, ал. 1, б. "г" ГПК (отм.). Действително, между страните по настоящето дело е водено предходно дело - гр. д. № 590/2003 г. на ПлРС, с влязло в сила решение по което - от 8.03.2005 г. по въззивното производство по гр. д. № 3112/2003 г. ПлОС е уважен предявения частичен иск за сумата 350 лв., представляваща част от цялата сума 1 440 лв. - половината от получения наем по сключения с "М" ЕАД договор за наем на обща част на жилищния блок. Предмет на производството по гр. д. № 3082/2005 г. ПлРС е претенцията на същите ищци за разликата над уважения частичен иск - за сумата 350 лв., до цялата дължима сума, представляваща половината от наема за същия период - 1 440 лв. или за 1 090 лв., като искът е отхвърлен с влязлото в сила въззивно решение, чиято отмяна се иска с настоящата молба. Следователно, макар и между същите страни, искането по двете производства е различно - в първото е предявен частичен иск, като влязлото в сила решение по него формира сила на присъдено нещо само за този размер, но не се ползува със сила на присъдено нещо за останалата част. Затова и предявеният иск за разликата над уважения размер по частичния иск до пълния претендиран размер на половината от наема е допустим, но в него ищците носят на общо основание доказателствената тежест да установят твърдените обстоятелства. Постановеното по втория иск съдебно решение не противоречи на първото, с което е уважен частичния иск, тъй като има за предмет различно искане. Затова и в случая не е налице хипотезата на чл. 231, ал. 1, б. "г" ГПК (отм.) за отмяна на атакуваното с настоящата молба въззивно решение, с което е отхвърлен иска за разликата до сумата от 1 440 лв. Останалите изложени в молбата за отмяна съображения за неправилността на решението поради нарушения на материалния и процесуалния закон не могат да бъдат обсъждани, тъй като представляват касационни основания за отмяна, които не могат да се разглеждат в настоящето извънинстанционно производство за отмяна. Въззивното решение, като необжалваемо е влязло в сила, поради което и оплаквания, свързани с неговата неправилност, не могат да се разглеждат, тъй като е изключено от касационен контрол по силата на закона - чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.). Влезлите в сила решения могат да бъдат отменени по реда на чл. 231 ГПК (отм.) само в изрично предвидените хипотези, каквито не са налице в настоящия случай, поради което и молбата за отмяна следва да се остави без уважение. С оглед изхода на делото молителите следва да заплатят на ответника Д направените в настоящето производство разноски в размер на 500 лв. Водим от горното, настоящият състав на II ГО на Върховния касационен съд