Решение № 4946 от 10.5.2023 г. на ВАС, II о.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. Пиличев против решение 2057 от 17.11.2022 г., постановено по адм.д. 1848/2022 г. по описа на Административен съд гр. Пловдив. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът кметът на район Западен - Община Пловдив не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Пловдив отхвърля жалбата на С. Пиличев против заповед РД-09-182/09.06.2022 г. на кмета на район Западен - Община Пловдив, с която, на основание чл. 225а, ал. 1 вр. чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, е наредено да се премахне незаконен строеж преустройство на апартамент чрез приобщаване на тераса към жилищна стая и обособяване на второ санитарно помещение, находящи се в жилищна сграда в УПИ ІV-511.384, жилищно застрояване кв. 18 по ПУП-ПР на кв. Христо Смирненски, гр. Пловдив, с административен адрес: [улица]. За да постанови този резултат съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същата е в съответствие с материалния закон, поради което прави извод за нейната законосъобразност. Излага съображения, че в случая е налице строеж по смисъла на § 5 т. 38 от ЗУТ, изграден от касатора, за който се изисква разрешение за строеж. Приема, че за процесният строеж не е приложима хипотезата на чл. 151, ал. 1, т. 1 вр. с § 5, т. 43 ЗР ЗУТ, тъй като е извършено премахване на съществуващи зидове и направа на нови зидове, както и промяна на предназначението на помещенията като се позовава на изготвената по делото съдебно-техническа експертиза. Посочва, че по отношение на процесния строеж не са приложими нормите на § 16, ал.1 ДР ЗУТ и § 127, ал.1 ПЗР ЗИД ЗУТ, с оглед установената година на извършване на преустройството 2013 г. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Правилен е изводът на съда, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, предвид приложената по делото заповед на кмета на Община Пловдив (л.40-43), с която, на основание § 1, ал. 3 ДР ЗУТ, са делегирани правомощия на кмета на район Западен - Община Пловдив да издава заповеди за премахване на незаконни строежи, съгласно изискването на чл. 225а, ал. 1 ЗУТ и съобразно, категорията на строежа четвърта по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 4, б. д ЗУТ. Правилно съдът приема, че заповедта е издадена в предписаната от закона форма, като същата съдържа фактически и правни основания за издаването й, както и че при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. От компетентните органи е съставен констативен акт, с който е установено извършеното незаконно строителство без разрешение за строеж, с което е нарушен чл. 148, ал. 1 ЗУТ. Съгласно разпоредбата на чл. 225а, ал. 2 вр. с чл. 223, ал. 2 ЗУТ, заповедта за премахване на незаконен строеж се издава въз основа на констативен акт, съставен от служителите за контрол по строителството в администрацията на всяка община (район). По делото безспорно е доказано съставянето и подписването на констативния акт от главен инспектор Строителен контрол в район Западен на Община Пловдив лице, което притежава такива правомощия, съгласно длъжностната му характеристика т.5.7 (л.50) и по силата на законовата разпоредба, поради което неоснователни са наведените от касатора доводи за неправилност на решението поради нередовно изготвяне на констативния акт. Констативният акт е връчен на касатора и в предоставения срок същият депозира възражения, които са обсъдени и са приети за неоснователни, поради което изводът на съда, че при постановяване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, е правилен. Законосъобразен е изводът на съда, че оспореният административен акт е издаден в съответствие с материалния закон. От събраните по делото доказателства в т.ч. и от заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза, неоспорена от страните, по несъмнен начин е установено, че извършеното преустройство е в две части. Първата част включва приобщаване на лоджията към жилищна стая, което се изразява в премахване на подпрозоречен зид, демонтиране на дограмата над него, които отделят дневната от лоджията и със зидария от тухли Итонг с дебелина 25 см. външната ограждаща стена е изместена на фасадата върху съществуващия плътен парапет на външната част на лоджията и е монтирана дограма по външната част на лоджията. С това лоджията е приобщена към дневната на апартамента на жалбоподателя. Втората част от извършеното преустройство представлява обособяване на второ санитарно помещение (изграждане на втора баня с тоалетна) върху част от коридора над спално помещение в ап.2, ет.1, като с това е променено предназначението на части от коридор и спалня с обособяване на ново санитарно помещение. При тези установявания правилно Административен съд гр. Пловдив приема, че е налице преустройство, което представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Същият е незаконен, тъй като е извършен без строителни книжа, поради което подлежи на премахване по реда на чл. 225а, ал.1 ЗУТ вр. с чл. 225, ал.2, т.2 ЗУТ. За процесният строеж е необходимо да бъдат издадени строителни книжа, тъй като в случая не се касае само за остъкляване на лоджия или за извършено вътрешно преустройство на жилище, каквито доводи прави касаторът, предвид, че с приобщаването на лоджията към дневната, въпреки, че не засяга конструкцията на сградата и натоварванията, е извършено премахване, преместване на съществуващи зидове и направа на отвори в тях и е променено предназначението на лоджията като пространството на лоджията става част от дневната и предназначението е вече за жилищни нужди, поради което не е налице хипотезата на чл. 151, т. 6 ЗУТ, която допуска остъкляване на балкон или лоджия да се извърши без строителки книжа. Построено е и ново санитарно помещение, което е изградено над спално помещение на съсед, което противоречи на изискванията на чл. 40, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ, където се допуска пространствено свързване на помещенията в жилищата, с изключение на тоалетните и баните тоалетни и забранява разполагането на санитарни помещения над жилищни такива на друг собственик, какъвто е настоящия случай. По своите характеристики обектът не съответства на текущ ремонт по смисъла на § 5, т.43 от ДР на ЗУТ, за който не се изисква разрешение за строеж, съгласно чл. 151, ал.1, т.1 ЗУТ. В случая се касае за строително-монтажни работи, които не попадат в хипотезите на чл. 151, ал. 1 ЗУТ, а е налице строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, за който е необходимо издаване на строителни книжа. Ето защо като прави извод за законосъобразност на оспорената заповедта Административен съд гр. Пловдив постановява решение в съответствие с материалния закон. С оглед времето на извършване на строежа след 2013 г., правилно е прието от първоинстанционния съд, че са неприложими разпоредбите за търпимост по §16, ал. 1-3 ПР ЗУТ и § 127, ал.1 ПЗР ЗИД ЗУТ. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, второ отделение,