Решение № 12208 от 24.09.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12163/2012 г.

Решение № 12208 от 24.09.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12163/2012 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Главна дирекция "Гранична полиция" против решение № 2953 от 1.06.2012 г. по адм. дело № 11575/2011 г. на Административен съд София - град, с което е отменена заповед № 4865/22.11.2011 г. на същия административен орган, с която на Златко Огнянов Златков е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от една година. Жалбоподателят поддържа, че решението е незаконосъобразно, тъй като заповедта е издадена при спазване на всички изисквания на закона. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов акт по същество, с който жалбата на Златков против заповедта за налагане на наказание да бъде отхвърлена. Ответникът не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд София - град е законосъобразно. Правилно съдът приема, че оспорената заповед № 4865/22.11.2011 г. на директора на Главна дирекция "Гранична полиция", е издадена от компетентния орган, но следва да бъде отменена, тъй като при постановяването й са допуснати съществени нарушения на формата. Законосъобразно е заключението, че независимо от формалното съответствие с изискванията на нормата на 246, ал. 1 от ППЗМВР, заповедта съдържа противоречиви мотиви, които препятстват установяване на действително извършеното от служителя нарушение. От една страна при постановяване на административния акт органът се позовава на приключилото дисциплинарно производство и данните в обобщената справка и становището на дисциплинарно-разследващия орган и като фактически обстоятелства приема, че полицейският служител е отправил обидни думи, закани и обвинения към гражданин по повод настъпило по вина на последния пътнотранспортно произшествие. От друга страна в заповедта органът цитира и становище № 49971/04.11.2011 г. на началника на отдел "Човешки ресурси" на дирекцията, в което е прието, че Златков е нанесъл удари на гражданина в областта на главата и долните крайници. При това противоречие неизяснен остава въпросът за това, в какво точно се изразява поведението на служителя, което да се квалифицира като нарушение. Противоречива е и правната квалификация на извършеното от Златков. Както вече се посочи в заповедта е възприета фактическата обстановка, установена в обобщената справка. В последния документ обаче не са установени нарушения на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, а на чл. 224, ал. 2, т. 1 от ЗМВР и е предложено на служителя да бъде наложено дисциплинарно наказание "писмено предупреждение". Същевременно в заповедта е прието, че поведението на Златков съставлява нарушение на т. 4 и т. 19 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР и деянията са квалифицирани като дисциплинарни нарушения по смисъла на чл. 224, ал. 1 и ал. 2, т. 4 от ЗМВР - квалификации, които се съдържат в становището на началника на отдел "Човешки ресурси". Действително при квалифициране на деянието и преценката на наказанието дисциплинарно-наказващият орган не е обвързан от становището на дисциплинарно - разследващия орган. В случай обаче, че не възприеме установеното при проверката, органът е длъжен да изложи самостоятелни мотиви за това, в какво точно се изразява нарушението, кои са нарушените норми и защо е преценено, че поведението на наказания служител противоречи именно на тези текстове. В разглежданата заповед това не е направено. Не са изложени съображения за причините, поради които констатациите в обобщената справка на дисциплинарно - разследващия орган и становището на началника на отдел "Човешки ресурси" са възприети от органа избирателно, в отделни техни части. Липсва и мотивировка на изводите за несъвместимост на описаните в заповедта действия на служителя с морала и противоречието им с етичните норми на поведение, след като в обобщената справка, изготвена от дисциплинарно-разследващия орган, такава квалификация на действията на Златков не е направена. От друга страна не са изложени и съображения за причините, поради които е възприета правната квалификация в становището на началника на отдел "Човешки ресурси", след като тя е направена след установяване на различна фактическа обстановка и действия от страна на служителя, които не са отразени в заповедта за наказание. Не са изложени и съображения относно вида на наложеното наказание, тъй като и в тази част документите, на които органът се позовава се разминават като съдържание. Допуснатите противоречия във фактическите констатации и правната квалификация са съществени, тъй като са пречка за установяване на конкретно извършеното от служителя и на разпоредбите, които са нарушени и по този начин ограничават правото на служителя на защита. Така постановена заповедта не съдържа правните и фактически основания, довели до издаването й, т. е. в действителност не са изпълнени изискванията на чл. 246, ал. 1 от ППЗВР във връзка с чл. 257 от ППЗМВР. Това е самостоятелно основание за отмяна на заповедта, поради което изводът на първоинстанционния съд в този смисъл е законосъобразен. Описаните нарушения във формата на административния акт водят и до нарушение на материалния закон, тъй като заповедта е издадена, без да е установено в какво се изразява извършеното от служителя нарушение. Това е още едно основание за отмяна на административния акт. Поради всичко изложено настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати посочените от касатора нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК и атакуваният съдебен акт е законосъобразен. Не са налице основания за неговата отмяна и следва да бъде оставен в сила. По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение,