Решение № 513 от 12.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6924/2010 г.

Решение № 513 от 12.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6924/2010 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Медицински център Младост Варна" ООД, гр. Варна, против решение № 484 от 8.03.2010 г. по адм. дело № 3382/2009 г. на Административен съд - Варна, с което е отхвърлена жалбата на лечебното заведение против писмена покана № 29-04-3405/01.12.2009 г. на директора на РЗОК - Варна. Като пороци на съдебното решение се сочат нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Директорът на Районната здравноосигурителна каса, гр. Варна, е оспорил касационната жалба в писмено възражение. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА. Предмет на оспорване в производството пред Административен съд - Варна е писмена покана № 29-04-3405/01.12.2009 г., издадена от Директора на Районната здравноосигурителна каса (РЗОК), гр. Варна, с която "Медицински център Младост Варна" ООД, гр. Варна - изпълнител на специализирана извънболнична медицинска помощ (СИМП) по индивидуален договор № 03-0727/26.03.2009 г. - е задължен да внесе по сметка на РЗОК сумата 7258.96 лв., произхождаща от превишение на регулативните стандарти за направления за специализирани медицински дейности (СМД) бланка МЗ-НЗОК № 3 и за направление за медико- диагностични дейности (МДД) бланка МЗ-НЗОК № 4 за първото тримесечие на 2009 г. За да отхвърли жалбата като неоснователна, Административен съд - Варна е обосновал правилния извод за издаване на оспорената писмена покана при спазване на административнопроизводствените правила и при наличие на фактическите предпоставки по чл. 233 и чл. 234 от НРД 2006 г. (Национален рамков договор между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз и Съюза на стоматолозите в България, 2006 г.). Изводите на съда се основават на извършена съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, при която е установено, че изпълнителят на специализирана медицинска помощ е бил уведомен за определените му регулативни стандарти преди изтичане на първото тримесечие на 2009 г. при подписването на индивидуалния договор за 2009 г. Законосъобразно съдът е приел, че приемането на регулативни стандарти за определяне на броя на назначаваните специализирани медицински дейности и стойността на назначаваните медико-диагностични дейности не отрича правата на задължително здравноосигурените лица по чл. 4 от Закона за здравното осигуряване. Позовал се е на клаузата на чл. 42 от сключения индивидуален договор, с която изпълнителят на СИМП се е задължил да назначава извършване на СМД и МДД по брой или стойност на отделните видове, определени в индивидуални регулативни стандарти (РС). Неоснователни са изложените в касационната жалба оплаквания, релевиращи необоснованост на съдебното решение. Първоинстанционният административен съд законосъобразно е приел за неоснователно възражението на жалбоподателя за несвоевременно уведомяване за определените регулативни стандарти за първото тримесечие на 2009 г. Установено е, че протокол № 1 за определяне на РС за първото тримесечие на 2009 г. е бил връчен на датата 26.03.2009 г. при подписването на индивидуалния договор № 03-0727/26.03.2009 г. за оказване на СИМП през 2009 г. Изпълнителят на СИМП не е възразил против определените с протокол № 1 регулативни стандарти, изготвени съобразно правилата на чл. 14 от Решение № РД-УС-04-10 от 12.01.2009 г. за приемане на правила за реда за определяне броя на специализираните медицински дейности и стойността на медико-диагностични дейности за назначаване от изпълнители на първична и специализирана медицинска помощ. Не може да се възприеме за достоверно твърдението на касатора, че към 26.03.2009 г. не е съществувала яснота относно броя на необходимите РС за първото тримесечие на 2009 г. и едва след това се е оказало, че те са крайно недостатъчни, за да покрият извършването на нужните медицински дейности. Разпоредбата на чл. 5 от Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2009 г., която се отнася до болничната помощ, е неотносима към спорния предмет. Посочването й в мотивите на обжалваното съдебно решение не е опорочило направените от съда материалноправни изводи. С чл. 4, ал. 1 от Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2009 г. е създадено задължение за НЗОК всяко тримесечие да определя към договорите с изпълнителите на първична и специализирана медицинска помощ броя на назначаваните от тях специализирани медицински дейности и медико-диагностични дейности в съответствие с определените суми на разходите за здравноосигурителни плащания. По аргумент от чл. 88, т. 4 от НРД 2006 г. протоколите за регулативни стандарти представляват неразделна част от индивидуалния договор на изпълнителите на медицинска помощ. Въпросът с правната допустимост и конституционносъобразността на регулативните стандарти е разрешен с решение № 2 от 22.02.2007 г. по конст. дело № 12 от 2006 г. на Конституционния съд на Република България, което е задължително за всички държавни органи, юридически лица и граждани на основание чл. 14, ал. 6 от Закона за Конституционния съд. Принципите на свободен достъп на осигурените лица до медицинска помощ, равнопоставеност и свободен избор на изпълнители на медицинска помощ, установени от чл. 4, чл. 5, т. 5 и чл. 10 от Закона за здравното осигуряване, не влизат в противоречие с чл. 29 от същия закон, който предвижда диференцираните разходи по здравноосигурителните плащания за специализирана извънболнична медицинска помощ да се определят със закон за бюджета на НЗОК. С решението на ВАС, 5-чл. състав, № 13623 от 10.12.2008 г. по адм. дело № 10382/2008 г. (обн. - "Държавен вестник", бр. 1 от 6.01.2009 г.), на което се позовава касаторът, са обявени за нищожни отделни разпоредби на Решение № РД-УС-04-127 от 27.12.2007 г. на Управителния съвет на Националната здравноосигурителна каса. Между тях не е разпоредбата на чл. 172, съгласно която Районната здравноосигурителна каса определя индивидуалните РС на всеки от отделните изпълнители на извънболнична медицинска помощ при спазване на утвърдените от директора на НЗОК регионални РС за съответното тримесечие. От 01.01.2009 г. се прилага Решение № РД-УС-04-17 на НЗОК от 20.01.2009 г. за определяне на условията, на които трябва да отговарят изпълнителите на медицинска и дентална помощ, реда за сключване на договорите с тях и други условия по чл. 55, ал. 2, т. 2, 4, 6 и 7 ЗЗО. С решение № 10261 от 31.07.2009 г. по адм. дело № 3407/2009 г. ВАС е отхвърлил оспорването на т. 167 от Решение № РД-УС-04-17 от 20.01.2009 г. на НЗОК, съгласно която Районната здравноосигурителна каса определя индивидуалните РС на всеки от отделните изпълнители на извънболнична медицинска помощ при спазване на утвърдените от директора на НЗОК регионални РС за съответното тримесечие. Ако назначи съответните дейности с бланки на НЗОК над определения му с регулативните стандарти брой, изпълнителят на медицинска помощ носи имуществена отговорност за извършените от бюджета на НЗОК плащания над определените средства. Оспорената писмена покана е законосъобразна и като е отхвърлил подадената жалба като неоснователна, Административен съд - Варна е постановил правилно решение. Посочените касационни основания за отмяна не са налице и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,