Решение № 11712 от 29.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 6038/2023 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. Димитров против решение 30 от 08.03.2023 г., постановено по адм. д. 187/2022 г. по описа на Административен съд гр. Шумен. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът Общински съвет Върбица, в писмено становище, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила, претендира присъждане на направените по делото разноски и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от касатора. Ответникът министерство на земеделието, в писмено становище, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за основателна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Шумен отхвърля жалбата на С. Димитров против решение 8 по протокол 36/31.05.2022 г. на Общински съвет - Върбица, с което е отказано да се разреши изработване на проект за ПУП ПЗ за ПИ с идентификатор 12766.79.161 по КК и КР на [населено място], община Върбица. Решението е постановено в нарушение на материалния закон, а направените от съда изводи са в противоречие със събраните по делото доказателства. Незаконосъобразен и необоснован е изводът на съда, че оспореният административен акт е издаден в предписаната от закона форма. В тази насока е направено единствено констатация, без да се обсъдят мотивите на общинския съвет за постановяване на отказа да се допусне изработване на проект за ПУП ПЗ. Видно от обжалвания административен акт е, че като мотиви за постановяването му е посочено, че кметът на общината има план за развитието на Курортен комплекс Върбица, описани са правомощията на общинския съвет да издаде оспореното решение, констатирано е, че имотът е в зона за рекреация и не е логично да се допуска застрояване на селскостопански постройки и други подобни като са изложени съображения за развитието на туризма в Курортния комплекс. При така изложените мотиви се налага извод, че обжалвания административен акт е издаден в противоречие с предписаната от закона форма, тъй като в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК и чл. 124б, ал. 5 ЗУТ същият не съдържа фактически и правни основания за постановяването му. Мотивите на отказа не се съдържат и в представената по делото административна преписка, в оспорения акт липсва позоваване на документи, представляващи част от преписката, а и такива не са налице. Напротив видно от приложената докладна записка на кмета на общината е, че е направено предложение да се разреши да се изработи проект за ПУП ПЗ, в която насока са изложени съображения в т.ч. и че е налице и съответствие с предвижданията на проекта за ОУП на общината. Действително тези съображения не са задължителни за общинския съвет, но същите не са обсъдени и не са посочени мотиви за неприемането им. В случая изложените мотиви от административния орган са формални като липсва конкретна преценка, установяваща дали заданието и проектите към него отговарят на нормативно установените изисквания за изготвянето им, като заявлението и документите към него не са преценявани за съответствието им с изискванията на ЗУТ и специалните правила. Следователно решението на общинския съвет е постановено в нарушение на предписаната от закона форма. Същото не съдържа фактически и правни основания за издаването му. Съгласно правилото на чл. 124б, ал. 5 ЗУТ отказите за издаване на разрешение за изработване на устройствен план по чл. 124а, ал. 5 се дават с мотивирано решение или заповед на компетентния орган. В случая липсват мотиви за постановяване на отказа. Липсата на мотиви препятства съда да извърши преценка за материална законосъобразност на оспорения административен акт, което обосновава и неговата незаконосъобразност. Незаконосъобразен е изводът на първоинстанционният съд за материална законосъобразност на обжалвания административен акт. За да достигне до този извод съдът прави фактически установявания и излага мотиви, които не са направени и изложени от административния орган, като по този начин замества липсата на фактически основания за издаване на решението на общинския съвет, което е недопустимо. В правомощията на съда е да извърши проверка за законосъобразност на обжалвания административен акт въз основа на посочените в същия правни и фактически основания за издаването му, като не може да ги допълва, изменя или заменя. Ето защо изводът на съда за материална законосъобразност на обжалвания акт са незаконосъобразни и необосновани. Твърдението на Общински съвет Върбица, че жалбата до първоинстанционния съд е недопустима, тъй като заявлението е за одобряване на ПУП, а не за разрешаване проект за изработване на ПУП ПЗ, е неоснователно. Искането е направено на бланка, а от всички приложени по делото доказателства в т.ч. задание и обяснителна записка е ясна волята на заявителя. Обратното налага извод, че административният орган се произнася по незаявено искане, което обосновава нищожност на постановения административен акт. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано, поради което същото следва да се отмени като се постанови друго решение по съществото на спора, с което оспореният административен акт да се отмени, а преписката да се върне на административния орган за ново произнасяне. С оглед изхода на делото, направеното своевременно искане за присъждане на разноски и приложените доказателства, че същите са заплатени следва да се осъди Община Върбица да заплати на С. Димитров сумата 1570 лв., от които 70 лв. заплатена държавна такса и 1500 лв., представляваща уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение. направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, предвид действителната правна и фактическа сложност на делото, както и факта, че същото е близо до минималния размер - 1250 лв., съгласно чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,