Решение № 5985 от 7.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10835/2013 г.

Решение № 5985 от 7.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10835/2013 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ - гр. Варна при ЦУ на НАП, срещу решение № 1705 от 26.06.2013 г., постановено по адм. д. № 3084/12 г., по описа на Варненският административен съд /АС/, с което е обявен за нищожен ревизионен акт /РА/ № № 031104991/15.03.2012 г., издаден от ст. инспектор по приходите при ТД на НАП - Варна, ИРМ - Добрич, потвърден с Решение № 347/2.07.2012 г. на директора на Дирекция "ОУИ" (понастоящем с променено наименование /"ОДОП") - Варна при ЦУ на НАП - София. В касационна жалба се прави оплакване, че решението на Варненския административен съд е неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно изложени доводи, касаторът моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Варненския административен съд и постанови друго такова по съществото на спора. Претендира се присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Ответникът - "Мибис - ДВ" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Варна, чрез пълномощника си адв. Димитрова, в писмено становище излага доводи за правилност на обжалваното решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е основателна и следва да бъде уважена, като решението на административния съд следва да бъде отменено и делото върнато на същия съд за разглеждане на спора по същество. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решението си Варненският административен съд е обявил нищожността на РА № 031104991/15.03.2012 г., издаден от ст. инспектор по приходите при ТД на НАП - Варна, ИРМ - Добрич, потвърден с Решение № 347/2.07.2012 г. на директора на Дирекция "ОУИ" (понастоящем с променено наименование "ОДОП") - Варна при ЦУ на НАП - София, с който на "Мибис - ДВ" ЕООД са определени допълнителни задължения: по ЗДДС (отм.) и по ЗДДС за д. п. 1.12. - 31.12.2006 г., 1.04.2007 г. - 30.06.2007 г., 1.08.2007 г. - 31.12.2007 г., 1.09.2008 г. - 31.10.2008 г. и 1.01. - 31.01.2009 г. в размер на 20 317.47 лв. главница и 11 865.96 лв. лихва; и по ЗКПО за д. п. 2006 г., 2007 г. и 2008 г. в размер на 7 752.90 лв. главница и 4 204.68 лв. лихва. До този извод съдът е достигнал като подробно е обсъдил всички издадени заповеди във връзка с провеждане от ревизията. Анализирайки същите съдът е стигнал до извода, че лицето Ангелина Събева, която е издател на заповедите за възлагане на ревизията, за изменение на срока за провеждане на ревизията и за определяне на компетентен орган за издаване на ревизионния акт, не е определена от директора на ТД на НАП - гр. Варна, който може по реда на чл. 112 от ДОПК, съответно чл. 119 от същия кодекс, да издава заповеди за възлагане на ревизия, съответно да определя компетентен орган за издаване на ревизионен акт по отношение на задължени лица с адрес по чл. 8 от ДОПК, намиращ се на територията на гр. Варна. Според съда компетентността на това лице е ограничена единствено по отношение на задължените лица, обхванати от изнесено работно място /ИРМ/ - гр. Добрич. Изложени са мотиви, че разпоредбите на ДОПК предвиждат сложен фактически състав по отношение на компетентността на органа, издал ревизионния акт, като той следва е орган, определен от органа по приходите, възложил ревизията, който пък следва да е определен от директора на ТД на НАП. Отбелязано е, че последният не разполага с компетентност да възлага ревизии /освен в случаите по чл. 133 от ДОПК/, но е длъжен да определи органите, които определят ревизиращия екип и издателя на ревизионния акт. Посочено е още, че всеки директор на ТД на НАП разполага с възможност да определи тези органи поименно или съобразно заеманата длъжност, по отношение на всички задължени лица на територията на цялата дирекция или с ограничен териториален обхват, съобразно работното място на органите. Съобразявайки доказателствата по делото административният съд е приел, че директора на ТД на НАП - гр. Варна е възприел подхода за индивидуализиране на органите по приходите както с трите имена, така и със заеманата длъжност, като по отношение на част от тях ограничава правомощията им в рамките на изрично посочените ИРМ. За издателя на заповедите Ангелина Събева е прието, че тя е с ограничени правомощия в рамките на ИРМ - Добрич, за задължените лица, регистрирани в гр. Варна са определени други компетентни лица. При така установеното е направен извод, че след като заповедта за възлагане на ревизия не е издадена от орган, нарочно определен със заповед на директора на ТД на НАП - гр. Варна, нито пък той е издател на заповедта за определяне на компетентен орган, то липсва надлежно определяне на орган, компетентен да издаде оспорения ревизионен акт, поради което последни се явява нищожен и следва да бъде прогласен за такъв. Решението на Административен съд - гр. Варна е правилно. В касационната жалба се излагат оплаквания за допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. На база на тълкуване на разпоредби на ДОПК и ЗНАП се навеждат доводи, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че издалото заповедите за възлагане на ревизия и за определяне на компетентен орган не е било надлежно оправомощено от директора на ТД на НАП - гр. Варна и че е притежавала правомощия само по отношение на задължени лица от територията на гр. Добрич, което има за последица нищожност на издадения ревизионен акт. По така направените оплаквания настоящата инстанция съобрази следното: По делото няма спор за факти относно издадените заповеди за възлагане на ревизия, респективно за определяне на компетентен орган. Спорен е въпросът притежавало ли е лицето издало въпросните заповеди материална компетентност да издаде същите и с оглед на това оспореният ревизионен акт издаден ли е компетентен орган. По изложените по-горе мотиви първоинстанционният съд е приел, че посочените заповеди не са издадени от надлежно оправомощено лице, което има за последица издаването на ревизионния акт от некомпетентен орган, а от там същият се явява и нищожен. Съгласно чл. 7, ал. 1 от ДОПК актовете по този кодекс се издават от орган по приходите, съответно от публичен изпълнител, от компетентната териториална дирекция. Според чл. 112, ал. 1 от ДОПК ревизионното производство се образува с издаването на заповедта за възлагане на ревизия, като според ал. 2 такава може да се възлага от: 1. органа по приходите, определен от териториалния директор на компетентната териториална дирекция и 2. изпълнителния директор на Националната агенция по приходите или определен от него заместник изпълнителен директор - за всяко лице и за всички видове задължения и отговорности за данъци и задължителни осигурителни вноски. Аналогична на разпоредба на чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК е тази на чл. 11, ал. 1, т. 4 във вр. с ал. 3 от Закона за Националната агенция по приходите /ЗНАП/. В изпълнение на тези си правомощия директорът на ТД на НАП - гр. Варна е издал заповеди № Д - 931/4.07.2011 г. и Д - 932/4.07.2011 г. /л. 1 - 6 от административната преписка/, с които е определил поименно органите по приходите от ТД на НАП - гр. Варна, които имат право да издават заповеди за извършаване на ревизия и да издават заповеди за определяне на компетентен орган по чл. 119 от ДОПК. От текстовата част на посочените заповеди е видно, че като такива лица са определени началниците на отдел "ревизии" и началниците на сектор "ревизии", като в заповедите е посочено и изнесеното работно място /ИРБ/, където работят тези лица. Заповедите са издадени на основание чл. 11, ал. 1, т. 1 от ЗНАП /според който териториалният директор организира и ръководи териториалната дирекция/ от което следва, че по своето естество те представляват вътрешноведомствен акт, който засяга правата и задълженията на лицата, включени в състава на съответната териториална дирекция, но е неотносим към трети лица. Съпоставяйки текста на цитираните заповеди със заповед № Д - 1557/17.10.2011 г. /л. 7 от административната преписка/ на директора на ТД на НАП следва да бъде прието, че лицето Ангелина Димитрова Събева, която е издател на заповедите за възлагане на ревизия и на заповедта за определяне на компетентен орган, е орган по приходите в сектор "ревизии" към Дирекция "Контрол" от ТД на НАП - гр. Варна, но териториално ограничен до обхвата на ИРБ - гр. Добрич. От посочването в заповедите, че "за ИРБ" гр. Добрич компетентно е поименно посоченото лице, се налага извода, че директора на ТД на НАП гр Варна е ограничил териториално тази негова компетентност до обхвата на ИРМ Добрич /бившата ТД на НАП Добрич/. Не може да бъде споделен довода на касатора, че това лице е с месторабота ИРБ - гр. Добрич, но от това не следва, че то има правомощия единствено и само по отношение на задължените лица, които имат седалище в района на гр. Добрич. Действително по силата на чл. 8, ал. 1, т. 3 от ДОПК компетентна териториална дирекция относно производствата по този кодекс е териториалната дирекция по седалище на местните юридически лица, но в компетентността на директора на ТД на НАП гр. Варна е да прехвърли част от тези си правомощия, включително досежно определена територия и това е посочено изрично в представените заповеди, а именно "за ИРМ Добрич". Този извод не се променя от обстоятелството, че в ДОПК и ЗНАП не съществува законово регламентирано понятие "изнесено работно място", тъй като възможността на компетентния орган, да прехвърли част или всички правомощия за определен териториален обхват, изисква само териториално обособяване на компетентността, което е установено с посочените заповеди . Тъй като ревизията е извършена по отношение на местно юридическо лице, компетентният орган се определя по правилото на чл. 8, ал. 1, т. 3 от ДОПК - т. е. от тази дирекция, в чийто район се намира седалището на дружеството, но при наличие на Заповед, в която е посочено, че "за ИРМ Добрич" компетентно е съответното лице се налага извода, че същото е компетентно само за дружества, чието седалище е в обхвата на това ИРМ. От представеното с касационната жалба решение № РМФ - 286 от 19.12.2009 г. /л. 4 - 6 от настоящето дело/ на управителния съвет на Национална агенция за приходите, с което е одобрена организационно - управленската структура на ЦУ на НАП е видно, че в състава на Териториална дирекция на НАП - гр. Варна влизат като териториален обхват и обхват на дейност бившите дирекция на ТД на НАП - гр. Варна, Русе, Силистра, Шумен, Разград, Добрич, Силистра и Търговище, т. е. териториалния обхват е безспорно установен. В този смисъл с оглед изричното съдържание на заповедите на директора на ТД на НАП - Варна не може да се приеме, че поради включването на ИРМ - Добрич в териториалния обхват на ТД на НАП - Варна, началникът (респективно в. и. д.) на сектор "Ревизии" Дирекция "Контрол"с ИРМ Добрич има правомощие да издава ЗВР и ЗОКО за всички данъчни субекти със седалище на територията на цялата ТД на НАП - Варна. Това би било така ако не съществуваше, както беше посочено в заповедите за упълномощаване изрично ограничаване на предоставените им правомощия с описание на териториалния обхват - ИРМ Добрич. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,