Решение № 450 от 14.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2204/2020 г.

Решение № 450 от 14.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2204/2020 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. Симов, подадена чрез адвокат В. Бенатов от АКС, в качеството му на процесуален представител, насочена срещу Решение № 7203/22.11.2019 г. по административно дело № 251/2018 г. на Административен съд - София- град (АССГ). Касационният жалбоподател излага твърдения за неправилност на съдебното решение, поради постановяването му в нарушение на закона, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост- касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че съдът е разгледал доказателствата и оспорванията на писмени документи поотделно, без да анализира връзката между тях и поради това е достигнал до погрешни правни изводи. Излага съображения, че съдът не е анализирал довода, че решението на комисията е постановено в противоречие със законовите изисквания за издаване на индивидуален административен акт. Смята, че разкриването като агент е сторено въз основа на недостоверна документация. Моли да се отменят съдебното решение и решението на комисията. Ответникът- Комисия за разкриване на документите и обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (КРДОПБГДСРСБНА/ Комисията) в подадения писмен отговор счита решението на първоинстанционния съд за законосъобразно и правилно, като съобразено с трайната съдебна практика по прилагане на закона. Моли да се остави без уважение касационната жалба и потвърди обжалваното решение на АССГ. Касационният жалбоподател- С. Симов, в съдебно заседание чрез адв. Бенатов моли да се приеме, че касационната жалба е основателна и да се отмени обжалваното решение на първоинстанционния административен съд. Ответникът- Комисия за разкриване на документите и обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, в съдебно заседание чрез юрисконсулт Табакова моли да се остави без уважение подадената касационна жалба, като неоснователна и да се потвърди решението на първоинстанционния съд, като обосновано и правилно, и постановено при липса на нарушаване на съдопроизводствените правила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Излага доводи, че решението е неправилно и същото следва да бъде отменено. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. С обжалвания съдебен акт АССГ e ОТХВЪРЛИЛ жалбата на С. Симов срещу Решение No 2-1142 от 7.12.2017 г. на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия в обжалваната част, с която е установена и обявена принадлежността му към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА. За да стигне до този правен резултат, съдът е намерил, че административният акт е издаден от компетентен орган и в предписаната от закона писмена форма. Счел е, че описаните във фактическата част документи в своята съвкупност безспорно установяват принадлежността на лицето към органите по чл. 1 от закона. Приел е за неоснователни възраженията на жалбоподателя, с които е оспорил документите от процесното досие, като е обсъдил доводите за наличието на зачертавания и за тяхната доказателствена стойност. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд- трето отделение намира съдебното решение за правилно, а подадената срещу него касационна жалба за НЕОСНОВАТЕЛНА. Необосновано касационният жалбоподател счита, че решението на АССГ е необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Решаващият съд е преценил законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно всички критерии на чл. 146 от АПК. На база изяснената фактическа обстановка и след приложение на относимата правна уредба са изложени обосновани правни изводи. Мотивите в съдебното решение са формирани на база точно възприетите факти и дават конкретни отговори на развитите оплаквания на жалбоподателя- чл. 172а, ал. 1 и ал. 2 АПК. Неоснователни са твърденията на касационния жалбоподател за неправилност на съдебното решение, поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Решаващият съд в проведеното съдебно производство е събрал и анализирал относимите доказателства, като е изяснил релевантните за спора факти и обстоятелства. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател, че съдът е разгледал доказателствата и оспорванията на писмени документи поотделно, без да анализира връзката между тях и поради това е достигнал до погрешни правни изводи. В съдебното производство съдът е осигурил упражняване на всички процесуални права и е разгледал развитите тези на жалбоподателя. При задълбочено извършения анализ на събраните доказателства, поединично и в тяхната съвкупност е извел фактически и правни изводи, като се е съобразил с всички искания и доводи на страните. Неоснователно е и твърдението на касационния жалбоподател, че решението е издадено в нарушение на материалния закон. При правилно установена фактическа обстановка съдът е изградил правни изводи в съответствие с материалния закон. Правилно в обжалваното решение адм. съд е приел, че адм. акт съдържа необходимите реквизити. Съдържанието на решението на Комисията, с което се обявява принадлежност на лице към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, е определено в чл. 29, ал. 2, като необходимите реквизити са изброени изчерпателно. Посочените в чл. 29, ал. 2, т. 2 от закона реквизити се съдържат в обжалвания административния акт. Налице са подробно изложени фактически и правни основания, послужили за приемането му, което е видно от неговото съдържание. В решението е налице необходимата конкретика, като е посочено в какво качество по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗДРДОПБГДСРСБНА, е оказвана негласната помощ– агент, която категория лица изрично попада към секретните сътрудници. Правилно в обжалваното решение съдът е приел, че не е налице незаконосъобразност на оспорения административния акт, поради липсата на съществено процесуално нарушение- чл. 146, т. 2 АПК. От комисията са изяснени относимите факти и обстоятелства- чл. 35 от АПК. В хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на административно- производствените правила. Правилно АССГ е приел, че решението на комисията е постановено, съобразно действащите материалноправни разпоредби. Административното производство по установяване и обявяване на определени от закона категории лица за принадлежност към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, респективно- решението на Комисията, с което завършва това производство, по своята правна природа е регистрационно, с оглед изпълняваните констативно- охранителни функции в обществен интерес. По същността си атакуваният административен акт няма конститутивен ефект, а само установява и удостоверява, наличието на конкретен юридически факт въз основа на документи, изчерпателно посочени в чл. 25 от същия. Правомощието на комисията за разкриване и обявяване на принадлежност на физическите лица към органите по чл. 1 е изрично регламентирано в разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, а редът за това е разписан в глава трета на закона. По делото не се спори, че касационният жалбоподател е извършвал публична дейност, като физическо лице, придобило акции или дялове в приватизирани държавни и общински предприятия или обособени части от тях (Руен ООД) и следователно попада в приложното поле на задължителната проверка на комисията по чл. 26, ал. 1, т. 2, вр. чл. 3, ал. 2, т. 9 от закона. Този извод не се променя от възраженията на касационния жалбоподател, че не е бил сътрудник на държавна сигурност. Обсегът на изследване е не активност или резултативна деятелност. Обект на установяване е наличието на документиране на факти и обстоятелства свързани с ДС. В съответствие със закона адм. съд намира, че въз основа на представените от ответника доказателства, може да се направи обоснован и категоричен извод, че по отношение на жалбоподателя са били налице основанията, за установяване и обявяване на неговата принадлежност към ДС. В разпоредбата на чл. 25, т. 3 от Закона са изброени неизчерпателно документите, въз основа на които се установява принадлежност на дадено лице към службите, посочени в чл. 1 от Закона, като за секретен сътрудник, редакцията на посочената разпоредба не изисква кумулативната им даденост. В случая оспореното пред съда решение на Комисията се основава именно на документи, визирани в тази разпоредбата на Закона, а именно: документи, съставени от ръководилия го щатен сътрудник: документи, въз основа на които е установена принадлежността – разходни документи от ръководил го щатен служител, рег. бланка, съдържащи се в дело А1 - 35994, рег. дневник, картони – обр. 4 – 2 бр. Тяхната доказателствена сила произтича от съставянето им при условията на чл. 179 ГПК. Същите писмени документи, макар да са оспорени, предвид техния брой и съдържание не будят съмнение по отношение на тяхната автентичност и достоверност. Ангажираните от страна на жалбоподателя доказателства, не опровергават данните, които се съдържат в тях. Необоснована е тезата на касатора за доказана неавтентичност на картони образец 4. Същият кореспондират с останалите данни от Оперативното дело. В случая от оспорващия не е оборена доказателствената сила на представените от комисията документи, послужили за издаване на оспорения адм. акт- чл. 179 ГПК. Приобщените към административната преписка писмени доказателства регистрацията на дело при псевдоним "Атанасов" съдържат конкретна информация и данните в тях обуславят еднозначен извод за съществуването на архивно дело на лицето. В адм. преписка са налице достатъчно документи, които съдържат данни за принадлежност към службите- чл. 25, т. 3 от Закона. Правилно решаващият съд е приел, че оспореното решение на Комисията е адм. акт, издаден при спазени административно- производствени правила и материално- правни предпоставки. Настоящият съдебен състав намира, че решението на АССГ е правилно и следва да бъде оставено в сила. При така изложените мотиви настоящият състав на Върховния административен съд, на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК