Решение № 12464 от 13.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 7572/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на И. Митов, подадена чрез процесуалният му представител адв. Д. Александров, срещу решение 3770 от 08.06.2023 г., постановено по адм. дело 2201/2023 г. по описа на Административен съд София град, в частта, с която е отхвърлена жалбата му срещу заповед РА-30-944/23.11.2022 г. на главния архитект на Столична община и са присъдени разноски. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради постановяването му в противоречие с материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Претендира се отмяна на решението и произнасяне по същество с отмяна на заповедта,и алтернативно- връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав, ведно със законните последици. Ответникът главен архитект на Столична община, чрез юрк. Б. Чавдарова, в писмен отговор, ангажира становище за неоснователност на касационната жалба и законосъобразност на решението и моли да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответниците Р. Митов и Ю. Митова не изразяват становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, второ отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, срещу неблагоприятен за нея акт и в срока по чл. 210 АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд София град е образувано по жалба на И. Митов, Р. Митов и Ю. Митова срещу заповед РА-30-944/23.11.2022 г. на главния архитект на Столична община, с която на основание чл. 225а, ал. 1 във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ на жалбоподателите е наредено да премахнат незаконен строеж Остъкляване и приобщаване на балкон към апартамент 12 , находящ се в жилищна сграда с административен адрес: гр. София, [адрес], район Изгрев Столична община. Административният съд е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на материалноправните разпоредби и целта на закона.В подкрепа на тези си изводи е изложил мотиви, че с връчването на констативния акт по реда на § 4, ал. 2 от ДР на ЗУТ чрез залепване на съобщението на постоянния адрес на жалбоподателите вместо на разпоредения за премахване обект не е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като жалбоподателите са упражнили правото си на защита и са имали възможност да изложат всичките си възражения в проведеното съдебно производство. Съдът е посочил също, че извършеното преустройство и приобщаване на балкона към дневна-трапезария на жилището, представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, за което е необходимо издаване на строителни книжа, тъй като са премахнати съществуващите парапети и тухлени зидове на балкона и е изпълнена остъклена фасада с алуминиеви профили и стъклопакети, като по този начин е променена и фасадата на жилищната сграда. Приел е, че тези строително-монтажни работи не попадат в изключителната хипотеза, визирана в чл. 151, ал. 1, т. 6 от ЗУТ, извършени са без изискуемото по чл. 148, ал. 1 от ЗУТ разрешение за строеж, което сочи на приложимостта на режима по чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. Решението е валидно, допустимо и правилно. Констатациите на извършилите проверката технически органи, залегнали в Констативен акт РИВ20-208-1/14.12.2020 г. не са оборени в съдебното производство, а липсата на изискуемите строителни книжа не се оспорва от касатора. Безспорно е установено по делото обстоятелството, че се касае за незаконен строеж, представляващ преустройство на апартамент 12, при което южният балкон на жилището е приобщен към дневната. За целта са извършени СМР, изразяващи се в премахване на съществуващия иноксов парапет със стъклени пана и поставяне на негово място на остъклена полуструктурна фасада и покриване на балкона с алуминиеви профили и стъклопакети към съседните два балкона. Също така е премахната съществуващата дограма на балкона, както и подпрозоречните тухлени зидове с дебелина 25 см. и дължина 4,3 м., като по този начин балконът е покрит и остъклен от трите му страни и е станал част от дневната. По този начин с извършеното преустройство балконът е изгубил своята функционална самостоятелност и предназначение. Тези констатации се потвърждават от приетата по делото без оспорване съдебно-техническа експертиза, сочеща на вида на извършените СМР и определяща процесния строеж като променящ фасадата на сградата. По тези съображения не може да се приеме основната теза на жалбоподателите, наведена отново в касационната жалба, че в случая се касае за остъкляване на балкон и за текущ ремонт, за които съгласно чл. 151, ал. 1, т. 1 и т. 6 от ЗУТ не се изисква издаване на разрешение за строеж. В тази връзка правилен и обоснован от доказателствата по делото се явява изводът на първоинстанционния съд, че премахването на съществуващите парапети и тухлени зидове, представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, за който е необходимо издаване на разрешение за строеж, каквото в случая не е налице. Строежът е индивидуализиран в достатъчна степен както в констативния акт, така и в издадената въз основа на него заповед, поради което не съществува неяснота къде се намира разпореденият за премахване обект балконът е приобщен към дневна-трапезария по източната фасада на блока , а твърденията на касатора в обратна насока са неоснователни. Обстоятелството дали между балкона и дневната съществува носеща колона и праг от 10 см., който не са били премахнати, не влияе по никакъв начин на извода за наличие на незаконен строеж. Обратно на твърдяното в касационната жалба, доказателствата по делото са обсъдени в съвкупност, а на всички направени от жалбоподателите възражения първоинстанционният съд е отговорил обосновано и изчерпателно. В тази връзка съдът е обсъдил наведеното и в касационната жалба оплакване за допуснато нарушение при връчване на констативния акт, като правилно е приел, че с подаване на жалбата до съда оспорващите са упражнили в пълен обем правата си и правото им на защита срещу заповедта на главния архитект на Столична община не е нарушено. Този извод се възприема изцяло от касационната инстанция и е в унисон с константната съдебна практика. По делото безспорно е установено обстоятелството, че се касае за незаконен строеж, изграждането на който е започнало през 2019 г., поради което строежа не може да се ползва от режима на търпимост както по § 16, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ПР на ЗУТ, така и по § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ, тъй като крайният момент за изграждане на евентуален търпим строеж е до 31.03.2001 г. , съгласно нормата на § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ. С оглед на това решаващият правен извод на съда за наличие на безспорно установен незаконен строеж по смисъла на чл. 225а, ал. 1, във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, подлежащ на премахване по реда на чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ е правилен и съответен на изяснената по делото фактическа обстановка. Предвид изложеното, съдът намира, че не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - оставена без уважение като неоснователна. С оглед изхода на делото касаторът дължи заплащането на разноски, сторени от ответника, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., определено съгласно чл. 143, ал. 3 от АПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,