Решение № 8983 от 13.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11390/2018 г.

Решение № 8983 от 13.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11390/2018 г., VI о., докладчик съдията Стела Динчева Производството е по чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Доктор Т. М." със седалище и адрес на управление [населено място], представлявано от управителя д-р Т. М. против решение № 453/04.07.2018 г. постановено по адм. дело № 437/2018 г. на Административен съд - П. в частта му, в която е отхвърлена жалбата на лечебното заведение против т. III. 1, т. III. 2 и т. III. 3 на заповед за налагане на санкция № РД-08-824/02.04.2018 г. на директора на РЗОК-П..

Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.

Ответникът - директорът на Районната здравноосигурителна каса гр. П. чрез гл. юрисконсулт Д. Г. с писмено становище по делото и в съдебно заседание оспорва касационната жалба и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване.

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна по следните съображения:

Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - П. е заповед за налагане на санкция № РД-08-824/02.04.2018 г. на директора на РЗОК-П. в частите и по т. I. 1, т. III. 1, т. III. 2 и т. III. 3 издадена на основание чл. 76, ал. 2 от ЗЗО и чл. 398, ал. 1, т. 1 и чл. 411, ал. 1 от НРД МД 2017 г. (отм.); , с която на ЕТ "Доктор Т. М." - изпълнител на първична извънболнична медицинска помощ по индивидуален договор (ИД) с НЗОК № 150327 от 05.05.2017 г. и от 18.02.2015 г. - са наложени санкции "финансови неустойки" с общ размер 200. 00 лв. на основание чл. 221, чл. 222, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. IА, т. 1 и чл. 224, ал. 1 от НРД МД 2017 г. и приложение № 3 към него (по 50 лв. за всяко нарушение).

С постановеното решение Административният съд – П. е отменил т. I. 1 на заповед за налагане на санкция № РД-08-824/02.04.2018 г., с която е наложена "финансова неустойка" в размер на 50 лева и е отхвърлил жалбата като неоснователна в останалата й част по отношение на т. III. 1, т. III. 2 и т. III. 3 на същата заповед за налагане на санкция, с която на ЕТ "Доктор Т. М." е наложена "финансова неустойка" в общ размер на 150 лева.

Изводите на съда произтичат от извършената преценка на събраните по делото доказателства, при която е установено нарушения в документацията по извършените прегледи (първични медицински и финансови документи) съгласно приложение № 3 и 5 към НРД МД 2017 г. Съдът е приел, че е налице основание за прилагане на санкция – "финансова неустойка" по чл. 405, ал. 1 от НРД МД 2017 г. в минималния размер по 50 лв. за всяко от нарушенията. Посочил е, че санкциите по т. III. 1, т. III. 2 и т. III. 3 от заповедта са правилно наложени, нарушенията са доказани, фактическите констатации не са опровергани.

Така постановеното решение е обосновано и правилно.

Неоснователни са поддържаните от касатора доводи за нищожност на оспорения административен акт поради издаването му от некомпетентен административен орган.

От фактическа страна по делото е установено, че оспорената заповед е била издадена от заместник - директора на РЗОК - П. по време на отсъствието на директора на РЗОК – П. Представена е заповед № РД-09-39/03.07.2017 г., съгласно т. 2 от която, на основание чл. 20, ал. 1, т. 2 ЗЗО зам. -директорът на РЗОК в случай на отсъствие замества директора на РЗОК, включително има право да издава заповеди за санкции /л. 96/. Приложени са доказателства за назначаване на Д. П. за служител и за зам. -директор на РЗОК, както и доказателства, че директорът на РЗОК П. е била в командировка в гр. С. към датата на издаване на заповедта – л. 104.

Със заповед № РД-08-201/23.01.2018 г. на директора на РЗОК-П. е наредено да бъде извършена проверка от 25.01.2018 г. до 26.01.2018 г. по изпълнение на сключените с РЗОК индивидуални договори за оказване на ПИМП. Резултатите от проверката са обективирани в протокол № 1 от 26.01.2018 г. /л. л. 43-47/, в който по т. VII е посочено, че при проверка на здравни /медицински/ досиета не се спазват установените изисквания за работа с медицинска документация, съгласно НРД и приложение № 3 към него: т. VII. 1 - при ЗОЛ в досието липсва АЛ № 1350/15.06.2017 г. издаден от д-р Михова. Със същото са нарушени изискванията за издаването и съхраняването на медицинската документация от ИМП. Посоченият АЛ е приобщен на л. 51 от делото. По т. VII. 2 - при ЗОЛ в досието липсва АЛ № 2146/21.09.2017 г. издаден от д-р Михова. Със същото са нарушени изискванията за издаването и съхраняването на медицинската документация от ИМП. Посоченият АЛ е приобщен на л. 52 от делото. По т. VII. 3 - при ЗОЛ в АЛ № 2756/04.12.2017 г. липсва задължителният реквизит при попълване на АЛ - подпис на пациента, с което ЗОЛ не е информиран за необходимите медицински дейности, назначената му терапия и очакваните резултати. Нарушени са изискванията и реквизитите за правилното попълване на първичната медицинска документация от ИМП. Посоченият неподписан АЛ е приобщен на л. 53 от делото. Посочени са като нарушени: по т. VII. 1 и т. VII. 2 - разпоредбите на чл. 55, ал. 2, т. 5 от ЗЗО, чл. 221, чл. 222, ал. 2, т. IА, т. 1 от НРД и приложение № 3 към него; по т. VII. 3 - разпоредбите на чл. 55, ал. 2, т. 5 от ЗЗО, чл. 222, ал. 2, т. IА, т. 1 и чл. 224, ал. 1 от НРД и приложение № 3 към него.

Срещу посочените нарушения в протокол № 1 на 01.02.2018 г. е подадено "становище по направените констатации", с което от страна на д-р Михова се оспорват констатациите в него /л. л. 23-25/. Сочи се, че не е съгласна със същите, излага съображения във връзка с това и прилага доказателства /л. л. 26-37/. Направени са възражения както следва: По т. VII. 1 сочи, че АЛ е бил задържан за ксерокопиране за пред комисия от ортопед-травматолози, за които д-р Попова, към която е насочено ЗОЛ, е издала направление за пред ортопед; По т. VII. 2 сочи, че пациентът е диспансеризиран за новооткрит диабет, има две досиета и АЛ е съхранен в друга папка, където се съхраняват листите на недиспансеризираните, като представя липсващия АЛ; По т. VII. 3 сочи, че има подписан АЛ, който представя.

Постъпилото становище с оспорване на констатациите е изпратено от директора на РЗОК до арбитражна комисия, която е постановила решение № 14 от 14.03.2018 г. /л. л. 15, 16/, с което е потвърдила констатациите по т. VII. 1, и т. VII. 2 и т. VII. 3 от протокол № 1 от 26.01.2018 г.

Издадена е заповед за налагане на санкции №РД-08-824/02.04.2018 г. /л. л. 6-13/, в която са изложени фактите, установени при проверката, посочени са същите правни норми, отразени в протокола, и са приети за констатирани същите нарушения. В заповедта са изложени и следните мотиви: В т. III. 1 от заповедта е препратено по отношение на констатациите в т. VII. 1 от протокола към мотивите на арбитражната комисия, според които не е основателно възражението, че АЛ е задържан за ксерокопиране за пред комисия от ортопед-травматолози, като е прието, че е следвало в досието да се приложи екземпляр от АЛ, а при условие, че е бил нужен екземпляр и за пациента, е следвало да се даде такъв при поискване; В т. III. 2 от заповедта е препратено по отношение на констатациите в т. VII. 2 от протокола към мотивите на арбитражната комисия, според които не е допустимо АЛ да се съхранява в друго досие, както и че не е редно ЗОЛ да има две досиета, а досието е едно с цел на едно и също място да се съхранява медицинската документация, касаеща определен пациент, както и че в случай, че се приеме, че е имало две досиета, д-р Михова е следвало да представи и двете на проверяващия екип, а не точно това, в което липсва АЛ; В т. III. 3 от заповедта е препратено по отношение на констатациите в т. VII. 3 от протокола към мотивите на арбитражната комисия, според които при проверката е представен АЛ без подпис на пациента, като към възражението е представен АЛ с подпис на пациента. Прието е, че ако към момента на проверката д-р Михова е разполагала с АЛ с подпис на пациента, е следвало да го представи на проверяващия екип с оглед задължението за оказване на съдействие на длъжностните лица от РЗОК и НЗОК, като представянето на подписан АЛ на по-късен етап поставя под съмнение обстоятелството кога е изготвен същия и кога е подписан от пациента.

За всички нарушения в заповедта е посочено, че са извършени за първи път, като за всяко от трите е наложена санкция в размер на по 50 лева, общо в размер на 150 лева.

Неоснователни са и поддържаните в касационната жалба доводи за издаване на оспорения акт в нарушение на административнопроизводствените правила, а именно, че не е изяснена в пълнота фактическата обстановка. Касационната жалба има бланкетен характер, тъй като в съдържанието й не се сочи нищо, което да не е било заявено пред първоинстанционния съд.

По отношение на посочените нарушения в точки III. 1, III. 2 и III. 3 от заповедта, които нарушения са по точки VII. 1, VII. 2 и VII. 3 от протокол № 1 и се отнасят за нарушения в документацията, следва да се посочи, че оспорването на констатациите на проверяващите в случая е било разгледано от арбитражната комисия и са потвърдени установените нарушения, като не е спорно, че прегледите са извършени, доколкото едноличният търговец е наказан за нарушения в документацията по извършени прегледи.

От правна страна е установено, че през 2017 година отношенията между НЗОК и изпълнителите на медицинска помощ се регулират от Националния рамков договор за медицинските дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз за 2017 г. (НРД МД 2017 г., в сила до 31.03.2018 г.).

Документацията, която е длъжен да води и съхранява всеки ИМП, включва първични медицински и финансови документи съгласно приложения № 3 и 5 и глава десета. Първичните медицински документи са: 1. "Амбулаторен лист" (бл. МЗ-НЗОК № 1), като когато същият се издава от общопрактикуващия лекар, екземпляр от амбулаторния лист на хартиен носител, подписан от ОПЛ и ЗОЛ, се прилага към здравното (медицинско) досие на ЗОЛ, което съдържа всички медицински документи, и се съхранява в кабинета на лекаря. Съгласно препращането на чл. 224, ал. 1 от НРД, документите по чл. 222, ал. 1 се изготвят съгласно изискванията, реквизитите и стандарта, посочени в приложение № 3. Това означава, че и АЛ се изготвя съгласно изискванията на приложение № 3.

По отношение на т. III. 1 от заповедта касаторът твърди, че е "налице надлежен амбулаторен лист № 1350/15.06.2017 г. и в същия ден е осъществен преглед от невролог с издаден талон и направление за преглед при ортопед". В съдържанието на т. III. 1 от заповедта е установено, че при посоченото ЗОЛ в медицинското й досие липсва амбулаторен лист № 1350/15.06.2017 г., издаден от д-р Михова.

От страна на РЗОК-П. не се спори за извършването на цитирания преглед, необходимостта от него или правилността на действията на лекаря по повод неговото извършване, а че самият АЛ № 1350/15.06.2017 г. липсва в здравното (медицинско) досие на пациента, с което е нарушено съдържанието на императивната разпоредба на чл. 222, ал. 2, т. I. А. 1 от НРД за медицинските дейности за 2017 г. а именно: "Екземпляр от амбулаторния лист на хартиен носител, подписан от 0 ПЛ и ЗОЛ, се прилага към здравното (медицинско) досие на ЗОЛ, което съдържа всички медицински документи, и се съхранява в кабинета на лекаря. Един екземпляр от попълнения от лекаря от лечебното заведение - изпълнител на ПИМП, амбулаторен лист за извършения преглед се предоставя на пациента.

Видно от цитираното, несъстоятелни са твърденията на жалбоподателя, че амбулаторен лист № 1350/15.06.2017 г. е бил предоставен "за ксерокопиране" на пациента по повод посещението му при специалист невролог - д-р К. П., предвид факта, че нормата на чл. 222, ал. 2, т. I. А. 1 от НРД за медицинските дейности за 2017 г. вменява в задължения на личния лекар, в случая д-р Т. М., да издаде амбулаторния лист в повече от един екземпляр, като един от него задължително е приложен към здравното досие на пациента.

По отношение на т. III. 2 от заповедта касаторът твърди, че не са нарушени посочените разпоредби, тъй като: "Представен е изискания амбулаторен лист № 002146/21.09.2017 г. "

Видно от данните по делото обаче, цитираният амбулаторен лист е представен едва с направеното възражение пред Арбитражната комисия, като пред нея касаторът е изложил нови твърдения за наличие на две досиета, а липсващият документ е бил част от това, което не е представено на проверяващите.

На първо място следва да се посочи, че същото противоречи на нормата на чл. 143. ал. 1 от НРД за медицинските дейности за 2017 г., която гласи:

"Общопрактикуващият лекар създава и съхранява здравно (медицинско) досие на пациентите, което съдържа:

1. амбулаторни листове от извършени от него прегледи и дейности;

1. амбулаторни листове от специалисти, в случай че има предоставени такива от ЗОЛ на ОПЛ;

1. амбулаторни листове за комплексно диспансерно (амбулаторно) наблюдение от специалисти по "Кожно-венерически болести" и/или по "Психиатрия / Детска психиатрия", в случай че има предоставени такива от ЗОЛ на ОПЛ.

1. резултати от извършени медико-диагностични дейности и изследвания, в случай че има предоставени такива от ЗОЛ на ОПЛ,

1. епикриза/и от проведено болнично лечение, в случай че има предоставени такива от ЗОЛ на ОПЛ;

1. карта за профилактика на бременността съгласно Наредба № 8 от 2016 г.;

1. карта за оценка на рисковите фактори за развитие на заболяване, включена само в медицинския софтуер на ОПЛ;

1. екземпляр от издаденото от ОПЛ направление за хоспитализация."

Нито в цитирания текст, нито в друг текст на НРД МД за 2017 г. не са посочени условията, при които общопрактикуващият лекар следва да създава и поддържа две досиета. В този смисъл съдът правилно е посочил, че пациентът следва да има само едно досие и ако е допуснато да има две досиета, следва лекарят при проверка да представи и двете досиета.

Категорично е установено, че "двете досиета" не са представяни на проверяващия екип на РЗОК – П..

По отношение на т. III. 3 от заповедта касаторът отново твърди, че не е нарушил посочените разпоредби, "тъй като е налице изискания амбулаторен лист и са извършени всички изискуеми процедури по медицинското обслужване".

От страна на РЗОК – П. обаче не се спори за наличието на извършени медицински дейности или за качеството на оказаната медицинска помощ, а за неспазване на законоустановен реквизит – "подпис на пациент". Нарушено е императивното изискване, посочено в т. 10 от "Указания за попълване на амбулаторен лист за преглед от общопрактикуващ лекар или лекар специалист", част от Приложение № 3 към НРД МД 2017 г., което гласи: "Пациентът (родител, настойник/приемен родител) удостоверява с подписа си информираност за извършените медицински дейности, назначените изследвания и терапия, както и че към момента на прегледа не е хоспитализиран. При отказ на пациента от назначената терапия или от хоспитализация, лекарят в свободен текст описва отказа в полето "Терапия" и задължително изисква подпис на пациента или негов законен представител". "

Това нарушение е безспорно доказано, тъй като от съдържанието на представения в хода на проверката АЛ с № 2756/04.12.2017 г. е категорично установена липсата на подпис на пациента. Както правилно е посочил и съдът, с оглед на този факт, по-късното представяне на подписан от пациента АЛ не може да доведе до отпадане на отговорността. Предвид изложеното, верен се явява изводът на съда, че санкцията и по тази точка т. III. 3 от заповедта е правилно наложена.

Процесната заповед в обжалваната й част е материално законосъобразна и като е отхвърлил подадената жалба като неоснователна, Административен съд - П. е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора, искането на ответника по жалбата за заплащане на юрисконсултско възнаграждение е основателно и следва да бъде уважено за сумата от 100 /сто/ лева на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,