Решение № 2042 от 28.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11808/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. Я., гражданин на Сиера Леоне против решение 21610/29.10.2024 г., постановено по адм. дело 5898/2024 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата против решение 6670/31.05.2024 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, с което е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. С касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, съставляващи касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли да бъде отменено първоинстанционното решение. Ответникът председателят на Държавна агенция за бежанците, чрез процесуален представител оспорва касационната жалба. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред АССГ решение 6670/31.05.2024 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, с което е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Първоинстанционният съд е приел от фактическа страна, че Д. Я. е напуснал Сиера Леоне легално с паспорт. Твърди, че от последната страна с помощта на трафикант достигнал Гърция, където останал две години. Посочил е, че на 05.11.2023 г. от Гърция преминал нелегално в Република България и бил заловен при опит да премине нелегално в Сърбия. В проведеното интервю чуждият гражданин е обосновал молбата си за закрила със своята сексуална ориентация. В допълнение разяснил, че преди да напусне Сиера Леоне живеел със своето семейство, а майка му имала брат, който живеел в друг град и от време на време идвал на гости у тях. Като последният извършил непристойни действия с него. Заявява, че междувременно през 2015 г. баща му починал и майка му се омъжила повторно за друг човек. Те искали Я. да сключи брак с момиче, с което той не бил съгласен, напуснал страната за известно време. Завърнал се през 2021 г. Твърди, че не е осъждан, задържан или арестуван и не е бил член на политическа партия или организация. За изясняване на обстоятелствата е използвана справка за актуалната политическа и икономическа обстановка в Сиера Леоне. При тази фактическа обстановка, съдът е приел от правна страна, че решението е прието от компетентен орган, в установената от закона писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила и правилно приложение на материалния закон. Административният съд в посочил, че решението са били обсъдени както личното положение на кандидата, така и ситуацията в държавата му по произход, като същият не отговарял на законовите изисквания за предоставяне на статут на бежанец, тъй като не е бил преследван поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политически убеждения. Съдът обсъдил мотивите в решение на Съда на ЕС от 7 ноември 2013 година по съединени дела С-199/12 С-201/12, Съдът е приел, че срещу лицето нямало предприети действия на заплаха или насилие, както и че не се установявало и преследване поради изразеното от него политическо мнение. С оглед тези обстоятелства съдът направил извод, че не се установява на оспорващия да са били нарушени основни човешки права до такава степен тежки по своето естество или повторяемост за да се приеме, че е налице преследване по смисъла на относимите правни норми. Допълва, че принадлежността към определена социална група, сама по себе си не е достатъчно основание за да се приеме, че е налице преследване на дадено лице, а оттам и да се предостави статут на бежанец на това лице. Административният съд като е съобразил данните по делото и приложената справка за актуалната икономическа и политическа обстановка от която е видно, че Сиера Леоне е конституционна република с пряко избран президент и независима законодателна и съдебна власт, като нивото на сигурност в страната постепенно се подобрява, е направил извод, че няма основание и за предоставяне на хуманитарна закрила на чужденеца, тъй като той не е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като: смъртно наказание или екзекуция; изтезание, нечовешко или унизително отношение, или наказание; или тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. Поради това отхвърлил подадената жалба. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящата инстанция споделя мотивите изложени от първоинстанционния съд и на основание чл. 221, ал. 2, предл. последно АПК не следва да ги преповтаря, а препраща към тях. При постановяване на съдебния акт не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които да налагат касирането му. Неоснователни са касационните упреци, че Я. е лице от определена социална група, която е подложена на преследване в Република Сиера Леоне. Както в решението на административния орган, така и в решението на първоинстанционния съд, тези факти са били предмет на разглеждане, след което е прието, че те не обуславят предоставянето на закрила. Кандидатът за международна закрила не посочва нито един случай на нарушаване на човешките му права. Той напуснал доброволно и легално страната си на произход, като при проведеното интервю е посочил, че и преди това е напускал страната, след което се е върнал, което води на извод за безпроблемното му завръщане. а завръщането му там било безпроблемно. Съдът правилно е обърнал внимание и на решение на Съда на ЕС от 7 ноември 2013 година по съединени дела С-199/12 С-201/12, в което по отправени преюдициални запитвания било прието, че сексуалната ориентация на дадено лице представлявала съществена за неговата идентичност черта. Принадлежността на чужденеца към определена социална група с оглед неговата сексуална ориентация, както и политическата и обществената среда в държавата на произход, сами по себе си не са основание за търсената закрила, при положение, че не се излагат факти, свързани с осъществено спрямо него преследване, както и такива, които да сочат наличието на реална опасност той да бъде обект на тежки посегателства, както изискват чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците. Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ при анализ на понятието "преследване" следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. В настоящия случай обоснован и в съответствие с материалния закон е изводът на съда, че в конкретната бежанска история не се откриват предпоставки за прилагане разпоредбата на чл. 8 ЗУБ за предоставяне на бежански статут. Видно от бежанската история на търсещия закрила, не са налице основателни опасения от преследване на база религия, раса, националност, принадлежност към определена социална група, политическа партия или поради политически убеждения. В проведеното интервю чужденецът е заявил, че е нелегално е влязъл в България, след което така се е опитал и да преодолее границата със Сърбия, където е заловен. Молбата за международна закрила подава едва след като е заловен на границата със Сърбия. Както и по-горе бе посочено по отношение на него не са били отправяни заплахи от субекти на преследване по смисъла на закона, не е бил арестуван, съден или осъждан, не е имал проблеми, свързани с етническия си произход или с изповядваната от него религия. Така представената история не разкрива необходимост от предоставянето на статут на бежанец, поради което крайният извод на първоинстанционния съд за отсъствие на материалноправните предпоставки за предоставяне на бежански статут на чужденеца по смисъла на чл. 8 ЗУБ е обоснован и правилен. Законосъобразни се явяват изводите на съда, че в случая не са налице основания за предоставяне и на хуманитарен статут на молителя по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗУБ. Не са налице доказателства за това, че ситуацията в Сиера Леоне достига до границите на безогледно насилие, породено от вътрешен или международен въоръжен конфликт или от неспособност на официалните власти да противодействат ефективно на въоръжени групировки, които нападат населението или отделни негови групи. В настоящия случай правилно е отчетено от съда и постановеното решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07 по тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с чл. 2, буква д) от същата директива. Съгласно това решение съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение характеристики; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. В случая тези критерии не са изпълнени. Търсещият закрила не сочи данни, които да се интерпретират като състояние на реална опасност, насочена пряко към личността му. Обосновано съдът е приел, че не може да се направи извод, че е налице основание за предоставяне на хуманитарен статут, засегнато в специалната хипотеза на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. С оглед което в процесния случай не се отнася за лице, нуждаещо се от международна закрила, а за икономически мигрант, търсещ по добри условия за живот и реализация. При тези данни, верни са изводите на първостепенния съд, че не следва да намерят приложение, както чл. 8, така и чл. 9 ЗУБ. Административният съд е постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да се остави в сила. Водим от гореизложеното, и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение