Решение № 439 от 3.02.2011 г. на ВКС по н. д. № 411/2010 г.

Решение № 439 от 3.02.2011 г. на ВКС по н. д. № 411/2010 г., II н. о., НК, докладчик съдията Жанина Начева Касационното производство е образувано по жалба от защитника на подсъдимия Г. Р. Н. против присъда № 88 от 26.02.2010 г. на Б. окръжен съд по в. н. о. х. д. № 113/09 г. Жалбата почива на касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1-2 НПК. Защитникът изброява поредица от недостатъци в обвинителния акт, които счита, че са довели до ограничаване на правото на защита на подсъдимия. Оценява присъдата като неправилна и незаконосъобразна. Направено е искане за отмяна на присъдата и връщане на делото на досъдебното производство, а алтернативно - за отмяна на присъдата и оправдаване на подсъдимия. В съдебно заседание защитникът (адв. А.) поддържа жалбата. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура счита жалбата за неоснователна, поради което настоява присъдата да бъде оставена в сила. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата, устно развитите съображения в открито съдебно заседание и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда № 88 от 26.02.2010 г. по в. н. о. х. д. № 113/09 г. Б. окръжен съд е отменил оправдателна присъда № 1321 от 16.12.2008 г. по н. о. х. д. № 912/05 г на Районния съд - [населено място]. Признал е подсъдимия Г. Р. Н. за виновен в това, на 2/3.08.2001 г. на М. -К. да е пренесъл през границата на страната от Република Г. чрез използване на официални документи с невярно съдържание (ЧМР от 1.08.2001 г. и сертификат № 192/1.08.2001 г.) стоки за търговски цели в големи размери - 24 747 кг безоловен бензин А 95 Н на стойност 34 317 лева с автокомпозиция с рег. № С 2244ТА/С 7277 ЕА, без знанието и разрешението на митниците, поради което и на основание чл. 242, ал. 1, б. "б" и б. "д" и чл. 54 НК му е наложил наказание от шест месеца лишаване от свобода, което е отложил за срок от три години на основание чл. 66, ал. 1 НК, както и наказание глоба в размер на 500 лева. Касационната жалба е неоснователна. В подкрепа на същественото процесуално нарушение обстойно са развити съображения за неясно фактическо изложение относно конкретното изпълнително деяние на подсъдимия, за противоречие между обстоятелствената част на обвинителния акт и диспозитива, за пропуск да се отрази формата на вината и доказателствата, на които прокурорът е изграждал обвинението. Изтъква се и довода, че материалите по делото, относими към друго лице незаконосъобразно са били разделени поради обвързаност на тяхното поведение. Според защитника посочените недостатъци са ограничили правото на защита и тяхна последица е връщане на делото на досъдебното производство за отстраняване на съществените процесуални нарушения. Процесуалните аргументи на защитника са неприемливи. В обвинителния акт достатъчно ясно са описани всички специфични признаци, присъщи за конкретното деяние и обстановката, при която то е било осъществено, в т. ч. и мястото на извършване на престъплението (М. - К., която включва митнически пункт - К.). Липсва двусмислие относно инкриминираното използване от подсъдимия на документи с невярно съдържание, придружаващи транзитната митническа декларация при влизането в страната. Между обстоятелствената част и диспозитива на обвинителния акт няма значимо разминаване и процесуалните изисквания са били надлежно съблюдавани. Прокурорът изрично е отбелязал и формата на вината (пряк умисъл). Въпросът срещу кого и какво обвинение ще бъде предявено е правомощие на прокурора, което не подлежи на съдебен контрол. От това следва, че правото на защита не е понесло такива ограничения, които да подкрепят касационното основание за допуснато съществено процесуално нарушение. В жалбата се излага фактическата обстановка, която защитникът счита за установена и се привеждат доводи за несъответствие на част от фактическите констатации със събраните и проверени по делото доказателства. Поради това се твърди, че обвинението не е доказано по несъмнен начин. По своето съдържание аргументацията покрива оплакване за необоснованост, която не представлява касационно основание и не може да доведе до отмяна на въззивната присъда. Доводът, че съдът не е разполагал с убедителни доказателства, за да приеме обвинението за доказано е довод по същество и изключен от обхвата на въпросите, предмет на разглеждане в настоящето производство. За да приеме правната квалификация на деянието съдът законосъобразно е отчел фактите и обстоятелствата, които е приел за установени след всестранен анализ и преценка за законосъобразността на процесуалните средства и достоверността на целия обем от доказателства. Задълбочено са обсъдени обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите, писмените материали, приложени по делото. Изложени са логични, непротиворечиви и изчерпателни съображения относно всички въпроси с решаващо значение за наказателната отговорност на подсъдимия. Разгледана в контекста на касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1-2 НПК, изтъкнати в жалбата на защитника, въззивната присъда на Б. окръжен съд следва да бъде оставена в сила. По изложените съображения, Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК