Решение № 6238 от 08.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2904/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на П. Д. С., чрез адв. Богданова като процесуален представител, против решение № 5084 от 13.11.2025 г., постановено по адм. дело № 1300/2025 г. по описа на Административен съд - Благоевград. Излагат се доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната му и присъждане на направените по делото разноски в двете инстанции. Ответникът – началникът на Службата по геодезия, картография и кадастър (СГКК) - Благоевград не взема становище по касационната жалба. Ответникът – К. И. С., чрез пълномощника си адв. Янева, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на направените разноски в касационната инстанция. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Първоинстанционното производство е образувано по жалба на К. И. С. срещу заповед № 18-6276 от 19.06.2025 г., издадена от началника на СГКК – Благоевград, с която на основание чл. 53б, ал. 5, т. 1 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР) и чл. 81б, ал. 7 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри (Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016 г.) е одобрено изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) на [населено място] съгласно скица – проект № 15-1021621-19.06.2025 г., състоящо се в отстраняване на явна фактическа грешка: изменение на поземлени имоти (ПИ) с идентификатори 14091.1.470, 14091.1.472 и 14091.1.473 на основание одобрен ПУП-ПРЗ и нот. акт № 4/25.05.2016 г. Заповедта е оспорена в частта, отнасяща се до промяната в границата между поземлени имоти (ПИ) с идентификатори 14091.1.472, собственост на касатора и 14091.1.473, собственост на настоящия ответник К. С.. С обжалваното решение оспореният административен акт е отменен. За да постанови този резултат, съдът приема, че заповедта е издадена от компетентен орган и не е налице основанието по чл. 146, т. 1 АПК за обявяването й за нищожна. Обосновава извод, че изменението на КККР съгласно чл. 53б ЗКИР за отстраняване на явна фактическа грешка предполага наличието на някоя от двете самостоятелни хипотези, предвидени в § 1, т. 9 ДР ЗКИР (в относимата редакция - ДВ, бр. 16 от 2021 г.). Излага съображения, че в случая скицата-проект и обяснителната записка към нея не сочат коя от тези хипотези е приложима, както и заповедта не съдържа мотиви за наличието на някоя от тях. Приема, че по преписката няма данни да е спазено и изискването по чл. 53б, ал. 4 ЗКИР (в относимата редакция - ДВ, бр. 57 от 2016 г.), според което административният орган е задължен да изпрати проекта за изменение на КККР на директора на съответната Областна дирекция "Земеделие" за съгласуване относно обезщетението по реда на чл. 10б ЗСПЗЗ. Достига до заключение, че в случая се касае за непълнота или грешка по смисъла на § 1, т. 16 ДР ЗКИР (в относимата редакция), свързано с евентуално несъответствие на границите на ПИ с идентификатор 14091.1.472 с действителното им състояние, съответно с границите по одобрения през 1997 г. подробен устройствен план (ПУП), редът за отстраняване на което е този по чл. 54 ЗКИР. Счита, че с процесното изменение на КККР се засяга ПИ с идентификатор 14091.1.473 с промяна на една от границите му и се намалява неговата площ, като се поражда спор за материално право по смисъла на § 1, т. 16 ДР на Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016 г. между собствениците на двата имота. Приема, че до разрешаването на този спор от гражданския съд изменение на КККР в обхвата на заявлението не може да бъде одобрено съгласно чл. 54, ал. 2 ЗКИР. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Релевантните за спора факти и обстоятелства са установени след обстоен анализ на събраните по делото доказателства. Подробно са обсъдени възраженията и доводите на страните. Фактическите констатации се подкрепят от приетите доказателства. Въз основа на тях са изведени законосъобразни и обосновани правни изводи. Правилно първоинстанционният съд приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган съгласно чл. 53б, ал. 5, т. 1 ЗКИР (в относимата редакция – ДВ, бр. 57 от 2016 г.) във вр. с чл. 81б, ал. 7 от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016 г. Настоящият състав споделя извода за неспазване на изискванията за форма на заповедта поради липсата на изложени конкретни фактически основания в нея. Цитираните в административния акт правни основания за издаването му сочат на изменение на КККР във връзка с отстраняване на явна фактическа грешка, без да се излагат каквито и да са фактически обстоятелства, въз основа на които органът обосновава наличието на такава. Съобразен с трайната практика на Върховния административен съд е изводът на първоинстанционният съд, че нормата на чл. 53б ЗКИР, която урежда реда и условията за отстраняване на явна фактическа грешка, съставлява самостоятелно основание за изменение на КККР в две отделни хипотези, визирани в § 1, т. 9 ДР ЗКИР (в редакцията, относима към датата на издаване на оспорения акт - ДВ, бр. 57 от 2016 г.). В случая липсват данни за приложимостта на която и да е от тях. Такива не могат да се извлекат и от документите по административната преписка. Липсата на мотиви в оспорената заповед и непосочването на фактически основания за издаването й прави невъзможна преценката коя от двете хипотези по § 1, т. 9 ДР ЗКИР е възприета от административния орган. От данните по делото не се установява несъответствие в границите на поземлените имоти между урбанизирана и неурбанизирана територия, получено при обединяване на данните по чл. 41, ал. 1 ЗКИР. Доколкото според одобрения през 1997 г. кадастрален и регулационен план на [населено място] засегнатите от процесното изменение имоти са урегулирани, т.е. попадат в урбанизирана територия, неприложима е и втората хипотеза, която е свързана с несъответствие в границите на съществуващите на местността (терена) трайни топографски обекти от естествен или изкуствен произход в неурбанизирана територия, определени чрез геодезически измервания, и границите им от планове и карти, одобрени по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ, когато разликите в координатите на определящите ги точки са по-големи от допустимите в наредбата по чл. 31 ЗКИР. Законосъобразен е и изводът на съда за неспазване на административнопроизводствените правила при издаване на оспорената заповед в хипотезата на отстраняване на явна фактическа грешка. Този вид изменение на КККР е обвързано с изискване за изпращане на проекта за изменение на директора на Областна дирекция „Земеделие“ за съгласуване относно обезщетяване на засегнатите лица - чл. 53б, ал. 4 ЗКИР (отм., в относимата редакция – ДВ, бр. 57 от 2016 г.). Процедурата по съгласуване е задължителна преди допускане на изменението на КККР при установена явна фактическа грешка, като неспазването й се отразява на правата и интересите на засегнатите от изменението лица, които могат да бъдат лишени от следващо им се обезщетение. В конкретния случай липсват данни за провеждане на предвиденото съгласуване. Видно от приетата по делото обяснителна записка, целта на изменението на КККР е привеждане на границите на ПИ с идентификатор 14091.1.472 в съответствие с действащия ПУП – ПРЗ. Това се потвърждава и от посоченото в нея правно основание за изменението – чл. 65, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016 г., предвиждащ отразяването в КККР на подробните устройствени планове по чл. 110 ЗУТ и техни изменения, с които се променят граници на поземлени имоти. При така установените данни правилен е изводът на съда, че приложим в случая е редът за изменение на КККР по чл. 54 във вр. с чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР – при наличие на непълнота или грешка, каквито според дефиницията в § 1, т. 16 ДР ЗКИР са налице при несъответствия в границите и очертанията на недвижимите имоти в кадастралната карта за урбанизирана територия спрямо действителното им състояние. Производството по изменение на КККР за отстраняване на непълнота и грешка е различно от това, предвидено в чл. 53б ЗКИР за установяване на явна фактическа грешка. Съгласно изричната разпоредба на чл. 54, ал. 2, изр. първо ЗКИР, когато непълнотата или грешката е свързана със спор за материално право, тя се отстранява след решаване на спора по съдебен ред. Правилно административният съд приема, че в случая е налице индиция за такъв спор, предвид подадената пред него жалба от собственика на ПИ с идентификатор 14091.1.473, засегнат от процедираното изменение. С оглед изложеното обжалваното решение е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и с оглед своевременно заявеното искане за присъждане на разноски за настоящото производство, касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати такива на ответника К. И. С. в размер на 1420 евро, представляващи адвокатско възнаграждение по представени договори за правна защита и съдействие от 19.02.2026 г. и 11.05.2026 г. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение