Решение № 10007 от 27.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 975/2017 г.

Решение № 10007 от 27.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 975/2017 г., III о., докладчик председателят Искра Александрова Производството е касационно, по реда на чл. 209 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на В. Х. П. и Ц. М. П., подадена чрез пълномощник-адв. Я.-М. против решение № 89 от 09.12.2016 г., постановено от Административния съд - С. по адм. д. № 9/2014 г. С обжалваното решение е осъдена Областна дирекция "Земеделие", гр. В. да заплати на В. С. М. сумата от 749 лева, представляваща обезщетение за причинени й вреди от нищожни актове, постановени по преписка с вх. № 917/03.02.1992 г. по описа на ПК (сега ОСЗ), гр. Б. С., както и сумата от 27, 31 лева - лихва. Със същото решение Областна дирекция "Земеделие", гр. В. е осъдена да заплати на В. С. М. разноски, направени по делото в размер на 723,16 лева. В касационната жалба се твърди недопустимост, евентуално неправилност на решението. Касаторите считат, че решението е недопустимо, тъй като не е постановено от компетентния местен съд, който според тях е Административният съд-В.. В тази връзка се иска обезсилване на решението и прекратяване на делото. При условията на евентуалност, касаторите поддържат неправилност на решението като сочените от тях пороци са, че то е постановено при нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Твърди се, че ищцата не е възстановен собственик на имотите, които прогласените за нищожни решения на ОСЗ касаят. Ответникът в касационното производство - В. С. М. чрез своя процесуален представител - адв. Николова оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор, постъпил на 18.01.17 г. Възраженията се свеждат до следното: както настоящият, така и постоянният адрес на ищцата са в гр. Т., поради което възражението за неподсъдност на делото на Силистренския административен съд е неоснователно. Ответникът счита за правилно решението по съществото на спора, тъй като след прогласяване нищожността на двете процесни решения на ПК, то ищцата черпи собственическите си права върху имотите от решението по чл. 18ж, ал. 2 ППЗСПЗЗ, признаващо правото на собственост на наследниците на тримата братя по отношение на земеделските земи в размер на 104,412 дка. Ответникът в касационното производство - Областна дирекция "Земеделие"-В. чрез своя процесуален представител възразява на първо място срещу качеството му, в което е конституиран в касационното производство. Счита, че следва да е заинтересована страна, а не ответник. На следващо място преценява касационната жалба като основателна. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. От изложените съображения в хода по съществото на спора става ясно, че становището на прокурора е за обоснованост на изводите на съда и за правилното прилагане от него на материалния закон. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав приема следното по допустимостта на касационната жалба: Безспорно е, че касаторите са имали качество на заинтересовани страни в първоинстанционното съдебно производство. В качеството им на страни по делото, те имат право на касационно обжалване в случаите, когато решението е неблагоприятно за тях - чл. 210, ал. 1 АПК. Въпросът, който се поставя е - неблагоприятно ли е решението на административния съд за касаторите след като с него е осъдена ОСЗ-В. Само диспозитивът на решението не дава отговор на въпроса, поради което е необходимо да се изследва, дали при влизане в сила на решението, силата на присъдено нещо, с което то се ползва ще засегне неблагоприятно личната им сфера. Този въпрос от своя страна поставя въпросът да се определи предмета на СПН. В доктрината се застъпва становището, че "...предмет на СПН не е субективното право, откъснато от конкретния юридически факт, въз основа на който то се претендира, а конкретизираното с този правопораждащ факт право, с това негово съдържание и тия негови субекти, които следват от основанието и петитума на иска и които се сочат в решението. " (стр. 225 от "Сила на присъдено нещо в гражданския процес" с автор проф. д-р Ж. С., издание на Сиела 2007 г.). В конкретния случай, за да постановени обжалвания резултат, съдът е приел, че ищцата е реституиран собственик на наследствена част, състояща се от 3.480 дка в землището с. М.,, м. "Орехова локва" по силата на решение на ПК от 16.06.92 г., от която собственост не е могла да се възползва за отдаването й под наем или аренда поради прогласените за нищожни две решения на ПК, които са легитимирали само заинтересованите лица като възстановени собственици на всички земи. Резултатът по делото, обоснован с посочените изводи на съда е неблагоприятен за касаторите, дотолкова доколкото те отричат собственическите права на ищцата върху въпросните земи. Следователно, касаторите имат интерес от обжалване на решението, което заедно с обстоятелството, че се били страна по делото обосновава допустимостта на касационната им жалба. По основателността на касационната жалба, касационният съдебен състав прима следното: Производството по делото пред административния съд е образувано по жалба на В. С. М.. В тази жалба се е твърдяло, че служителите на ОСЗ гр. Б. С. са допуснали грешка при вписването в електронния регистър. Искало се е: поправка на вписването в електронния регистър като се направи точното вписване - "наследници на братята - И., И. и Ц. В. П.; да бъдат обявени като нищожни решения № 128М и 130М/11.09.1998 г. на ОСЗ гр. Б. С., протокол за въвод във владение № 129М от 28.09.1998 г. и № 129М/13.10.1998 г., скици № 419/17.09.98 г. и № 421/17.09.98 г. и нотариален акт № 152, т. 1, рег. 1773, д. 235/27.06.00 г. Твърдяло се е, че с това са и нанесени вреди, представляващи - неизплатена рента за периода от 30.10.1998 г. до 30.10.2013 г. в размер на 1200 лева като се претендира и лихва върху неизплатената сума в размер на 2312,41 лв.; разходи по кореспонденция и пътувания в общ размер на 200 лева. С определение № 41/20.01.2014 г., по адм. д. № 9/2014 г., административният съд е оставил без разглеждане жалбата в частта, в която се иска прогласяване на нищожност на нотариалния акт и е прекратил производството в тази част. Съображенията на съда по този въпрос са, че нищожността на нотариалните удостоверявания се прогласява от общия съд в рамките на друго производство, поради което съдът е приел, че е налице хипотезата на чл. 159, т. 1 вр. с чл. 128, ал. 1 АПК. Определението е съобщено на ищцата на 23.01.14 г. чрез съпруга й - В. М. като по делото няма данни да е обжалвано. Със същото определение на жалбоподателката са дадени указания за отстраняване на недостатъци по жалбата й във връзка с което ищцата е подала молба на 03.02.14 г. С разпореждане № 85/05.02.2014 г. съдът е приел, че предявеният иск е срещу Областна дирекция "Земеделие", гр. В. Посочил е, че в хипотезата на чл. 204, ал. 3 АПК се твърди нищожност на решение № 128М и решение № 130М/11.09.1998 г., издадени от ПК -Б. С. (Общинска служба по земеделие гр. Б. С.). Със същото определение, съдът е конституирал като заинтересовани страни физическите лица - В. Х. П., Т. М. П. и Ц. М. П., а като контролираща страна -Окръжна прокуратура гр. С.. С протоколно определение от 12.03.14 г. съдът констатира, че заинтересованата страна Т. М. П. е починала, а нейните наследници са вече конституираните останали заинтересовани страни по делото. С определение № 158/14.03.2014 г. -, съдът е прекратил производството по делото в частта, в която се оспорват решение № 128М и решение № 130М/11.09.98 г. на ПК Б. С. и е изпратил делото в тази част на Районния съд - Б. С. като е спрял производството по делото, останала за разглеждане от него, а именно в частта по исковите претенции за обезщетяване на вреди по реда на ЗОДОВ, до приключване на произвоството пред РС-Б. С. с влязъл в сила акт. С писмо, входирано в АС-С. под № 428/10.05.2016 г., РС-Б. С., съдебният състав по гр. д. № 461/16 г. е изпратил заверен препис от решение № 257/19.11.2015 г., влязло в сила на 19.04.16 г. С определение № 313/30.05.16 г., административният съд е възобновил производството по делото, насрочил го е и е разпоредил призоваване на конституираните страни, указвайки на ответника да представи новите решения по чл. 18ж ал. 1 и чл. 27, ал. 1 ППЗСПЗЗ по преписка № 917М/03.02.92 г. съгласно потвърдителното решение № 176/19.04.16 г. на АС-Плавен. С молба вх. № 483/31.05.2016 г. в АС-С., ищцата е поискала, съдът да приеме корекция в иска й, изразяваща се в искане за изплащане на рента за 18 години от 30.10.98 г. до 30.10.2015 г. и начислени лихви - 4054,39 лева, като увеличава и размера на претенцията си за разноски за кореспонденция и транспорт на 350 лева. С протоколно определение от 06.07.16 г., съдът е приел изменение на исковите претенции, посочвайки, че занапред искът за обезщетение, представляващо неизплатена рента със съответната лихва за всичките 18 години е 4054,39 лева, вместо в размер на 3712,41 лева, като приема и изменение в размера на исковата претенция за направени разноски от 200 лева на 350 лева. В съдебно заседание, поведено на 07.09.2016 г. ищцата е оттеглила исковата си претенция за разходите по кореспонденцията и пътуването в размер на 200 лева, първоначално предявен с исковата молба. С разпореждане № 542 от 12.09.16 г. съдът е разпоредил да се извърши уведомяване на останалите страни по делото за исканото оттегляне, по което те да заявят изрично становище. С определение № 595/05.10.2016 г., съдът е прекратил производството по адм. д. № 9/14 г. в частта относно предявената искова претенция за обезщетяване на причинените вреди от водената кореспонденция и