Решение № 5393 от 7.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11397/2019 г.

Решение № 5393 от 7.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11397/2019 г., V о., докладчик председателят Галина Карагьозова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Г. Палагачев, чрез пълномощника му адв. В. Крумова, против решение № 4224 от 20.06.2019 г., постановено по адм. дело № 11583/2018 г. на Административен съд – София-град (АССГ), Второ отделение, 40 състав, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № ДН-00-19 от 10.10.2018 г., издадена от изпълнителния директор на Изпълнителна дирекция "Автомобилна администрация" (ИААА), с която му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на съдебното решение, поради необоснованост на изводите на съда, неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдебно производствените правила – отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорват се изводите на съда, че при издаване на оспорената заповед са спазени сроковете по чл. 94, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл), като се твърди, че моментът на узнаване на нарушението от дисциплинарно наказващия орган е 28.06.2018 г., когато главния директор на ГДАИ е поискал съдействие относно извършваща се проверка, касаеща деянието, за което е наложено наказанието. Твърди се необсъждане на доказателствата по делото и доводите на жалбоподателя за неспазване на нормата на чл. 93 от ЗДСл, свързани с твърдението, че не е изискано обяснение от служителя по нарушение, което да е конкретно и от което да става ясно за какво е наказан. Твърди се и нарушение, тъй като съдът не е оценил обстоятелството, че административния орган е отказал да представи като доказателства видеозаписите от проведените изпити по цитираните изпитни протоколи, ведно с докладите от проведения мониторинг, както и записите от охранителните камери от охранителната система на входа на ИААА. Оспорва се приетото от съда, че заповедта е законосъобразна. Възразява се че в нея няма изложени мотиви относно тежестта на нарушението и настъпилите последици от него за държавната служба, формата на вината, обстоятелствата, при които е извършено нарушението и цялостното служебно поведение на служителя, като е наложено най-тежкото наказание. Иска се отмяна на решението и да бъде отменена атакуваната заповед. Претендират се разноски. Ответникът – изпълнителният директор на ИААА, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Ичева, оспорва касационната жалба на първо място като недопустима, поради просрочие, алтернативно моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и счита, че същата следва да бъде отхвърлена. Върховният административен съд, в настоящия състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 211 от АПК, поради което е процесуално допустима. В тази връзка е неоснователно възражението за просрочие на касационната жалба, тъй като видно от приложените по делото съобщения е налице едно нередовно връчване и съобщаване на съдебното решение (в който смисъл има и резолюция на решаващия съд от 9.07.2019 г.), като съобщението следва да се счита за редовно връчено на 15.07.2019 г. От този момент започва да тече четиринадесетдневния срок за обжалване по чл. 211 от АПК, който изтича на 29.07.2019 г., а касационната жалба е подадена на същата дата, по пощата, видно от плика с пощенско клеймо, т. е. същата е подадена в срок. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Предмет на контрол за законосъобразност в производството пред АССГ е заповед № ДН-00-19 от 10.10.2018 г., издадена от изпълнителния директор на Изпълнителна дирекция "Автомобилна администрация", с която на настоящия касатор на основание чл. 90, ал. 1, т. 5, чл. 97, ал. 1, във връзка с чл. 89, ал. 2, т. 5, във вр. с чл. 91, ал. 1 и чл. 92, ал. 1 от ЗДСл е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение за длъжността държавен инспектор в отдел "Контрол и статистика" – Главна дирекция "Автомобилна администрация" (ГДАИ). Съдът е събрал относимите за спора доказателства и е приел за установено от фактическа страна, че дисциплинарното производство е образувано по повод на постъпил на 31.07.2018 г. доклад от главния директор на ГДАИ, до заместник-изпълнителния директор на агенцията, в който се съдържат данни, че при извършена проверка за ползван от жалбоподателя отпуск, за периода 13.11.2017 г. – 12.04.2018 г. е установено, че по време на проведено обучение за управление на МПС, служителят едновременно с обучението се е водил и на работа. Към доклада са приложени два броя учебни картона за проведеното обучение по дати и изпити за правоспособност за управление на МПС, категория/подкатегория "С+Е" и "Д". На 15.08.2018 г. е постъпил още един доклад от главния директор на ГДАИ, до заместник-изпълнителния директор на ИААА, в който се съдържат данни, че жалбоподателя, като отговорник на екип за извършване на проверка не е изпълнил задълженията си за докладване и извършване на същата. На основание тези данни, със заповед № РД-01-761/14.08.2018 г. на изпълнителния директор на ИААА, на основание чл. 96, ал. 1 от ЗДСл е наредено дисциплинарният съвет на ИААА да образува дисциплинарно дело срещу Палагачев за изясняване на фактите и обстоятелствата, изложени в доклада от 31.07.2018 г., а със заповед № РД-01-796/27.08.2018 г. е наредено дисциплинарният съвет да образува и дисциплинарно дело за изясняване на фактите и обстоятелствата, изложени в доклада от 15.08.2018 г., като двете дела бъдат обединени за общо разглеждане. Наредено е дисциплинарният съвет да представи на изпълнителния директор решение, съдържащо становище относно наличието или липсата на основание за ангажиране на дисциплинарната отговорност на служителя и цялостното му поведение, като в случай, че е налице основание за налагане на дисциплинарно наказание – да представи становище относно вида и размера на наказанието, съответстващо на извършените нарушения. Дисциплинарният съвет е обединил производствата, като на основание чл. 96, ал. 2 от ЗДСл е изискал писмени обяснения от държавния служител във връзка с докладите, в срок до 29.08.2018 г., както и същият е поканен да се яви за изслушване на 29.08.2018 г. от 10 часа, като писмените покани са получени от него на 28.08.2018 г. На 29.08.2018 г. жалбоподателят е депозирал писмени обяснения, като по отношение на отразеното в доклада от 31.07.2018 г. е посочил, че не си спомня какво точно е правил преди осем месеца, изразил е съмнение, че може да са допуснати технически грешки при попълването на картоните, като е възможно да има размяна на времената за обучение на различните кандидати, обучавани в една и съща група. Също така е посочил, че се е подписвал на попълнения от инструктора картон. На проведеното изслушване на служителя, отразено в протокол от 29.08.2018 г., същият е заявил, че поддържа дадените от него писмени обяснения, потвърждава, че е присъствал на всички учебни часове по време на обучението си и е положил лично подписа си в представените по дисциплинарното дело учебни картони. Посочил е, че невинаги чекинг системата на ИААА работи, понякога служителите от охраната са го пускали да излезе без да се чекира и да удостовери посредством предоставената му персонална магнитна карта напускането на сградата и че винаги, когато е могъл да излезе от сградата свободно, без да се чекира, се е възползвал от тази възможност. На 10.09.2018 г. в ИААА е депозиран доклад от извършена проверка в учебен център "Братя Василеви" ООД, ведно с обяснения от управителя на дружеството, от които се установява, че Палагачев е обучен в центъра като датите и часовете, вписани в учебните картони са посочени от курсиста и подписани лично от него. На 26.09.2018 г. е проведено заседание на дисциплинарния съвет, видно от протокол от същата дата, в който е отразено становището на съвета, че служителят не е спазил задължението си да подаде молба за отпуск в дните на обучение, тъй като същото, макар и относимо към повишаване на квалификацията му и свързано с професионалния му опит, не е препоръчано или разрешено от органа по назначаване. Служителят е посочил, че прави компромиси с работното време за сметка на професионалната си квалификация, чекирал е служебната си карта в края на установеното работно време в дните, в които е посещавал курса, което съставлява нарушение на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация (КПСДА) – чл. 11, чл. 8, ал. 1 и ал. 2, чл. 5, ал. 2 и чл. 21, ал. 1, с което е осъществил дисциплинарно нарушение по чл. 89, ал. 2, т. 5 от ЗДСл. Прието е, че нарушението е извършено виновно и съветът е предложил да бъде наложено дисциплинарно наказание "уволнение", за което са гласували пет от седемте му члена. Изготвен е доклад от 27.09.2018 г. до изпълнителния директор на ИААА. Дисциплинарно наказващият орган е изпратил покана до служителя за даване на писмени обяснения и изслушване, получена лично от него, като за проведеното изслушване е съставен протокол от 3.10.2018 г. Служителят е потвърдил, че е посещавал всички часове на курсовете, че е положил подписа си в учебните картони. На въпроса намира ли, че е нарушил професионалната етика като е представил на ръководството две противоречиви и взаимоизключващи се фактически обстановки – че е бил на работа и на обучение едновременно, служителят е заявил, че не смята, че е налице виновно поведение от негова страна, но не е представил обяснения за посочената констатация, не са изискани доказателства. На основание тези данни е издадена оспорената заповед. При тази данни от фактическа страна, от правна страна съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган – органът по назначаване и дисциплинарно наказващ орган, съгласно чл. 97, ал. 1, във вр. с чл. 92, ал. 1 от ЗДСл, в предвидената от закона писмена форма, като са спазени и специалните изисквания към формата и съдържанието на акта, регламентирани в чл. 97, ал. 1 от ЗДСл, при липса на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, както и при спазване на материалния закон. По отношение спазването на административно производствените правила, съдът е посочил, че са спазени както общите изисквания към процедурата, така и специфичните такива, предвидени от законодателя, с оглед тежестта на предлаганото наказание. Спазено е изискването на чл. 93, ал. 1 ЗДСл, като дисциплинарно наказващият орган е изпълнил задължението си да изслуша държавния служител и да му даде срок за писмени обяснения, да събере и оцени посочените от него доказателства, преди да наложи наказанието. Дадено е и становище от дисциплинарния съвет, съгласно изискването на чл. 96, ал. 1 от ЗДСл. Изяснени са фактите и обстоятелствата по извършеното нарушение, решението на дисциплинарният съвет е взето с изискуемото мнозинство от две трети от членовете и при спазване на изискванията за състава на чл. 95, ал. 2, 3 и 4 от ЗДСл. Съдът е приел, че е спазен и срокът за налагане на наказанието по чл. 94, ал. 1 от ЗДСл, тъй като моментът на откриване на нарушението не е настъпил на 31.07.2018 г. – датата на постъпване на доклада, съдържащ данни за нарушението, както се твърди в жалбата, а е започнал да тече от 10.09.2018 г., когато в ИААА е заведен доклад от извършена проверка в Учебен център "Братя Василеви" ООД. Двумесечният срок за налагане на наказанието е до 10.11.2018 г., а заповедта е издадена на 10.10.2018 г. и срокът е спазен, както е спазен и едногодишния срок от извършване на нарушението, тъй като същото е извършено в периода от 4.12.2017 г. до 21.12.2017 г., на конкретно посочените дати в заповедта, издадена на 10.10.2018 г. Съдът е отхвърлил и възраженията за допуснати нарушения по чл. 97, ал. 1, т. 4 и т. 5 ЗДСл, както и на чл. 91 ЗДСл, тъй като от събраните доказателства по безспорен начин е установено, че служителят е повишавал квалификацията си, но за периода на обучение не е ползвал отпуск. На отразените в учебните му картони дати, приети като доказателства и неоспорени от него, е посочено, че е бил на обучение в различни интервали в рамките на работното време, но това не е отчетено от чекинг системата и същият се е водил на работа. Служителят е признал обстоятелството, че се е случвало служителите от охраната да го пуснат да излезе без да се чекира и да удостовери посредством предоставената му персонална магнитна карта напускането на сградата като посочил, че винаги, когато е могъл да излезе от сградата свободно, без да се чекира, се е възползвал от тази възможност, както и че е правил "компромиси" с работното време за сметка на обучението си. Посоченото съставлява дисциплинарно нарушение по чл. 89, ал. 2, т. 5 от ЗДСл - неспазване на правилата на КПСДА - чл. 11 и чл. 5, ал. 2, съгласно които служителят е длъжен да спазва установеното работно време за изпълнение на възложените му задължения и при изпълнение на служебните си задължения следва поведение, което създава увереност у органите, чиято дейност подпомага, че могат да му се доверяват и да разчитат на него. Съдът е приел, че при определяне на вида и размера на дисциплинарното наказание са взети предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици за държавната служба или за гражданите, формата на вината на държавния служител, обстоятелствата, при които е извършено нарушението, цялостното поведение на държавния служител, като дисциплинарнонаказващият орган е споделил становището на дисциплинарния съвет, в което извършеното нарушение е оценено като особено тежко, защото вследствие на извършването му се създава представа у ръководството на ИААА, че се злоупотребява с доверието на органа по назначаването, в нарушение на принципите за професионална етика. Дисциплинарно наказващият орган също така е изложил мотиви, с оглед личните му възприятия при проведеното изслушване на служителя. По тези съображения, съдът е приел, че оспорената заповед е законосъобразна и е отхвърлил оспорването. Така постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че при издаване на оспорената заповед не са спазени сроковете по чл. 94, ал. 1 от Закона за държавния служител, тъй като моментът на узнаване на нарушението от дисциплинарно наказващия орган е 28.06.2018 г., когато главния директор на ГДАИ е поискал съдействие относно извършваща се проверка, касаеща деянието, за което е наложено наказанието, съответно за него е изготвен доклад от 31.07.2018 г. Възражението е релевирано и в първоинстанционното производство като правилно е отхвърлено от съда. Съгласно чл. 94, ал. 1 от ЗДСл дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. В закона липсва легална дефиниция на понятието "откриване на нарушението", но от смисловото и логическо тълкуване на съдържанието на нормата се налага извод, че за да е открито нарушението дисциплинарно наказващият орган следва да има яснота по основните признаци на същото – извършителят на нарушението, деянието чрез които е осъществено, времето, мястото на извършването, обстоятелствата, при които е извършено и неговите последици. В случая, в споменатите в касационната жалба доклади се съдържат само данни за предполагаемо нарушение, въз основа на които е разпоредено образуването на дисциплинарното производство и извършване на проверка по същите. Едва след постъпването при дисциплинарно наказващия орган на данните от проверката в дружеството, осъществило обучението на касатора, може да се приеме, че нарушението е открито, тъй като са станали ясни основните му признаци – извършител, изпълнително деяние, време и място на извършване и всички релевантни обстоятелства. Поради това правилен е изводът на съда, че срокът по чл. 94, ал. 1 от ЗДСл е започнал да тече от датата на постъпване на доклада от проверката в учебен център "Братя Василеви" ООД – 10.09.2018 г. - момента на откриване на конкретното дисциплинарно нарушение, за което е наложено наказанието, като правилно е прието спазване и на двумесечния срок от откриване на нарушението и на едногодишния срок от извършването му за налагане на наказанието. Неоснователно е възражението, че съдът не е обсъдил доводите на жалбоподателя за неспазване на нормата на чл. 93 от ЗДСл, свързан с твърдение, че не е изискано обяснение от служителя, което да е конкретно и от което да става ясно за какво е наказан. Възражението е обсъдено и правилно е отхвърлено. Видно от данните по делото, в рамките на дисциплинарното производство са събрани категорични доказателства, че жалбоподателя, с оглед отразяванията в учебните му картони от посещавания курс и от отразяванията в чекинг системата за спазване на работното време е бил по едно и също време на две различни места, което физически е невъзможно, както е посочил и решаващия съд. Ако отразеното в учебните картони е вярно, то служителят не е спазвал работното време и е използвал, както сам е признал, възможността да не въвежда излизанията си в чекинг системата, като едновременно с това не е ползвал отпуск. Ако е бил на работа, както е отразено в чекинг системата, данните от която са за напускане на работното място в края на работния ден в дните, в които служителят според отразеното в учебните картони е бил на курс, то отразеното в картоните не е вярно и същият фиктивно е посочен като посещаващ курсовете. И в двата случая е обективирано създаване на неверни данни по вина на касатора. Доказателствата не са оспорени, самият жалбоподател не е отрекъл по-голямата част от фактически установеното. Същият е бил наясно, за какво деяние е образувано производството, като се е опитвал да изгради защитна теза, която първоначално е била, че е възможно да са допуснати грешки в отразяванията в учебните картони, но при категоричното й опровергаване, чрез доказателствата, че същите са попълвани и подписвани лично от него, е променил позицията си, като е дал обяснения, че е правил компромиси с работното време и е използвал всяка възможност да не се чекира, за да повиши квалификацията си. В този смисъл, несъстоятелно е твърдението, че не е ясно за какво са му изискани обяснения както от дисциплинарния съвет, така и от дисциплинарно наказващия орган, както и какво е наложено наказанието. Нарушението е доказано, като в оспорената заповед са посочени конкретните дати на които е отразено посещение на курс и отразено присъствие на работа от чекинг системата. Поради това не е налице допуснато от съда съществено нарушение на процесуалните правила, поради неуважаване на искането на жалбоподателя за представяне като доказателства на видеозаписи от изпити по цитираните изпитни протоколи, ведно с докладите от проведения мониторинг, тъй като същите са от 29.12.2017 г., дата ирелевантна за производството. Що се касае до изисканите записи от охранителните камери от охранителната система на входа на ИААА, същите също са неотносими, тъй като нарушението, касае отразяванията/липсата на отразявания в чекинг системата. Доказателствата са правилно оценени от решаващия съд, като правилно е прието, че е осъществено от фактическа страна нарушение на изискванията на чл. 2, ал. 5 от КПСДА – служителят следва поведение, което не накърнява престижа на държавната служба, не само при изпълнение на служебните си задължения, но и в своя обществен и личен живот, чл. 11 от КПСДА - служителят е длъжен да спазва установеното работно време и да го използва за изпълнение на възложените му задължения, чл. 5, ал. 2 – при изпълнение на служебните си задължения служителят следва поведение, което създава увереност у органите, чиято дейност подпомага, че могат да му се доверят и разчитат на него, с което е осъществил състава на дисциплинарно нарушение по чл. 89, ал. 2, т. 5 от ЗДСл. Не намира опора в данните по делото и възражението, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като в нея няма изложени мотиви относно тежестта на нарушението и настъпилите последици от него за държавната служба, формата на вината, обстоятелствата, при които е извършено нарушението и цялостното служебно поведение на служителя, като е наложено най-тежкото наказание. Правилно съдът е приел, че заповедта е мотивирана и отговаря на изискванията на чл. 91 от ЗДСл. Дисциплинарно наказващия орган е изложил мотиви, защо счита, че нарушението е извършено виновно, защо счита, че е същото е особено тежко, като са обсъдени и другите относими обстоятелства по чл. 91 от ЗДСл – последиците за държавната служба, наличието на предходно наложено наказание "забележка", във фактическия състав на което също се съдържа правна квалификация за нарушение на принципите на КПСДА. Видно от приложеното по делото, влязло в сила решение № 7824 от 21.12.2018 г. по адм. дело № 8528/2018 г. на АССГ, наказанието "забележка" е наложено за нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в нарушение на режима за достъп до сградата на агенцията от външни лица, като настоящия касатор е съдействал на лице да влезе в сградата през вход, определен само за служители, както и го е допуснал до кабинета си, без да уведоми дежурния охранител, с цел издаване на временен пропуск. Постановеното решение не страда от сочените в касационната жалба пороци и такива открити при извършената на основание чл. 218 от АПК служебна проверка на съдебния акт, поради което като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора е основателна претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски за касационното производство за юрисконсултско възнаграждение, размерът на което на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 36 от Закона за адвокатурата и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, с оглед липсата на фактическа и правна сложност на делото следва да бъде определен в минималния размер от 100 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение,