Решение № 10402 от 8.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3561/2017 г.

Решение № 10402 от 8.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3561/2017 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ вр. чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. П. против решение № 158/09.02.2017 г., постановено по административно дело № 1495 по описа на съда за 2016 г. на Административен съд П., с което е отменен Ревизионен акт /РА/ № 161201010 от 31.05.2012 г., издаден от главен инспектор по приходите в ТД на НАП - П., офис С. З., в частите, потвърдени с Решение № 923 от 27.07.2012 г. на директора на Д"Обжалване и управление на изпълнението"- П., понастоящем дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. П., при ЦУ на НАП, с които на "Мултикомерс-97"ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. П., с които е начислен допълнително ДДС в общ размер от 2 275 094,76 лв. за декларирани тристранни операции и са начислени законни лихви върху тази сума в общ размер от 466 575,39 лв. и в частта, с която е начислен допълнително ДДС за декларирани вътреобщностни доставки в общ размер 104 245,75 лв. и са начислени законни лихви върху тази сума в общ размер 23 006,04 лв. Обжалвано е решението и в частта за разноските, с която е осъдена Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", гр. П., при ЦУ на НАП, да заплати на дружеството разноски по делото в размер на 122 478,68 лв., съразмерно уважената част от жалбата и за всички проведени съдебно производства. Изложени са подробно обосновани доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението, постановено при неправилно тълкуване на събраните доказателства. Изрично се поддържа уважаване на възражението за възлагане в тежест на жалбоподателя на всички направени по делото разноски, съгласно чл. 161, ал. 3 от ДОПК. Възразява за прекомерност на заплатените адвокатски възнаграждения от страна на жалбоподателя. В проведеното съдебно заседание касаторът се представлява от юрк. Василева, която поддържа касационната жалба. Иска отмяна на решението и постановяване на решение по същество, с което да се отхвърли жалбата срещу РА като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за всички съдебни производства общо в размер на 134 106 лв. Ответната страна - "Мултикомерс-97"ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. П., представлявано от адв. Митева изразява становище за оставяне в сила на обжалваното решение като правилно, законосъобразно и мотивирано по съображения изложени в писмена защита. Претендира разноски по представен списък и документи към него - пълномощно и Договор за правна защита и съдействие. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, е неоснователна, с изключение на частта, с която са присъдени разноски на дружеството-жалбоподател. Производството е за пореден път пред Върховния административен съд, като хронологията на съдебните производства е следната: Първоначално по жалба на "Мултикомерс-97"ЕООД против РА с № 161201010 от 31.05.2012 г. е образувано административно дело № 2777/2012 г. по описа на Административен съд- П. С Решение № 11 от 03.01.2014 г. жалбата на "Мултикомерс-97"ЕООД е отхвърлена изцяло, а жалбоподателят е осъден да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер от 61 558,87 лв. По касационна жалба на "Мултикомерс-97"ЕООД" против Решение № 11 от 03.01.2014 г. на Административен съд- П. е образувано дело № 3004/2014 г. по описа на Върховния административен съд, Осмо отделение. С Решение № 991 от 28.01.2015 г. на ВАС, Осмо отделение, е отменено Решение № 11 от 03.01.2014 г. на Административен съд- П. и съответно РА с № 161201010 от 31.05.2012 г. е отменен в частта му, с която на жалбоподателя е отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер от 162 270,53 лв. и Д"ОДОП"- П. при ЦУ на НАП е осъдена да заплати на "Мултикомерс-97"ЕООД разноски в размер от 6 059,80 лв. Делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Административен съд- П. в останалата му част. При новото разглеждане на делото същото е образувано под № 251/2015 г. по описа на Административен съд- П. С Решение № 1584 от 30.07.2015 г. е обявена нищожността на РА с № 161201010 от 31.05.2012 г. в частта му, с която на "Мултикомерс-97"ЕООД е начислен допълнително данък по ЗДДС в общ размер от 2 379 340,51 лв., ведно със законните лихви върху тази сума и Д"ОДОП"- П. при ЦУ на НАП е осъдена да заплати на "Мултикомерс-97"ЕООД разноски в размер от 106 853,68 лв. По касационна жалба на директора на Д"ОДОП"- П. при ЦУ на НАП против Решение № 1584 от 30.07.2015 г. е образувано административно дело № 11207/2015 г. по описа на Върховния административен съд, Осмо отделение. С Решение № 13283 от 08.12.2015 г. на ВАС, Осмо отделение, е отменено Решение № 1584 от 30.07.2015 г., включително и в частта му за присъдените разноски в размер от 106 853,68 лв. на жалбоподателя "Мултикомерс-97"ЕООД и е постановено решение по същество, с което жалбата на "Мултикомерс-97"ЕООД е отхвърлена и "Мултикомерс-97"ЕООД е осъдено да заплати юрисконсултско възнаграждение на Д"ОДОП"- П. при ЦУ на НАП в размер от 18 136,77 лв. По молба на "Мултикомерс-97"ЕООД за отмяна на влязло в сила Решение № 13283 от 08.12.2015 г. по адм. д. № 11207/2015 г. на ВАС, Осмо отделение, е образувано дело № 4051/2016 г. по описа на Върховния административен съд, Петчленен състав, I-ва колегия. С Решение № 7376 от 20.06.2016 г. на ВАС, Петчленен състав, I-ва колегия, на основание чл. 239, т. 1 АПК въз основа на представени нови писмени доказателства са отменени Решение № 13283 от 08.12.2015 г. по дело № 11207/2015 г. на ВАС, Осмо отделение, постановено в производство по чл. 208 и сл. АПК, както и Решение № 1584 от 30.07.2015 г. по дело № 251/2015 г. на Административен съд-П., с което е бил обявен за нищожен РА и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Административен съд- П. Постановеното решение от АС. П. при новото разглеждане на делото, след отмяна на влезлите в сила решения, е предмет на инстанционен контрол в настоящото производство, образувано по касационната жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. П. I/ На първо място, предмет на спора е допълнително начислен ДДС за ревизирани периоди от 01.02.2009 г. до 31.12.2010 г. в общ размер от 2 275 094,76 лв. за декларирани от жалбоподателя общо 134 вътреобщностни придобивания (ВОП) с предмет различни видове и количества мобилни телефони, като част от тристранни операции в периода на ревизията, в качеството му на посредник, към общо 31 придобиващи лица (клиенти) в държави членки на Европейския съюз (ЕС), както следва: 1) S. G. TRADING S. P. A с VAT № IT 01674180763, Италия; 2) ELEX COMMERCIO LDA с VAT № PT 511175124, Португалия; 3) DIGITAL S. R. L. с VAT № IT 06195780637, Италия; 4) R-IMPEX S. R. O. с VAT № SK 2022409400, Словакия; 5) ONE SHOT INTERNATIONAL с VAT № FR 88450898770, Франция; 6) EURO ELEKTRONIC BVBAс VAT № BE 0476163694, Белгия; 7) OY IMPEX TRADE COMPANY LTD с VAT № FI 19558418, Финландия; 8) O. E. M. TRIPLE LIMITED с VAT № CY 10231120O, Кипър; 9) TELEPART DISTRIBUTION Gmbh с VAT № DE 196993648, Германия; 10) AGMARI SP Z. O. O. с VAT № PL 9211825475, Полша; 11) HОТ PHОNE Gmbh с VAT № DE 230998668, Германия; 12) SIA I. E. SERVISS с VAT № LV 40003889396, Латвия; 13) NORDICA HANDELS Gmbh с VAT № DE 254476484, Германия; 14) HAUTE TECHNOLOGIE PERFORMANCE с VAT № FR 31513567735, Франция; 15) AVW WERNICKE UND SAHM Gmbh с VAT № DE 230954296, Германия; 16) TRADING COMPANY DISTRIBUCIONE S. R. L. с VAT № IT 06804931001, Италия; 17) MC SERVICES S. R. L. с VAT № IT 04349641219, Италия; 18) GSM TRADING S. R. L. с VAT № IT 03688770712, Италия; 19) TRANSILVANIA PHONE S. R. L. с VAT № RO 21851964, Румъния; 20) NEW TRADING S. R. L. с VAT № IT 01417920558, Италия; 21) GSA S. R. L. с VAT № IT 10036691003, Италия; 22) ELETTRICA DI MICHELE S. R. L. с VAT № IT 03772531004, Италия; 23) PB TECH S. R. L. с VAT № IT 10764341003, Италия; 24) GRAMAL SPAKENBURG B. V. с VAT № NL 803585111B01, Холандия; 25) ONE LIFE INTERNATIONAL S. R. L. с VAT № IT 01398550291, Италия; 26) ELETTRA S. R. L. с VAT № IT 10937001005, Италия; 27) C. B. LITE S. R. L с VAT № IT 10982911009, Италия; 28) CLIMAL TECHNOLOGIE S. R. L. с VAT № IT 04769971005, Италия; 29) UNIT FIVE S. R. L. с VAT № IT 06326341218, Италия; 30) GSM S. R. L. с VAT № IT 03577230612, Италия; 31) S. T. S. R. L. с VAT № IT 04407281213, Италия. Съдът е констатирал, че в Решение № 923 от 27.07.2012 г. на ДД"ОДОП" в т. 23 и в т. 26 от списъка на придобиващите лица (общо 32) по тристранните операции е посочено едно и също лице PB TECH S. R. L. - IT 10764341003, т. е. е налице повторение на един и същ придобиващ, с което неправилно бройката на придобиващите е 32 по административния акт, вместо - 31 бр., както е установил съдът и това несъответствие се потвърждава и в касационната жалба на ДД"ОДОП", където е посочен точния брой на получатели/придобиващи процесните стоки или общо 31 търговци, регистрирани в държавите членки на ЕС: Италия, Португалия, Белгия, Франция, Латвия, Германия, Финландия, Словакия, Кипър, Полша, Румъния, Холандия. Основанието за издаване на РА е по чл. 62, ал. 2 ЗДДС, тъй като от извършените проверки от органите по приходите е установено, че придобиващите са "липсващи търговци", не са с валидни ДДС номера и не са декларирали ВОП, съответно няма данни да е заплатен дължимия ДДС, при което не са изпълнени условията на чл. 15 ЗДДС за третиране на ревизираното дружество като посредник в тристранна операция и същите не се третират като тристранни операции, а като ВОП от страна на ревизираното дружество на територията на РБългария, за което дължи начисления с РА ДДС. Прехвърлители по процесните тристранни операции са лица, регистрирани в държавите членки на ЕС: Чехия, Германия, Испания, Франция, Обединено кралство (Великобритания), Австрия, Гърция, Португалия, Кипър, Холандия, Полша, Словакия и Унгария. Според отразеното във фактурите, издадени от "Мултикомерс-97"ЕООД към придобиващите (клиентите), като условие на доставките е посочено CIF (стойност, застраховка и навло) Италия, Унгария, Испания, Белгия, Литва, Германия, Полша, Латвия, Франция, по смисъла на Инкотермс 2000, което означава, че стоката - мобилни телефоните се доставят директно от прехвърлителя на придобиващия (клиента), без да преминават през територията на България. За транспортирането на телефоните се ползва спедиторски фирма UPS със самолет и сухопътен транспорт. За да отмени процесния РА първоинстанционния съд е приел, че въз основа на събраните доказателства, допълнително представени от жалбоподателя в хода на съдебното производство и приетата ССЕ, както и установените грешки при извършения превод на документи и съответно, изследване на съдържащите се данни в оригиналните такива, доказано е осъществяването на тристранните операции, декларирани от ревизираното дружество в качеството му на посредник към регистрирани в държави-членки дружества-получатели към момента на сделките, с валидни ДДС номера, за което определения с РА дължим ДДС е незаконосъобразно установен. Анализирани са от съда предпоставките по чл. 15 ЗДДС и изискванията на чл. 9, ал. 2 ППЗДДС, за да се приеме осъществяването на посредническата дейност в тристранните операции. Съгласно легалното определение на чл. 15 ЗДДС, тристранна операция е доставката на стоки между три регистрирани за целите на ДДС лица в три различни държави членки А, Б и В, за които са налице едновременно следните условия: 1. регистрирано лице в държава членка А (прехвърлител) извършва доставка на стока на лице, регистрирано в държава членка Б (посредник), което след това извършва доставка на тази стока на лице, регистрирано в държава членка В (придобиващ); 2. стоките се транспортират директно от А до В; 3. посредникът не е регистриран за целите на ДДС в държавите членки А и В; 4. придобиващият начислява ДДС като получател по доставката. Разпоредбата на чл. 17, ал. 3 ЗДДС предвижда, че място на изпълнение при доставка на стока от посредник в тристранна операция до придобиващ в тристранна операция е държавата членка, където придобиващият в тристранната операция е регистриран за целите на ДДС. Тристранната операция по определение не е нито ВОП, нито ВОД, предвид чл. 7, ал. 5, т. 6 ЗДДС и чл. 13, ал. 4, т. 6 ЗДДС. Въпреки това, чл. 62, ал. 5 ЗДДС предвижда, че независимо от ал. 2, мястото на изпълнение на вътреобщностното придобиване е държавата членка, където стоките пристигат или завършва превозът им, когато са налице едновременно следните условия: 1. посредникът в тристранна операция придобива стоките под идентификационния си номер по чл. 94, ал. 2; 2. лицето по т. 1 осъществява последваща доставка на стоките до придобиващия в тристранната операция; 3. лицето по т. 1 издаде фактура за доставката по т. 2, отговаряща на изискванията на чл. 114, в която посочи, че е посредник в тристранната операция и че данъкът по доставката се дължи от придобиващия в тристранната операция; 4. лицето по т. 1 декларира доставката по т. 2 във VIES-декларацията за съответния данъчен период. В чл. 9, ал. 2 от ППЗДДС са посочени документите, с които трябва да разполага посредникът в тристранната операция. Сред тях, освен фактури и VIES-декларация за съответния данъчен период, е посочено и писмено потвърждение от придобиващия в тристранната операция, удостоверяващо, че стоките са получени, в което са посочени дата и място на получаване, вид и количество на стоката, и алтернативно вид, марка и регистрационен номер на превозното средство, с което е извършен транспортът, име на лицето, предало стоките, или в случаите на транспорт на стоки чрез куриерска услуга - номер на товарителница. В алинея 3 на чл. 9 е закрепена законова фикция, която влиза в действие, в случай, че посредникът в тристранната операция не се снабди с документите по ал. 2 до изтичането на данъчния период, следващ данъчния период, през който данъкът за вътреобщностното придобиване по чл. 62, ал. 2 от закона би станал изискуем. В този случай се счита, че вътреобщностно придобиване е с място на изпълнение на територията на страната, данъкът за което става изискуем от посредника. Твърденията на органите по приходите, че в случая не са налице две от условията за признаване на тристранна операция по смисъла на чл. 15 ЗДДС, тъй като по данните от информационния обмен получателите са "липсващи търговци" и че представените писмени потвърждения не съдържат конкретни данни, съобразно законовите изисквания, са приети от съда като опровергани с представените в хода на съдебното обжалване доказателства от страна на жалбоподателя, както и на новите доказателства, основание за отмяна по реда на чл. 239, т. 1 АПК. Съдът е изследвал всички представени протоколи с приложени формуляри SCAC за извършен обмен на информация с данъчните администрации на други държави членки относно получателите, изложени са последователно съдържанията на информацията и същата е обсъдена в съпоставка с останалите данни, поради което са неоснователни твърденията в касационната жалба, че съдът не е направил съвкупен анализ на информацията от SCAC, ведно с представените от ревизиращия екип и жалбоподателя "Мултикомерс-97"ЕООД доказателства. Към момента на проверките и обмена на информация с данъчни служби от други държави-членки, извършени през 2012 г. за голяма част от получателите се установява, че са "липсващи търговци" и участват във верижни измами, че са наблюдавани от служители за борба с измамите от съответните чуждестранни служби. Отговорите съдържат информация, че при проверка на място не се установяват офиси на посочените адреси, не са подавани съответните декларации за ВОП, не са изпълнени задълженията за ДДС по процесните доставки. Отразено е в част от отговорите за някои от дружествата-получатели, че са с големи задължения, но в същото време не са с прекратена търговска и ДДС регистрация. Обсъдени са от съда допълнително представени разпечатки от системата VIES, съдържащи по-подробна информация с данни за дати на регистрация и дерегистрация на сочените дружества-получатели, от които по безспорен начин се установява, че към датите на издаване на процесните фактури от "Мултикомерс-97"ЕООД придобиващите дружества /клиенти/ по тристранните операции 31 бр., посочени поименно последователно в мотивите на решението, притежават валидни