Решение № 12862 от 1.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 604/2018 г.

Решение № 12862 от 1.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 604/2018 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Национална агенция за приходите, чрез главен юрисконсулт Манолева срещу Решение № 2077 от 27.11.2017 г., постановено по адм. дело № 2150/2017 г. по описа на Административен съд - Пловдив в частта му, с която е осъдена да заплати законната лихва върху присъденото с него обезщетение за претърпени имуществени вреди от отменено, като незаконосъобразно наказателно постановление, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Счита решението в оспорената част за постановено при неправилно приложение на закона, касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му в тази част. Ответната страна – М. Праматаров, чрез адвокат Нанев в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на решението в обжалваната му част. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен в обжалваната му част, в законоустановения срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение Административен съд - Пловдив е уважил като основателен предявения от М. Праматаров, против Национална агенция за приходите иск за обезщетяване на причинени имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатска защита в съдебни производства, приключили с отмяна на наказателно постановление, с което му е наложено административно наказание като незаконосъобразно. Осъдил е ответника да заплати и законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателно изплащане на сумата, както и сторените от ищеца разноски по делото. За да постанови този резултат административният съд е приел, че са установени кумулативно изискуемите се законови предпоставки на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) за ангажиране на отговорността на ответника. Основателността на предявения иск за обезщетение за забавено плащане е основал на това, че главното вземане не е такова за присъждане на разноски в производството в което са сторени, в който случай не се дължи лихва, а представлява обезщетяване на причинена вреда, произтичаща от отменен акт на администрацията и има материалноправен характер. Решението в частта му, с която е уважен предявеният иск за обезщетяване на причинени имуществени вреди не е обжалвано и е влязло в сила. В обжалваната му част, с която е присъдена законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното и изплащане е валидно, допустимо и правилно. Съдът е изяснил фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Неоснователни са доводите в касационната жалба за неправилно приложение на материалния закон при твърдяното, че отговорността за разноски обхваща само действително направените такива от спечелилата страна. Счита още, че върху разходите за съдебни разноски не следва да се присъжда законна лихва, защото такава не се дължи върху разноските, които се присъждат във всички съдебни производства. Правилно административният съд е приел, че ако и претендираните пред него имуществени вреди да произтичат от направени разходи за правна защита в съдебно производство по оспорване на акт, издаден при упражняване на санкционираща административна дейност - наказателно постановление, то същите съставляват вреда по смисъла на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, с оглед невъзможността да бъдат присъдени по друг ред, при което задължението на длъжника за заплащане на обезщетение за забава е налице. Съгласно разпоредбата на чл. 86 от Закона за задълженията и договорите, при неизпълнение на парично задължение, каквото неизпълнение в случая е налице, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. При надлежно направеното искане в исковата молба при правилно приложение на закона административният съд е постановил присъждане на претендираната лихва. Съгласно чл. 4 ЗОДОВ "Държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. " С постановеното Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд по тълкувателно дело № 2/2016 г. е прието, че при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. В т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК е прието, че при незаконни актове на администрацията началният момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението, както и началният момент на погасителната давност за предявяване на иска за неговото заплащане е влизане в сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни актове, при нищожните – това е моментът на тяхното издаване, а за незаконни действия или бездействия на административните органи – от момента на преустановяването им. Съгласно чл. 130, ал. 2 ЗСВ: "Тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове. Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че не са налице сочените от касатора отменителни основания, съдът е тълкувал и приложил правилно закона, поради което решението му следва да бъде оставено в сила в обжалваната му част. С оглед този изход на спора, искането на ответника за присъждане на разноски е направено своевременно и следва да бъде уважено, съобразно представените пред настоящата инстанция Договор за правна защита и съдействие № 159665 от 18.12.2017 г. и списък на разноските по чл. 80 ГПК в размер на 436,80 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение