Решение № 13240 от 6.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9261/2015 г.

Решение № 13240 от 6.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9261/2015 г., VIII о., докладчик съдията Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на М. М. Д., от гр. Д., ул. "Т." ..№..., вх. ...,, ет. ..., ап. ..., против Решение № 1465 от 29.06.2015 г. на Варненски административен съд по адм. д. № 3769 по описа за 2014 г., с което е отхвърлена жалбата на касатора против Ревизионен акт /РА/ № 081401828 от 14.08.2014 г. на органи по приходите при ТД на НАП-В., потвърден с Решение № 641/30.10.2014 г. на Директора на Дирекция "ОДОП"-В. при ЦУ на НАП, с който в тежест на жалбоподателя са установени допълнителни задължения за данък върху дохода по чл. 48 от ЗДДФЛ за д. п. 2011 г. в размер на 166 852.53 лв. (главница) и 41 555.51 лв. (лихви). В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в правилно прилагане на материалния закон по въпроса: може ли физическо лице, регистриран земеделски производител, регистрирано по ЗДДС, но невписано като едноличен търговец в Търговския регистър да ползва държавна помощ по чл. 48, ал. 6 ЗДДФЛ, но необосновани фактически и правни изводи, че ревизираното лице не отговаря на материално-правните условия затова по чл. 189б, ал. 2 ЗКПО. Получаването на финансова помощ от ревизирания през 2009 г. по Програмата за развитие на селските райони /ПРСР/ не е пречка за преотстъпване на данъка през 2012 г. по реда на посочения законов текст на ЗКПО, както неправилно приел съдът. Контролът за наличието на предпоставките бил последващ, а не предварителен. Иска се отмяна на съдебното решение и отмяна на РА, евентуално - връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, както и присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Дирекция "ОДОП" В., чрез юрк. Д. Стефанова, оспорва жалбата. Иска оставяне в сила на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното: Не е било спорно пред АС, че жалбоподателят е местно физическо лице, регистрирано като земеделски производител и по ЗДДС, но нерегистрирано като едноличен търговец с основен предмет на дейност: производство и реализация на непреработена растителна и животинска селскостопанска продукция. Не е било спорно и това, че жалбоподателят е подал ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2011 г. с вх. № 800И0022044/25.04.2012 г., с попълнено Приложение № 2 - доходи от стопанска дейност като едноличен търговец, т. е. той е упражнил своевременно правото си на избор за дейността си като земеделски производител, на осн. § 17, ал. 1 от ПЗР на ЗИД ЗДДФЛ, облагаемият му доход за 2011 г. да бъде определен по реда на чл. 26 от Закона, и да се обложи с данък върху общата данъчна основа по чл. 28 от ЗДДФЛ. В графа 9 на Приложение № 2 (преотстъпен данък по реда на чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ) жалбоподателят е декларирал данъчна печалба в размер на 148 626.05 лв., и след приспадане на внесените задължителни осигуровки в размер на 843.84 лв. е определена годишна данъчна основа по чл. 28, ал. 1 от ЗДДФЛ в размер на 1 485 402.21 лв., дължим данък 15% в размер на 222 810.33 лв., и преотстъпен данък 60% в размер на 133 686.20 лв. по реда на чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ. С обжалвания РА е отказано изцяло правото на преотстъпване на данъка в размер на 133 686.20 лв.: за сумата 6 265.68 лв. е установено неправилно определяне на данъчната основа, върху която е изчислено правото на преотстъпване, а за остатъка от 127 420.52 лв. е прието, че земеделският производител не отговаря на изискванията на чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ. При тези констатации е прието от органите по приходите, че дължимият годишен данък върху годишна данъчна основа за доходите от дейност по производство на непреработена животинска и растителна продукция като едноличен търговец неправилно е определен от ревизирания в размер на 222 810.33 лв., от които отстъпени на осн. чл. 53, ал. 3 от ЗДДФЛ в размер на 133 686.20 лв., и внесен данък с платежно нареждане от 02.05.2011 г. в размер на 84 667.80 лв., като е определен дължим данък за довнасяне в размер на 166 852.53 лв. (декларираният от жалбоподателя преотстъпен данък по чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ), и са определени лихви върху него за периода от 02.05.2012 г. до 14.08.2014 г. в размер на 38 938.36 лв. За да отхвърли изцяло жалбата на ревизираното лице, първоинстанционният съд е приел, че органите по приходите неправилно са решили, че жалбоподателят не може да бъде субектна процесната държавна помощ само защото не е вписан като едноличен търговец в търговския регистър, макар, че е регистриран като земеделски производител и по ЗДДС. От друга страна, като съд по същество, съдът приел, че жалбоподателят не е доказал кумулативните условия за преотстъпване на корпоративен данък по чл. 189б, ал. 2 ЗКПО /и по-специално негативното условие по т. 6/, към които препраща разпоредбата на чл. 48, ал. 6 ЗДДФЛ, поради което РА бил законосъобразен като краен резултат. Решението е неправилно. По чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ /в приложимата му за 2011 г. редакция/, данъкът върху годишната данъчна основа за доходите от стопанска дейност като едноличен търговец се преотстъпва в размер на 60 на сто на лица, регистрирани като земеделски производители, за годишна данъчна основа от дейност по производство на непреработена растителна и животинска продукция при условията за преотстъпване на корпоративен данък по чл. 189б от ЗКПО. Съгласно чл. 189б ал. 1 от ЗКПО корпоративният данък се преотстъпва в размер до 60 на сто на данъчно задължени лица, регистрирани като земеделски производители, за данъчната им печалба от дейност по производство на непреработена растителна и животинска продукция. Според ал. 2 корпоративният данък се преотстъпва, когато са изпълнени едновременно следните условия: 1. преотстъпеният данък се инвестира в нови сгради и нова земеделска техника, необходими за извършване на посочената в ал. 1 дейност, в срок до края на годината, следваща годината, за която се ползва преотстъпването; 2. активите по т. 1 са придобити при пазарни условия, съответстващи на такива при несвързани лица; 3. дейността по ал. 1 трябва да продължи да се осъществява за период от поне три години след годината на преотстъпване; това обстоятелство се декларира всяка година до изтичане на тригодишния срок с годишните данъчни декларации; 4. преотстъпеният данък не трябва да превишава 50 на сто от стойността на активите по т. 1; 5. (нова - бр. 19 от 2011 г., в сила от 08.03.2011 г.) активите по т. 1 не заместват съществуващи активи; 6. за активите по т. 1 земеделският производител не е получател (бенефициент) по някоя от следните помощи: а) помощ по смисъла на чл. 107 § 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз; б) минимална помощ по смисъла на Регламент (ЕО) № 1535/2007 г. на Комисията от 20 декември 2007 г. за прилагане на чл. 87 и чл. 88 от Договора за създаване на Европейската общност към помощите de minimis в сектора на производството на селскостопански продукти (OB, L 337/35 от 21 декември 2007 г.); в) финансова помощ по Програмата за развитие на селските райони; г) всяка друга публична финансова помощ от националния бюджет и/или от бюджета на Европейския съюз. Законосъобразно и в съгласие с непротиворечивата практика на Върховния административен съд по тълкуването на чл. 48, ал. 6 ЗДДФЛ, административният съд приел, че при установените факти, РЛ по принцип може да бъде субект на обсъжданата държавна помощ. Необосновано и при съществени нарушения на процесуалните правила обаче, съдът приел, че от заявеното от РЛ в жалбата по административен ред, че е било бенефициер на финансова помощ по Мярка 121 "Инвестиции в земеделските стопанства" за 2009 г. следва автоматично, че не е изпълнено условието по т. 6 на ал. 2 на чл. 189б ЗКПО. Това условие изисква активите по т. 1 на текста да не са закупени със средства, получени от земеделския производител по посочения ред. Посоченият отрицателен факт не може да бъде възложен за доказване на жалбоподателя, както е сторил първоинстанционния съд, който е следвало да укаже на ответника, че следва да докаже положителния факт на закупуването на активите именно с такива средства. От друга страна, основателно в касационната жалба се твърди, че не е ясно дали изобщо е било спорно изпълнението на условията по чл. 189б, ал. 2 ЗКПО, защото мотивите на органите по приходите да откажат процесното преотстъпване на данък не са били за неизпълнение на тези изисквания. Неотделянето на спорното от безспорното от фактическа и правна страна в първоинстанционния процес, в случая, е съществено нарушение на процесуалните правила, защото е довело до решаване на спора при неяснота относно предмета на доказване и в нарушаване на правото на защита. Това налага отмяната на съдебното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на административния съд. При това, следва да се отдели спорното от безспорното в процеса, да се укаже на страната, която евентуално твърди, че закупените през 2012 г. активи са закупени със средства финансова помощ по ПРСР, да докаже твърденията си и едва тогава да се направят фактически и правни изводи по наличието на основание за преотстъпване на данък. При новото разглеждане на делото следва съдът да се произнесе и по разноските. Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение