Решение № 2608 от 1.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8354/2016 г.

Решение № 2608 от 1.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8354/2016 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на И. С. С., от гр. С., против решение № 2680/19.04.2016 г. по адм. дело № 12194/2015 г. на Административен съд С. - град, с искане за отмяната му като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът: началника на СГКК - С., редовно призован не се явява и не се представлява. Ответникът: кмета на Столична община, р-н "Младост", чрез процесуалния му представител - юрисконсулт А., оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд С.-град е отхвърлил жалбата на И. С. С., срещу Отказ изх. № 20-52794/12.09.2015 г. на началника на СГКК - С., като неоснователна. Отказът е издаден по заявление от 07.07.2015 г. на И. С. С. за изменение на КККР на гр. С., р-н "Младост", относно ПИ с идентификатор 68134.4091.5757 и е на основание чл. 54, ал. 2 от ЗКИР. Съдът, след като е установил фактите по спора е приел, че процесния имот с идентификатор накрая 5757 представлява реализирана на място улица, която е нанесена в КК като улица със Заповед № КД-14-22-88/30.09.2009 г. на началника на СГКК-С.. Заснемането на улицата е на основание влезлия в сила РП, одобрен със заповед № РД-09-50-377/18.04.2005 г., по който тази улица е предвидена и реализирана. Със същата заповед на началника на СГКК-С. от 30.09.2009 г. е нанесен и съседния на улицата ПИ с идентификатор 68134.4091.5756, чиито имотни граници съвпадат с регулационните граници на УПИ IV-1753,1737, кв. 13г, чиято регулация е приложена. УПИ IV, кв. 13г е създаден също с РП, одобрен със заповед от 18.04.2005 г. Според съда изменението на КККР от 30.09.2009 г., засягащо ПИ 5757 и ПИ 5756, отговаря на действителното състояние на тези имоти към датата на това изменение, т. е липсват данни за непълнота и грешка налагащи изменението на КККР спрямо първия имот, който е улица. Освен това е прието, че липсва идентичност между новите имоти с проектни номера накрая № 741 и № 742 с УПИ IV-1753,1737, кв. 13 г., т. е тези имоти не са части от имотите, образуващи това УПИ. Това УПИ IV, кв. 13 г. е идентично на ПИ с идентификатор накрая 5756. Прието е също така, че нов проектен имот № 742 е идентичен на част от имот пл. № 1547, описан в нот. акт № 143/28.12.2004 г. като реална площ от 58,47 кв. м., но тази част впоследствие участва в окончателния договор по чл. 15 от ЗУТ, оформен в нот. акт № 93/09.09.2005 г. /стр. 29/, който касае само УПИ IV, кв. 13г, респ. ПИ с идентификатор накрая 5756. През 2006 г. част от имот пл. № 1753 е била дарена на СО за улица / договор за дарение от 21.07.2006 г., стр. 74/, предвидена с изменението на РП от 18.04.2005 г. При тези установявания съдът е приел, че липсват основания за исканото изменение. От една страна улицата е заснета в КК съгласно съществуващото положение на място, а от друга доколкото се поддържа, че е налице непълнота или грешка в КККР, одобрена на 30.09.2009 г., изменението е свързано със спор за материално право, предвид претенциите за собственост на СО върху ПИ 5757. Този спор прави обжалвания отказ на началника на СГКК-С. законосъобразен. Решението е правилно по своя резултат. Съдът е установил правилно фактите, въз основа на подробен анализ на писмените доказателства и заключение на СТЕ, неоспорено от страните. Оспореният отказ на началника на СГКК-С. е по заявление на касатора за изменение на КККР на гр. С., р-н "Младост" от 30.09.2009 г., засягащо ПИ с идентификатор накрая 5757, представляващ второстепенна улица, като видно от изработената скица-проект на заявителя, върху трасето на улицата са обособени три нови имота с проектни индификатори № 743, № 741 и № 742, като върху последните два заявителя претендира права на собственост. За да е налице "непълнота или грешка" в одобрената КККР, съгласно определението за това в § 1, т. 16 от ДР на ЗКИР / Д. в. бр. 49/2014 г. в сила към датата на издаване на отказа/ трябва да има несъответствие в данните за ПИ 5757 отразени в КККР, спрямо действителното му положение към момента на одобряване на тази КККР, т. е към 30.09.2009 г. От данните по делото и заключението на СТЕ е установено, че към 30.09.2009 г. имот 5757 представлява реализирана на място второстепенна улица, съгласно предвижданията на действащия РП, одобрен със заповед № РД-09-50-377/18.04.2005 г. Заснемането на улицата съотвества изцяло на този РП и фактическото положение на място, от което следва, че не са налице предпоставките на закона - чл. 54, ал. 1 от ЗКИР /ред. Д. в. бр. 49/2014 г./ за изменение на КККР за имот 5757, поради непълнота или грешка. Претенциите за собственост на касатора и СО към този имот или части от него, като относими към изменението на КК по чл. 54, ал. 1 от ЗКИР, каквато хипотеза в случая не е налице, са ирелевантни. Кадастърът като съвкупност от основни данни за местоположението, границите и размерите на недвижимите имоти на територията на РБ, няма конститутивно, а само констативно действие. Целта му е да отрази действителното състояние на тези имоти, съгласно фактическото им разположение върху територията, която цел в случая е изпълнена. При настъпване на нови обстоятелства, представляващи юридически факти за изменение на КККР на друго основание / отпадане действието на уличната регулация, поради незапочване на отчуждителна процедура, изпълнение на влязло в сила съдебно решение и пр./ касаторът би имал основание да инициира такова производство. Към момента обаче при липсата на такива данни, както и поради отсъствие на основания за изменение по чл. 51, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 54, ал. 1 от ЗКИР, крайният извод на съда за законосъобразност на отказа, се явява правилен. Още повече, че по делото, видно от заключението на вещото лице, касаторът не е установил идентичност между новите проектни два имота № 741 и № 742 с УПИ IV, кв. 13г по отношение на което УПИ И. С. притежава собственически права, съгласно нот. акт № 93/09.09.2005 г. По изложените съображения крайните изводи на съда за законосъобразност на оспорения отказ се явяват правилни. Като правилно обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Развитите в касационната жалба оплаквания са относими към решаването на спор за собственост, какъвто в настоящето съдебноадминистративно производство не може да бъде решен. При този изход и направеното искане от ответника, на СО, р-н "Младост", се дължи юрисконсултско възнаграждение за тази инстанция в размер на 200 лева, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК /ред. Д. в. бр. 8/2017 г./, вр. с чл. 37, ал. 1 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правна помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, второ отделение