Решение № 5447 от 18.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8229/2012 г.

Решение № 5447 от 18.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8229/2012 г., V о., докладчик председателят Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на главен разследващ полицай в Областна дирекция на МВР гр. Благоевград против решение № 705 от 11.05.2012 г., постановено по адм. д. № 149/2012 г. по описа на Административен съд гр. Благоевград. Жалбоподателят твърди, че обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост - отменителни основания съгласно чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което жалбата срещу оспорената заповед да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Ответникът - Росен Ангелов Станков не е изразил становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил заповед № 470/29.02.2012 г. на главен разследващ полицай в ОД на МВР Благоевград, с която на Росен Ангелов Станков е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от една година. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но същата е издадена в противоречие с материалноправните норми на закона. По тези съображения съдът е направил извод за незаконосъобразност на обжалвания административен акт. Решението е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Законосъобразен и съответен на доказателствата по делото е изводът, че спрямо държавния служител не са осъществени материалноправните предпоставки на чл. 227, ал. 1, т. 11 от ППЗМВР за налагане на дисциплинарното наказание. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че парите, доброволно предадени от Валентин Христов на инспектор Иванов, не са били предмет на престъплението, а са възстановени от извършителя на кражбата и са предадени на пострадалото лице. Предмет на кражбата е било дамско портмоне, в което е имало 1400 евро, 20 паунда и 2500 лв. Установено е, че извършителят на кражбата в деня на извършването й е похарчил 2000 лв., а впоследствие възстановената сума е в размер на 1200 лв., като на различни дати Христов е предал следните суми: 480 лв., 500 лв. и 220 лв. От изложеното следва, че доброволно възстановените пари на пострадалото лице не са идентични с откраднатите, поради което и не са веществени доказателства по смисъла на чл. 109 от НПК. В този смисъл е и приложеното към дисциплинарната преписка становище на наблюдаващия прокурор, който заявява, че полицейските служители не са нарушили задълженията си, а напротив - действията им са насочени към всестранното и обективно разкриване на истината, а на извършителя е дадена възможност да възстанови откраднатото. Ето защо като е направил извод, че спрямо Росен Станков не е осъществен фактическия състав на чл. 227, ал. 1, т. 11 от ППЗМВР, първоинстанционният съд е постановил решение съответно на материалния закон. Доводите в касационната жалба, че след като за предаването на парите са изготвени протоколи, то същите имат процесуална стойност съгласно чл. 159, ал. 1 вр. чл. 160 от НПК, са неоснователни. Цитираните текстове са относими към предмети имащи отношение към престъплението, а в случая предадените доброволно пари не са идентични с откраднатите, който извод се подкрепя от всички събрани по делото доказателства. Освен това в случая протоколите са съставени не за да удостоверят действия на претърсване и изземване, както твърди касаторът, а за удостоверяване на получени и съответно предадени пари за възстановяване на претърпени щети от престъпление. При постановяване на решението не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, а и конкретни твърдения в тази насока не са направени. Съдът е обсъдил доводите на страните и служебно е проверил валидността на оспорения административен акт. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства са направени изводите, че заповедта е издадена в противоречие с материалноправните норми на закона. На тази база е и заключението, че жалбоподателят не е извършил описаното в заповедта дисциплинарно нарушение и е направен обоснован извод за незаконосъобразност на обжалвания административен акт. С оглед на изложеното, обжалваното решение е правилно като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,