Решение № 6357 от 15.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 59/2009 г.

Решение № 6357 от 15.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 59/2009 г., VI о., докладчик съдията Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Даниела Емануилова Данаилова от с. Киевци, Габровска област срещу решение № 421 от 17.11.2008 г. по адм. д. № 246/2008 г. по описа на Административен съд гр. Велико Търново. Релевирани са оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон. Ответникът Директор на Териториално поделение на Националния осигурителен институт гр. Велико Търново не е взел отношение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, а разгледана по същество е основателна. С решение № 421 от 17.11.2008 г. по адм. д. № 246/2008 г., Административен съд гр. Велико Търново е отхвърлил жалбата на Даниела Емануилова Данаилова от с. Киевци, Габровска област срещу Решение № 13 от 5.03.2008 г. на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт гр. Велико Търново и потвърденото с него Разпореждане № О-04-999-03-00003805 от 1.11.2007 г. на Ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите. Съдът е приел за установено, че е налице хипотезата на чл. 42, ал. 2 КСО и правилно приемайки, че трудовият договор на жалбоподателката е прекратен от 1.02.2007 г. административният орган е изплатил обезщетение за временната нетрудоспособност, настъпила до два месеца от това прекратяване и за срок от 75 календарни дни. Направен е окончателния извод за законосъобразност на обжалвания административен акт. Решението предмет на касационното производство е постановено в нарушение на материалния закон, съставляващо отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. По първоначалното дело е бил представен трудов договор № 7 от 1.02.2007 г., сключен между Даниела Емануилова Данаилова и "Тера инвест" ЕООД. Последният е на основание чл. 67, т. 1 от Кодекса на труда. Обстоятелството, че трудовите правоотношения не са били уредени при условията на чл. 123 от КТ, не се отразява на валидността на договора от 1.02.2007 г. Последният има самостоятелно правно значение. Отговаря на изискванията на чл. 62, ал. 1 и чл. 66 от КТ. По делото няма никакви доказателства, от които да се направи извода, че е създаден за целите на процеса. В тази връзка изводите на първоинстанционния съд за недействителност на цитирания трудов договор, както и за липсата на осигурително правоотношение не се споделят от настоящия тричленен състав на ВАС. По делото не е било спорно, че Данаилова не е положила труд в "Тера инвест" ЕООД, тъй като е била временно неработоспособна. Видно от регистъра на трудовите договори на НОИ, приложен по делото, лицето има осигурителен стаж повече от шест месеца. Съгласно чл. 48 а от КСО, в редакцията му, която е била в сила към момента на възникване на спорните правоотношения, осигуреното лице има право на обезщетение за бременност и раждане, ако има осигурителен стаж 6 месеца като осигурено лице за всички осигурени социални рискове, за всички осигурени социални рискове без трудова злополука, професионална болест и безработица или за всички осигурени социални рискове без безработица. На понятието "осигурено лице" е дадено легално определение с допълнителната разпоредба на § 1, ал. 1, т. 3 /нова - ДВ, бр. 105 от 2006 г./. Съгласно тази дефиниция "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и за което са внесени или дължими осигурителни вноски, а според изречение второ, лицето се смята за осигурено и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1-3 КСО. Така законово установената правна фикция признава за осигурителен стаж времето на платен и неплатен отпуск за отглеждане на малко дете /т. 1/, на платените и неплатени отпуски за временна неработоспособност и за отпуск за бременност и раждане /т. 2/ и неплатеният отпуск до 30 работни дни през една календарна година. С причисляването на случаите по чл. 9, ал. 2, т. т. 1 и 2 КСО към осигурените лица законодателят включва в този кръг и тези лица, които се ползват от осигурителната закрила на майчинството. От казаното става ясно, че кодексът никъде не поставя условие да е започнало реално изпълнение на задълженията по трудовото правоотношение, за да възникне правото на платен отпуск за бременност и раждане. Задължението за постъпване на работа на работника или служителя на работа в срока по чл. 63, ал. 3 КТ е свързано с изпълнението на трудовия договор, а не с ползването на законоустановените посочени по-горе отпуски. При валидно сключен трудов договор, по който е упражнено правото на платен отпуск за бременност и раждане е неприложима законовата фикция да се смята за невъзникнало трудовото правоотношение с непостъпването на работа в срока по цитираната разпоредба. При действащата нормативна уредба не е необходимо осигуреното лице да е престирало труд по трудово правоотношение поне един ден при новия работодател и да е получавало възнаграждение. Стигайки до различни правни изводи решаващия състав на Административен съд гр. Велико Търново е постановил решението си в нарушение на материалния закон. Ето защо това решение се отменя, както и обжалваните административни актове, които застъпват различна правна теза. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,