Решение № 12061 от 11.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4804/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационната жалба на АЛФАЛИНК БГ ЕООД, ЕИК 131137603 със седалище и адрес на управление: гр. София, [жк], [адрес], подадена чрез пълномощника му адв. Кантутис, против Решение 1129/20.02.2024 г. на Административен съд София град (АССГ), постановено по административно дело 8779/2023 г.

С оспореното решение АССГ е отхвърлил като неоснователен предявения от ищеца АЛФАЛИНК БГ ЕООД срещу Национална агенция за приходите (НАП) иск с правно основание чл. 4 пар. 3 от Договора за Европейския съюз (ДЕС) във вр. чл. 2в, ал. 1, т. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на: 13.063.56 лв. със законната лихва от датата на исковата молба, които са принудително събрани от него в изпълнение на Ревизионен акт (РА) Р-22221118003412-091-001/01.02.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение 11159/06.12.2022 г. по адм. д. 1402/2022 г. на Върховния административен съд (ВАС); 4 980.23 лв. лихва върху тази сума от датата на съответното плащане до датата на исковата молба; 8 011.83 лв. разноски по адм. д. 6045/2021 г. по описа на АССГ и по адм. д. 1402/2022 г. по описа на ВАС.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението на АССГ поради нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост, съставляващи касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира се неговата отмяна и постановяване на решение по съществото на спора, с което да се уважи исковата претенция. В открито съдебно заседание касационната жалба се поддържа лично от управителя на АЛФАЛИНК БГ ЕООД Г. Г. и от адв. Кантутис. Представя си списък на разноските по чл. 80 ГПК.

Ответникът по касационната жалба НАП оспорва същата чрез пълномощника си юрк. Бонева по съображения, подробно изложени в писмен отговор, и иска да бъде оставено в сила оспореното първоинстанционно решение, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В открито съдебно заседание писменият отговор се поддържа от юрк. Бонева.

Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба поради наличието на допуснати от административния съд съществени процесуални нарушения.

ВАС в състав на първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима.

Оспореното първоинстанционно решение е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд съгласно чл. 2в, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ и съобразно правилата за родова и местна подсъдност. Правилно АССГ е приел, че искът е допустим като предявен от активно легитимирана страна срещу надлежен пасивно легитимиран ответник. Претенцията на ищеца в подадената от него искова молба е да бъде ангажирана солидарно отговорността на ответниците ВАС и НАП за причинените му имуществени вреди в резултат от правораздавателна дейност на първия ответник и административна дейност на втория ответник, при която е допуснато достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз (ЕС).

С Определение от 11.09.2023 г., постановено по друго дело - 3739/2023 г. по описа на АССГ, е разделено производството, образувано по исковата молба, като по адм. д. 3739/2023 г. остават предявените от АЛФАЛИНК БГ ЕООД срещу ВАС искове за обезщетения за имуществени вреди. Позовавайки се на чл. 215 ГПК, съдът е приел, че исковете неправилно са предявени срещу двамата ответници.

Макар че решението на АССГ по адм. д. 3739/2023 г. не е предмет на касационна проверка в настоящото касационно производство, настоящият съдебен състав намира за необходимо да посочи, че така постановеното разделяне е неправилно. Ищецът е поискал да бъде ангажирана солидарно отговорността на двамата ответници и те могат да отговарят солидарно за така претендираните от него вреди.

Държавата участва в съдебните производства по спорове за обезщетения за вреди по чл. 2в, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ чрез процесуален субституент органът, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите (виж Решение 14/05.02.2021 г. по гр. д. 5165/2016 г. на ВКС, IV ГО и Решение 530/16.08.2024 г. по гр. д. 4521/2022 г. на ВКС, III ГО ). Това разрешение е в съответствие с приетото от СЕС, че принципът за отговорността на държавата за вреди, причинени на частноправни субекти вследствие на нарушения на общностното право, се прилага във всеки случай, когато държава членка наруши правото на Общността, независимо от това кой е държавният орган, чието действие или бездействие е в основата на неизпълнението на задължението (т. 32 от Решение на СЕС от 5 март 1996 г. по съединени дела С-46/93 и С-48/93,Brasserie du pкcheur SA). Според т. 34 от същото решение в международния правов ред държавата, чиято отговорност е била ангажирана поради нарушаването на международно задължение, се разглежда също като едно цяло, независимо дали законодателната, съдебната или изпълнителната власт носи отговорност за нарушението, причинило вредата. Това трябва да важи още повече за общностния правен ред, след като всички инстанции на държавата, включително и законодателната власт, са длъжни при изпълнението на своите задачи да спазват нормите, установени от общностното право, годни пряко да уреждат положението на частноправните субекти (виж в същия смисъл и т. 32 от Решение на СЕС от 30 септември 2003 г. по дело С-224/01, Gerhard Kцbler).

Независимо дали ищецът сочи на солидарност или не, съдът произнасяйки се по спора, следва да приложи материалния закон и при произнасянето си да съобрази наличието на солидарност в отношенията между страните. Ако в исковата молба се претендира солидарност (в случая пасивна), а такава предвид материалното правоотношение не е налице, за съда съществува задължение да изясни размера на търсената сума по всяко едно отделно правоотношение и да се произнесе разделно. Това е така, защото, когато е сезиран за нещо повече от действително дължимото съдът не само има право, но и е длъжен да се произнесе за "по-малкото". При солидарността всеки от солидарните кредитори има право, съответно всеки от солидарните кредитори отговаря, в размера на цялото вземане. Ако ищецът, въпреки указанието на съда да изясни размера поотделно на всяко вземане, поддържата искането за солидарно отсъждане, тогава при липса на солидарност, съдът дължи произнасяне с акта по същество, с който, като установи същността на спорното правоотношение, отхвърли претенцията за солидарно получаване/плащане на исковата сума и съответно се произнесе с отделни диспозитиви по отделните субективно съединени претенции (виж Решение 134/08.12.2021 г. по гр. д. 1080/20 на ВКС, IV ГО., Решение 134/08.12.2021 г. по гр. д. 1080/20 на ВКС, IV ГО, Решение 350/20.10.2015 г. по гр. д. 1730/2014 г. на ВКС, IV ГО и др.). Изводът, който се налага е, че въпросът за отговорността на ответниците солидарна или разделна е въпрос по съществото на спора.

С оглед принципа на диспозитивното начало съдът в случая е сезиран с искане за солидарното осъждане на двамата длъжници, но вместо да отхвърли иска като неоснователен, ако счита, че те не могат да отговарят солидарно, АССГ е разделил производството и с оспореното в настоящото касационно производство съдебно решение е отхвърлен искът изцяло против единия ответник.

Дали при постановяването на съдебния акт, който е предмет на касационната проверка по настоящото дело, е допуснато съществено процесуално нарушение, както твърди жалбоподателят, или не, следва да бъде преценено съобразно трайно установеното в съдебната теория и практика разбиране за това дали нарушението е процесуално и дали, ако то е такова, притежава белег на същественост. За да е налице съществено процесуално нарушение, е необходимо то пряко да влияе на постановения от съда резултат по начин, че ако не беше допуснато, би могло този резултат да е различен. В случая важно е обстоятелството, че разделянето на исковете срещу ответниците не е постановено от съдебния състав, постановил оспореното решение, а от друг съдебен състав и неговото определение за разделяне не подлежи на обжалване, нито може да бъде преодоляно от съда, разглеждащ спора по образуваното след разделянето второ дело. По така изложените съображения касационният състав приема, че не е налице твърдяното от жалбоподателя съществено процесуално нарушение, свързано с разделянето на производството по исковата му молба.

За да отхвърли иска като неоснователен, АССГ излага следните мотиви:

1. Според него всички доводи на ищеца в исковата му молба и в писмената му защита почиват на неправилност на решението на ВАС, но настоящото производство не е контролно по отношение на това решение;

2. Отговорността на НАП според съда не следва да е по чл. чл. 2в, ал. 2 ЗОДОВ, по чл.1, ал. 1 ЗОДОВ, т. е. с оглед отменен РА или отменено Постановление за налагане на обезпечителни мерки, а безспорно този елемент от фактическия състав не е налице.

3. Не са нарушени твърдените от ищеца норми на Директива 2006/112. Наличието на данъчно събитие по чл. 63 от същата е отречено с влязлото в сила решение на ВАС. Нормите на чл. 168, чл. 167 и чл. 178 регламентират материалноправните предпоставки за упражняване на правото на данъчен кредит, а то е отречено със сила на пресъдено нещо.

4. Не е налице съществено нарушение на правото на ЕС. НАП не осъществява правораздавателна, а правоприлагаща дейност и при осъществяването на тази дейност се е позовал на анализ на доказателствата, т. е. преценката му не е произволна.

5. Практиката на АССГ по такива искове е константна и според нея те са неоснователни.

По правилността на тези изводи настоящият касационен състав намира следното:

Предявеният иск е с правно основание чл. 4 пар. 3, ал. 2 ДЕС във вр. чл. 2в, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ за отговорността на държавата за вреди, причинени от нарушаване на правото на ЕС. Както вече беше посочено по-горе, според решенията на СЕС държавата отговаря за вреди, причинени на частноправни субекти вследствие на нарушения на общностното право, във всеки случай, когато наруши правото на Съюза, независимо от това кой е държавният орган, чието действие или бездействие е в основата на това нарушение.

Материално правните предпоставки на иска се определят от СЕС в неговите решения в условията на кумулативност и те са - предмет на нарушената правна норма на Съюза да е предоставянето на права на частноправните субекти, нарушението на нормата да е достатъчно съществено и да съществува пряка причинно-следствена връзка между нарушението и претърпяната от частноправните субекти вреда (Решение от 25 ноември 2010 г. по дело Fus, C-429/09, т. 47, Решение от 9 декември 2010 г. по дело Combinatie Spijker Infrabouw-De Jonge Konstruktie и др., C-568/08, т. 87, Решение от 14 март 2013 г. по дело Leth, C-420/11, т. 37).

Изводът е, че при наличието на тези предпоставки отговорността на държавата следва да бъде ангажирана, и между тях не съществува такава, свързана с потвърждаването или отмяната на акта, действието или бездействието на държавния орган, нарушаващо правото на ЕС, от съда. Поради това неправилно АССГ приема, че след като РА не е отменен от съда, то НАП не може да отговаря по иск с посоченото по-горе правно основание.

При осъществяването на своята дейност НАП и в частност приходните органи при издаване на РА, установяващ задължения на частноправните субекти за ДДС, са длъжни да прилагат общностните правни норми в случая нормите на Директива 2006/112, за които ищецът не оспорва, че са транспонирани точно в националния закон, както и тяхното тълкуване, дадено в решенията на СЕС. Това е така, защото нарушението на правото на Съюза е достатъчно съществено, когато то е извършено при явно несъобразяване с практиката на Съда в съответната област (виж Решение на СЕС от 30 септември 2003 г. по делото Kцbler, цитирано по-горе, т. 56, както и Решение на СЕС по дело С-168/15, Milena Tomasova, т. 26).

В исковата си молба ищецът твърди, че ответните страни при издаването и контрола на РА Р-22221118003412-091-001/01.02.2019 г. са допуснали нарушение на нормите на чл. 63, чл. 167, чл. 168 и чл. 178 от Директива 2006/112, тъй като неправомерно са му отказали да приспадне ДДС в размер на: 14 744.20 лв. по 27 фактури от Ра-дуга ВЖ ЕООД; 946.67 лв. по две фактури от Мано ЕООД; 1 700 лв. по две фактури от Тидас ЕООД; 1 250 лв. по една фактура от БИК Груп 2014 ООД и 950 лв. по една фактура от Дабъл ю еф и ко ЕООД. Подробно е изложил на стр. 3 от молбата какво са приели ревизиращите органи, за да установят задълженията на дружеството за ДДС и лихви, и защо счита, че нормите на директивата са нарушени. Посочил е и решенията на СЕС, даващи тълкуване на нормите на директивата, които според него приходните органи и съдът не са съобразили. Поради това АССГ неправилно приема, че в исковата си молба ищецът навежда само доводи, свързани с решението на ВАС.

От приетата по делото съдебно счетоводна експертиза (ССЕ) се установява, че за периода 08.02.2019 г. 03.10.2019 г. от сметките на дружеството по реда на принудителното изпълнение са постъпили по сметката на НАП общо 27 290.52 лв. Сумите, постъпили по сметките на НАП, с които е погасен текущ ДДС, по данъчни периоди и падеж са описани на стр. 3 от заключението и са в размер на 14 226.96 лв. Лихвата върху сумата от 13 063.56 лв., с която не е погасяван текущ ДДС, от датите на тяхното събиране до датата на исковата молба е в размер на 5 036.73 лв. Според представената от ищеца справка е видно, че по сметките на НАП от запорираните му сметки е постъпила сума в размер на 13 063.56 лв. (27 290.52 - 14 226.96 ) за погасяване на задължения по РА.

Основателен според настоящият съдебен състав е доводът на касационния жалбоподател за липсата на мотиви в оспореното от него съдебно решение по съществото на спора.

При постановяването на своето решение АССГ не е изложил мотиви за това доказани ли са или не посочените по-горе три материално правни предпоставки, при наличието на които може да се ангажира отговорността на държавата за вреди, причинени на ищеца вследствие на нарушения на общностното право от страна на органите на НАП. Не е установил коя от транспонираните норми на Директивата ДДС, посочена от ищеца, му предоставя правото на приспадане на ДДС, кои решения на СЕС тълкуват същата и следва да намерят приложение в случая, приложими ли са цитираните от ищеца решения на СЕС, какви са правните изводи, до които са достигнали органите, издали РА, и решаващият орган, потвърждаващ същия, въз основа на установените от тях факти. В решението липсват обосновани изводи за това налице ли е съществено нарушение на общностните норми или не, доказал ли е ищецът претърпяна вреда и в какво се изразява тя, съществува ли пряка причинна връзка между нея и нарушението на правото на ЕС, ако има такова. Липсата на такива съществени мотиви е пречка за осъществяването на касационната проверка относно правилността на оспореното съдебно решение и поради това е съществено процесуално нарушение.

По така изложените съображения решението на АССГ като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия първоинстанционен съд. При повторното му разглеждане съдът следва на основание чл. 226, ал. 3 АПК да се произнесе и по исканията за разноски на страните за настоящото касационно производство.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение последно вр. чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд в състав на първо отделение