Решение № 1020 от 1.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4160/2015 г.

Решение № 1020 от 1.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4160/2015 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от управителя на Националния осигурителен институт /НОИ/, чрез пълномощника юрисконсулт Л. Г., против решение № 4863/14.07.2014 г., постановено по адм. дело № 10579/2013 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отменено решение № 54/1.10.2013 г. на управителя на НОИ и потвърденото с него разпореждане № 4708205870/9.04.2013 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване". Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Моли решението да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата против административния акт. Ответникът по касационната жалба - П. Й. М. от гр. Сливен, оспорва жалбата чрез пълномощника адв. Г. М. В писмено становище от пълномощника се излагат съображения за правилност на решението. Претендира се присъждане на направените разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, намира следното: Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд София-град е отменено по жалба на Пенка Йорданова Михайлова решение № 54/1.10.2013 г. на управителя на НОИ, с което е потвърдено разпореждане № 4708205870/9.04.2013 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при дирекция "Европейски регламенти и международни договори" на НОИ, делото като административна преписка е изпратено на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" за ново произнасяне по заявление с вх. № МП-17812/20.12.2012 г., подадено от Пенка Йорданова Михайлова, с указания за съобразяване с Регламент /ЕО/ № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009 г. за установяване на процедура за прилагане на Регламент /ЕО/ № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност. За да постанови това решение съдът е приел, че с посоченото разпореждане е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Пенка Михайлова, считано от 20.12.2012 г. по подаденото от същата заявление за отпускане на пенсия по българското законодателство. Съдът е посочил, че въз основа на събраните в административното производство доказателства, административният орган е приел, че П. М. има осигурителен стаж в България общо 22 години 7 месеца и 5 дни, стаж придобит в Испания - 5 години 10 месеца и 21 дни и стаж, придобит в Чехия - 1 г. 4 месеца и 28 дни, общият стаж е 29 години 4 месеца и 4 дни, като е констатирано дублиране на осигурителен стаж в Испания и Чехия от 6 месеца и 20 дни, който е зачетен веднъж за правото на пенсия. Въз основа на заключението на съдебно-счетоводната експертиза, изслушана по делото, съдът е приел, че Пенка Михайлова има осигурителен стаж в България общо 22 години 7 месеца и 5 дни, стаж придобит в Чехия и Кралство Испания общо 6 години 10 месеца и 16 дни, или общ осигурителен стаж 29 години 10 месеца и 24 дни. Посочил е, че и в двата случая стажът не е достатъчен за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по българското законодателства по реда на чл. 68, ал. 1 и 2 КСО от 34 години и 4 месеца, но са изпълнени условията по чл. 68, ал. 3 КСО - навършена възраст 65 години и 4 месеца и действителен осигурителен стаж - 15 години. Във връзка с определяне размера на пенсията съдът е възпроизвел разпоредбите на чл. 70, ал. 1, 2 и 3 КСО и е посочил, че на основание чл. 52.1.6 /вероятно е имал предвид чл. 52, § 1, б. "б" от Регламент № 883/2004 г./ административният орган е определил размера на пенсията за общия български, испански и чешки осигурителен стаж - 96,83 лв., който е приравнен към минималния размер, определен за този вид пенсия - 123,25 лв. и въз основа на определената пропорция 271/358 /месеците български осигурителен стаж спрямо месеците общ български, испански и чешки осигурителен стаж/, е определил размер на пенсията само за българския осигурителен стаж - 93,30 лв., а на основание чл. 52.3 от същия регламент /вероятно съдът е имал предвид чл. 52, § 3 от регламента, тъй като разпоредба с посоченото означение няма/ е постановено изплащането на определения само за българския осигурителен стаж размер на пенсията - 123,25 лв. Съдът е посочил, че административният орган при постановяване на обжалваното решение се е позовал на националната правна норма и основния регламент, но не е обсъдил и приложил предписанията на регламента по прилагане - Регламент /ЕО/ № 987/2009 за установяване на процедура за прилагане на Регламент /ЕО/ № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност, в който е предвиден редът и условията, които следва да се използват при наличието на установено пребиваване и стаж в различни държави членки. Посочил е също, че ответникът по делото не е съобразил тези предписания, не е посочил описаните в глава III "Други общи разпоредби за прилагане на основния регламент" от регламента за прилагане, не е посочил какъв би бил размера на отпуснатата пенсия на жалбоподателката при признаване на дублирания стаж в Чехия и Испания. Поради това съдът е заключил, че оспореното решение следва да бъде отменено, а преписката върната на пенсионния орган за ново произнасяне. Настоящият касационен състав на съда намира, че така постановеното решение е неправилно. От фактическа страна е безспорно, че Пенка Йорданова Михайлова, ответник в касационното производство, е подала заявление с вх. № МП-17812/20.12.2012 г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, като е декларирала, че освен стажа в България има такъв в Испания и Чехия. С разпореждане № 4708205870/9.04.2013 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при дирекция "Европейски регламенти и международни договори" на НОИ е отпусната пенсия при условията на чл. 68, ал. 3 КСО в размер на 93,30 лв. само за българския осигурителен стаж, която съгласно чл. 70, ал. 8 КСО да се изплаща в минималния размер - 123,25 лв., считано от датата на подаване на заявлението. В разпореждането е прието, че лицето има общ български осигурителен стаж, превърнат към трета категория - 22 години 7 месеца и 5 дни и осигурителен стаж за право на пенсия, положен в чужбина - 6 години 8 месеца и 29 дни, а осигурителен стаж за определяне размера на пенсията, положен в чужбина - 7 години 3 месеца и 19 дни. При обжалването по административен ред, разпореждането е потвърдено с решение № 54/1.10.2013 г. на управителя на НОИ, което е предмет на оспорването пред първоинстанционния съд. В това решение са изложени съображения относно приложимите правни норми от националното законодателство и от Регламент № 883/2004 относно координация на системите за национална сигурност, като са изложените приетите за установени фактически обстоятелства, изводите на органа, както и приложения алгоритъм за изчисляване на размера на пенсията, съгласно националното законодателство и посочения регламент. Тези мотиви на решението на управителя на НОИ са възприети напълно от съда и са възпроизведени изцяло и почти дословно в мотивите на съдебното решение. Освен тези мотиви, съдът е възпроизвел по същество съдържанието на изслушаното заключение на съдебно-счетоводната експертиза, в което като краен извод е посочено, че при изчисленията на вещото лице общият осигурителен стаж на лицето, придобит в България, Испания и Чехия е с 5 месеца и 3 дни по-малко от общата продължителност на този стаж, изчислен от административните органи. Предвид така изложените мотиви на съда е неясен последващият му извод, според който се налага отмяна на решението на управителя на НОИ и връщане на преписката за ново произнасяне "с указания за съобразяване с Регламент /ЕО/ № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009 г. за установяване на процедура за прилагане на Регламент /ЕО/ № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност" /цитат от диспозитива на решението/. От правна страна е несъмнено, че в случая са приложими Регламент № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета относно координация на системите за социална сигурност и Регламент № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета за установяване на процедурата за прилагане на Регламент № 883/2004, поради това, че Пенка Михайлова е упражнявала трудова дейност в друга държава членка на Европейския съюз, след като е имала завършени осигурителни периоди в България. На първо място, в случая съдът не е посочил кои въпроси от значение за правилното решаване на спора и в частност - за изчисляване размера на пенсията на Пенка Михайлова, са останали неизяснени от административния орган, като на практика изобщо не е посочил има ли неизяснени фактически въпроси. В тази връзка и на следващо място, съдът не е посочил коя или кои са приложимите разпоредби на Регламент № 987/2009, които е следвало да бъдат обсъдени от административния орган и с които, според мотивите на съда, е следвало органът да се съобрази. Доколкото единственият конкретен довод за отмяна на решението и връщане на преписката, който съдът е изложил - че органът не е посочил какъв би бил размера на отпуснатата пенсия на лицето при признаване на дублирания стаж в Чехия и Испания, то относимостта на този довод пък е неясна, а същият изглежда да е безпредметен, тъй като извършване на изчисление на пенсия въз основа на дублиран стаж не е предвидено в разпоредбите на визираната от съда