Решение № 2239 от 5.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5026/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на ЕТ Места - А. Б., подадена чрез упълномощен адвокат А. Богоева, против решение 357 от 01.02.2024 г., постановено от Административен съд - Благоевград, по адм. дело 1140/2022 г. С жалбата се релевират касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК неправилност на решението поради постановяването му в нарушение на материалния закон, при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касационният жалбоподател счита за неправилни изводите на първостепенния съд, че решението за налагане на финансова корекция /РФК/ е издадено от компетентен орган, тъй като не е взел предвид, че макар изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" и изпълнителният директор на Разплащателната агенция /РА/ да са едно и също лице, в конкретния случай последният е действал като представляващ фонда, а не като представляващ РА и поради това оспореният акт е нищожен, като издаден извън компетентността му. По съображения, изведени от липсата на компетентност на административния орган, жалбоподателят поддържа, че оспореният акт е постановен в нарушение на административнопроизводствените правила, в нарушение на изискванията на чл. 69, ал. 1 и ал. 2 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление /ЗУСЕФСУ/. Счита, че в противоречие на изводите на решаващия съд, органът е преповторил твърденията си, заявени в други производства, приключили с акт в полза на едноличния търговец. Изразява становище, че приложимата Наредба 30/2008 г. посочва случаите, в които РА може да претендира връщане на платени суми, но в тях не се включва неизпълнение на бизнес план или индикатори, а съвсем различни предпоставки, на които органът изобщо не се позовава. Жалбоподателят развива доводи, че необосновано съдът е приел за установено, че при издаване на РФК са спазени изискванията на чл. 72 ЗУСЕФСУ, тъй като при определяне размера на финансовата корекция не са били отчетени естеството и сериозността на допуснатото нарушение на приложимото право на Европейския съюз и българското законодателство, както и финансовото му отражение върху средствата от ЕСИФ, съответно нито в хода на административното производство, нито пред първата инстанция са били събрани доказателства в тази насока. Изложени са подробни съображения за неприложимост на Правилата за определяне размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от ЗПЗП по мерките по ПРСР 2007-2013 г. /Правилата/ и за изтекъл давностен срок при установяване на нередност и определяне на финансова корекция, съгласно изискванията на Регламент 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 година. Касационният жалбоподател претендира отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго решение по същество, с което да бъде обявена нищожността на издаденото решение за налагане на финансова корекция, алтернативно да бъде отменено същото като незаконосъобразно. Заявява искане за присъждане на направените по делото разноски за двете съдебни инстанции. В съдебно заседание и в представени по делото писмени бележки касаторът се представлява от упълномощен адвокат А. Кондарев, който излага съображения за незаконосъобразност на оспорения административен акт като издаден на основание Правилата по чл. 27, ал. 9 ЗПЗП, с които се предвижда идентичен начин на налагане на корекции въз основа на предварително определена скала и поради това следва да се приемат за акт, който е в противоречие на европейското законодателство. Изразява становище, че формулираният национален правен инструмент не съответства на целите и смисъла на разпоредбите на Делегираният Регламент (ЕС) 640/2014 на Комисията от 11 март 2014 година, с който се отменя Регламент (ЕС) 65/2011, посочен като основание за приемане на правилата. Това становище аргументира с мотивите на постановеното от СЕС решение по дело С-175/2023 г. По делото е направено искане от 06.11.2024 г. за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз /СЕС/, по което настоящият съдебен състав се е произнесъл с определение по хода на делото от 18.12.2024 г. С него, на основание чл. 629, ал. 2 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК, искането на ЕТ Места - А. Б. е оставено без уважение. Ответникът - изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФ3/, с писмена молба от 25.09.2024 г., депозирана от упълномощения юрисконсулт М. Панчева, моли обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила. Прави искане за присъждане на направените по делото разноски, а на основание чл. 78, ал. 5 ГПК във връзка с чл. 144 АПК възразява за прекомерност на адвокатския хонорар, претендиран от касатора. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба, както и за правилност на решението на първоинстанционния съд. Участващият по делото прокурор счита, че съдът е обсъдил и законосъобразно е отхвърлил относимите към преценката за валидността на акта възражения на касационния жалбоподател и твърденията за изтекла погасителна давност. Поддържа, че с оглед неизпълнението на заложените в одобрения бизнес план приходи от дейността за 2016 г., 2017 г. и 2018 г. и независимо от извършената инвестиция, целта на подпомагането безспорно не е постигната. Излага, че неизпълнението на одобрените индикатори е основание по чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕФСУ за извършване на финансова корекция, чийто размер е правилно определен с оглед параметрите на неизпълнение. Като прецени данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба на ЕТ Места - А. Б., за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в преклузивния срок, визиран в чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение 357 от 01.02.2024 г. е оставено без уважение искането на ЕТ Места - А. Б. за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския Съюз; отхвърлена е жалбата на ЕТ Места А. Б., против решение 01/311/00943/3/01/04/02 за налагане на финансова корекция с изх. 01-6500/8596 от 22.11.2022 г. на изпълнителния директор на ДФЗ; ЕТ Места - А. Б. е осъдена да заплати на Държавен фонд Земеделие сумата от 550 /петстотин и петдесет/ лева, разноски по делото. За да достигне до този резултат решаващият състав на Административен съд Благоевград е приел, че искането за отправяне на преюдициално запитване е неоснователно, защото формулираните от жалбоподателя въпроси представляват искане СЕС да отговори на правни въпроси съобразно конкретните факти на спора по настоящото дело, което е недопустимо и е предмет на съдебен контрол, осъществяван от националните съдилища. Чрез използваната формулировка се прави опит да се тълкуват конкретни вътрешноправни разпоредби, като се твърди установено противоречие с правото на ЕС. Посочено е, че чрез използваната формулировка се прави опит да се тълкуват конкретни вътрешноправни разпоредби, като се твърди установено противоречие с правото на ЕС. Анализирани са приложимите разпоредби на Делегиран регламент (ЕС) 640/2014 на Комисията от 11 март 2014 година за допълнение на Регламент (ЕС) 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета и обстоятелството, че според чл. 1 от Правилата, същите са изготвени в съответствие с член 30 от Регламент (ЕС) 65/2011 на Комисията от 27 януари 2011 г. за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) 1698/2005 на Съвета по отношение на прилагането на процедури за контрол, както и кръстосано спазване по отношение на мерките за подпомагане на развитието на селските райони /за заявки за окончателно плащане по мерките от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 2013 г., подадени преди 1 януари 2015 г./, публикуван в OB, L 25, 28.01.2011 г., на Европейския съюз, и член 35 от Делегиран регламент (ЕС) 640/2014 на Комисията от 11 март 2014 г. за допълнение на Регламент (ЕС) 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на интегрираната система за администриране и контрол и условията за отказ или оттегляне на плащанията и административните санкции, приложими към директните плащания, подпомагането на развитието на селските райони и кръстосаното съответствие, публикуван в OB, L 181, 20.06.2014 г., на Европейския съюз /за заявки за окончателно плащане по мерките от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 2013 г., подадени след 1 януари 2015 г./. Преценено е, че с процесните Правила не се създават нови задължения за бенефициентите по мерките по ПРСР 2007 - 2013 г., защото всяко от нарушенията, при установяването на които се дължи възстановяване на част или цялата платена безвъзмездна финансова помощ, е уредено в Наредба 30/2008 г. и тези задължения са били част и от сключените с ползвателите договори за безвъзмездна финансова помощ, заедно с правните последици от неспазването им. В подкрепа на изводите си първостепенният съд се е позовал на решения на СЕС, касаещи задължението за връщането на облага, недължимо получена чрез неправомерна практика /Pometon С-158/08 EU:C:2009:349, т.28 Cruz&Companhia, EU:C:2014:2230, т.45/, както и константното разбиране, че бенефициерът на субсидия не може да се позове на защита, в случай че не е изпълнил някое от условията, с които е обвързано отпускането на субсидията /Vereniging Nationaal Overlegorgaan Sociale Werkvoorzienin EU:C:2008:165, т.56/ За да отхвърли като неоснователна подадената от ЕТ Места - А. Б. жалба, първостепенният съд е счел за безспорно установено, че жалбоподателят е ползвател по сключен с ДФЗ договор за подпомагане 01/311/00943 от 03.10.2014 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 311 "Разнообразяване към неземеделски дейности" от Програмата за развитие на селските райони /ПРСР/ за периода 2007 г. 2013 г., подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони /ЕЗФРСР/. Предмет на сключения договор е предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за осъществяването на проект 01/311/00943 от 17.05.2013 г., Изграждане на къща за гости с кафе-аперитив и магазин за хранителни стоки в УПИ XI-531, кв. 92б по плана на гр. Якоруда, община Якоруда, област Благоевград, като първоначално одобрената безвъзмездна финансова помощ е в размер на 353 931.05 лева, а окончателният изплатен размер на помощта е 342 893.60 лева, представляващ субсидия от ЕЗФРСР - 80% и национално съфинансиране 20 %. В мотивите на обжалваното решение са анализирани клаузите на сключения договор, относими към твърдените нарушения, както и легалните дефиниции на проект, икономическа жизнеспособност и устойчива заетост, дадени в допълнителните разпоредби на приложимата Наредба 30 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Разнообразяване към неземеделски дейности" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 г. 2013 г. /Наредба 30/2008 г., Наредбата/. Съдът е приел за безспорно установено по делото, че проектът е реализиран, а инвестицията е изцяло извършена в сроковете, при условията и в съответствие с одобрения проект. Първостепенният съд е отразил, че предходно издаденият Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ 01/311/00943/3/01/04/01, изх. 01-6500/8596 от 10.02.2020 г., с който на едноличния търговец е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 342 893.60 лева, е отменен с решение 1003/07.06.2021 г. по адм.д. 219/2020г. по описа на Административен съд Благоевград и това решение е оставено в сила с окончателно решение 4541/12.05.2022г. по адм.д. 8227/2021 г. по описа на по описа на Върховния административен съд. След постановяване на окончателното решение на ВАС е било открито производство по налагане на финансова корекция във връзка с установено неизпълнение на заложените в бизнес плана финансови показатели, както и неразкриване и незапазване на предвидените работни места, представляващо неспазване на договорни и нормативни задължения, установено в хода на извършената проверка на място след плащане в периода от 27.06.2019 г. 28.06.2019 г. и извършени допълнителни административни проверки. Констатациите на административния орган са, че за финансова година 2016 г. са установени приходи в размер на 3 102.67 лева, което представлява изпълнение от 1,55 % спрямо заложените в бизнес плана приходи от нощувки в размер на 200 000 лева; за финансовата 2017 г. е установено, че са изпълнени приходи в размер на 5 305.24 лева, което съставлява 2.65 % изпълнение на одобрения бизнес план за годината; за финансовата 2018 г. са установени приходи в размер на 5 128.64 лева, което съставлява 2.56 % изпълнение на одобрения бизнес план за годината. В оспорения административен акт е отразено, че за три пълни финансови години /2016 г., 2017 г. и 2018 г. / са реализирани приходи в размер на 2,26 % спрямо заложените в бизнес плана, изчислени средноаритметично за проверения период и поради допуснато нарушение на разпоредбите на т.4.12 и т.4.18 от сключения договор, е определена санкция в размер на 100 % от предоставената финансова помощ 342 893,60 лева, при условията на т. 30 от Правилата за определяне размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от ЗПЗП по мерките по ПРСР 2007-2013 г. Втората констатация на административния орган касае неспазване на разпоредбите на чл. 16, ал. 2 във връзка с вр. с чл. 2, т. 1 от Наредба 30/2008 г., тъй като не са запазени и не са разкрити, заложените по изготвения от касатора бизнес план, 4 /четири/ работни места, за което е наложена финансова корекция в размер на 342 893,60 лева, представляваща 100% от получената субсидия, определена по реда на т. 18 от Приложение към раздел I Общи положения към Правилата. При спазване на чл. 3, ал. 1 от приложимите Правила и с оглед забраната за кумулиране на подлежащата на възстановяване финансова помощ, окончателният размер на корекцията е определен на 100 % от полученото по сключения договор подпомагане, а именно 342 893,60 лева. Административният съд е съобразил, че в предоставения срок по чл. 73, ал. 2 ЗУСЕФСУ оспорващият е подал възражение с вх. 01-6500/8596 от 17.10.2022 г., в което са били наведени доводи за изтекъл давностен срок за установяване на нередност, за неприложимост на Правилата, като е акцентирано на обстоятелството, че одобрената инвестиция е извършена изцяло, а обектът се използва по предназначение в целия период на договора, включително през периодите на неизпълнение. По делото е изслушана съдебно-икономическа експертиза /СИЕ/, според заключението на която реализираните приходи от субсидираната дейност за 2016 г. са в размер на 3 102.67 лева, съставляващи 1.55 % спрямо посочените 200 000.00 лева прогнозни приходи в бизнес плана; за 2017 г. реализираните приходи са в размер на 5 305.24 лева, съставляващи 2.65 % спрямо посочените 200 000.00 лева прогнозни приходи в бизнес плана; за 2018 г. реализираните приходи са в размер на 5 128.64 лева, съставляващи 2.56 % спрямо посочените 200 000.00 лева прогнозни приходи в бизнес плана. Експертът е изчислил, че средно аритметичното изпълнение на бизнес плана за трите пълни финансови години /2016 г., 2017 г. и 2018 г./ е в размер на 2.254% от заложените приходи. Едновременно с това е посочил, че реалното изпълнение на бизнес плана средно аритметично за процесните години по показателя Устойчива заетост е в размер на 41,67 %. На основание събраните по делото писмени доказателства и приетата експертиза, първостепенният съд е преценил, че атакуваният административен акт е издаден от компетентен орган, съответства на изискването за форма, подробно е мотивиран и съдържа фактически и правни основания за неговото издаване, като е изведено заключение, че актът е постановен при спазване на регламентираните в ЗУСЕФСУ специални правила за провеждане на процедура по определяне на финансовата корекция по основание и размер, както и в съответствие с относимите материалноправни норми. Според настоящия съдебен състав обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват неговата отмяна. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след задълбочено обсъждане на правнорелевантните факти и аргументите на страните, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразен съдебен акт, който следва да остане в сила. Обосновано съдът е приел, че оспореното РФК е издадено от материално компетентен орган, като съображенията му за това се споделят изцяло от настоящия съдебен състав. По смисъла на § 1, т. 13 от Допълнителните разпоредби на ЗПЗП, Разплащателната агенция е специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за прилагане на пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на земеделски продукти, по правилата на законодателството на Европейския съюз. Съгласно чл. 18, ал. 1 ЗПЗП, органи на Държавен фонд "Земеделие", който е и разплащателна агенция, са управителният съвет и изпълнителният директор. Изпълнителният директор на фонда - изпълнителен директор и на разплащателната агенция, организира и ръководи дейността на агенцията, и я представлява /чл. 20а ЗПЗП/, т. е. компетентността на издателя на акта произтича включително от цитираната разпоредба. Поради това не могат да бъдат споделени доводите на касационния жалбоподател, че макар изпълнителният директор на фонда и на РА да са едно и също лице, същият не е действал като представляващ агенцията. Първостепенният съд точно е констатирал, че на 03.10.2014 г. между ДФЗ и ЕТ Места А. Б. е сключен договор 01/311/00943 от 03.10.2014 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 311 "Разнообразяване към неземеделски дейности" от ПРСР за периода 2007 г. 2013 г., като според т. 1. 1. ДФЗ предоставя на ползвателя безвъзмездна финансова помощ, представляваща до 70 % от одобрените и реално извършени от ползвателя разходи, свързани с осъществяването на проект 01/311/00943 от 17.05.2013 г., а именно Изграждане на къща за гости с кафе-аперитив и магазин за хранителни стоки в УПИ XI-531, кв. 92б по плана на гр. Якоруда, община Якоруда, област Благоевград, съгласно предложения бизнес план. Според одобрения бизнес план, въз основа на който проектът е определен като допустим за подпомагане, бенефициерът се е задължил да изгради къща за гости с капацитет за настаняване 20 туристи на ден, като реализира приходи от нощувки за всяка една от годините на бизнес плана в размер на 200 000.00 лева и да поддържа 4 бр. работни места. В глава ІV от договора е посочено, че Фондът има право да упражнява постоянен контрол за целевото изпълнение на инвестицията, включително като извършва проверки на място и изисква от ползвателя съответните документи и справки. В т. 4. 4, б. "а" - "и" от този договор са предвидени случаите, при които ДФЗ може да откаже изплащане на цялата или на част от финансовата помощ и да претендира възстановяване от ползвателя на цялата или на част от изплатената финансова помощ. Ясно е регламентирано, че ползвателят на помощта има право да получи финансовата помощ в договорения размер, като се задължава да извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по договора, който съгласно т. 3. 1 е определен до 15.09.2015 г. В съответствие с одобрения проект и Таблицата за одобрените инвестиционни разходи - т. 4. 12 от договора, както и в срок от 5 години от сключването на договора, той е длъжен да използва активите - предмет на подпомагане по договора, единствено и само по предназначението и за целите по одобрения проект - т. 4. 17, б. "а". В т. 4. 18 от договора е отразено, че ползвателят е длъжен да спазва одобрения проект за срок от 5 години от сключване на договора. В глава VІІІ, т. 8. 1 е предвидена отговорност при неизпълнение, като е договорено, че когато ползвателят не изпълнява свои нормативни и/или договорни задължения след изплащане на помощта на каквато и да е част от договорената финансова помощ, както и когато ползвателят изкуствено е създал условията за изпълнение на изискванията за получаване на помощта, за да извлече облага в противоречие с целите на мярката и/или бъде установена функционална несамостоятелност, ДФЗ може да поиска връщане на вече изплатени суми, заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта, като спазва изискванията на чл. 46 и чл. 47 от Наредба 30/2008 г. За упражняване на контрол по изпълнението на гореописания договор е извършена проверка на място след плащане в периода 27.06.2019 г. до 28.06.2019 г. и допълнителни административни проверки, като констатациите на проверяващия орган са, че е установеното изпълнение на бизнес плана средно аритметично за 3 (три) пълни финансови години /2016г., 20117 г. и 2018г./ е в размер на 2,26% от заложените приходи. Конкретните стойности, въз основа на които е извършена оценката на изпълнението на одобрения бизнес план за трите години е както следва: общо приходи от нощувки за 2016 г. - 3 102,67 лева, което съставлява 1,55 % изпълнение на одобрения бизнес план за годината; общо приходи от нощувки за 2017 г. - 5 305,24 лв., което съставлява 2,65 % изпълнение на одобрения бизнес план за годината; общо приходи от нощувки за 2018 г. - 5 128,64 лв., което съставлява 2,56 % изпълнение на одобрения бизнес план за годината. Въз основа на проверката е установено още, че не са запазени и не са разкрити заложените по бизнес план 4 /четири/ работни места. При обсъждане валидността и законосъобразността на атакувания административен акт, първостепенният съд правилно се е позовал на приета по делото СИЕ, с която се потвърждават стойностите на изпълнение на заложените финансови показатели и чието заключение ясно се посочва, че реалното изпълнение на бизнес плана средно аритметично за трите проверявани пълни финансови години 2016г., 1017г. и 2028г. по показателя Устойчива заетост е в размер на 41,67%, т.е. неизпълнението на бизнес плана по този показател е по-голямо от 50 %. Според експерта размерът на подлежащото на възстановяване вземане /342 893,60 лева/ за всяко нарушение поотделно е правилно определен, съобразно т. 30 и т. 18 от Правилата за определяне размера на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. /така според отговора на 3 въпрос/. При тези вярно установени факти, първостепенният съд е извел обосновани правни изводи. Административният съд правилно е преценил, че в хода на производството по издаване на оспорения акт не са били нарушени процесуалните правила. По изложените по-горе съображения относно материалната компетентност на издателя на оспорения акт не могат да бъдат споделени доводите на касационния жалбоподател за неизпълнение на изискванията на чл. 69, ал. 1 и ал. 2 ЗУСЕФСУ. Констатираното неизпълнение на заложените в бизнес плана приходи от дейността е основание управляващият орган, в случая изпълнителният директор на ДФЗ, който е и изпълнителен директор на РА, да инициира, а впоследствие и да проведе процедура по администриране на нередност. Вярно е, че проверките относно неизпълнението за трите пълни финансови години /2016, 2017 и 2018 г./ са били извършени в хода на производството по издаване на АУПДВ, но съставеният в тази връзка контролен лист /л.101-103 от първоинстанционното дело/ е официален документ и се ползват с материална доказателствена сила, която не е била оборена в хода на съдебното производство, съответно установяванията в него не са били опровергани от настоящия жалбоподател. С решенията, постановени по повод отменения АУПДВ, се указва единствено друг процесуален ред по частична отмяна на предоставената безвъзмездната финансова помощ, без това да засяга установяванията в хода на производството. Поради това няма пречка констатациите от извършената проверка на място след плащане в периода 27.06.2019 г. - 28.06.2019 г. да бъдат взети предвид при откриване на производството по налагане на финансова корекция по реда на ЗУСЕФСУ. Настоящата касационна инстанция намира за правилни изводите на административния съд, че атакуваното РФК е издадено в предвидената в закона форма и е мотивирано - съдържа фактически и правни основания за неговото издаване, представляващи подробно изложение на фактите, които са взети предвид от органа за преценката му, че ползвателят на помощта е нарушил нормативни и договорни задължения, в какво се състоят същите и кои разпоредби от сключения договор и приложимото материално право са нарушени. Съгласно § 1, т. 19 от ДР на Наредба 30/2008 г. "проект" е заявление за подпомагане, заедно с всички изискуеми документи, както и съвкупността от материални и нематериални активи и свързаните с тях разходи, заявени и допустими за финансиране по ПРСР. Кандидатите за финансово подпомагане подават в областната дирекция на фонда заявление за подпомагане по образец приложение 5 и прилагат документите, указани в същото приложение - чл. 26, ал. 1 от Наредбата. Според чл. 16, ал. 2 от Наредба 30/2008 г. един от задължителните реквизити към заявлението е изготвен от кандидатите бизнес план, който трябва да доказва икономическата жизнеспособност и устойчива заетост, водещи до реализиране на целите по чл. 2. В § 1, т. 6 и т. 26 от ДР на Наредба 30/2008 г. са формулирани определения на понятията "икономическа жизнеспособност" и "устойчива заетост" - генериране на доходи от дейността, гарантиращи устойчивост на предприятието за периода на бизнес плана и запазване на съществуващите работни места и/или създаване на нови в него за периода на бизнес плана. Изготвеният от кандидата бизнес план трябва да е по образец Приложение 3, като съгласно този образец елементи от задължителното съдържание на бизнес плана са очаквания резултат след завършване на проекта (от гледна точка на създаването на устойчива заетост за периода на бизнес плана /Раздел І, т. 2/ и приходите от подпомаганата дейност /Раздел ІV, т. 1. 1 и т. 1. 2/. Съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 3 от приложимата наредба решението за одобряване на заявлението за подпомагане се взима въз основа на съответствието на заявлението с: 1. целите, дейностите и изискванията, определени с наредбата и 2. критериите за оценка, посочени в приложение 6, т. е. оценката не е само на база критериите в приложението. Изготвянето на бизнес плана и предвидените в него стойности на планираните приходи са дело на кандидата за получаване на подпомагане, като доказаната чрез него жизнеспособност на инвестицията е била основание да бъде одобрен проектът му за финансиране. В този смисъл бизнес планът и заявените в него стойности са относими за постигане на целите на мярка 311, тъй като по този начин се доказва икономическата жизнеспособност и устойчива заетост на проекта за съответния период. Неизпълнението на финансовите показатели на одобрения бизнес план води до несъответствие с целите, дейностите и изискванията на мярка 311, определени в Наредба 30/2008 г. Дефиницията на "нередност" визира нарушение на правото на Съюза, поради което в случая непостигането на заявените приходи от дейността представлява нередност, изразяваща се в нарушаване на поетите от бенефициента договорни и вменените му нормативни задължения, в каквато насока са обоснованите изводи на административния съд. Принципно е вярно твърдението, че в текста на чл. 46, ал. 3 от Наредба 30/2008 г. са посочени случаите, в които РА може да претендира връщане на платени суми и в тях не се включва неизпълнение на бизнес план или индикатори. При издаване на РФК обаче, административният орган не се е позовал на цитираната разпоредба, а на нормите на чл. 46, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата. Съгласно чл. 46, ал. 1 от Наредба 30/2008 г., в случай че ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, РА може да поиска връщане на вече изплатени суми заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта, а съгласно ал. 2, РА определя размера на средствата, които трябва да бъдат възстановени от ползвателя на помощта, като взема предвид вида, степента и продължителността на неизпълнението. Степента на неизпълнение по даден проект зависи от неговите последици за дейността като цяло. Продължителността на неизпълнението зависи от времето, през което траят последиците, или лихвата върху тях в изброените в разпоредбата конкретни случаи. Съгласно т. 4. 18 от договора ползвателят е длъжен да спазва одобрения проект за срок от 5 години от сключване на договора. Оттук следва извода, че заложените в бизнес плана финансови показатели са индикатори за изпълнение на проекта и непостигането им води до отмяна изцяло или частично на финансовата помощ на посочените правни основания. Настоящият съдебен състав не възприема развитото в касационната жалба становище, че при издаване на РФК не са спазени изискванията на чл. 72 ЗУСЕФСУ, тъй като при определяне размера на финансовата корекция не са били отчетени естеството и сериозността на допуснатото нарушение на приложимото право на Европейския съюз и българското законодателство, както и финансовото му отражение върху средствата от ЕСИФ, съответно нито в хода на административното производство, нито пред първата инстанция са били събрани доказателства в тази насока. Както административният орган, така и съдът са изложили подробни съображения за това, че реализирането на по - ниски от заложените в плана приходи от дейността засягат условията за изпълнение на инвестицията, въз основа на които проектът е бил оценен като допустим за подпомагане, защото именно с оглед на заложените в бизнес плана прогнозни приходи от дейността поетият ангажимент за поддържане на работни места, за запазване на субсидирани активи, проектът е бил определен като допустим, сключен е договор за подпомагане и е изплатена финансовата помощ по него. Финансовото отражение на неизпълнението на одобрените индикатори /заложените в бизнес плана приходи/ е безспорно установено, както въз основа на констатациите на органа, така и въз основа на заключението на вещото лице по допуснатата ССчЕ. Изрично в мотивите на съдебния акт е отразено, че при неизпълнение на договорените и нормативни задължения за реализиране на определен процент приходи от субсидираната дейност за три пълни финансови години съобразно посоченото в бизнес плана налице е и причинно - следствена връзка между поведението на оспорващия и извършеното нарушение - с бездействието си бенефициентът нарушава конкретни норми на националното законодателство, изрично посочени в оспореното решение, нарушението има финансово отражение /по аргумент от чл. 2, т. 37 от Регламент 1303/. Степента на изпълнението на първоначално заложените в бизнес плана резултати от подпомаганата дейност спрямо реализираните приходи от дейността безспорно е под 10 %, което обосновано може да се приравни на пълно неизпълнение на задължението по т. 4.12 от договора. Според настоящата касационна инстанция, при безспорно установено неизпълнението на приходната част на одобрения бизнес, това нарушение се явява достатъчно основание за определяне на финансова корекция в размер на 100 % от предоставената финансова помощ по сключения договор. Второто констатирано нарушение единствено обосновава системно неспазване на както на договорни, така и на нормативни задължения на бенефициера. Обосновани са изводите на първостепенния съд за приложимост на Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и ал. 7 от ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007 2013 г. Въпросът относно липсата на придадено обратно действие на Правилата е разрешен с постановеното решение 3618/10.03.2020 г. по адм. дело 14154/2019 г. на Върховния административен съд, първо отделение, оставено в сила с решение 15545/15.12.2020 г., постановено по адм. дело 8071/2020 г. от петчленен състав на Първа колегия на съда, поради което е недопустимо новото им обсъждане в това съдебно производство. Лишени от правна опора са възраженията на касационния жалбоподател, че формулираният национален правен инструмент не съответствал на целите и смисъла на разпоредбите на Делегираният Регламент (ЕС) 640/2014 на Комисията от 11 март 2014 година, с който се отменя Регламент (ЕС) 65/2011. Правилата са изготвени в съответствие с чл. 35 от Делегирания регламент, който урежда последиците от неспазване на критериите за допустимост, различни от размера на площите или броя на животните, както и на ангажименти или други задължения. Утвърдените правила съдържат регламентация на случаите, в които се исканото подпомагане се оттегля изцяло или частично, как управляващият орган следва при неспазване на ангажиментите или други задължения за отчете тежестта, степента, продължителността и системността на неспазването във връзка с условията за подпомагане, как следва да се процедира при многогодишни ангажименти или плащания и др. Не може да бъде споделен и доводът, че неприложимостта на правилата произтича включително от отмяната на Регламент (ЕС) 65/2011. Действително приетите Правила са издадени на основание чл. 30 от Регламент (ЕС) 65/2011, който е отменен и недействащ към датата на приемането им. С чл. 41 от Делегиран Регламент (ЕС) 640/2014 е отменен Регламент (ЕС) 65/2011 и съгласно чл. 42 Делегиран Регламент (ЕС) 640/2014 следва да се прилага за заявления за помощ или искания за плащане, свързани с пазарни години или премийни периоди, които започват от 1 януари 2015 г. Следователно, Регламент (ЕС) 65/2011 урежда правилата за прилагането на процедурите за контрол, както и кръстосано спазване по отношение на съфинансираните мерки за подпомагане на развитието на селските райони по заявления, подадени преди 1.01.2015 г. Регламент (ЕС) 65/2011 е бил в сила към момента на предоставяне на финансовата помощ по ПРСР за периода 2007 - 2013 г., поради което правоотношенията във връзка с предоставянето на помощта са възникнали при неговото действие и продължават към датата на приемане на Правилата /в този смисъл решение 15545/15.12.2020 г., постановено по адм. дело 8071/2020 г. по описа на ВАС, петчленен състав/. Въпросът за приложимостта на Правилата е разрешен с посоченото влязло в сила решение на Върховния административен съд и е недопустимо да бъде отново разглеждан, независимо дали по пътя на прекия съдебен контрол за законосъобразност или, както е в случая, чрез осъществяването на инцидентен контрол за законосъобразност на визирания от касатора нормативен акт. Верни са изводите на първостепенния съд, че в случая не е изтекъл давностният срок за установяване на нередност и определяне на финансова корекция. При обсъждане на релевираното възражение съдът се е позовал включително на ал. 3 на чл. 3, § 1 от Регламент 2988/95, според която разпоредба срокът за давност се прекъсва от всяко действие на компетентните органи, което е нотифицирано на лицето, свързано с разследването или правните действия, отнасящи се до нередността, а оттам и давностния срок започва да тече отначало след всяко такова действие, като в конкретния случай, давността е прекъсната с извършване на проверките на място в периода 27.06.2019 г. до 28.06.2019 г, след което е проведено производство по издаване на АУПВ, последвано от производство за налагане на финансова корекция, приключило с издаване на оспореното решение, поради което не са налице и предпоставките по ал. 4 на чл. 3, § 1 от Регламент 2988/95 във връзка с настъпването на абсолютната погасителна давност. Поради това предприетите от административния орган действия са изцяло в съответствие със застъпеното в практиката на СЕС схващане, че предвиденият в разпоредбата на чл. 3, § 1 от Регламент 2988/95 срок следва да гарантира правната сигурност на икономическите оператори, които трябва да са в състояние да установят кои техни операции са породили окончателните последици и за кои все още може да се води процедура за установяване на нередност. Не намират правна опора развитите за първи път в проведеното съдебно заседание по касационното дело и в представените писмени бележки доводи, че Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007 - 2013 г. са акт, който е в противоречие на европейското законодателство по мотиви, изложени в решението на СЕС по дело С-175/2023 г. На първо място следва да бъде посочено, че поставените пред СЕС преюдициални въпроси касаят установяване на нередност при нарушение на действащо в областта на обществените поръчки правило, какъвто не е настоящия случай. В т. 22 от Решение от 4 октомври 2024 г. по дело C-175/23 на СЕС е посочено, че запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 143, параграф 2 от Регламент 1303/2013 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, по силата на която всяко нарушение на правилата за възлагане на обществени поръчки представлява нередност по смисъла на член 2, точка 36 от този регламент, която води автоматично до прилагането на финансова корекция, чийто размер се определя въз основа на предварително определена скала на единните пропорционални ставки на корекцията. В следващите четири точки на решението /т. 23 т. 26/ е изяснението понятието нередност и условията, на които трябва да отговаря конкретното нарушение, за да може законосъобразно да доведе до прилагането на финансова корекция. При това СЕС е постановил, че само нарушение, което има или би имало за последица нанасянето на вреда на бюджета на Съюза, може да бъде квалифицирано като нередност по смисъла на член 2, точка 36 от Регламент 1303/2013. Следователно тази разпоредба не допуска да се счита, че всяко нарушение на правото на Съюза или на националното право, приложимо за подкрепяните от структурните фондове на Съюза операции, автоматично уврежда или би могло потенциално да увреди бюджета на Съюза, независимо какви са последиците от това нарушение за този бюджет. Отчитайки факта, че решението на СЕС е относимо към финансови корекции, наложени по повод установени нарушения на правилата за възлагане на обществени поръчки, за прецизност следва да се отбележи, че първостепенният съд е анализирал наличието на всички кумулативни предпоставки на нередността съгласно Регламент 1303/2013 наличието на бездействие на икономически оператор да изпълни вменените му договорни и нормативни задължения, което е довело до нарушение на националното право, свързано с прилагане на правото на ЕС и което има за последица нанасянето на вреда на общия бюджет на Съюза. По делото не са събрани доказателства за наличието на обективна невъзможност за изпълнение, непреодолима сила или стопанска непоносимост, още повече че за тях европейското, а и националното законодателство изискват длъжникът да уведоми писмено и своевременно другата страна в подходящ срок в какво се състои невъзможността, а и възможните последици от нея. Такова уведомяване бенефициерът не твърди, а и не доказва да направил, каквото е изискването на чл. 48, ал. 2 от Наредба 30/2008 г. Ако се приеме, че Правилата представляват скала на единни ставки на корекция, по смисъла вложен в Решение от 4 октомври 2024 г. по дело C-175/23 на СЕС - т. 33, то в настоящия случай безспорно е отчетено обстоятелството, че не са налице особености на констатираната нередност, които да обосновават отклонение от тези ставки, съответно да мотивират намалена корекция. С оглед всичко изложено касационният съдебен състав намира, че с обжалваното съдебно решение правилно е установено, че ползвателят на помощта е нарушил договорните и нормативните си задължения, поради което за административния орган е възникнало правото да наложи процесната финансова корекция в размер на 342 893,60 лева във връзка с процесния договор за подпомагане 01/311/00943 от 03.10.2014 г. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, което налага отхвърляне на касационното оспорване като неоснователно. Предвид изхода на спора претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на сторените по делото разноски се оставя без уважение. На основание чл. 143, ал. 3 АПК касаторът следва да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева, определен в съответствие с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,