Решение № 2965 от 5.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9337/2020 г.

Решение № 2965 от 5.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9337/2020 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадена касационна жалба от [фирма] чрез пълномощник по делото, срещу Решение № 320 от 15.06.2020 г., постановено по адм. д. № 329/20 по описа на Административен съд – Плевен. С обжалваното решение е отхвърлена исковата молба на дружеството против Изпълнителната агенция по лекарствата, с която е предявен иск за заплащане на обезщетение за причинени на дружеството имуществени вреди, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение във връзка с отменено като незаконосъобразно наказателно постановление. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради постановяването му в нарушение на материалния закон и поради неговата необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната на обжалваното решение и уважаване на иска, както и присъждане на разноски и за двете съдебни инстанции. Ответникът – Изпълнителната агенция по лекарствата, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба и иска отхвърлянето й.. Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на решението на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Административният съд е разгледал иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди от отменено като незаконосъобразно НП, съставляващи заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в съдебното производство по обжалване на НП, ведно със законната лихва върху претендираното обезщетение, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумите. От фактическа страна съдът е приел за установено, че с отмененото НП на ищеца е наложено административно наказание - имуществена санкция в размер на 3000 лв. Наказателното постановление е обжалвано от дружеството и е отменено като незаконосъобразно с влязло в сила решение на Плевенския районен съд. Административният съд е установил, че в производството пред районния съд, жалбоподателят не е бил представляван от адвокат, а по въззивното делото е депозирана писмена защита от адв. Бургазлиева, но нито по въззивното делото, нито по касационното дело има приложено пълномощно за адв. Бургазлиева. Първоинстанционният съд е установил, че едва в исковото производство е представен договор за правна защита и съдействие № 0168689 от 22.05.2019 г., в който бил договорен размер на възнаграждението от 450, 00 лв., но не било отбелязано по какъв начин е извършено плащането.. Въз основа на така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът направил извод за допустимост, но неоснователност на иска. Доколкото по делото било безспорно установено, че НП е отменено като незаконосъобразно с влязло в сила съдебно решение, съдът преценил за доказана първата от регламентираните предпоставки по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. За недоказана преценил втората и третата предпоставки - причинена реална и непосредствена вреда във връзка с обжалването на НП. Обосновал е този свой извод с обстоятелствата, че договорът за правна защита и съдействие, сключен с адв. Бургазлиева не е бил представен в производството по обжалване на НП, сключен е след постановяване на въззивното решение, поради което е преценил, че той не доказва процесуалното представителство на адв. Бургазлиева по отношение на дружеството-жалбоподател в производството по обжалване на НП. Настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява обжалваното решение като правилно. Искът е квалифициран правилно от първоинстанционния съд като такъв по чл. 1 ЗОДОВ. Фактическият състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ включва отменен по надлежния ред акт, реално причинена вреда, произтичаща от него, както и наличието на пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда, както правилно е посочил първоинстанционния съд. Доколкото е установено от административния съд наличието на отменено с влязло в сила съдебно решение НП, правилно е прието от него, че е налице първата предпоставка за ангажиране отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Обоснован е изводът на административния съд, че ищецът не е доказал обаче реално претърпяна вреда, изразяваща се в реалното заплащане на претендираното като вреда адвокатско възнаграждение в съдебното производство по обжалване на отмененото НП. От възприетите от съда обстоятелства, а именно - договора за правна защита и съдействие е представен едва в исковото производство, съгласно уговореното в него, е договорено възнаграждение в размер на 450, 00 лв. за процесуално представителство по анд 2979/2018 РС Плевен, но договорът е с дата, която следва решението на РС- Плевен по това дело, както и липсата на данни, по делото, образувано пред РС-Плевен да е налице пълномощно за адв. Бургазлиева, обосновават точно извода, формиран от първоинстанционния съд за недоказаност на извършен разход от ищеца именно във връзка с производството по обжалването на въпросното НП. Във връзка с изложеното, обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение