Решение № 4998 от 9.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8483/2012 г.

Решение № 4998 от 9.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8483/2012 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административно-процесуален кодекс (АПК). Производството е образувано по касационна жалба на "Заводски строежи" АД гр. Перник против решение № 2347/2.05.2012 г., постановено по адм. д. 9184/2011 г. по описа на Административен съд - София - град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт (РА) № 2001004922/23.02.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. София, потвърден с Решение № 1442/25.08.2011 г. на директора на Дирекция aОУИo при ЦУ на НАП гр. София, с който за дружеството са установени допълнителни публични вземания - ДДС за довнасяне общо в размер на 10 598,55 лева и лихви за забава в размер на 4 158,79 лева. Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно, поради нарушение на процесуалния и материалния закон - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска да бъде отменено обжалваното решение и ревизионния акт по подробни съображения, изложени в касационната жалба. Претендира заплащане на разноски. Ответникът Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София при Централно управление на Национална агенция за приходите (ДД "ОДОП") не се представлява в съдебно заседание, не е представил писмен отговор. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е частично основателна. С обжалваното решение Административният съд е приел, че според направените от експерта констатации, процесните приходи първоначално са осчетоводени по кредита на с-ка 418/1 "Клиенти, признати приходи" по съответните партиди на тримата контрагенти - "Софстрой бетон" ЕАД, "Летис" ЕООД и "Илиян Ангелов" ЕООД. За тези записвания няма съставени първични счетоводни документи. По-късно приходите са осчетоводени, като е дебитирана с-ка 418/1 "Клиенти признати приходи" и е кредитирана с-ка 701 "Постъпления от продажби на СМР". 3а част от признатите приходи, по отношение на клиента "Софстрой бетон" ЕАД е издадена фактура № 5401/30.10.2009 г., с данъчна основа 25475,27 лева и ДДС 5 095,05 лева. Фактурата е отразена, съгласно изискванията на ЗДДС в дневника за покупки и продажби по ДДС и справка-декларация по ДДС за м. 10.2009 г. Съдът е приел за установено от вещото лице, че счетоводните сметки за отчитане на приходите на дружеството са приключени и имат нулеви салда, което означава, че техните кредитни обороти за 2007 г. са намерили отражение в раздел приходи, на отчета за приходи и разходи за тази година. Анализирайки заключението на вещото лице и останалите събрани доказателства, съдът е намерил, че изложените в жалбата доводи и твърдения са лишени от правна опора, тъй като по силата на чл. 25, ал. 4 от ЗДДС, при доставка с периодично, поетапно или непрекъснато изпълнение, с изключение на доставките по чл. 6, ал. 2, всеки период или етап, за който е уговорено плащане, се смята за отделна доставка и данъчното събитие за нея възниква на датата, на която плащането е станало дължимо, а съгласно чл. 12, ал. 1 от ППЗДДС /в редакцията към 2007 г./, с изключение на случаите по чл. 25, ал. 3 и 4 от закона, услугата се счита за извършена по смисъла на закона на датата, на която възникват условията да бъде признат приходът от нея съгласно Закона за счетоводството и приложимите счетоводни стандарти. Постановеното решение е незаконосъобразно, резултат на допуснато съществено процесуално нарушение от страна на съда. За изясняване на спора от фактическа страна съдът е назначил съдебно- счетоводна експертиза, определил е задачи, съотносими с направените в жалбата твърдения и възражения по издадения РА, но не в пълния им обем. В съответствие с принципа на служебното начало в процеса и в изпълнение на вменените процесуални задължения по чл. 9, ал. 3 и чл. 171, ал. 2, чл. 174, ал. 4 АПК вр. с § 2 ДР ДОПК, съдът не е поставил задача на вещото лице да изследва дали осчетоводения приход е реално получен. В съдебното заседание, проведено на 25.01.2012 г. вещото лице изрично е заявил, че "Счетоводно е отчетен приход и е деклариран приход, а дали реално е получен не се знае, няма данни", а по-надолу - "помолих тези документи да ми ги предоставят, но не ми бяха предоставени." Останало е неизяснено по делото дали осчетоводените приходи от страна на жалбоподателя са въз основа на извършено реално плащане на извършените строителни услуги или въз основа на нередовност в счетоводството на жалбоподателя поради неправилно тълкуване на съответния счетоводен стандарт и осчетоводяване като приход себестойността на вложените материали в съответния обект. Поради неизследването на тези обстоятелства се е стигнало до неизясняване на фактическото извършване на плащанията, а оттам и на делото от фактическа страна. което препятства разглеждането му от ВАС по съществото на спора и съответно проверяване на правните изводи на първоинстанционния съд. Предвид това, първоинстанционното решение ще следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, за изясняване на посочените по - горе конкретни съображения като при новото произнасяне бъде извършена съвкупна преценка на всички доказателства и въз основа на нея бъдат изградени фактическите констатации и правните изводи на съда, след разглеждането им и в контекста на доводите на страните. Предвид изхода на спора и разпоредбата на чл. 226, ал. 3 от АПК, по направеното от касаторите искане за присъждане на сторените по делото разноски следва да се произнесе първоинстанционния съд при новото разглеждане на делото. По изложените съображения, Върховният административен съд, осмо отделение,