глава III от Регламент № 987/2009 г. Всъщност пред съда жалбоподателката е оспорвала извода на административния орган, че има дублиран стаж в Чехия и Испания, както и решението на органа да изключи дублиран стаж с продължителност 6 месеца и 20 дни от общия стаж за изчисляване на пенсията, но съдът изобщо не е изяснил тези спорни въпроси /на практика това са единствените въпроси, по които се спори, според съдържанието на жалбата, с която е сезиран съда/. Относно съвпадащите /дублиращи се/ осигурителни периоди /според терминологията, използвана в регламента - периоди на осигуряване, заетост, самостоятелна заетост или пребиваване, завършени съгласно законодателството на държа членка/ са предвидени различни нормативни разрешения в зависимост от конкретната хипотеза /дали се касае за период, който е завършен в съответствие със задължителното осигуряване или за такъв по доброволно осигуряване, както и дали се касае за завършен период на осигуряване или пребиваване, различен от приравнен период или се касае за приравнен период/ и тези разрешения са дадени в разпоредбите на чл. 12, § 3 и 4 от Регламент № 987/2009 г. Правилото по чл. 12, § 2 от същия регламент е, че осигурителните периоди, завършени съгласно законодателството на една държава членка се прибавят към тези, завършени съгласно законодателството на друга държава членка, доколкото това е необходимо за целите на прилагане на чл. 6 от основния регламент и при условие, че тези периоди не съвпадат. Първоинстанционният съд обаче не е посочил тези, нито други конкретни правни норми от Регламент № 987/2009 г., които да бъдат обсъдени и евентуално приложени от административния орган, поради което указанията на съда за неясни. Поради това не може да бъде преценка и тяхната правилност, което е от значение за правилността на извода на съда, че е налице основания за отмяна на обжалвания административен акт и връщане на преписката за това произнасяне. Съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила по чл. 172а, ал. 2 АПК, като не е изложил мотиви към съдебното решение, които да обосновават извода му за незаконосъобразност на оспорения административен акт - решение № 54/01.10.2013 г. на управителя на НОИ, както и по чл. 172а, ал. 1, т. 6 АПК, като не е дал конкретни и ясни указания на административния орган кои правни норми следва да обсъди и евентуално да приложи, а е препратил към целия нормативен акт. Липсата на конкретни и ясни указания до органа възпрепятства този орган впоследствие да изпълни законосъобразно указанията на съда. Липсата на мотиви относно съществения извод на съда и конкретни и ясни указания за какво се изпраща преписката на органа прави невъзможна преценката относно съответствието на съдебното решение с материалния закон, което е отделно касационно основание. По изложените съображения обжалваното съдебно решение е неправилно предвид наличието на касационни основания по чл. 209, т. 3, пр. първо и второ АПК и следва да бъде отменено, а на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК делото следва да бъде върнато на същия съд за ново произнасяне от друг състав. При новото разглеждане на делото съдът следва да обсъди конкретните възражения на жалбоподателката относно незаконосъобразност на оспорения акт - че липсват дублиращи се периоди на осигурителен стаж в Испания и Чехия, както и че ако такива са налице, то те не следва да се изключват при сумирането на завършените осигурителни периоди в различните държави членки. Преди да отговори на тези въпроси съдът следва в изпълнение на задълженията си, произтичащи от чл. 9, ал. 3 и 4 и чл. 171, ал. 4 АПК да изясни фактическите твърдения на жалбоподателката за спорните периоди, като отчете данните в приложените по делото формуляри обр. Е 205 от Испания и Чехия /съответно формуляри обр. Е 205 ES и обр. Е 205 CZ/ и на тази база да прецени дали се налага събиране на нови доказателства или делото може да бъде решено при наличните такива. В случай, че след обсъждането на посочените по-горе обстоятелства съдът достигне до извода, че решението на управителя на НОИ е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, както и ако се налага връщане на преписката на този орган, съдът следва да даде конкретни указания по тълкуването и приложението на закона, включително, ако е необходимо да се изясняват релевантни факти и обстоятелства и/или да се приложат конкретни правни норми. При този изход на спора, не се възлагат разноски за производството пред настоящата инстанция. Въпросът с възлагането им следва да бъде разрешен при новото разглеждане на делото, съгласно чл. 226, ал. 3 АПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение