Решение № 9007 от 19.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11217/2015 г.

Решение № 9007 от 19.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11217/2015 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ЕТ "П. - И. П." гр. С., подадена чрез процесуалния представител на търговеца адв. Н. от САК, против решение № 1168/16.07.2015 г., постановено по адм. дело № 89/2015 г. по описа на Административен съд Б., с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № А-О-007/8.08.2014 г. на председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, с която са отнети лицензия № 179 от 4.01.2006 г. и лицензия № 425 от 21.09.2007 г. за осъществяване на технически надзор на съоръжения с повишена опасност. С касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради произнасянето му в нарушение на материалния закон, необоснованост и при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се съдебният акт да бъде отменен, а спорът - решен по същество с отмяна на обжалваната заповед. Претендират се разноски. Ответникът - председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН), в отговор на касационната жалба излага становище за неоснователността й. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, констатира, че касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на инстанционен съдебен контрол акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на посочените в нея основания и след извършена служебна проверка, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, съдът намира касационната жалба за неоснователна. С обжалваното решение АССГ е отхвърлил жалбата на на ЕТ "П.- И. П." гр. С. срещу заповед № А-О-007/8.08.2014 г. на председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, с която са отнети лицензия № 179 от 4.01.2006 г. и лицензия № 425 от 21.09.2007 г. за осъществяване на технически надзор на съоръжения с повишена опасност. За да постанови този правен резултат, съдът е приел от фактическа страна, че ЕТ "П. - И. П." гр. С. притежава лицензия № 179 от 4.01.2006 г. и лицензия № 425 от 21.09.2007 г. за осъществяване на технически надзор на съоръжения с повишена опасност. Установено е, че по сигнал до Комисията за борба с корупцията и конфликт на интереси към НС е изпратено писмо до ДАМТН с данни за нарушения в дейността на РО "ИДНТ" - Б. и фирми, на които има издадени лицензии за СПО, между които и жалбоподателя. При извършената на 14.05.2014 г. проверка на ЕТ "П.- И. П." от нарочно назначена комисия е установено следното: 1. ЕТ "П. - И. П." не разполага с персонал, нает по трудово правоотношение, който да осъществява функциите на "отговорник по качеството" по смисъла на чл. 3а, ал. 1, т. 3 от Наредбата за условията и реда за издаване на лицензни за осъществяване на технически надзор на съоръжения с повишена опасност и за реда за водене на регистър на съоръженията /НУРИЛОТНСПОРВРС/, с което едноличният търговец е престанал да съответства на изискването на чл. 34а, ал. 2, т. 3 и ал. 4 ЗТИП. При извършване на проверката от собственика на едноличния търговец И. П. не е представен актуален списък на персонала на лицензираното лице. Проверяващата комисия е установила, че представените на основание чл. 34в, ал. 1, т. 3 ЗТИП в ДАМТН списъци на персонала не съответстват на персонала, с който към момента на проверката ЕТ "П. - И. П." разполага. Въз основа на представените данни комисията е стигнала до извод, че към 14.05.2014 г. ЕТ "П. - И. П." не разполага с нает по трудов договор отговорник по качеството, съгласно чл. 3а, ал. 1, т. 3 от НУРИЛОТНСПОРВРС; 2. ЕТ "П. - И. П." не разполага с персонал, който да извършва технически надзор на СПО, включени в обхвата на лицензия № 179/4.01.2006 г. по т. 2.5 - Ацетиленови уредби - ацетиленови генераторни станции, ацетиленови генератори, ацетиленови бутилкови инсталации и стационарни ацетиленопроводи, както и по т. 2,8 - Въжени линии и ски влекове; 3. ЕТ "П. - И. П." няма система за управление на качеството, която отговаря на изискванията на БДС EN ISO/IEC 17020 в съответствие с чл. 34а, ал. 2, т. 8 ЗТИП. При извършената проверка е установено, че системата за управление на качеството (СУК) на едноличния търговец не е изцяло документирана и внедрена. След поискване на проверяващата комисия е представен доклад от одит на системата по качеството с препоръка за извършване на преглед от ръководството и за актуализация на документацията по СУК. Не са представени документи за предписаните коригиращи действия. В представените процедури за технически надзор се съдържат записи, които противоречат на императивни разпоредби на нормативните актове, регламентиращи техническия надзор на СПО. ЕТ "П. - И. П.", не прилага СУК в съответствие с изискванията на чл. 34а, ал. 2. т. 8 ЗТИП и БДС ISO/IEC 17020; 4. ЕТ "П. - И. П." непритежава минимално необходимите материално-технически средства за осъществяване на дейностите по технически надзор на съоръжения с повишена опасност в обхвата на притежаваните лицензни, изискващи се от чл. 4а, ал. 1, т. 1 НУРИЛОТНСПОРВРС. При извършената проверка на ЕТ "П. - И. П." проверяващата комисия е установила, че едноличният търговец не притежава: два манометъра с клас на точност до 1,0 (при проверката е представен само един манометър), ултразвуков дебеломер в съответствие с чл. 4а, ал. 1, т. 1 НУРИЛОТНСПОРВРС, апаратура за измерване на провес в съответствие с чл. 4а, ал. 1, т. 6 НУРИЛОТНСПОРВРС, теодолит в съответствие с чл. 4а, ал. 1, т. 8 от НУРИЛОТНСПОРВРС. Представени са договори за услуга - извършване на измервания и безразрушителен контрол, от които е видно, че ЕТ "П. - И. П." не разполага с необходимите материално-технически средства за извършване на тези дейности. При поискване от проверяващата комисия не са представени и свидетелства за калибриране на всички средства за измерване, които едноличният търговец използва при осъществяване на дейността си по технически надзор в съответствие с изискването на чл. 4а, ал. 4 от НУРИЛОТНСПОРВРС. Като не притежава изискващите се минимално необходими материално-технически средства ЕТ "П. - И. П." е престанал да съответства на изискванията на чл. 34а, ал. 2, т. 4 и ал. 4 от ЗТИП във вр. с чл. 4а, ал. 1, т. 1 и т. З от НУРИЛОТНСПОРВРС. В мотивите на акта са изложени съображения за наличие на хипотезата на чл. 34а, ал. 9, т. 2 ЗТИП, която съставлява основание за отнемане на лицензиите. При тази данни съдът е приел, че са налице фактическите основания, въз основа на които е издаден обжалваният акт, както и че заповедта е постановена от компетентен орган в законоустановената форма при спазване на установените административнопроизводствени правила и в съответствие с целта на закона. Решението е правилно. В конкретния случай лицензиите са отнети на основанието по чл. 34а, ал. 9, т. 2 ЗТИП, чиято разпоредба предписва, че председателят на ДАМТН отнема лицензията при промени, водещи до несъответствие с изискванията по ал. 2, 3 или 4, определени в Наредбата като допълнителни специфични изисквания към притежателите на лицензии, в зависимост от вида на съоръженията с повишена опасност. На първо място административният орган, издал оспорваната заповед, е констатирал нарушение по чл. 3а, ал. 1, т. 3 от Наредбата. Съгласно цитираната разпоредба - персоналът по чл. 34а, ал. 2, т. 3 и ал. 3, т. 1 ЗТИП трябва да включва и лице, изпълняващо функции на отговорник по качеството. Ал. 6 сочи, че ЕТ не могат да изпълняват функциите по ал. 1, т. 3. По делото е установено безспорно, че към момента на проверката, както и към момента на постановяване на обжалваната заповед дружеството не е имало сключен трудов договор с лице, което да изпълнява функциите на отговорник по качеството. По делото са представени трудов договор и длъжностна характеристика за длъжността "отговорник по качеството", подписани на 1.09.2014 г. от И. А. П. Доколкото трудовият договор е сключен и длъжностната характеристика е подписана след датата на издаване на обжалваната заповед - 8.08.2014 г., то същите са ирелевантни за законосъобразността на оспорения административен акт. Горното произтича от разпоредбата на чл. 142, ал. 1 АПК, съгласно която съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. В случая не може да се приложи ал. 2 на същия текст, тъй като сключеният на 1.09.2014 г. трудов договор и подписаната на същата дата длъжностна характеристика не променят с обратна сила установения факт, че към момента на издаване на заповедта - такъв договор и такава дл. характеристика не са съществували. Т. е. сключеният трудов договор и подписаната длъжностна характеристика нямат характер на нови факти, от значение за делото по смисъла на чл. 142, ал. 2 АПК. Ето защо същите са без значение за законосъобразността на обжалвания административен акт, с оглед на което не следва да се вземат предвид. Констатираното нарушение на разпоредбата на чл. 3а, ал. 1, т. 3 от Наредбата е самостоятелно и напълно достатъчно основание за отнемане и на двете лицензии на дружеството. Настоящата инстанция споделя и изводите на административния съд за наличието и на останалите предпоставки за отнемане на лицензиите на дружеството. Правилно съдът е приел, че от представените по делото доказателства не може да се установи по безспорен начин, че дружеството разполага с персонал, нает по трудово правоотношение, който притежава квалификация и правоспособност, необходими за осъществяване на технически надзор на съоръженията с повишена опасност, включени в обхвата на лицензия № 179/4.01.2006 г. по т. 2.5 - ацетиленови уредби и т. 2.8 - въжени линии и ски влекове. В съответствие с доказателствата по делото е и изводът на първоинстанционният съд, че касаторът не разполага със система за управление на качеството, която да отговаря на изискванията на БДС, EN ISO/IES 17020. Неоснователно е и твърдението на касатора, че дружеството притежава минимално необходимите материално-технически средства за осъществяване на дейностите по технически надзор на съоръжения с повишена опасност в обхвата на притежаваните лицензии, изискващи се от чл. 4а, ал. 1, т. 1 от Наредбата. Дружеството не твърди и не представя доказателства, че притежава теодолит, в съответствие с изискванията на чл. 4а, ал. 1, т. 8 от Наредбата. Представеният за ползване на дружеството ултразвуков дебеломер /съгл. Анекс към договор от 11.12.2006 г./ е във връзка с изпълнението на конкретния договор за поръчка, следователно в случая не може да се приеме, че дружеството притежава това техническо средство. От друга страна шублерът и рулетката по своя характер са отделни технически средства, които не могат да се приемат за апаратура за измерване на провес. Изложеното по-горе е достатъчно, за да се приеме за доказано и нарушаването на разпоредбата на чл. 4а, ал. 1, т. 1, т. 6 и т. 8 от Наредбата. Неоснователно е и възражението на касатора, че административният орган е следвало да приложи разпоредбата на чл. 34а, ал. 11 ЗТИП, като вместо да отнеме лицензиите е могъл само да ги ограничи. В случая цитираната разпоредба не може на намери приложение, тъй като допуснатите нарушения на разпоредбите на чл. 3а, ал. 1, т. 3 и чл. 4а, ал. 1, т. 1, т. 6 и т. 8 от Наредбата се отнасят, както до двете лицензии, така и до всички съоръжения с повишена опасност, включени в обхвата на тези лицензии. Ето защо като е отхвърлил подадената жалба Административен съд - Б. е постановил валиден, допустим и правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, седмо отделение