Решение № 4035 от 25.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13207/2009 г.

Решение № 4035 от 25.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13207/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Славка Найденова Производството по делото е образувано пред 5-членен състав на Върховния административен съд по реда на чл. 208 и сл. АПК, по касационни жалби на Български лекарски съюз, представляван от председателя му д-р Цветан Траянов Райчинов, "ДКЦ - 1 - Русе" ЕООД с адрес на управление в гр. Русе, представлявано от д-р Цветан Траянов Райчинов и в качеството му на физическо, задължително здравноосигурено лице, на Сдружение за развитие на българското здравеопазване с адрес в гр. София, представлявано от Стойчо Кацаров, срещу решение № 10261/31.07.2009 г., по адм. д. № 3407/2009 г. на Върховния административен съд, тричленен състав на шесто отделение, като в тях се развиват оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Иска се решението да се отмени и се постанови решение по същество, с което се обяви нищожността на оспорените текстове от решението на УС на НЗОК или същите се отменят като незаконосъобразни. Производството по делото е образувано и по частна жалба на Национална здравноосигурителна каса /НЗОК/ срещу определение № 11606/7.10.2009 г. по същото дело, в частта му, с която е отхвърлено искането на касата за присъждане на разноски по делото в размера над 150 лв. 1700 лв. Развиват се оплаквания за незаконосъобразност и се иска определението в обжалваната му част да се отмени и се присъдят изцяло направените разноски по делото. Ответникът Национална здравноосигурителна каса, чрез процесуалните си представители в съдебно заседание и писмена защита, изразява становище за неоснователност на касационните жалби, а представителят на Българския лекарски съюз е изразил писмено становище за неоснователност на частната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура е на становище, че касационните жалби са основателни частично и предлага да се уважат частично, като решението се отмени и делото се върне за ново разглеждане от друг тричленен състав. По отношение на частната жалба изразява становище, че е неоснователна. По касационните жалби: Върховният административен съд в настоящия 5-членен състав приема, че касационните жалби са постъпили в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и са процесуално допустими, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, счита, че са неоснователни. С обжалваното решение тричленният състав на шесто отделение, в производство по реда на чл. 185 и сл. АПК, отхвърлил оспорването от "ДКЦ - 1 - Русе" ЕООД с адрес на управление в гр. Русе, представлявано от д-р Цветан Траянов Райчинов и в качеството му на физическо, задължително здравноосигурено лице и на присъединилите се към него Български лекарски съюз и Сдружение за развитие на българското здравеопазване с адрес в гр. София, представлявано от Стойчо Кацаров, на т. 21; т. 37.6; т. 37.7; т. 65.3; т. 65.10; т. 166; т. 167; т. 168 и т. 169 от Решение № РД-УС-04-17 от 20.01.2009 г. на Управителния съвет на Националната здравноосигурителна каса. За да постанови решението си тричленният състав приел, че оспорените текстове от решението на УС на НЗОК не противоречат на текстове от нормативен акт с по-висока степен, въз основа на законова делегация при наличие на съответните условия, които в конкретния случай са налице, както и че същите не противоречат на материалноправни норми и са съобразени с целта на дадената делегация и принципите, залегнали в Закона за бюджета на НЗОК, поради което не са нищожни и незаконосъобразни. Решението е правилно. Решението на УС на НЗОК е прието на основание чл. 55, ал. 3, т. 2 и ал. 2, т. 2, 4, 6 и 7 от Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/, като съгласно тях е дадена законова делегация на УС на НЗОК при условие, че не бъде сключен за съответната година национален рамков договор, да приеме решение, с което да определи условията по ал. 2, т. 1, 2, 4, 6 и 7 ЗЗО, което е извършено с оспореното решение. При приемането на решението УС на НЗОК не е излезнал извън рамките на дадената му материална компетентност, като е определил условията, на които трябва да отговарят изпълнителите на медицинска помощ, както и реда за сключване на договорите с тях; отделните видове медицинска помощ; обема, цените и методиката за заплащане на помощта; документацията и документооборота и списъците с медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели и цените, до които НЗОК напълно или частично ги заплаща; условията за предписването и получаването на лекарствата, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели. Освен това решението е прието при наличие на съответното мнозинство съгласно изискванията на чл. 15, ал. 2 ЗЗО, като решението е подписано от 6 члена на УС, при изискване решенията му да се приемат с не-по-малко от 5 гласа /редакция на текста към датата на вземане на оспореното решение/. С оглед изложеното правилно е прието от тричленния състав, че решението не е нищожно, тъй като е прието по законова делегация от компетентен орган при съответно мнозинство и в рамките на материалната му компетентност. При разглеждане на съответните оспорени текстове тричленният състав е изложил мотиви в решението, че същите не противоречат на текстове от нормативни актове от по-горна степен, а именно на текстове на Закона за лечебните заведения относно съобразяване на натовареността и графиците на работещите в съответните лечебни заведения лекари; на Кодекса на труда относно регламентиращите текстове "допълнителен труд при друг работодател" и максималната продължителност на работното време по трудов договор за допълнителен труд ведно с продължителността на работното време по основното трудово правоотношение; на съответни други текстове от ЗЗО, напр. чл. 61, уреждащ случаите, когато директорът на РЗОК може да сключи договор с лекари и лекари по дентална медицина на извънболнична практика, които имат договор с болница, намираща се на същата територия, на чл. 62 от същия закон, уреждащ условията, при които съответен директор на РЗОК може да сключи договор за оказване на извънболнична медицинска помощ с лекари и лекари по дентална медицина, работещи в болница, в случай че на същата територия няма достатъчно лекари на извънболнична практика от същата специалност и пр., които настоящата инстанция възприема изцяло. Освен това при правилно прилагане на закона и обосновано е прието от тричленния състав, че оплакванията за наличие на дискриминационни елементи относно различно третиране на лекари от различните болнични заведения с лекари, работещи в извънболничната помощ е неоснователно, тъй като не са налице данни за извършени нарушения на Закона за защита от дискриминация, с оглед естеството на работата и особеността на лекарската професия, предполагащи различно времетраене за упражняване на дейността, което не представлява нееднакво третиране на лекарите от различните медицински заведения. Неоснователно касационните жалбоподатели се позовават на чл. 14, ал. 6 от Националния рамков договор /НРД/ от 2006 г., тъй като чл. 21 от оспореното решение не противоречи на посочените по-горе КТ и др. закони, като нормативни актове от по-горна степен, което е от значение за законосъобразността му, а НРД е подзаконов нормативен акт, т. е. от същата степен. Освен това въпроизвеждането на законови текстове в решението, не сочи на противоречие на същото с такива нормативни актове. Обосновано е прието също така, че по отношение на оспорените текстове не са налице нарушения на материалния закон - дадената материалноправна рамка за приемане на решението на УС на НЗОК със законовата делегация, като не се въвеждат санкционни елементи, а са израз на правото на административния орган да гарантира на гражданите качествена медицинска помощ, съобразена с правилата за добрата медицинска етика от страна на изпълнителите на сключените договори. Въведеното ограничение да се отказва сключването на договор е при липса на акредитационна оценка или оценка "лоша" за цялото лечебно заведение е и законово изискване на Закона за бюджета на НЗОК за 2009 г. - § 11. Обосновани са и изводите на тричленния състав относно компетентността на директора на НЗОК при спазване на установения ред да утвърждава разпределението на регулативните стандарти за всяко тримесечие в зависимост от месечното разпределение и очакваното изпълнение на бюджета с оглед разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от Закона за бюджета на НЗОК за 2009 г. По същество оспорените текстове от решението на УС, са приети в изпълнение на задълженията по чл. 4, ал. 2 от посочения закон за бюджета да утвърди реда за разпределение броя на назначаваните специализирани медицински дейности от изпълнителите на медицински дейности, както и стойността им. Правилно е прието, че Законът за бюджета на НЗОК се приема за всяка календарна година в различен обем в зависимост от финансовото положение на държавата и неговото спазване, т. е. вместване на медицинските услуги в рамките на утвърдените регулативни стандарти, обезпечава финансовия ред на страна, в частност в здравеопазването. С оглед изложеното настоящата касационна инстанция изцяло споделя правните изводи на тричленния състав, а именно, че оспорените текстове от подзаконовия нормативен акт, какъвто представлява решението на УС на НЗОК, не са нищожни, както и са в рамките на дадената материална компетентност от чл. 55, ал. 3, т. 2 и ал. 2, т. 2, 4, 6 и 7 ЗЗО. В рамките на дадената материална компетентност УС на НЗОК е имал право и на оперативна самостоятелност при приемането на решението, която не подлежи на съдебен контрол върху преценката на административния орган при формулирането на текстовете от решението. Решението на на тричленния състав е обосновано и не страда от посочените пороци в касационните жалби. Не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което като правилно следва да се остави в сила. Впрочем в касационните жалби, като касационно основание за необоснованост на решението, всъщност се развиват оплакванията, правени като незаконосъобразност и нищожност на оспорените текстове в решението на УС на НЗОК, като на всички тях тричленният състав обосновано и законно образно е отговорил, приемайки, че са неоснователни. По частната жалба: Определението в отхвърлителната му част е законосъобразно. Разноските, които са разходвани от органа издал акта са поискани своевременно, преди приключване на делото във фаза по същество. В същият срок е следвало да се представят и доказателства, че сумите, за които се претендира, действително са разходвани. Видно от договора за правна защита и съдействие между директора на НЗОК и адв. Михайлов, в него е посочено договорено възнаграждение от 1700 лв., както и че същото е приведено по банков път. Не е приложено платежното нареждане за привеждането на сумата. С молбата, с която е поискано присъждането на същата сума се прилагат два броя платежни нареждания, но същите са след посочения по-горе срок - до приключване на производството по същество. С оглед на това не е доказано разходване на суми в първата инстанция в размер на 1700 лв. със съответните доказателства в срок, поради което определението в отхвърлителната му част е законосъобразно и следва да се остави в сила. Водим от горното Върховният административен съд в настоящия 5-членен състав, на основание чл. 221, ал. 2 АПК