Решение № 10359 от 31.10.2023 г. на ВАС по адм. д. № 11143/2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Министъра на вътрешните работи, чрез юрк. Пиперкова срещу решение 1099/12.10.2022 г. постановено по адм. дело 623/2022 г. на Административен съд (АС) - Бургас, с което по жалба на К. Стоянов е отменена негова заповед 8121 К- 8917/04.09.2020 г. Касационният жалбоподател - Министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител обжалва решението, като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага съображения, че първоинстанционният съд е надхвърлил правомощията си, като е коментирал процесуални действия извършени в досъдебното производство. Иска се решението да бъде отменено и спорът да бъде решен по същество. Ответникът по касация К. Стоянов, чрез адв.Иванова в писмен отговор по подробно изложени доводи оспорва касационната жалба, като неоснователна. Счита, че постановеното решение е правилно и моли да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. Делото се разглежда за втори път от състав на Административен съд Бургас, след като с решение 3434/12.04.2022 г. постановено по адм. дело 10804/2021 г. на пето отделение на Върховен административен съд (ВАС) е отменено решение 1204/28.07.2021 г. постановено по адм. дело 2183/2020 г. на АС - Бургас и делото е върнато на първоинстанцинния съд за ново разглеждане от друг състав на същия съд. С оспорената пред първоинстанционния съд заповед 8121 К- 8917/04.09.2020 г. издадена от Министъра на вътрешните работи на К. Стоянов, служител на МВР, заемал длъжността разузнавач V степен в група Противодействие на криминалната престъпност Приморец на сектор Криминална полиция към Първо районно управление при Областна дирекция на МВР е наложено дисциплинарно наказание Уволнение и е прекратено служебното му правоотношение. В заповедта е прието, че в интервала от 23:00 часа на 04.12.2018 г. до 02:00 часа на 05.12.2018 г. в сградата на Първо РУ Бургас на МВР, при изпълнение на служебните си задължения, инспектор К. Стоянов наред с други служители на МВР, е извършил физическо насилие над А. Мишев, като му е нанесъл удари и е въздействал с електрошоково устройство върху главата на задържания. Приел е, че тези наранявания са довели до физическо увреждане на Мишев (временно разстройство на здравето, неопасно за живота), наложило извършването на животоспасяващо диализно лечение и няколко операции. Ответникът е описал процесуалните действия, извършени в хода на дисциплинарното производство, както и действията на отделните служители на МВР, с които на Мишев са били нанесени различни телесни повреди, като по отношение на инспектор Стоянов е посочил, че през деня на 04.12.2018 г., малко след 16:00 часа, е пристигнал в кабинета, в който се е намирал задържания Мишев, и е започнал да го измъчва с електрошокова палка, горейки го по тялото, тестисите, врата и главата, а по късно през нощта отново използвайки електрошок по меките части на тялото, тестисите и по главата. Ответникът е описал всички наранявания на Мишев от всички противоправни действия на служителите на МВР, между които е посочил и изгарянията от електрошок. Позовал се е на епикризата на Мишев, изготвена в УМБАЛ Св. Пантелеймон , на прегледа, извършен в УМБАЛ Александровска , както и на съдебномедицинската експертиза, изготвена по ДП 81/2019 г. Съдът след анализ на представените по делото доказателства е формирал извод, че ответника необосновано е приел, че К. Стоянов е горил/измъчвал с електрошоково устройство задържания Мишев след пристигането на Мишев в сградата на районното управление - още от момента на издаването на заповедта за задържане ( след десетина минути ). При първоначалния си разпит на 15.05.2019 г. по досъдебното производство Мишев е категоричен, че още преди (или при) издаването на заповедта за задържането в сградата на районното управление служители на МВР са започнали да го бият с палка, юмруци и електрошокова палка, но без да може да ги индивидуализира в достатъчна степен. Той описва външния вид на част от насилниците, но изрично уточнява, че през по голямата част от времето е бил с поставено яке върху главата, за да не може да разпознае и запомни лицата на биещите го. Мишев поддържа, че тази част от насилието върху него е продължила до полунощ и през цялото време е бил изтезаван и с електрошоково устройство по корема, главата, тестисите , а след полунощ полицаите са се разделили на смени, и той е бил измъчван от втората смяна, продължила, според него, от 02:00 часа до 04:00 часа на 05.12.2018 г. Едва в хода на проведената на 23.08.2019 г. очна ставка по ДП 81/2019 година Мишев е разпознал жалбоподателя и е заявил, че Стоянов е присъствал през деня на 04.12.2018 г. на работното си място, като е използвал електрошок срещу него още от момента на задържането до около 22:00 ч. . Съдът не е кредитирл цитираните твърдения на пострадалия, безкритично възприети от ответника, като е приел, че по делото е доказано, че за интервала от време от момента на задържането на Мишев до 23:00 часа на 04.12.2018 г. жалбоподателят Стоянов изобщо не е присъствал в сградата на Първо районно управление на МВР, следователно не е нанесъл побой на пострадалия с електрошоково устройство или по друг начин. Констатациите на ответника, базирани на изявленията на А. Мишев в тази насока, се оборват от обективните и еднопосочни показания на разпитаните свидетели служители на МВР, според които К. Стоянов не е бил на работа на 04.12.2018 г. до 23:00 часа поради използваната от него компенсация за положен извънреден труд. Действително, един от свидетелите И. Петров е бил част от групата, задържала и превела А. Мишев от Тополовград до Бургас (за която Мишев е заявил, че го е била още при транспортирането), но наред с неговите показания, съдът отчита и показанията на свидетелите Киров и Янев, последните получени непосредствено по настоящото дело, срещу които свидетели няма образувани дисциплинарни производства за неправомерни действия спрямо А. Мишев.Всички свидетели добре си спомнят обстоятелствата около довеждането на Мишев в сградата на управлението, собствените си действия през светлата част на 04.12.2018 г., включително и по повод беседите, които са водени със задържания, като, без изключение, заявяват, че жалбоподателят не е бил на работа през деня на 04.12.2018 година. По тези причини съдът е кредитирал твърденията в жалбата и приел, че ответникът неправилно е възприел фактическата обстановка по случая, вменявайки на Стоянов неправомерни действия в интервала от десет минути след задържането на Мишев до около 22:00 часа на 04.12.2018 г., каквито той, реално, не е извършил. Съдът е изложил доводи,че относно втория период на противозаконно насилие над задържания Мишев, който ответникът е приел, че е бил осъществен от К. Стоянов в интервала 23:00 часа на 04.12.2018 г. до 02:00 часа на 05.12.2018 г., при първоначалния разпит на А. Мишев, проведен на 15.05.2019 г. по досъдебното производство, Мишев не е изложил никакви факти, които биха могли да свържат нанесените му травми от електрошок с жалбоподателя Стоянов. Мишев описва с физическите им особености част от полицаите, които са го измъчвали, но от тези показания не може да бъде извлечено съдържание, което да индивидуализира именно Стоянов. К. Стоянов е разпознат от пострадалия при извършено процесуално следствено действие по ДП 81/2019 година, представляващо очна ставка и то след нарочно зададен подсказващ въпрос от страна на следователя в тази насока. В заключение съдът е приел, че участието на Стоянов в установените мъчения не безспорно установено от наказващия орган, съответно не е налице и нарушение на етичните норми от ЕК, възприето като основание за е наложено дисциплинарно наказание Уволнение. При така установеното от фактическа и правна страна, съдът е приел, че заповедта е в противоречие с материалния закон и я е отменил. Решението е неправилно. Изводът на административният съд за материална незаконосъобразност на оспорената заповед се основата на направена от него преценка, че не е доказано по безспорен начин участието на Стоянов в неправомерно физическо насилие спрямо задържания Мишев чрез електрошоково устройство през следобедните часове на 04.12.2018 г. и в нощта на 04.12.2018 г. срещу 05.12.2018 г. Настоящият съдебен състав приема, че самоличността на К. Стоянов. като участник в побоя над Мишев (чрез електрошок) в нощта на 04/05.12.2018 г. е била установена по несъмнен начин от доказателствата по дисциплинарната преписка. Оказаното физическо насилие над задържаното лице А. Мишев от страна на Стоянов за периода от 23,00ч. на 04.12.2018 г. до 02,00ч. на 05.12.2018 г., се установява след анализ на всички факти и обстоятелства по случая, събрани и преценени в тяхната съвкупност и взаимовръзка от органите на дисциплинарното производство. Въз основа на тях е изведен логичният и обоснован извод, който не е оборен от че причинените на А. Мишев телесни травми, освидетелствани по съответния ред и с надлежната медицинска документация, са получени по време на посочените по-горе действия, извършени от служители на МВР, един от които е настоящият К. Стоянов, както и по описания в материалите от дисциплинарната преписка начин посредством нанасянето на удари и чрез Настоящата инстанция счита, че констатациите на административния орган и събраните в дисциплинарното производство писмени и гласни доказателства са достатъчни, за да се приемат за достоверни, последователни и обективни показанията/обясненията, дадени от потърпевшото лице относно упражненото върху него физическо насилие. Всички представени доказателства са обсъдени подробно от ДРО и ДНО, поотделно и в тяхната съвкупност, и обосновано въз основа на тях министърът на вътрешните работи е приел, че посочените в заповедта обстоятелства налагат извод за ангажиране на дисциплинарната отговорност на служителя Стоянов. Описаните деяния обективират поведение, несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР - т.т. 15, 19, 88, 89, 91 и 93 от Етичния кодекс. Същевременно те правилно са квалифицирани като тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, тъй като е налице и квалифициращият елемент от фактическия състав уронване престижа на службата . Деянията са станали достояние на широк кръг от хора граждани, медицински лица, служители от други структури на МВР, прокурори, следователи по досъдебното производство и други. Използването на физическа сила над задържано лице от служители на МВР, при изпълнение на службата и функциите им, без доказано законово основание за употребата на сила и помощни средства, представлява освен неизпълнение на конкретни разпоредби на закона, също и проява на незачитане на нормите на професионалната етика и морал, присъщи и задължителни за изпълняваната служба. Подобно поведение е без съмнение от естество да застраши и накърни авторитета на МВР, като подкопае доверието на обществото в ефективността и законосъобразността на осъществяваната от него дейност, насочена към защита на правата и свободите на гражданите, опазване на обществения ред и противодействие на престъпността. Съдът при кредитиране на показанията на свидетелите не е отчел обстоятелствата, при които те са дадени и отношенията, в които свидетелите се намират със Стоянов. Показанията на Мишев относно нанесения му побой от полицейските служители в периода 04-05.12.2018 г. са последователни. Побоят е започнал от задържането му в полицейското управление, бил е преустановен около полунощ, след което отново е продължил за да спре при застъпването на смяна от полицайката и полицаят . Чрез приобщените материали от воденото досъдебно производство - разпити на Мишев като свидетел и очна ставка се установяват съпричастността на Стоянов към издевателствата над Мишев, както и конкретните действия, с които това е сторено. Пострадалият ги пресъздава хронологично и в свидетелските показания по воденото досъдебно производство ясно ги разграничава - това е полицаят, който го е удрял в началото на задържането му и впоследствие при постъпването му втора смяна . Необосновани са доводите на съда, че доказателствата приобщени от досъдебното производство не могат да бъдат ползвани поради опорочаването им, в частност извършената очна ставка между Мишев и Стоянов. Действително във формулировката на зададения от следователя въпрос се съдържат насочващи данни, но той следва да се разгледа в контекста на цялото процесуално действие. Отговорите на Мишев са обстоятелствени и не възпроизвеждат само информацията, съдържаща се в зададения въпрос. Сочат конкретни действия, извършени от Стоянов, съвпадащи както с предходни, така и с последващи негови показания. Отговорът му не е изолиран. Ето защо, необосновано съдът не кредитира данните от протокола за извършената очна ставка. Относно показанията на полицейските служители, че Стоянов не е бил на работа през деня, съдът също ги кредитира необосновано. Независимо, че част от тях не са участвали в побоя, те са колеги на Стоянов и като такива имат интерес от благоприятното приключване на производството за него. Мишев сочи Стоянов като участник в побоя в началото на задържането му и по-късно при застъпването му на смяна. Следва да бъде отбелязано, че съгласно разпоредбата на чл. 194, ал. 3 от ЗМВР дисциплинарната отговорност на държавните служители в МВР се носи независимо от това дали деянията им, за които е ангажирана тази отговорност, могат да бъдат основание за търсене и на друг вид отговорност, в случая наказателна. В връзка с горното следва да се отбележи, че в настоящия случай, на Стоянов е наложено дисциплинарно наказание уволнение като служител в МВР не заради това, че с деянието си е извършил престъпление по смисъла на Наказателния кодекс (НК), а за това, че обективираните от него действия съставляват нарушения на конкретни служебни задължения (чл. 85, ал. 1 от ЗМВР) и признати от закона етични норми, регулиращи поведението на служителите в МВР (т.т. 15, 19, 88, 89, 91 и 93 от Етичния кодекс, вр. с чл. 150, ал. 2 от ЗМВР). ДНО не е обвързан от развитието и изхода на наказателното производство срещу същото лице. Не е необходимо едно деяние да осъществява състав на престъпление по смисъла на НК, за да може същото да бъде квалифицирано и като дисциплинарно нарушение. Дисциплинарна отговорност се носи независимо от възможността за налагане на друг вид отговорност. Това е така дори в случаите, когато фактическо основание за ангажиране на повече от един вид отговорност е едно и също деяние, една и съща съвкупност от факти и обстоятелства. Последните подлежат на самостоятелно разследване, проучване, установяване и доказване от компетентните органи в рамките на съответното производство, при условията и по реда, предвидени в специалния закон, регламентиращ това производство (НПК, ЗАНН, ЗМВР). При така установеното от фактическа и правна страна настоящата инстанция счита, че постановеното решение е неправилно и следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата на Стоянов против заповед 8121 К- 8917/04.09.2020 г. на Министъра на вътрешните работи Воден от горното и на основание чл. 222, ал.1, АПК, Върховният административен съд, пето отделение