Решение № 6489 от 16.6.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Ису Инвест ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. София, чрез адв. Н. Станчев, против решение 203/11.01.2023 г., постановено по адм. дело 7803/2021 г. по описа на Административен съд София-град. Касаторът твърди, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон- касационно основание по чл.209, т.3 АПК. Посочва, че административният съд правилно е установил фактическата обстановка по делото, но неправилно е тълкувал нормата на чл. 198о, ал.6 от Закона за водите. Твърди се, че дружеството няма да осъществява дейност като ВиК оператор на цялата обособена територия, а само за конкретен жилищен комплекс, поради което реално няма да има два оператора за една територия. Иска се отмяна на обжалваното решение и на решението на КЕВР. Направено е искане за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответната страна Комисия за енергийно и водно регулиране, чрез юрк. Н. Иванова, в съдебно заседание оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Направено е възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура излага мотивирано становище за основателност на касационната жалба, поради и което счита, че обжалваното решение следва да се отмени. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Ису Инвест ЕАД против Решение по т. 1 от Протокол 95/20.05.2021 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране и мотиви към него от 25.05.2021 г., с което е отказано одобряване на бизнес план за развитие на дейността на дружеството като ВиК оператор за периода 2017-2021 г. и утвърждаване и одобряване цена на водоснабдителни услуги, предлагани от дружеството, като в полза на КЕВР са присъдени разноски в размер на 400 лева. Административният съд е приел, че Ису Инвест ЕАД е подало до КЕВР заявление с вх. В-12-00- 435 от 30.01.2020 г. за одобряване на бизнес план за развитие на дейността на дружеството като ВиК оператор за периода 2017-2021 г. и заявление за утвърждаване и одобряване цена на водоснабдителни услуги, предоставяни от Ису Инвест ЕАД, изменени и допълнени със заявления с вх. В-12-00-435 от 19.01.2021 г. и вх. В-12-00-435 от 18.03.2021 г. за одобряване на бизнес план, и заявление с вх. В-12-00-141 от 18.03.2021 г. за утвърждаване и одобряване цена на водоснабдителна услуга. Във връзка с подаденото от дружеството заявление за одобрение на бизнес план и цена на водоснабдителни услуги, със Заповед З-В-2 от 16.01.2017 г. на председателя на КЕВР, изменена и допълнена със Заповед З-В-6 от 22.03.2019 г. и Заповед З-В-5 от 11.03.2021 г., е създадена работна група, която да извърши преглед на заявлението и приложенията към него. След изготвяне и приемане на съответните изискуеми документи към преписката (доклади от съответните дирекции), спазване на процедурата съгласно приложимите разпоредби на Наредбата за регулиране на качеството на водоснабдителните и канализационните услуги и Закона за водите, провеждането на открито заседание и обществено обсъждане на 08.04.2021 г., в условията на дистанционно присъствие на заявилите участие страни в административния процес, се стигнало до постановяване на оспореното Решение, обективирано в протокол 95 на проведено на 20.05.2021 г. закрито заседание, към което решение има издадени допълнителни мотиви. В оспорения административен акт, като правни мотиви за отказа, КЕВР сочи, че Ису Инвест ЕАД няма обособена територия по смисъла на чл. 198а, ал. 1 ЗВ идружеството не отговаря на изискванията за ВиК оператор, регламентирани в чл. 198о, ал. 5 ЗВ. Изтъкнато е, че нормата на чл. 198о, ал. 6 ЗВ допуска изключение от правилото за един ВиК оператор на обособената територия, но посоченото изключение не би могло да се тълкува като възможност за алтернативно водоснабдяване. Съдът е приел за установено, че Ису Инвест ЕАД е изградило затворен жилищен комплекс Варна сити парк Юг на територията на гр. Варна, включващ 4 жилищни сгради с 456 самостоятелни обекти, технически помещения и подземен паркинг. На територията на комплекса до всеки жилищен самостоятелен обект били изградени две независими водоснабдителни системи за доставяне на вода за питейно-битови нужди от Водоснабдяване и канализация - Варна ООД и за доставяне на минерална вода от Ису Инвест ЕАД до крайните потребители. Установено е още, че Ису Инвест ЕАД има Разрешително 21610067/19.10.2016 г. за водовземане от минерални води, чрез нови водовземни съоръжения, изменено с Решение 15/06.03.2017 г., с Решение 102/12.09.2018 г. и с Решение 157/30.10.2019 г, издадено от директора на Басейнова дирекция Черноморски район за водовземане на води от Малм-валанжския водоносен хоризонт, район Североизточна България. Посочено е, че жилищен комплекс Варна сити парк Юг е присъединен към мрежите на техническата инфраструктура, стопанисвани, поддържани и експлоатирани от Водоснабдяване и канализация Варна ООД, като на този оператор се заплаща за ползване на предоставяните от него услуги - собствениците на самостоятелни имоти в комплекса имат открити индивидуални партиди към Водоснабдяване и канализация - Варна ООД т.е. те са потребители на Водоснабдяване и канализация Варна ООД. Посочено е, че с Решение РД-02-14-2234 от 22.12.2009 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството, на основание на § 34, ал. 2 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за водите във връзка с чл. 198а ЗВ, са обявени обособените територии на действие на ВиК операторите, като под номер 7 в решението е обявена обособена територия на действие на Водоснабдяване и канализация - Варна ООД, която включва 12 общини, включително община Варна. За изясняване на обстоятелствата по делото е допусната и приета съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещо лице инженер по ВиК, което е дало подробно описание и обяснение на изградената от Ису Инвест ЕАД ВиК система в жилищен комплекс Варна сити парк Юг. В заключението е посочено, че в жилищния комплекс са изградени две системи една за доставка на питейна вода в комплекса от Водоснабдяване и канализация Варна ООД и друга на Ису Инвест ЕАД, като двете системи са независими една от друга и могат да функционират самостоятелно. От правна страна съдът е приел жалбата за неоснователна. Установил е, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, при спазване на установената форма, с подробни мотиви, след спазване на установената процедура и правилно приложение на материалния закон. Анализирайки основния спорен въпрос по делото, а именно приложимо ли е изключението, предвидено в ал. 6 на чл. 198о ЗВ, административният съд е приел, че изводите на КЕВР, изложени в мотивите към оспорения административен акт, са правилни и законосъобразни и че дружеството не попада в изключението, предвидено в нормата на чл. 198о, ал. 6 ЗВ и не може да се третира по смисъла на ал. 5 от същата норма като оператор на ВиК услуги. Посочено е, че на територията на гр. Варна предоставянето на ВиК услуги, в това число и спрямо потребителите - собственици на имоти, находящи се в затворен жилищен комплекс Варна сити парк Юг по смисъла на §1, т.2, б. б от ДР на ЗРВКУ, се осъществява от оператора на обособената територия Водоснабдяване и канализация-Варна ООД. Следователно, той е единственият оператор, разполагащ с монополно положение за обособената територия, по силата на чл. 198о и сл. от Закона за водите, поради и което не може да се осъществява алтернативно предоставяне на услугата водоснабдяване спрямо потребителите от жилищния комплекс, изграден от Ису Инвест ЕАД, от друг ВиК оператор или приправен на такъв по силата на предвиденото в ал. 6 изключение. Този факт не може да се промени и от това, че дружеството е изградило вече в затворен жилищен комплекс Варна сити парк Юг система, която позволява отделно захранване с вода от две различни места. Изложено е, че законът не допуска алтернативно водоснабдяване от два ВиК оператори, в това число и от такива попадащи в хипотезата на ал. 6 на чл. 198о ЗВ. Решението е валидно, допустимо и правилно. Касационната инстанция напълно споделя изложените от първоинстанционния съд мотиви, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да се направи препращане към същите като цяло. Съдът надлежно е установил фактическите обстоятелства по повод подадено заявление на търговското дружество до КЕВР, с което е поискано одобряване на бизнес план за развитие на дейността на дружеството като ВиК оператор за периода 2017-2021 г. и утвърждаване и одобряване цена на водоснабдителни услуги, предлагани от дружеството, както и последвалия отказ по него, обективиран в Решение по т. 1 от Протокол 95/20.05.2021 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране и мотиви към него от 25.05.2021 г. Настоящата инстанция споделя мотивите на АССГ, който е намерил отказа за законосъобразен. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател за неправилно тълкуване от страна на АССГ на нормата на чл. 198о от Закона за водите, и по - конкретно ал. 6 от същата норма. Съгласно чл. 198о, ал. 1 от Закона за водите стопанисването, поддържането и експлоатацията на ВиК системите и съоръженията, както и предоставянето на ВиК услуги на потребителите срещу заплащане, се извършват от ВиК оператори по реда на ЗВ и на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ). Член 2, ал. 1 ЗРВКУ определя, че ВиК оператори са всички предприятия с предмет на дейност извършване на ВиК услуги, а в чл. 1, ал. 2 ЗРВКУ е посочено какво се включва в тези ВиК услуги. Нормата на чл. 198о, ал. 2 ЗВ предвижда, че в границата на една обособена територия само един ВиК оператор може да осъществява дейност. С разпоредбата на чл.198о, ал.6 е въведено изключение, според което търговците, държавните или общинските предприятия - юридически лица, които извършват услуги по доставяне и пречистване на води за питейно-битови цели, за обществени нужди, за производствени, промишлени и други дейности с търговски характер или дейности по пречистване и отвеждане на отпадъчни води и не обслужват цялата обособена територия, а отделни потребители, осъществяват тези услуги съгласно изискванията на ЗВ и ЗРВКУ, като по отношение на тези потребители те се смятат за ВиК оператори. Доводите на касационния жалбоподател, че по отношение на него е приложима разпоредбата на чл. 198о, ал. 6 ЗВ са неоснователни. По делото е безспорно установено, че Водоснабдяване и канализация - Варна ООД осъществява дейност в обособена територия, която включва 12 общини, като една от тях е и община Варна. Също така, Водоснабдяване и канализация Варна ООД предоставя услуги и на собствениците на самостоятелни обекти в жилищен комплекс Варна сити парк Юг, изграден от Ису Инвест ЕАД, от където и следва, че Водоснабдяване и канализация Варна ООД е единственият оператор, разполагащ с монополно положение за обособената територия, по силата на чл. 198о и сл. от Закона за водите, който е длъжен да извършва дейностите по стопанисване, поддържане и експлоатация на ВиК системите и съоръженията, както и предоставянето на ВиК услуги на потребителите от обособената територия. Правилно съдът е посочил, че законът не допуска алтернативно водоснабдяване от повече от един ВиК оператор, в това число и от такива попадащи в хипотезата на ал. 6 на чл. 198о ЗВ. Освен това посочената норма изисква кумулативното предоставяне на услуги както по доставяне, така и по пречистване на води или само на дейности по пречистване и отвеждане на отпадъчни води. Законът не допуска трети лица да предоставят ВиК услуги, използвайки вече изградената и подържана от друг ВиК оператор мрежа по довеждане и съответно отвеждане и пречистване на водата. Посоченият извод е съобразен с целите на Закона за водите и на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги - да се осигури интегрирано управление на водите в интерес на обществото и за опазване на здравето на населението, задоволяване нуждите на потребителите от вода с питейни качества при отдаване приоритет на питейно-битовото водоснабдяване на населението; осигуряване на достъпност, надеждност и сигурност на В и К услугите; повишаване качеството и ефективността на предоставяните В и К услуги. Именно с оглед тези цели и засиления контрол върху питейно-битовото водоснабдяване законодателят е предвидил на една обособена територия да действа само един ВиК оператор. Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е правилно. Не са допуснати нарушения, които да обосновават касационна отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса за касатора не се следват разноски и искането следва да бъде оставено без уважение. На ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 100 лв. Водим от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,