Решение № 217 от 07.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10615/2008 г.

Решение № 217 от 07.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10615/2008 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 131 - 132 от Данъчния процесуален кодекс (ДПК), отм. във вр. с § 5, ал. 4 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по подадените две касационни жалби - от Директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Бургас при ЦУ на НАП чрез процесуалния му представител юрк. Йотова и от Стоян Николов Стойчев от гр. Бургас срещу Решение № I-72 от 19.06.08 г. на Бургаския окръжен съд, постановено по адм. д. № 223/07 г. В касационната жалба на Директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Бургас при ЦУ на НАП се излагат доводи за незаконосъобразност на съдебното решение в частта му, в която е отменен ДРА № 28/29.07.04 г., издаден от данъчен орган при ТДД - Бургас, потвърден с Решение № РД-10-388/12.09.05 г. на Директора на РДД - Бургас, поради неправилно приложение на материалния закон, съставляващо отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора, неправилен е изводът на съда, че данъкът върху недвижимите имоти и таксата за битови отпадъци следва да бъдат определени като за жилищна сграда, тъй като не са налице характеристиките на хотел като търговски обект. Изброяването на търговските обекти в чл. 6, т. 2 от Приложение 2 на ЗМДТ е примерно и има предвид осъществяването въобще на търговска дейност. Претендира се отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли изцяло жалбата на Стоян Николов Стойчев срещу ДРА. Ответникът по касационната жалба - Стоян Николов Стойчев от гр. Бургас не изразява становище по същата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. В касационната жалба на Стоян Николов Стойчев от гр. Бургас се излагат доводи за незаконосъобразност на съдебното решение в частта му, в която е потвърден ДРА № 28/29.07.04 г., издаден от данъчен орган при ТДД - Бургас, потвърден с Решение № РД-10-388/12.09.05 г. на Директора на РДД - Бургас, поради необоснованост и неправилно приложение на материалния закон. Според касатора, неправилно съдът е приел, че сградата се ползва от 22.03.01 г. - датата, на която съпругата му е адресно регистрирана на адреса на процесния имот. Тази регистрация не доказва факта на действителното ползване на сградата. Не са обсъдени останалите доказателства по делото и показанията на свидетеля Атанасов не е следвало да бъдат отхвърляни. Претендира се отмяна на решението в обжалваната част и отмяна на ДРА изцяло. Ответникът по касационната жалба -Директорът на Дирекция "ОУИ" - гр. Бургас при ЦУ на НАП не изразява становище по същата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК, както и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна на спора: Касационните жалби, като подадени в срок и от надлежни страни, са допустими. Предмет на съдебен контрол пред БОС е бил ДРА №№ 28/29.07.04 г., издаден от данъчен орган при ТДД-Бургас, потвърден с Решение № РД-10-388/ 12.09.05 г. на Директора на РДД - Бургас Съдът е отменил частично ДРА - за 2001 г. ДНИ за размера над 258.03 лв. и ТБО за размера над 442.07 лв.; за 2002 г. и 2003 г. - ДНИ за размера над 528.79 лв. и ТБО за размера над 599.29 лв. ведно със съответните лихви, като е отхвърлил жалбата в останалата част. За да постанови този резултат, съдът е изложил подробни съображения, като е обсъдил събраните по делото доказателства, както и доводите и възраженията на страните. Правилни са изводите на съда по отношение на първия спорен въпрос по делото, а именно - момента, от който се дължи ДНИ. Според чл. 15, ал. 1 от ЗМДТ, за новопостроените сгради или части от сгради се дължи данък от началото на месеца, следващ месеца, през който са завършени или е започнало използването им. Установено е, че строежът не е приет и въведен в експлоатация, съответно няма издадено разрешение за ползване по реда на ЗУТ. Няма данни и относно момента на фактическото завършване на сградата. Установено е в хода на ревизията, че съпругата на жалбоподателя Вяра Стойчева е адресно регистрирана на адреса на процесния имот на 22.03.01 г. Освен това, с протокол № 0798339/05.09.02 г. на ТДД Бургас е установено, че към тази дата е функционирал хотел "Вега" с предлагани за настаняване апартаменти при цена 50 лв. В обекта е бил налице касов апарат № 07096357 с ИН на ФП 36104620, регистриран със свидетелство № 6009 от 25.08.01 г. на ТДД Бургас, ДП "Приморие". Фискалното устройство е с разчетени обороти към момента на проверката както следва: м. юни 2002 г. - 1680 лв. - 33 нощувки, м. юли 2002 г. - 1760 лв. - 35 нощувки; м. август 2002 г. - 1970 лв. - 39 нощувки. Неоснователен е доводът на касатора Стойчев, че адресната регистрация не означава, ползване на сградата. Видно от справката за адресната регистрация, адресът е заявен и като постоянен и като настоящ, а според чл. 94 от ЗГР, настоящ е адресът, на който лицето пребивава. Неоснователни са доводите и във връзка с преценката на свидетелските показания. Правилно е посочил съдът, че чрез свидетелски показания не могат да се опровергаят констатациите в официален документ, какъвто е цитираният по-горе протокол, поради забраната на чл. 133, ал. 1, б. "б" от ГПК (отм.) и разпоредбата на чл. 128, ал. 2 във вр. с чл. 87, ал. 2 от ДПК (отм.). Правилни са изводите на съда относно ДНИ за 2001 г. Размерът на ДНИ, определен от вещото лице се различава минимално от този, определен от данъчния орган. Както е посочено в мотивите на решението, в случая за 2001 г. е приложимо Приложение № 1, а не Приложение 2, в което липсва допълнителен коефициент за търговски обекти. По отношение на ТБО за периода 1.04.01 г. - 1.09.01 г. съдът е възприел размерът, определен от вещото лице и от данъчния орган. Спорен е размерът на ТБО за периода 1.09.01 г. - 31.12.01 г.; размерът на ТБО и ДНИ за 2002 г. и 2003 г. и основният спорен въпрос в случая се свежда до преценката на обстоятелството налице ли е търговски обект по смисъла на ЗМДТ или таксата за битови отпадъци и данъкът върху недвижимите имоти следва да се определят като за жилищна сграда. За да отговори на този спорен въпрос, съдът е обсъдил подробно нормата на чл. 6, т. 2 от Приложение № 2, според което за търговски обекти коефициентът за местоположение по таблица № 3 се увеличава с 40 на сто. Под търговски обект се разбира магазини, аптеки, павилиони, будки, складове за търговия на едро, бензиностанции, дискотеки, ресторанти, закусвални, сладкарници, пивници, бирарии, механи, кафенета, хотели, мотели, хазартни заведения. Съдът е приел, че изброяването е изчерпателно. Обсъдени са и легалните дефиниции, съдържащи се в Наредба № 2/14.08.98 г. за категоризиране на туристическите обекти, действаща до 1.10.02 г. и на Наредбата за категоризиране на туристическите обекти в сила от 1.10.02 г. и е направен изводът, че процесната сграда не отговаря на определението за хотел като общодостъпно място с минимум 10/15 стаи за подслон, в което се предоставят основни и допълнителни туристически услуги, свързани с пребиваването на туристите. В случая сградата като цяло не е общодостъпна, тъй като последните етажи се използват като жилища. Помещенията, в които се настаняват туристи са само 8 на първите етажи и не се предоставят допълнителни туристически услуги. Сградата представлява семеен хотел (пансион) според определенията на цитираните наредби, а той не е посочен в чл. 6, т. 2 от Приложение 2 като търговски обект по смисъла на този закон. Според настоящия съдебен състав на Върховния административен съд, Първо отд., изводите на съда са правилни. Така формулиран, текстът на чл. 6, т. 2 от Приложение 2 не съдържа примерно изброяване, както се твърди в касационната жалба на Директора на Дирекция "ОУИ". Ако нормата се отнасяше до всички търговски обекти без изключение, то нямаше да е налице изброяване на тези, за които следва да се прилага. Исканията в касационната жалба на Стоян Николов Стойчев по т. т. от 2 до 7 вкл. не подлежат на разглеждане в настоящото производство. С оглед на гореизложеното, решението на БОС, като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, Първо отделение