Решение № 7020 от 18.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15754/2011 г.

Решение № 7020 от 18.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15754/2011 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Росица Христова Костадинова от гр. Добрич срещу решение № 133 от 26.10.2011 г. по адм. дело № 361 по описа за 2011 г. на Административен съд - Добрич, с което е отхвърлена жалбата й срещу решение № 13/20.04.2011 г. на Директора на ТП на НОИ - Добрич. Изложените съображения за пороци на съдебното решение релевират касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК - необоснованост, неправилно прилагане на административнопроцесуалната норма на чл. 110, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 1 от КСО и на материалноправната норма на чл. 53, ал. 4 от КСО. Ответникът Директорът на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт, гр. Добрич, не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение за правилност и обоснованост на обжалваното съдебно решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: Предмет на оспорване в производството пред Добричкия административен съд е решение № 13/20.04.2011 г. на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ), гр. Добрич и потвърденото с него разпореждане № 241/9.03.2011 г., издадено от началник отдел "Краткосрочни плащания и контрол" на основание чл. 110, ал. 3 от КСО, с което Росица Христова Костадинова от гр. Добрич е задължена да възстанови неправомерно получени парични обезщетения за отглеждане на малко дете през периода 6.10.2006 г. - 28.07.2007 г. с общ размер 1694.55 лв. и лихви към 24.02.2011 г. в размер на 1514.14 лв. Съгласно чл. 53, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване правото на месечно парично обезщетение възниква за майката (осиновителката) през времето на ползвания допълнителен платен отпуск за отглеждане на малко дете. По силата на чл. 53, ал. 4 от КСО (редакция - ДВ, бр. 68 от 2006 г.) паричното обезщетение за отглеждане на малко дете по ал. 1 не се изплаща при настаняване на детето в детско заведение. Същият факт е основание, предвидено от чл. 46, ал. 7, т. 2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, за прекратяване на отпуска за отглеждането му. Както детските градини, създадени по реда на Закона за народната просвета, така и детските ясли, създадени по реда на Закона за здравето, са заведения, предназначени за отглеждане и съответно на възрастта обучение на деца от тримесечна до седемгодишна възраст. За "настанени" в детските ясли се считат децата, които са приети от директора и са постъпили в детското заведение при спазване на реда по раздел III от Наредба № 6 от 27.02.1987 г. за организацията и дейността на детските ясли (отм., в сила до 5.12.2008 г.). Анализът на събраните по делото доказателства сочи, че на касационната жалбоподателка са били изплатени парични обезщетения за отглеждане на малко дете в нарушение на материалноправните условия по чл. 53, ал. 4 от КСО. През периода 6.10.2006 г. - 28.07.2007 г. детето Ния е било настанено в Детска ясла "Първи юни" № 6, поради което майката не е била субект на правото по чл. 53, ал. 4 от КСО. Като е приел, че паричните обезщетения са неправомерно получени, първоинстанционният административен съд е тълкувал и приложил правилно материалноправната разпоредба на чл. 53, ал. 4 от КСО. За да възникне задължение за осигуреното лице да възстанови неоснователно получените парични обезщетения, следва да бъде установено негово недобросъвестно поведение. В разглеждания случай събирането на неправомерно получените от осигуреното лице парични обезщетения не е било извършено по реда на чл. 114 от КСО, а по реда на чл. 110 от КСО, който е приложим при причинени от физически лица или юридически лица щети на държавното обществено осигуряване от неправилно извършени осигурителни разходи. В случая от съществено значение при преценката на поведението на осигуреното лице е обстоятелството, че на основание § 22б от ПЗР на КСО (нов - ДВ, бр. 105 от 2006 г.) изплащането на паричните обезщетения за отглеждане на малко дете на лицата, заварени в отпуск към 1 януари 2007 г., се е извършвало по "досегашния ред"., т. е. чрез осигурителя. От приложената справка за извършените разходи по дата на платежно искане се установява, че сумите са били изплатени чрез осигурителя "Жорж груп", гр. Варна. Жалбоподателката не е оспорила факта, че е подала молба за разрешаване на отпуск по чл. 164 от Кодекса на труда и чл. 46, ал. 1 и 2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, в които е декларирала релевантните обстоятелства по чл. 53, ал. 4 от КСО. Декларирането на неверни правнорелевантни обстоятелства, както и затаяването им, е проява на недобросъвестност по смисъла на чл. 114, ал. 1 от КСО. Следва да се добави, че правният интерес на осигуреното лице от оспорване на административните актове към настоящия момент е отпаднал поради опрощаване на целия размер на задълженията (главница и лихви до 1.08.2011 г.) с Указ № 192 от 1.08.2011 г. на Президента на Република България на основание чл. 98, т. 12 от Конституцията на Република България. Предвид § 21, ал. 1 във вр. с § 21, ал. 2, т. 2 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на КСО, в сила от 5.08.2011 г. (ДВ, бр. 60 от 5.08.2011 г.) опрощаването на главното задължение е довело до отпадане на акцесорното задължение за лихви след 1.08.2011 г. По изложените съображения посочените касационни основания за отмяна не са налице и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,