Решение № 5157 от 19.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1890/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на И. С. К. срещу решение 10245/25.11.2024 г., постановено по адм. дело 1526/2024г. по описа на Административен съд - Пловдив, в частта му с която е отхвърлен частично предявеният от него иск за обезщетяване на причинени неимуществени вреди в резултат на отменен административен акт. Излагат се доводи за неговата неправилност и необоснованост по отношение на определения размер на дължимото обезщетение. Претендира отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което предявеният иск да бъде уважен в цялост, както и присъждане на сторените разноски. Ответникът Областна дирекция на МВР Пловдив, в писмен отговор оспорва касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд Пловдив се е развило по предявения от И. С. К. против Областна дирекция на МВР Пловдив иск за присъждане на сумата в размер на 2 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени изразяващи се в страх и дискомфорт при задържането и отвеждането му в местата за задържане във 02 РУ при ОД на МВР Пловдив, негативни преживявания и настроения пред семейната и приятелската му среда, негативни емоционални и психически преживявания в месеците след задържането срам, депресивност, изнервеност, притеснение, безпокойство, параноя, кошмари и неспокоен сън, усещане за накърнено добро име и репутация, понижена самооценка и самочувствие, затвореност, изолация от близките му и цялостно нарушение на пълноценния му живот, настъпили в резултат на незаконосъобразната заповед за задържане на лице рег. 435зз-293/26.11.2023 г., издадена от младши инспектор при 02 РУ при ОД на МВР Пловдив, в качеството му на полицейски орган, отменена по надлежния ред с влязло в сила решение 1249/20.03.2024 г., постановено по гр. д. 18 323/2023 г. по описа на РС Пловдив, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 11.04.2024 г. до окончателното й изплащане. С обжалваното решение административният съд е уважил частично предявения иск за сума в размер от 400 лв. ведно със законната лихва върху тази сума считано от 11.04.2024 г. до окончателното изплащане. В останалата част до пълния претендиран размер от 2 000 лв. искът е отхвърлен. За да постанови този резултат съдът е приел, че е налице отменен по съдебен ред административен акт - заповед за задържане на лице, като незаконосъобразен, налице са причинени вреди, които са в пряка причинна връзка от него, като при приложението на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) е определил размера на дължимото обезщетение за претърпени от лицето неимуществени вреди. Съдът е приел искът за неимуществените вреди за безспорно доказан по основание, но не и по размер. При преценка времетраенето на претърпените вредни последици, съдът е отчел фактът, че задържането по реда на чл. 72, ал. 1 ЗМВР е вид принудителна административна мярка с определен срок на действие - 24 часа. Съдът е съобразил, че в процесния случай правото на свободно предвижване на ищеца е било ограничено в рамките на 07:45 ч. - от 04:15 часа на 26.11.2023 г., когато е бил задържан, до 12:00 часа на 26.11.2023 г., когато е бил освободен. При това положение съдът е приел, че ищецът е търпял твърдените вреди единствено и само в този период, а интензитетът на породените негативни емоционални преживявания на ищеца не е висок, както и че не са налице белези на дълбоки и трайни увреждания на неговата психика. Допълнил е, че не се е установило това състояние да е трайно и да се е отразило на здравето на ищеца или на начина му на живот. Така мотивиран при прилагане на чл. 52 ЗЗД, съдът е определил обезщетение в горепосочения размер в едно с прилежащите лихви. Решението е обжалвано само в отхвърлителната част, в осъдителната като неатакувано е влязло в сила и не подлежи на съдебен контрол пред настоящата инстанция. Решението в обжалваната му част е валидно, допустимо и правилно. Основателността на исковете по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е обусловена от кумулация от предпоставки, а именно незаконосъобразен административен акт, отменен по съответния ред и/или незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; актът, действието или бездействието, да са извършени при или по повод осъществяване на административна дейност; от същите реално да е настъпила вреда и да е налице пряка и непосредствена причинно следствена връзка между настъпилата вреда и незаконосъобразния акт/действие/бездействие. Правилен е изводът на административния съд, че в случая по делото е установено наличието на законовите предпоставки, обуславящи частична основателност на предявения иск за обезщетяване на имуществени и неимуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразен административен акт, при което е налице първата предпоставка предвидена в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. В случая налице са претърпени неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразно задържане на лицето. Несъмнено предприетите действия в резултат на незаконосъобразния акт са дали негативно отражение върху психическото и емоционално състояние на ищеца (настоящ касатор). От доказателствата по делото, съдът е направил правилен извод за установеност на всички предпоставки по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Несъстоятелни са упреците на касатора за неправилност на решението в частта относно присъдения размер на претендираните неимуществени вреди. Доводите за неотчитане на икономическата среда, стандарт на живот и инфлационните процеси не могат да бъдат приети за основателни. АС Пловдив е изложил точни и ясни мотиви и правилно е приложил разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, във вр. с §1 от ЗР на ЗОДОВ, която определя, че размерът на обезщетението за претърпените неимуществени вреди се определя по справедливост. Всички относими доказателства са отчетени от съда, като направените изводи относно размера на обезщетението съответстват на данните по делото. В случая начина на извършване на увреждането, неговият характер и времетраене обуславят възприетия от първоинстанционния съд дължим размер на обезщетение. Съобразен е периодът на задържането, предприетите въз основа него действия и отражението им върху състоянието на жалбоподателя. Установените в конкретния случай факти обосновават обезщетение във възприетия размер. Неоснователно е изложеното в касационната жалба искане за увеличаване размера на присъденото обезщетение до пълния му предявен размер от 2 000 лева. С оглед изложените съображения, настоящата касационна инстанция намира обжалваното решение за правилно в обжалваната му част, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора разноски в полза на касатора не се дължат, а в полза на ответника се следват такива в размер на 100 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, трето отделение