пътуванията. Определението е съобщено на страните и е влязло сила. Със същото определение, съдът е допуснал и съдебно-счетоводна експертиза по задача на ищцата. След изслушване на заключението в съдебно заседание, проведено на 09.11.2016 г., процесуалният представител на ищцата - адв. Николова заявява частично оттегляне на иска за размера над сумата от 967,47 лв., както и относно претенцията за лихви над размера от 276,83 лева, а при условията на евентуалност, ако бъде уважено възражението на ответниците за изтекла давност, главният иск да се счита предявен в размер на 749 лева, а акцесорният за сумата от 27,31 лева. Съдът не се е произнесъл изрично по направеното частично "оттегляне", както и по предявяването на същите искове, но в различен размер при условията на евентуалност. С решението, предмет на касационната жалба, съдът е приел, че е сезиран с главен иск в размер на 967,47 лв. и акцесорен в размер на 276,83 лв. и в условията на евентуалност с главен иск в размер на 749 лв. и акцесорен в размер на 27,31 лева. Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът е приел, че заявлението за реституция на земите е подадено от наследниците (една от които и ищцата) на тримата братя-Ц., И. и И. В. П. Съдът е приел, че с решение по чл. 18ж., ал. 2 ППЗСПЗЗ от 16.06.1992 г. правото на собственост по въпросната преписка е възстановено на наследниците на тримата братя и е определено за възстановяване с план за земеразделяне индивидуално на ищцата върху 3.480 дка в местността "Орехова локва". Съдът е посочил, че впоследствие с решенията на ПК-Б. С. от 1998 г., които са прогласени за нищожни, земите по заявената преписка са възстановени само на наследниците на Ц. В. П. Съдът е посочил, че не е съществувала обективна причина да се промени кръгът на лицата в чиито патримониум реално се възстановява собствеността. Съдът е кредитирал удостоверение от кмета на с. М., че ищцата като наследница на И. В. П., както и всички други негови и на И. В. П. наследниците, са получавали рента от 1993 до 1998 г. за собствената си земя, която е обработвана от ЧЗК"Единство 92" Съдът е посочил в решението си, че е съществувала практика, до влизане в сила на плановете за земеразделяне, когато вещните права върху земеделските имоти са признати, но все още невъзстановени с пълна индивидуализация, същите да се обработват от кооперации, създадени на база на ликвидираните ТКЗСТ-та, като се изплаща рента съобразно наследствения дял на всеки от съсобствениците. С влизане в сила на плана за земеразделяне всеки от възстановените собственици е следвало да сключи индивидуален аренден договор с кооперацията. Съдът е посочил, че в резултат на прогласените за нищожни две решения на ПК-Б. С., ищцата е била лишена от възможността ефективно да управлява идеалната част от братската съсобственост. Съдът е приел, че в резултат на нищожните решения на ПК, ищцата е била лишена от възможността да отдава под наем или аренда наследствената й част от земята. За да изчисли размера на вредата съдът е кредитирал съдебно-счетоводната експертиза. Съдът е преценил като основателни възраженията на ответника и заинтересованите страни за изтекла погасителна давност по отношение на част от имуществената претенция, поради което уважава исковете до размерите, в които те са предявени "при условията на евентуалност". Настоящият съдебен състав преценява като неоснователно възражението на касаторите за недопустимост на съдебното решение. Обжалваното решение е постановено от компетентния съд при съблюдаване на разпоредбата на чл. 7 ЗОДОВ. Настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява обжалваното решение като неправилно. То е постановено при допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила, касаещи конституирането на страните, изменението на исковите претенции и произнасянето по тях. Допуснатите от съда нарушения във връзка с конституирането на страните се изразяват в следното: Производството по реда на чл. 1 ЗОДОВ е исково производство, поради което спрямо него следва да са приложими разпоредбите, регулиращи исковото производство. Разпоредбите от АПК, които имат отношение към исковото производство са тези намиращи се в глава единадесета, назована "Производства за обезщетения". Видно от чл. 203, ал. 2 АПК, който се намира в посочената глава е, че за неуредените въпроси за имуществената отговорност се прилагат разпоредбите на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. В чл. 1, ал. 2 ЗОДОВ се препраща АПК за реда, по който да се разглеждат исковете по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. От друга страна в чл. 144 АПК се препраща към ГПК за неуредените въпроси относно производствата пред съда. В този лабиринт от препращащи разпоредби, не е невъзможно да се допусне объркване при извършване на процесуалните действия в производство, образувано по иск с пр. осн. чл. 1 ЗОДОВ. В конкретния случай, според настоящия съдебен състав на касационната инстанция, административният съд неправилно е приложил към исковия процес, разпоредби за конституиране на заинтересовани страни, приложими към процеса по оспорване на административните актове. Становището на настоящия съдебен състав досежно правилата, регулиращи съдебния исков процес в АПК са, че те са визираните в глава единадесет и разпоредбите, регламентиращи компетентната юрисдикция и инстанционността на съдебния процеса а по отношение на останалите въпроси, приложими са правилата на ГПК. В исково производство, каквото е производството по иск с пр. осн. чл. 1 ЗОДОВ няма заинтересовани страни по смисъла на чл. 153, ал. 1 АПК. Лицата, извън страните по спора, които са заинтересовани от изхода му, могат да встъпят (чл. 218 ГПК) или да бъдат привлечени (чл. 219 ГПК) като трети лица по делото като съдът изрично се произнася по допускане на участието им по делото (чл. 220 ГПК). В конкретния случай, заинтересованите лица - В. Х. П. и Ц. М. П. са конституирани служебно от съда ( което е недопустимо за третите лица в исковия процес) като по отношение на тях не е проведена приложимата процедура по ГПК за допускането им по делото, поради което касационната инстанция няма основание да приеме, че те са участвали по делото именно в качеството им на трети лица. Изводът, който се налага е, че съдът е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила като служебно е конституирал заинтересовани страни в исковото производство. Вероятно участието на тези лица е в резултат на инерцията от производството по оспорването на решенията на ПК, което впоследствие е отделено от исковото производство. Съдът е следвало да укаже на посочените лица да заявят изрично, искат ли да участват по делото, да им укаже необходимостта да уточнят интереса си от участието, след което да се произнесе изрично по допускането им до участие по делото като трети лица в исковото производство. Като не е сторил това, съдът е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила, което е съществено. Допуснатите от съда нарушения във връзка с изменението на предявените искове: Съдът неправилно е допуснал изменение на първоначално предявените искове (главен и акцесорен) чрез увеличението им. Съдът не е преценил, че направеното увеличение е във връзка с удължения период на исковите претенции, което е недопустимо предвид стриктното тълкуване на чл. 214, ал. 1, изречение трето ГПК. Удълженият период - от 31.10.98 г. до 30.10.15 г. на главния и акцесорния иск по същността си е нов иск, който е следвало да се предяви по съответния ред в ГПК и по него се образува друго дело. Като не е съобразил посоченото, съдът се е произнесъл недопустимо за този период, поради което решението му в тази част следва да се обезсили. От друга страна, съдът неправилно е преценил, че е сезиран с искова молба при условия на евентуалност на предявените размери на исковите претенции. Такава правна конструкция - "искова молба при условията на евентуалност на предявените размери на исковите претенции" в ГПК не е предвидена. Може да има обективно съединяване на искове при условията на евентуалност на част от тях, но в конкретния случай това не е така. С оглед пледоарията на пълномощника на ищцата в последното по делото заседание пред административния съд, съдът е следвало да й укаже необходимостта от ясно посочване - отказва ли се от част от исковите претенции с оглед направеното възражение от ответника и заинтересованите страни за изтекла погасителна давност и да уточни, от коя точно част от исковия период се отказва и какъв размер от исковите претенции тя касае, или прави само намаляване на размера на исковите претенции, без частичен отказ от тях. Съдът не е изискал подобно уточнение, поради което се налага изводът, че съдът не се е произнесъл изцяло по предявените искове. Не на последно място по значение е обстоятелството, че за допустимостта на съдебното производство по ЗОДОВ е нужно да липсва друг ред за обезщетяване (чл. 8, ал. 3 ЗОДОВ). В конкретния случай, с оглед твърденията в исковата молба, а именно, че е пропуснат доход от рента, съдът е следвало да извърши нарочна преценка за допустимостта на производството, за което да изложи и съображения по въпросите - ищцата разполага ли с друг ред за защита, за да получи пропуснатата рента или не. По тези съображения, настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява, че обжалваното решение страда от пороци. При постановяването му съдът е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила, които са съществени, което е основание след отмяна на обжалваното решение, делото да се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав на административния съд. Воден от горното и на осн. чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд