Решение № 6559 от 17.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1388/2025 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК Образувано е по касационна жалба от заместник председател на Държавна агенция "Държавен резерв и военновременни запаси" срещу решение 10332 от 26.11.2024 год. постановено по адм. дело 1300 от 2022 год. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отменено Разпореждане Р-12-110 от 27.04.2022 год. за създаване на запази за извънредни ситуации (ЗИС) на заместник-председателя на Държавна агенция "Държавен резерв и военновременни запаси" и същата е осъдена да плати разноски по делото. Касационният жалбоподател счита, че решението е необосновано и неправилно поради нарушение на материалния закон. Твърди, че седемнадесет години дружеството е задължено лице по ЗЗНН и при издаване на съответните разпореждания не са установявани нарушения на принципа на съразмерност по чл.6 от АПК. В настоящия случай съдът неправилно кредитирал изготвената експертиза по отношение на изследваните за дружеството трудности във връзка с изпълнение на задължението за създаване на ЗИС. Определеният на дружеството ЗИС бил едва 12, 11 % спрямо реализираното през 2021 год. количеството нефтопродукти. Касаторът счита, че решение на СЕС от 30.04.2024 год. не касае оператор като ИНСА ОЙЛ ЕООД, тъй като същото осъществява дейност като внос и ВОП на нефт и нефтопродукти, с които търгува и от които има задължение да създаде ЗИС. Прави искане съдът да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да потвърди разпореждането за създаване на ЗИС издадено от заместник председателя на ДА ДРВВЗ. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът ИНСА ОЙЛ ЕООД чрез адвокат адв.И. Кемалов в писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна и моли обжалваното решение да бъде потвърдено. В съдебно заседание поддържа отговора по касационната жалба и претендира разноски, за което представя списък. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалвания съдебен акт. Върховният административен съд, шесто отделение намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл.210, ал.1 от АПК и срещу акт подлежащ на касационно оспорване. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Предмет на разглеждане в производството пред Административен съд Пловдив е Разпореждане Р-12-110 от 27.04.2022 год. за създаване на запази за извънредни ситуации (ЗИС) на заместник-председателя на Държавна агенция "Държавен резерв и военновременни запаси", с което на ИНСА ОЙЛ ЕООД са определени нива на запаси за извънредни ситуации за периода 01.07.2022 год.-30.06.2023 год. по видове съгласно чл.2, ал.1 от ЗЗНН нефт 16 595, 459 тона; автомобилни бензини 5 204, 754 тона; газьоли 29 594, 312 тона; реактивни горива от керосинов тип 460, 882 тона; гориво за дизелови двигатели 42 668, 580 тона; разпоредено е на търговското дружество да приведе нивото си на запаси за извънредни ситуации в съответствие с определеното по т. 1 като създаде до 01 юли 2022 год. количествата при спазване условията на чл.30, ал.1 от ЗЗНН, разпоредено е търговското дружество да съхранява запасите за извънредни ситуации по т. 1 за срок до 30.06.2023 год.; разпоредено е ИНСА ОЙЛ ЕООДфда създаде, съхранява и обновява със свои средства и за своя сметка запасите за извънредни ситуации по т. 1. Общото количество е 94 523, 987 тона. Разпореждането е издадено на основание чл.7, ал.1, т.8, чл.8, ал.2, т.3 и ал.5, чл.12 и чл.23 от ЗЗНН. В обстоятелствената част на разпореждането е посочено, че е предоставена информация по реда на чл. 4, ал. 2 и ал. 3, ал. 5, т. 2 б. "а" 4 634 842, 029 тона, подбуква "бб" 0, 072, б. "в" 3 694 665, 600 тона; изчисленото по чл.7, ал.1, т.7 от ЗЗНН в равностойност на нефт, участие на всички български и/или чуждестранни физически и юридически лица, както и техните клонове 4 543 395, 855 тона, в среднодневния нетен внос и вътрешнобщностни пристигания /ВОП/ на енергийните продукти по приложение А, глава 3 и 4 от Регламент 1099/2008 и тежки горива за 2021 год. във вр. с чл.12, ал.4 и чл.14 от ЗЗНН; докладна записка 2532/21.04.2022 год.; изчисления по Методика за определяне на нивата на запаси за извънредни ситуации от нефт и нефтопродукти по чл.2, ал.1 от ЗЗНН и нефтопродукти въз основа на нетния внос и ВОП на територията на страната на енергийните продукти по приложение А, глава 3 и 4 от Регламент 1099/2008 и на тежките горива, в равностойност на нефт /Методиката/, утвърдена със Заповед РД-10-214/04.08.2020 год.; Общо разпореждане за създаване на нивата на запасите за извънредни ситуации за задължените лица и ДА ДРВВЗ за периода 01.07.2022 год. 30.06.2023 год. определени въз основа на среднодневния нетен внос и ВОП на нефт и нефтопродукти, съгласно чл.12 от ЗЗНН, утвърдено от Председателя на ДА ДРВВЗ. С процесното решение 10332 от 26.11.2024 год. Административен съд Пловдив е отменил Разпореждане Р-12-110 от 27.04.2022 год. за създаване на запази за извънредни ситуации на заместник-председателя на Държавна агенция "Държавен резерв и военновременни запаси". Приел е, че същото е издадено от компетентен орган, без допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, с посочване на фактическите и правни основания за издаването му. За изясняване на правния спор съдът е допуснал и изслушал съдебно-икономическа експертиза. Според заключението на вещото лице равностойността в нефт на годишния нетен внос и ВОП на енергийните продукти по приложение А, глава 3. 4 от Регламент /Е0/ 1099/2008 и тежките горива през предходната календарна година /2021 год. / е идентично на посочения в докладната записка през предходната спрямо оспореното разпореждане година /2021 год. / равностойността в нефт на годишния нетен внос и ВОП на енергийните продукти по приложение А, глава 3. 4 от регламент /Е0/ 1099/2008 и тежките горива, а именно 4 634 842, 029 тона; равностойност на годишното потребление по видове нефтопродукти по чл. 2, ал. 1 ЗЗНН за 2021 г. за територията на РБългария е в размер на 3 694 665, 600 тона, среднодневното потребление по видове нефтопродукти по чл. 2, ал. 1 ЗЗНН за 2021 год. за територията на РБългария изчислено при 365 дни в годината е в размер на 10 122, 372 тона като резултатите са идентични с посочения в докладната записка; изчисляването на общото количество на ЗИС въз основа на 90 дни среднодневен нетен внос и ВОП на нефтопродукти по чл. 2, ал. 1 ЗЗНН за 2021 год. се извършва по формула 4 от Методиката за определяне на нивата на запаси за извънредни ситуации от нефт и нефтопродукти и същото е идентично с определеното в докладната записка; пазарната стойност на нефтопродуктите определени на ИНСА ОЙЛ ЕООД като запас за извънредни ситуации съгласно разпореждането към 16.05.2022 год. за количество от 94 523, 987 тона е 244 658 743, 65 лева, а стойността без ДДС 203 882 286, 38 лева,; на ИНСА ОЙЛ ЕООД ще бъде необходим първоначален финансов ресурс за закупуване на определения ЗИС в размер на 244 658 743 лева, който ресурс е първоначален, тъй като сумата на покупката е посочена с включен ДДС, като след приспадането на ДДС, ще останат блокирани в ЗИС средства в размер на 203 882 286 лева, дружеството разполага с парични средства в размер на 2 719 000 лева; сумата на допълнително възможния за привличане финансов ресурс е в размер на 14 127 646 лева; наличните финансови ресурси на дружеството, както и тези с възможност за привличане са в размер на общо 16 847 000 лева; определеният с оспореното разпореждане ЗИС е с парична стойност 244 658 743 лева, дружеството не е в състояние да поеме такъв паричен разход финансовите му ресурси не са достатъчни за формиране на определените нива на ЗИС, нетният оборотен капитал на дружеството по Отчета за финансовото състояние към 31.12.2021 год. е в размер на 88 737 000 лева, тоест, към 31.12.2021 год. дружеството разполага с 88 737 000 лева оборотен капитал, който не е достатъчен за формиране на определените нива на ЗИС; печалбата от всички дейности на дружеството за 2021 год. след облагане с КД е в размер на 17 740 000 лева; оперативната вместимост на всички складови обеми на ИНСА ОЙЛ ЕООД е 66 577, 69 тона; действителната вместимост на резервоари, регистрирани по ЗЗНН 24 237, 606 тона, определеният запас ЗИС е 94 523, 987 тона, т.е. за съхраняването на ЗИС ще се заемат 100% от наличните складови обеми, като недостиг от складови обеми за съхраняване на ЗИС е 27 946, 297 тона по отношение наличен оперативен обем за съхранение, а относно наличен действителен обем за съхранение недостиг 70 286, 381 тона; през 2021 год. дружеството е реализирало общо 780 416, 149 тона нефтопродукти, в която реализация се включват и нефтопродукти, закупени в страната, които не мога да бъдат изолирани точно; определеният ЗИС е в размер на 16, 769 % спрямо нетен внос и ВОП на нефтопродукти, Реализираните от дружеството нефтопродукти през 2021 год. са в размер на 780 416, 149 тона, определеният ЗИС от 94 523, 987 тона е в размер на 12, 11% спрямо реализираните 780 416, 149 тона. По делото е изслушано и допълнително заключение на вещото лице, съгласно което размерът на наема за периода 30.06.2022 год. -30.06.2023 год., който следва да бъде заплатен от жалбоподателя в случай, че ползва възможността по чл. 18, ал. 1, т. 1 ЗЗНН да делегира чрез договор създаването и съхраняването на 100% от определените му нива на ЗИЗ на съхранители в страната, притежаващи складове, регистрирани по чл. 38 ЗЗНН е - при наемане на лицензиран обем и гориво от съответния външен съхранител цена за наем на обем и гориво от 18 лв. /тон, без ДДС. При тези данни във вр. с определените нива ЗИС по видове и количества, жалбоподателят ще дължи 1 701 431, 77 лева месечно за съхраняване на 100% от определените му нива ЗИС цената включва обем и гориво и сумата е без ДДС. За период от 1 година дължимият наем е 20 417 181, 24 лева. Втори вариант при наемане само на лицензиран обем от съответен външен съхранител и влагане от жалбоподателя на собствено гориво с посочване на размер на лихвата и други разходи, дължими при ползване на банков кредит за осигуряване на средства за закупуване на горивото, определено като ЗИС с оспореното разпореждане: предлага се цена за наем само на обем 8, 50 лева. /тон без ДДС. Месечно ще се дължат 803 453, 89 лева само за наем на обем, а за 1 годна 9 641 446, 68 лева; ИНСА ОЙЛ ЕООД ще има нужда от 203 882 286, 38 лева. заемни средства за закупуване на определените му нива ЗИС /без ДДС/. Отбелязано е, че под условие е възможност за получаване на такъв кредит, предвид размер на обезпечението, което банката ще изиска и високото ниво на риск. Лихвата при такъм заемен капитал е 8 868 879, 46 лева за 1 година при 4, 35% или 9 990 232, 03 лева при 4, 9%. Размер на таксата при 0, 8% е 1 631058, 29 лева. Общо невъзстановими разходи за наем на обем, лихви и такси по кредите са приблизително в размер на 20 141 384, 43 лева при приет по-нисък размер на лихва /4, 35%/ и такса по кредита /0, 8%/; Пазарната стойност на горивата към 16.05.2022 год. е в размер на 203 882 286, 38 лв. Продажната им стойност към 01.07.2023 год. е в размер на 140 012 367, 41 лева. Разликата в цените за период от 1 година е /-/ 63 869 918, 97 лева. Ако се приеме, че за покупка на определените количества горива като ЗИС са взети заемни средства в размер на 203 882, 38 лева към 16.05.2022 год., от продажбата им към 01.07.2023 год. ще се възстанови сума от 140 012 367, 41 лева. Дружеството би реализирало приблизителна загуба в размер на 63 869 918, 97 лева. Тоест, за покриване на кредитните средства няма да достигнат 63 869 918, 97 лева и кредитът няма да може да бъде погасен. Ако се вземат предвид лихвите и таксите по кредита за закупуване на определените горива, сумата на недостига е приблизително 84 011 303, 40 лева. Първоинстанционният съд като се е позовал на събраните по делото доказателства и на нормата на чл. 6, ал. 2 и ал. 5 АПК, според която Административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава.; Административните органи трябва да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел" е направил извод, че финансовата възможност на задълженото лице по ЗЗНН не е критерий за определяне нивата на ЗИС, но е пряко значима за обективното изпълнение на разпореждането. Обективно неизпълняемият административен акт е незаконосъобразен, тъй като от същия не могат да възникнат целените последици. Дори оспореното разпореждане да не противоречи на целта на закона и определените с него задължения да са в точно установен от закона размер и при отсъствие на правно установена за административния орган възможност, определеният размер да бъде намален обективната му неизпълняемост води до извод за формално издаване на акта без гарантирана възможност за изпълнението му, при отчитане на спецификата на регламентираното административно производство, което дължи гарантиране осъществяването на преследваната със закона значима цел. Съдът е отговорил на възраженията на страните като обосновано е отхвърлил възражението на административния орган, че задължените лица могат от свое име и за своя сметка да делегират чрез договор създаването и съхраняването на част от определените им нива на запаси за извънредни ситуации на съхранители, притежаващи складове, регистрирани по чл. 38, както и на Държавното предприятие "Държавна петролна компания". Позовал се е на установеното по делото, че дружеството е изпратило запитвания до всички собственици на регистрирани складове, относно възможността да вложи в техните складове определеното му количество запас. Видно от получените отговори нито едно от запитаните дружества не разполага с възможност да предостави исканата услуга по създаване и/или съхранение на запас за сметка на ИНСА ОЙЛ ЕООД, поради липса на достатъчна вместимост. Изследвана е и възможността да се използват свободни обеми на дружества извън територията на страната. Установено е посредством представените писмени доказателства отсъствие на налична свободна вместимост и при външни субекти по см. на чл. 18, ал. 1, т. 2 ЗЗНН. С оглед на така установеното съдът приема, че в конкретния случай е била налице единствено възможност за използване само на собствените регистрирани складове, което води до частично изпълнение и до настъпването на значителни неблагоприятни последици за дружеството изразяващи се в - преустановяване на всякаква търговска дейност, което означава, че за изпълнение на разпореждането ИНСА ОЙЛ ЕООД ще следва да вложи около 244 500 000 лева колкото е стойността на нефтопродуктите, определени като запас за извънредни ситуации, за закупуването на посочените нефтопродукти за 2022 год., да вложи същите в складовете си и ги съхранява за период от една година. Друга последица е формиране на разходи без възможност за генериране на приходи, тъй като всички складови площи /резервоари/ ще бъдат заети със създадения запас и дружеството не би могло да складира други горива, нито да оперира на пазара. Преустановяването на дейността, поради липса на извършването й за срок от една година, само по себе си представлява значителен риск за икономическото оцеляване на дружеството -жалбоподател, свързан със загуба на клиенти, пазарни позиции и др.; формиране на разходи без възможност за генериране на приходи би довело до невъзможност дружеството да обслужва получените кредити от банкови институции за финансиране на търговската дейност, предвид данните за действащи договори за кредит в две банки за кредити в евро и лева; невъзможност за изпълнение на сключени търговски договори и възникване на задължения за неустойки, с оглед рамкови договори и дължимите по тях неустойки с клиентите си. В тази насока - липсата на регистрирани свободни складове за съхранение на запас за извънредни ситуации, регистрирани по реда на чл. 38 ЗЗНН при външни съхранители и частичното изпълнение на разпореждането чрез използване на собствени складове, предпоставят заплащане на неустойки по описаните договори над 50 000 000 лв. годишно. Нормата на чл. 3, ал. 4 ЗЗНН изисква след запълване на вместимостите, с които разполага задълженото лице, последното да обезпечи допълнителен финансов, материално-технически и трудов ресурс за създаването и поддръжката на нови складове, което в конкретния случай би възпрепятствало сериозно основната дейност на дружеството - производство и търговия с горива, тъй като последицата е в обхват - невъзможност за изпълнение на сключени договори, както и невъзможност за обслужване на банкови кредити; загуба на клиенти и позиции на пазара. Дори в хипотеза на финансово осигуряване на необходимите средства за създаване на определените с разпореждането нива на запаси посредством заемни средства и/или допълнителни кредити дружеството следва да изпълни наличния си резервоарен парк само с определените количества запаси, които е длъжно да съхранява за срок от една година. Това обективно би изключило възможност за осъществяване и на търговска дейност, която би осигурила финансови средства за наемане на допълнителна складова база. Невъзможността за дейност или силното й ограничаване, представлява значителен риск за икономическото оцеляване на конкретния икономически оператор или може съществено да засегне неговото конкурентно положение. Дружеството дори да използва всички свои собствени складове, пак не би могло да изпълни разпореждането за създаване на запаси. От представените доказателства не се установяват свободни вместимости, които да покрият недостигащия на задълженото лице обем. Съгласно чл. 3, ал. 4 ЗЗНН задължените лица сами организират и финансират за своя сметка и със свои средства създаването, съхраняването, обновяването и възстановяването на определените им нива за запаси за извънредни ситуации. Очевидно след запълване на вместимостите, с които разполага задълженото лице, последното трябва да обезпечи допълнителен финансов, материално-технически и кадрови ресурс за създаването и поддръжката на нови складове, което би възпрепятствало сериозно основната дейност на дружеството. Безспорно дружеството би могло да се възползва от възможността да делегира създаването и съхраняването на част от определените му нива на запаси на икономически оператори и/или съхранители, както и на централни структури за управление на запасите на други държави-членки на Европейския съюз по реда на 18, ал. 1, т. 2 и 3 ЗЗНН. Изводът, който прави административният съд е, че се установяват обективни факти от обхвата на съображението по т. 89 от Решение на СЕС от 30.04.2024 год., което решение припокрива критериите за принципа на съразмерност по чл. 6 АПК, подчертавайки обвързаност между т. 2 и т. 3 от решението и съображението по т. 89, съгласно което: "Тази юрисдикция следва да отчете и финансовите последици от задълженията по отношение на запасите спрямо размера на съответните икономически оператори и оборота, реализиран от тях в рамките на дейността им, както и да съпостави тези последици с наложената тежест на всички останали икономически оператори, на които са вменени задължения по отношение на запасите. В това отношение и предвид съображение 11 от Директива 2009/119 обстоятелството, че налагането на задължение по отношение на запасите е свързано със значителен риск за икономическото оцеляване на съответния икономически оператор или може съществено да засегне неговото конкурентно положение, представлява признак за непропорционалния характер на задължението, освен ако то не е съпроводено с подходящо обезщетение". Съдът приема, че в конкретния случай административният орган не е извършил съпоставка на финансовите последици с наложената тежест на всички останали икономически оператори, на които са вменени задължения по отношение на запасите. Въпреки това съдът е приел, че такава не е и необходима, съобразявайки данните от допълнителното заключение по отношение финансовите последици при съхраняване на 100% от определените нива ЗИС на жалбоподателя, като цената включва обем и гориво и сумата е без ДДС /дължими 1 701 431, 77 лева месечно за съхраняване на 100% от определените нива ЗИС; за период от 1 година дължимият наем е 20 417 181, 24 лева/ и информацията при наемане само на лицензиран обем от съответен външен съхранител и влагане от жалбоподателя на собствено гориво с посочване на размер на лихвата и други разходи, дължими при ползване на банков кредит за осигуряване на средства за закупуване на горивото / месечно ще се дължат 803 453, 89 лева само за наем на обем, а за 1 година 9 641 446, 68 лева/ - пазарната стойност на горивата към 16.05.2022 год. е в размер на 203 882 286, 38 лева, а продажната им стойност към 01.07.2023 год. е в размер на 140 012 367, 41 лева. Разликата в цените за период от 1 година е /-/ 63 869 918, 97 лева. Дружеството би реализирало приблизителна загуба в размер на 63 869 918, 97 лева като ако се вземат предвид лихвите и таксите по кредита за закупуване на определените горива, сумата на недостига е приблизително 84 011 303, 40 лева. Пазарната стойност на нефтопродуктите, които дружеството следва да закупи и съхранява като запас за извънредни ситуации е в размер на 203 882 286 лева без ДДС към 30.06.2022 год. Наличните финансови средства на дружеството са в размер на 16 847 000 лева, от които 2 719 000 лева собствен оборотен капитал и 14 127 646 лева свободни за усвояване на кредити. Тоест, наличните финансови средства на дружеството и тези с възможност за привличане, не са достатъчни за закупуване на горивата, необходими за формиране на запас за извънредни ситуации. Нетният оборотен капитал на дружеството не е достатъчен за изпълнение на разпореждането, който към 31.12.2021 год. е 88 737 000 лева. Така дори дружеството да разпродаде всичките си активи, получената сума като нетен оборотен капитал няма да е достатъчна за формиране на запаса за извънредни ситуации. Печалбата, реализирана за 2021 год. от ИНСА ОЙЛ ЕООД е с 13, 79 пъти по-малка от необходимите за формиране на ЗИС средства. Оперативната вместимост на всички складови обеми на Инса Ойл ЕООД е 66 577, 69 тона; действителната вместимост на резервоари, регистрирани по ЗЗНН 24 237, 606 тона. Определеният запас ЗИС е 94 523, 987 тона, при което следва, че за съхраняването на ЗИС ще се заемат 100% от наличните складови обеми, като недостиг от складови обеми за съхраняване на ЗИС е 27 946, 297 тона по отношение наличен оперативен обем за съхранение, а относно наличен действителен обем за съхранение недостиг 70 286, 381 тона. Административен съд Пловдив намира, че в конкретния случай макар количествата нива на ЗИС да са определени по законови критерии, налагането на задължението по отношение на запасите е свързано със значителен риск за икономическото оцеляване на жалбоподателя, вкл. съществено би засегнало неговото конкурентно положение. Констатацията представлява признак за непропорционалния характер на задължението, тъй като то не е съпроводено с подходящо обезщетение. От съществено значение е и разликата в пазарната стойност на горивата към 2022 год. и продажната им стойност след срока на действие на административния акт. В тази насока установената стойност от допълнителното заключение за разликата е дължимо съпоставима с конкретните икономически показатели на дружеството, посочени в основното заключение, както и кредитното му състояние, което е в пряка връзка с осъществяваната дейност и конкурентно положение. В тази връзка следва, че задължението за формиране на запаса за извънредни ситуации за 2022 год. е функция на реализираните горива през предходната 2021 год., поради което задължението за формиране на запас следва да може да бъде поето само чрез влагане на част от печалбата, а в конкретния случай цялата реализирана печалба е недостатъчна да поеме разходи по задължението и дружеството ще трябва да влага допълнителни средства в значителни размери. Принципът на съразмерност по см. на чл. 6 АПК и дължимата пропорционалност по смисъла на съображенията от т. 89 на Решение на СЕС / 30.04.2024 г. изисква преценка на установените факти за всеки конкретен случай. Дължима е съпоставка между количество и стойност на задължението по разпореждането и икономическите показатели на дружеството, ведно с кредитното му състояние, което е в пряка връзка с осъществяваната дейност и конкурентно положение. Преценката изисква съпоставка между финансовия ресурс, който дружеството следва да вложи за формиране на запаса, разходите и вредите при изпълнение на разпореждането и постигнатите от него икономически показатели, свързани с реализирана печалба за предходната финансова година, наличен оборотен капитал, възможност за създаване на запаса в собствени складове или чрез възлагане на други икономически оператори. Резултатът от тази съпоставка обосновава извод за финансова тежест, която дружеството следва да понесе при изпълнение на разпореждането - създаваща значителен риск за неговото икономическо оцеляване. Наличието на такъв риск е признак за непропорционален характер на задължението. Прилагането на начините за намаляване на неблагоприятните последици от обжалваното разпореждане по реда на чл. 18, ал. 1, т. 2 и 3 ЗЗНН, предвидени в закона, е свързано със значителни разходи по заплащането на тези услуги в случая общо невъзстановими разходи за наем на обем, лихви и такси по кредити са приблизително в размер на 20 141 384, 43 лева при приет по-нисък размер на лихва /4, 35%/ и такса по кредита /0, 8%/. Ведно с това, при разликата в цените за период от 1 година /-/ 63 869 918, 97 лева, продажбата на горивата след изтичане срока на разпореждането не може да се приеме, че представлява компенсаторен механизъм или подходящо обезщетение. След като е приел горното административният съд е отменил оспореното разпореждане. Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение, намира първоинстанционното решение за валидно, допустимо и правилно. Същото е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на производството пред Административен съд Пловдив, инстанцията по същество на спора, пред която се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на обжалвания административен акт, са проверени констатациите на административния орган обусловили издаването му. Първоинстанционният съд е събрал и ценил относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства. Решаващият съд надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал релевантните за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, като е проверил законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл.168 от АПК на всички основания по чл.146 от АПК. Съдебният акт е надлежно мотивиран като фактическите и правни изводи съответстват с установените по делото обстоятелства. Съображенията изложени от първостепенния съд, се възприемат изцяло от касационната инстанция, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК настоящият съдебен състав препраща към мотивите на първоинстанционния съд. Безспорно е установено по делото, че за формирането на определения запас от задълженото дружество ще се изискват финансови ресурси свръх възможностите му. Действително нито вместимостта на съоръженията в базите на търговското дружество, нито разходите за това са обстоятелства, които са релевирани от законодателя като определящи обстоятелства при определянето на конкретните нива на запаси за извънредни ситуации, но следва да се държи сметка и за нормата на чл. 6, ал. 2 и ал. 5 АПК, въвеждаща принципът за съразмерност и пропорционалност на степента на засягане на правата и законните интереси на адресата на акта спрямо защитимия обществен интерес и преследваната от закона цел. Всички установени данни относно пазарната стойност на нефтопродуктите, нетния оборотен капитал на задълженото лице, средствата, необходими за формиране на определения запас и оперативната печалба, вместимостта на съоръженията в базите на търговското дружество, водят до несъмнен извод за прекомерност на вменените задължения и за неизпълнимост на същите. Предвид определените количества запас за извънредни ситуации и общата вместимост на всички лицензирани складове на "Инса Ойл" ЕООД, регистрирани по реда на чл. 38 ЗЗНН се установи, че е обективно невъзможно изпълнение на разпореждането чрез влагане в собствени регистрирани складове. Правилно първоинстанционният съд е съобразил изложеното и мотивите по т. 89 от Решение на СЕС от 30.04.2024 г. по съединени дела С-395/22 и С-428/22. Видно от същото е, че следва да се отчитат и финансовите последици от задълженията по отношение на запасите спрямо размера на съответните икономически оператори и оборота, реализиран от тях в рамките на дейността им, както и да се съпоставят тези последици с наложената тежест на всички останали икономически оператори, на които са вменени задължения по отношение на запасите. В това отношение и предвид съображение 11 от Директива 2009/119 обстоятелството, че налагането на задължение по отношение на запасите е свързано със значителен риск за икономическото оцеляване на съответния икономически оператор или може съществено да засегне неговото конкурентно положение, представлява признак за непропорционалния характер на задължението, освен ако то не е съпроводено с подходящо обезщетение. В случая не е извършена съпоставка на финансовите последици с наложената тежест на всички останали икономически оператори, на които са вменени задължения по отношение на запасите, но е установено, че такава не е необходима, тъй като от експертното заключение се установява, че наличните финансови средства на дружеството и тези с възможност за привличане, не са достатъчни за закупуване на горивата, необходими за формиране на определения запас за извънредни ситуации. Нетният оборотен капитал на дружеството също не е достатъчен за изпълнение на разпореждането, защото дори дружеството да разпродаде всичките си активи, получената сума като нетен оборотен капитал няма да е достатъчна за формиране на запаса за извънредни ситуации. Тоест, макар количествата нива на ЗИС да се определени по законови критерии, налагането на задължението по отношение на запасите е свързано със значителен риск. Следователно, налице е признак за непропорционален характер на задължението, тъй като то не е съпроводено с подходящо обезщетение и липсва компенсаторен механизъм. От съществено значение е и разликата в пазарната стойност на горивата към 2022 г. и продажната им стойност след срока на действие на административния акт. В тази насока установената стойност от експертното заключение за разликата е дължимо съпоставима с конкретните икономически показатели на дружеството, както и кредитното му състояние, което е в пряка връзка с осъществяваната дейност и конкурентно положение. При спазване на съдопроизводственото правило на чл. 172а, ал. 2 АПК първоинстанционният съд е изложил мотиви, в които е посочил становищата на страните, фактите по делото и правните си изводи. Извършил е самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, а изводите относно фактите от обективната действителност не са опорочени от допуснати от съда грешки при формиране на вътрешното му убеждение в ненормирани от закона насоки или в отклонение от правилата на формалната и правна логика. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, своевременно направеното искане за присъждане на разноски от страна на ответника по касация е основателно. Следва да се осъди ДА ДРВВЗ да заплати ИНСА ОЙЛ ЕООД разноски за касационната инстанция в размер на 9 600 лева. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение се преценя като неоснователно, предвид фактическата и правна сложност на спора. Воден от горното и на основание чл.221, ал.2, изр.първо, предл.първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,