Решение № 12922 от 24.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12298/2017 г.

Решение № 12922 от 24.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12298/2017 г., VII о., докладчик председателят Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началник група "Охранителна полиция" при Районно управление (РУ) Бяла Слатина към Областна дирекция (ОД) на МВР – Враца срещу Решение № 320 от 15.09.2017 г., постановено по адм. д. № 470 по описа за 2017 г. на Административен съд – Враца, с което съдът е отменил негова Заповед № 17-0248-000114 от 29.05.2017 г. за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) прекратяване на регистрация на пътно превозно средство (ППС) за срок шест месеца на основание чл. 171, т. 2а от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) по отношение на Г. Ц. В касационната жалба са изложени аргументи, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Според касационния жалбоподател, след като при полицейска проверка е установено, че СУМПС на водача е с изтекъл срок на валидност, то предпоставките за прилагане на мярката по чл. 171, т. 2а ЗДвП са налице. Управлението на МПС със свидетелство с изтекъл срок на валидност е равнозначно на управлението без водачът да притежава СУМПС. Счита за неправилни изложените от съда мотиви, че наложената ПАМ е непропорционална, тъй като засяга правата на Ц. в по-голяма степен от необходимото, доколкото го лишава от възможността да управлява МПС в рамките на 6 месеца. Счита заповедта за законосъобразна, включително за съобразена с целта на закона. От ответника – Г. Ц., е постъпил писмен отговор по касационната жалба, в който се обосновава нейната неоснователност. Моли съда да остави в сила решението на административния съд. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Настоящият съдебен състав, като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Предмет на оспорване пред административния съд е Заповед № 17-0248-000114 от 29.05.2017 г. на началник група "Охранителна полиция" Районно управление Бяла Слатина към Областна дирекция на МВР – Враца за прилагане на принудителна административна мярка прекратяване на регистрация на пътно превозно средство за срок шест месеца на основание чл. 171, т. 2а от Закона за движението по пътищата по отношение на Г. Ц. ПАМ е приложена въз основа на констатациите, посочени в АУАН № 566/29.05.2017 г., че Ц. на 29.05.2017 г. е управлявал собствения си лек автомобил, без да притежава валидно СУМПС за категорията, към която спада управляваното от него МПС. Негово СУМПС е със срок на валидност до 18.01.2017 г., т. е. към момента на проверката срокът е вече изтекъл. За да отмени оспорената заповед, съдът е приел, че Ц., е подновил СУМПС само няколко дни след извършване на проверката, с което противоправното му поведение е преустановено. Изложил е съображения, че приложената ПАМ се явява несъответна на целта на закона. Тъй като описаното в процесната заповед нарушение е преустановено, то мярката е постановена в нарушение на чл. 6, ал. 5 АПК. С оглед изложеното административният съд е приел, че оспорената заповед е незаконосъобразна и следва да се отмени. Обжалваното решение е неправилно. Страните не спорят, че на 29.05.2017 г. Г. Ц. е управлявал собствения си лек автомобил като при проверка на пътя от автоконтрольор при РУ Бяла Слатина е представил СУМПС с изтекъл срок на валидност. Спорът между страните касае приложението на материалния закон и дали установените факти и обстоятелства изпълняват предпоставките за приложението на чл. 171, т. 2а ЗДвП в редакцията към датата на издаване на административния акт, която в случая съвпада с датата на извършване на нарушението. Към тази дата е приложима разпоредбата на чл. 171, т. 2а ЗДвП в редакцията на ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г. Съгласно посочената разпоредба ПАМ "прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство" се прилага на собственик, който управлява МПС, без да притежава съответното свидетелство за управление. Нормата е императивна, като не предоставя на компетентния орган право на преценка, а последният действа изцяло в условията на обвързана компетентност. При реализиране на фактите и обстоятелствата, представляващи основание за прилагане на мярката, същият орган е длъжен да издаде акт, с който да приложи предвидената в ЗДвП ПАМ. Единствено размерът на мярката се определя от органа в условията на оперативна самостоятелност в рамките на предвидените граници от шест месеца до една година. Спорът е относно смисъла на употребения от законодателя глагол "притежава" СУМПС в чл. 171, т. 2а ЗДвП. Нормата на чл. 171, т. 2а ЗДвП в редакцията й към датата на издаване на заповедта не изброява изчерпателно хипотезите на "непритежаване" на СУМПС, както това прави нормата в последната й редакция. Това обаче не променя нейния смисъл. В случая посочените в нормата материалноправни предпоставки за прилагане на мярката са били налице. Изискването за "съответно свидетелство" за управление на МПС означава то да е валидно, както за "категорията МПС", което се управлява от водача, така и с оглед срока на неговата валидност. Съгласно чл. 150а, ал. 1 ЗДвП, "за да управлява МПС, водачът трябва да притежава СУМПС, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство". Сред изискуемите съгласно чл. 53, ал. 1, т. 9 от Закона за българските лични документи (ЗБЛД) реквизити относно съдържанието на СУМПС е и датата на изтичане на неговата валидност. В § 1, т. 2, б. "ж" от ДР на ЗБЛД е дефинирано, че "нередовен български личен документ" е този с изтекъл срок на валидност. Действително, с изтичане на срока на валидност на съответното СУМПС, водачът не губи придобитата съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № 38 от 16.04.2004 г. за условията и реда за провеждането на изпитите на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство и реда за провеждане на проверочните изпити (Наредба № 38 от 16.04.2004 г.) правоспособност за управление на съответната категория МПС. При подмяна на СУМПС обаче, включително поради изтичане срока на валидност, чл. 15, ал. 2 вр. с ал. 1 от Наредба № I-157 от 1.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина (Наредба № I-157 от 1.10.2002 г.) изисква водачите да подадат документите, посочени в чл. 13, ал. 1, т. 1, 3 и 6, както и старото свидетелство за управление на МПС, а когато водачът се отказва от притежавани от него категории, отказът се заявява писмено. В чл. 13, ал. 1, т. 3 от Наредба № I-157 от 1.10.2002 г. е регламентирано, че един от изискуемите при подмяна на СУМПС документи е карта за оценка на физическата годност на водач/кандидат за придобиване на свидетелство/правоспособност за управление на МПС, издадена от общопрактикуващия лекар, от транспортните областни лекарски експертни комисии или от Транспортната централна лекарска експертна комисия. Изложените съображения обосновават извод, че изискването за притежаване на СУМПС включва и срока на неговата валидност. Следователно административният орган е приложил мярката в съответствие с материалния закон. Неправилен е изводът на съда за несъответствие на ПАМ с целта на закона. Целта на мярката се определя към момента на прилагането й. Релевираните последващи факти не се отразяват върху материалната законосъобразност на същата, нито обосновават извод за липса на преследваната от закона цел. Напротив, целта на мярката към 29.05.2017 г. е била да преустанови и предотврати управлението на МПС от Ц. без валидно свидетелство. Изложените новонастъпили факти не са такива по смисъла на чл. 142, ал. 2 АПК. В случай като настоящия водачът разполага с възможност да сезира органа с искане за прекратяване на срока на действие на приложената мярка. Ако по такова искане последва отказ на органа да прекрати срока на действие на мярката, то този отказ ще подлежи на самостоятелно основание на обжалване пред административния съд. По изложените съображения решението е неправилно поради нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 209, т. 3, пр. 1 АПК и следва да бъде отменено. Съобразно правомощията на касационната инстанция по чл. 222, ал. 1 АПК спорът следва да бъде решен по същество като съдът отхвърли жалбата на Г. Ц. срещу Заповед № 17-0248-000114 от 29.05.2017 г. за прилагане на принудителна административна мярка прекратяване на регистрация на пътно превозно средство за срок шест месеца на основание чл. 171, т. 2а от Закона за движението по пътищата (ЗДвП). Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,