Решение № 4899 от 30.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10784/2014 г.

Решение № 4899 от 30.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10784/2014 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е жалба на Пламен Боянов Спасов срещу решение № 3598 от 29.05.2014 г. по адм. д. № 1915/2014 г. на Административен съд София- град, с което е отхвърлена подадената от него жалба срещу отказ, обективиран в писмо изх. № Г-1604 от 30.01.2014 г. на началник 01 сектор "КПД и ОВ" в отдел "Пътна полиция" на СДВР за връщане на свидетелството за управление на МПС с оглед изпълнение на разпоредбата на чл. 190, ал. 2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/. Заявяват се касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Счита, че неправилно съдът се е позовал на подзаконовия нормативен акт Наредба № I-157 от 1 октомври 2002 г. и чл. 190, ал. 2 от ЗДвП. Съгласно чл. 413, ал. 1 НК влезлите в сила присъди, решения, определения и разпореждания са задължителни за всички учреждения, юридически лица, длъжностни лица и граждани. В присъдата по НОХД № 1468/2010 г. на СГС, НО, 15 състав изрично е постановено, че наказанието "лишаване от право да се управлява МПС" започва да тече от влизане на присъдата в сила. Срокът на наказанието съгласно постановената присъда е изтекъл на 21.12.2013 г. и административният орган не може да тълкува този акт. Процесуалният представител на ответната страна счита жалбата за неоснователна. Претендира разноски. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. За да отхвърли подадената жалба, съдът е приел, че издаденият административен акт е издаден при правилно приложение на закона чл. 190, ал. 2 от ЗДвП, тъй като наложеното наказание по НК не се изпълнява с влизане в сила на присъдата на 21.12.2011 г., а с изземване на свидетелството за управление на моторно превозно средство. След като свидетелството фактически е отнето на 7.11.2013 г., срокът на "изтърпяване" на наказанието по чл. 37, ал. 1, т. 7 НК изтича на 7.11.2015 г., поради което законосъобразно е постановен отказ за връщането му преди този срок. Решението е правилно. Установено е, че жалбоподателят е осъден с влязла в сила присъда по НОХД № 1468/2010 г. на СГС, НО, 15 състав, изменена с решение № 109/29.03.2011 г., постановено по ВНОХД № 104/2011 г. на САС за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. "в", във вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, за което му е наложено наказание "лишаване от свобода" за срок от 2 години, отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от 3 години, както и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 2 години, считано от влизане на присъдата в сила. Присъдата е влязла в сила на 21.12.2011 г. Не е било спорно и от писмо изх. № П-12/8.02.2012 г. на прокурор от СГП до отдел "ПП" - СДВР е установено, че свидетелството за управление на моторно превозно средство на жалбоподателя е отнето с протокол за доброволно предаване рег. № 44169 от 7.11.2013 г. и в съдебно заседание на 22.05.2014 г. жалбоподателят е потвърдил, че свидетелството му е отнето на 7.11.2013 г., когато се прибирал от чужбина с кола и на границата разбрал, че е обявен за общодържавно издирване. На основание чл. 343г НК жалбоподателят е лишен от право да управлява МПС за срок от 2 години на основание чл. 37, ал. 1, т. 7 НК. Съгласно чл. 190, ал. 2 от ЗДвП наказанието "лишаване от право да се управлява моторно превозно средство" тече от датата на изземването на свидетелството за управление, с която разпоредба се е съобразил съдът и е приложил правилно закона. Относно твърдението на касатора, че началото на наказанието "Лишаване от право да управлява МПС" се зачита от момента на влизане на присъдата в сила, следва да се има предвид, че този момент се зачита като начало на изпълнение на наказанието от посочения вид по присъди в случаите, когато към момента на влизане в сила на осъдителната присъда на осъденото лице вече е било отнето свидетелството за управление на МПС, какъвто не е настоящия случай. Неоснователни са доводите в касационната жалба за противоречие на административния акт с влязла в сила присъда. Досежно хипотезата на лишаване от право за управляване на МПС законодателят е имал предвид към момента на влизане в сила на осъдителната присъда, респ. решение, осъденият вече да е лишен по административен ред от възможността да упражнява право да управлява МПС. Този извод се извежда от чл. 59, ал. 4 НК, изискващ при изпълнение на наказанието да се приспада времето, през което за същото деяние осъденият е бил лишен по административен ред от възможността да упражнява тези права. Следователно за всички случаи, когато към момента на влизане в сила на присъдата, респ. решението, осъденият не е бил вече лишен от право да управлява МПС и свидетелството му за управление не е иззето, е приложим чл. 190, ал. 2 ЗДвП. Тъй като се касае за наказание лишаване от право да се упражнява определена дейност, същото се изпълнява от органите, които признават това право и контролират упражняването му (арг. чл. чл. 237 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража - ЗИНЗС). След като фактическото изземване на СУМПС е станало на 7.11.2013 г., срокът на наказанието не е изтекъл към момента на сезиране на административния орган, който по чл. 237 ЗИНЗС изпълнява наказанието като орган признаващ правото, от което е лишен касатора и контролира упражняването му. Воден от изложеното, Върховният административен съд, Седмо отделение