Решение № 1187 от 24.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1018/2005 г.

Решение № 1187 от 24.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1018/2005 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Бойка Ташева Производството е по чл. 218е ал. 1 във вр. с чл. 218а от ГПК (отм.) във вр. с § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК. Образувано е по касационната жалба на адв. Ц като процесуален представител на Л. Н. Т. от гр. П. срещу въззивното решение на Пазарджишкия окръжен съд № 80/2005 г. по в. гр. д. № 3/2005 г. Ответникът по касационната жалба К. К. Ц. от гр. П., действащ като едноличен търговец под фирма "Л", е заел становище за нейната недопустимост, евентуално неоснователност. Претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на Второ ГО, намира, че касационната жалба е недопустима, съображенията за което са следните: С атакуваното решение Пазарджишкият окръжен съд е оставил в сила решението на Пазарджишкия РС от 27.IV. 2004 г. по гр. д. № 1436/2003 г. в обжалваната му част, с която е отхвърлен предявеният от Л. Н. Т. срещу К. К. Ц. от гр. П., действащ като едноличен търговец под фирма "Л" за установяване, че ищцата е започнала работа при ответника като продавач на 31.I. 1994 г. и е била на тази длъжност до 01.V. 2000 г., както и че трудовото й възнаграждение е било в размер на 100 лв., а от 01. Х. 1999 г. до 10. ХI. 2000 г. - в размер на 150 лв. По силата на чл. 218а ал. 2 от ГПК (отм.) не подлежат на касационно обжалване пред ВКС решенията на въззивните съдилища по трудови спорове, с изключение на решенията по искове за защита срещу незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1 - 3 от КТ и по искове за трудово възнаграждение и обезщетения по трудово правоотношение с цена на иска над 5000 лв. В настоящия случай с атакуваното въззивно решение е разрешен релевираният по делото спор за установяване възникването и съществуването на трудово правоотношение между страните в периода 31.I. 1994 г. - 01.V. 2000 г. По силата на съдържащото се в чл. 357, ал. 1 от КТ легално определение този спор е трудов. Ето защо и с оглед разпоредбата на чл. 218а ал. 2 от ГПК (отм.) той подлежи на двуинстанционно разглеждане, поради което касационното му обжалване е изключено. При това положение касационната жалба като недопустима следва да бъде оставена без разглеждане. Въпреки този извод на съда на основание чл. 64, ал. 2 от ГПК (отм.) на ответника по касация не се следват разноски, тъй като той не е представил доказателства да е направил такива за настоящото производство. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ ГО,