ДДС-номера към периодите на изпълнение на доставките към тях от "Мултикомерс-97"ЕООД, който е решаващият момент в конкретния казус, а не данните от проверки в по-късни периоди от време, както и към периода на извършване на ревизията. При извършване на сделките от страна на "Мултикомерс-97"ЕООД е проверявана регистрацията на съответния получател в системата VIES, с което доказва, че е положил грижата на добър търговец и покрива общият принцип за добросъвестност. Липсват каквито и да е категорични данни за знание за участие в данъчна измама, каквато не е установена и по отношение на "липсващите търговци" в съответните държави-членки, част от които, видно от получените отговори продължават да са с валидни регистрации. Представено пред Върховния административен съд, Петчленен състав на Първа колегия по адм. д. № 4051/2016 г. в приложенията към искането за отмяна по реда на чл. 239, т. 1 АПК на влезлите в сила съдебни решения е и писмо от италианска данъчна администрация, което е оспорено от ответната страна и в проведеното производство пред АС-П. при новото разглеждане на делото е представена информация по обмен с данъчна служба на Италия, от отговора на която е установено, че документа, представен пред Върховния административен съд адм. д. № 4051/2016 г., на л. 372/превод на български - л. 270/, е фалшив. Това е едно от възраженията поддържани в касационната жалба на ДД"ОДОП", но същото е неотносимо към спора, тъй като освен, че тези данни, съдържащи се в така представеното удостоверение не са обсъдени и ценени от съда, документа не съдържа конкретна информация за дружества-получатели, относими към спора, а общо заявление, че задължение за ДДС за доставките от "Мултикомерс-97"ЕООД възниква и остава в сила само за италианските дружества. Съдът се е позовал на заключението по ССЕ, прието по дело № 2777/2012 г. на Административен съд-П. и представените по същото дело допълнителни писмени доказателства от жалбоподателя. С. П. № 3 от заключението по ССЕ, за всяка една от доставките, извършени от жалбоподателя към придобиващите лица (клиентите), са представени съпътстващите доставките документи: поръчка за покупка (Purchase order) от придобиващия (клиента) към жалбоподателя (посредника); проформа фактура (Proforma invoice), издадена от прехвърлителя към жалбоподателя (посредника); проформа фактура (Proforma invoice), издадена от жалбоподателя (посредника) към придобиващия (клиента); преводно нареждане от жалбоподателя (посредника) към прехвърлителя; фактура (invoice), издадена от прехвърлителя към жалбоподателя (посредника); транспортен документ, удостоверяващ проследяване на пратката, респективно движението на стоките от прехвърлителя към придобиващия (клиента); банкови извлечения, удостоверяващи направено плащане от жалбоподателя (посредника) към прехвърлителя и от придобиващия (клиента) към жалбоподателя (посредника); потвърждение за получаване на стоките, издадено от придобиващия (клиента) към жалбоподателя (посредника); търговска фактура (Commercial invoice) копие, издадена от жалбоподателя (посредника) към придобиващия (клиента); разпечатки от електронния регистър на Европейската комисия за валидността на ДДС номера на прехвърлителя и на придобиващия (клиента); протокол по смисъла на чл. 117, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, с посочено основание за неначисляване на данъка- нормата на чл. 84 от ЗДДС; фактура оригинал, издадена от жалбоподателя (посредника) към придобиващия (клиента), в която като основание за неначисляване на ДДС е посочено "Art. 28c (E) (3)77/388/EEC" (чл. 28с (Е) (3)77/388/ЕЕС), съобразно изискването на чл. 114, ал. 3 от ЗДДС, в приложима редакция до 31.12.2010 г. По отношение представените потвърждения от получателите са изследвани новите доказателства, представени от ревизираното дружество, които са били основание за отмяна по реда на чл. 239, т. 1 АПК и заключение на назначена от съда при новото разглеждане на делото експертиза. Документите са в оригинал (на английски език) и в превод от заклет преводач, писмено потвърждение, издадено от придобиващото лице (клиента) за всяка една от фактурираните към придобиващите лица (клиентите) потвърждения за получаване на процесните стоки. Ценено е от съда приетото като доказателство по дело № 4051/2016 г. по описа на ВАС удостоверение от "Езикова работилница" ООД (бивше "Езикова работилница" ЕООД) с Изх. № 1 от 08.02.2016 г., лист 28, според което в множество преводи на документи, изготвени от преводачи на дружеството, са допуснати грешки. Като приложение към посоченото удостоверение е представен и нарочен списък на документите с констатирани и коригирани грешки (листи 29-34, дело № 4051/2016 г.). Представени са оригиналите, сгрешените преводи и правилни преводи на тези документи (листи 38-369, дело № 4051/2016 г.). При новото разглеждане на делото АС-П. е назначил допълнителна ССЕ, заключението на вещото лице по която е прието, без оспорване от страните и което съдът е кредитирал, като съответстващо на останалите по делото доказателства, както и според списъка на документите с констатирани и коригирани грешки от "Езикова работилница" ООД. Допуснати са общо 19 грешки в "потвърждения за доставки", от които 11 броя документи са със сгрешени дати в преводите на потвържденията за доставка; 5 броя сгрешени преводи чрез непревеждане (недописване) на част от съответния документ: факс, дата, град, държава; 3 броя грешно преведено съдържание на документите: модел на GSM, сума, цена, № на фактурата. Съдът е обсъдил и показания на разпитан по делото свидетел, който през периода 2009-2010 г. е работил в "Мултикомерс-97"ЕООД като технически секретар и е обяснил механизма на сделките, като стоките са се купували от Англия и са се транспортирали до Италия. В България не се е извършвала продажбата на електроника, в случая мобилни апарати. Воденето на кореспонденция по изпълнението на сделките става по Интернет - чрез имейли и скайпове. Проверявали са се ДДС номерата на получателите, преди да се осъществи сделката. Ефективно клиентът получава стоката след като извърши цялото плащане. Стоката се освобождава и клиентът си получава стоката, чрез спедитор. Изпраща потвърждение по факс и същото се прилага към фактурата. Така приетите по делото доказателства, заключения на вещи лица и уточнения на допуснати грешки в преводи на документи, обосновават извод на съда за реалното осъществяване на процесните общо 134 тристранни операции по смисъла на чл. 15 ЗДДС. Данъкът по доказани като осъществени тристранни операции е дължим от придобиващите лица (клиентите), а не от посредника както е възложено с процесния РА. В допълнение следва да се съобрази, че при начисляването от органа по приходите на ДДС за ВОП, при непризнати тристранни операции по смисъла на чл. 15 ЗДДС, както е мотивиран процесния РА, законоустановеният механизъм на самоначисляване и принципът на данъчен неутралитет като основен принцип в правото на ЕС в областта на Общата система на ДДС, изискват да се признае и правото на приспадане на данъчен кредит, тъй като в противен случай ще се допусне обогатяване на фиска, което не е целта на облагане с ДДС. В този смисъл е и практиката на Съда на Европейския съюз: решение по съединени дела С- 95/07 и С-96/07 (Е. S.) и решение по дело С-284/11 ("ЕМС - Б. Т." ООД). Подозренията на органите по приходите за наличие на данъчна измама не са оправдани с доказателства по преписката, като информацията от чуждите данъчни власти в този смисъл е свързана с подозрения, но не и с конкретни изводи или установяване на данъчна измама по съответния ред. Данъчното облагане не може да се основава на подозрения. Освен това, не са опровергани твърденията на ревизирания субект за начина на транспорт осъществен от обект А до обект В, доставчик/получател при тристранни операции по чл. 15 ЗДДС и следва извод, че процесните стоки са транспортирани до държавата на получателите, а не РБългария, при което отговорността за дължимост на ДДС е на крайния потребител в съответната държава-членка, а не на посредника в тези операции, който е регистриран по ДДС в РБългария. Фактите по основния спор, по който е постановено решението по съединени дела С-536/08 и С-539/08 / "Facet"/, на което се позовава касаторът, сочат, че в разглеждания по тези дела случай стоките със сигурност не са били в действителност внесени в съответната държава-членка. Настоящият спор е при различни фактически данни и соченото решение на СЕС е неприложимо. II/ На второ място, предмет на спора е допълнително начислен ДДС в общ размер от 104 245,75 лв. за декларирани общо 4 броя вътреобщностни доставки (ВОД). Доставките са по фактура с № 174 от 22.12.2009 г. с получател ONE SHOT INTERNATIONAL - FR 88450898770, Франция, фактура с № 201 от 06.07.2010 г., с получател ELETTRICA DI MICHELE S. R. L. - IT 03772531004, Италия, фактура с № 210 от 23.07.2010 г., с получател PB TECH S. R. L. - IT 10764341003, Италия и фактура с № 275 от 25.11.2010 г., с получател CLIMAL TECHNOLOGIE S. R. L. - IT 04769971005, Италия. Приложени са поръчки за доставка, международни товарителници, посочен превозвач, извлечения от банкови сметки за направени плащания от страна на получателите, както и потвърждения за получаване на стоките. Налице са данни от регистрационната ДДС система, от които се установява, че към датите на доставките получателите са с валидни ДДС номера и са действащи търговци. Последващите данни, че са "липсващи търговци", на които се позовава органа по приходите, са неотносими към датите на доставките. Недекларираните на придобивания и невнасяне на задължението за ДДС от страна на получателите обосновава извод за тяхната отговорност, за която са наложителни действия от съответните органи в държавите-членки, където са регистрирани като търговци с ДДС номера получателите на доставките, а не отговорността да е за доставчика, който е положил грижата на добър търговец. Съгласно нормата на чл. 7, ал. 1 ЗДДС, ВОД на стоки е доставката на стоки, транспортирани от или за cметка на доставчика, регистрирано по този закон лице или на получателя от територията на страната до територията на друга държава членка, когато получателят е данъчнозадължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка. Следователно, за да се приеме, че е реализиран фактическият състав на посочената разпоредба трябва да са налице следните условия: да е осъществена доставка на стоки, доставчикът да е регистриран по ЗДДС в България, съответно получателят по доставката да е регистриран за целите на ДДС в друга държава, членка на общността, и стоката да е транспортирана от доставчика или получателя, или за тяхна cметка от територията на страната до територията на друга държава членка. За установяване извършването на ВОД е необходимо да бъдат представени документи, които се определят с правилника за прилагане на закона, според чл. 53, ал. 2 от ЗДДС. Документите, които удостоверяват извършването на доставката, са посочени в чл. 45, т. т. 1 и 2 от ППЗДДС и това до 31.12.2009 г. са: 1) документ за доставката: а) фактура за доставката, в която, когато получателят е регистриран за целите на ДДС в друга държава членка, се посочва идентификационният номер по ДДС на получателя, издаден от държава членка, под който номер му е извършена доставката; 2) документи, доказващи изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка: а) транспортен документ или писмено потвърждение от получателя или упълномощено от него лице, удостоверяващи, че стоките са получени на територията на друга държава членка-в случаите, когато транспортът е за cметка на доставчика или на получателя, но е извършен от трето лице, или б) транспортен документ или писмено потвърждение от получателя или упълномощено от него лице, удостоверяващи, че стоките са получени на територията на друга държава членка-когато транспортът е извършен от доставчика, или в) писмено потвърждение от получателя, удостоверяващо, че стоките са пристигнали на територията на друга държава членка-когато транспортът е извършен от получателя. Документите, които удостоверяват извършването на ВОД за периода 01.01.2010 г. - 31.12.2010 г. са: 1) документ за доставката: а) фактура за доставката, в която, когато получателят е регистриран за целите на ДДС в друга държава членка, се посочва идентификационният номер по ДДС на получателя, издаден от държава членка, под който номер му е извършена доставката; 2) документи, доказващи изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка: а) транспортен документ или писмено потвърждение от получателя или упълномощено от него лице, удостоверяващи, че стоките са получени на територията на друга държава членка - в случаите, когато транспортът е извършен от получателя или от трето лице за cметка на получателя; в писменото потвърждение се посочват дата и място на получаване, вид и количество на стоката, вид, марка и регистрационен номер на превозното средство, с което е извършен транспортът, име на лицето, предало стоките; б) транспортен документ, удостоверяващ, че стоките са получени на територията на друга държава членка - когато транспортът е извършен от доставчика или от трето лице за cметка на доставчика. В случая, жалбоподателят разполага с фактури, в които получателите по процесните 4 броя ВОД са посочени валидни ДДС-номера, с които са регистрирани за целите на ДДС във Франция и Италия. По делото са приети, международна товарителница от 22.12.2009 г., удостоверяваща транспортирането и получаването на посочените в съответната фактура стоки от България до Франция по отношение на първата фактура, а по отношение на останалите три ВОД са представени три броя въздушни товарителници, удостоверяващи получаването на мобилните телефони в Италия. Приети по делото са и 4 броя потвърждения на спорните ВОД, издадени от получателите по доставките, в които са посочени предмета на доставките, фактурата за доставката (количество, вид стока и стойност). Представените потвърждения на доставките се кредитират от съда, тъй като са изпратени по факс с дати съответстващи на датите на доставки и съдържат данни съпоставими с тези, които са по законовите изисквания. След като жалбоподателят е представил пред съда необходимите по ЗДДС и ППЗДДС документи, удостоверяващи валидността на процесните ВОД, приетото от страна на органа по приходите, че ВОД не са осъществени е неправилно и е обосновало извод на съда за отмяна на РА като незаконосъобразен. По разноските: Писмени доказателства са ангажирани от жалбоподателя в голям обем в хода на съдебното производство, както пред първоинстанционния съд, така и пред Върховния административен съд и тези доказателства, обсъдени от съда мотивират извод за основателност на жалбата срещу РА. В обжалваното решение е посочено, че в проведеното съдебно заседание на 28.02.2013 г. по дело № 2777/12 г. на Пловдивския административен съд е приета молба с вх. № 3570 от 15.02.2013 г. от процесуалния представител на жалбоподателя и са приети доказателства по опис, посочени на съответните листи по дело № 2777/2012 г., въз основа на които вещото лице е изготвил заключението си по допуснатата и приета от съда ССЕ. Нови доказателства са представени от жалбоподателя и към искане за отмяна по реда на чл. 239, т. 1 АПК пред Върховния административен съд, Петчленен състав, Първа колегия по адм. д. № 4051/2016 г., въз основа на които е изготвена приетата нова експертиза, назначена от съда при новото разглеждане на делото след отмяна на влезлите в сила решения на Върховния административен съд и на Административен съд П., съобразена и с констатираните грешки в превода в част от документите, също установени с представените нови доказателства. Така представените нови доказателства и приетите експретизи в хода на съдебното производство обосновават извод за наличие на хипотезата на чл. 161, ал. 3 ДОПК и за основателност на възражението на касатора - ДД"ОДОП" в частта за разноските, които следва да са изцяло в тежест на жалбоподателя "Мултикомерс-97"ЕООД. Изложеното налага отмяна на решението в частта за присъдените разноски на "Мултикомерс-97"ЕООД. В останалата част, решението е правилно и законосъобразно и следва да се остави в сила. По същите съображения разноските за касационната инстанция са в тежест на "Мултикомерс-97"ЕООД, независимо от изхода на делото. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на първо отделение