Решение № 4851 от 29.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1966/2013 г.

Решение № 4851 от 29.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1966/2013 г., VIII о., докладчик съдията Весела Павлова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ вр. чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" - гр. Варна срещу Решение № 3039 от 14.12.2012 г. по адм. дело № 2104/2012 г. по описа на Административен съд Варна, XXX състав. С обжалваното решение по жалба на София Йорданова Павлова е отменен Ревизионен акт /РА / № 1103089 от 13.12.2011 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП Варна, ИРМ Разград, потвърден с Решение № 1003 от 07.05.2012 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. Варна и Дирекция "ОУИ" - гр. Варна е осъдена да заплати на оспорващия разноски в размер на 1360 лева. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът поддържа, че в процесния случай ревизираното лице се е възползвало то предоставеното му право по § 17, ал. 1 от ПзР на ЗИДЗДДФЛ и е избрало облагането на дохода си от стопанска дейност като земеделски производител по реда на чл. 26 от ЗДДФЛ. При така упражненото право според касационния жалбоподател нормата на чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ не е приложима по отношение на ревизирания субект, който е физическо лице и не е регистриран като ЕТ. В касационната жалба се твърди, че първоинстанционният съд е разширил приложното поле на цитираната материалноправна разпоредбал което е недопустимо. Иска отмяната на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на София Павлова срещу процесния РА. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна - София Йорданова Павлова, представлявана от адв. Ценова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалваното решение. Претендира направените разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е бил Ревизионен акт /РА / № 1103089 от 13.12.2011 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП Варна, ИРМ Разград, потвърден с Решение № 1003 от 07.05.2012 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. Варна. София Йорданова Павлова е регистрирана като земеделски производител по смисъла на § 1, т 1 от ДР на ЗПЗП. Лицето не е регистрирано като търговец по реда и условията на чл. 1 от ТЗ. За отчетната година 2010 г. е подала ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ вх. № 800И0012143 от 01.05.2011 г. Към ГДД за резултатите от дейността си като земеделски производител лицето е подало Приложение № 2- образец 2021 за доходи от стопанска дейност като едноличен търговец. В част IV от приложение № 2 на ред 3 ревизираният субект е декларирал годишна данъчна основа за доходите от стопанска дейност като ЕТ в размер на 885677,73 лева; на ред 6 - дължим данък върху годишната данъчна основа в размер на 132851,66 лева; на ред 9 - преотстъпен данък в размер на 79711,00 лева; на ред 10 - дължим данък върху годишната данъчна основа в размер на 53140 лева. Деклариран е авансово внесен данък в размер на 16214,38 лева и данък за внасяне 36926,28 лева. В част V от Приложение № 2 - Справка за приходи и разходи, които се изключват при определяне на счетоводния ФР за данъчното преобразуване лицето е посочило Други приходи, които се изключват при определяне на счетоводния финансов резултат за данъчно преобразуване в размер на 338 633,52 лева. Установено е в хода на ревизията, че сумата в размер на 338 633,52 лва представлява получена на 06.02.2010 г. субсидия за 2009 г. в размер на 52 892,52 лева и получена на 06.10.2010 г. безвъзмездна финансова помощ за 2009 г. по мярка 121 "Модернизиране на земеделските стопанства" по програмата за развитие на селските райони в размер на 258 741,00 лева. Не е спорно обстоятелството, ме лицето е избрало на основание § 17, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗДДФЛ облагаемият й доход за 2010 г. да бъде определен по чл. 26 от ЗДДФЛ и да се обложи с данък върху общата данъчно основа по чл. 28 от ЗДДФЛ. Органът по приходите е приел, че предвидената в чл. 48, ал. 6 ЗДДФЛ възможност за преотстъпване на данъка при условията за преотстъпване по чл. 189 б ЗКПО се отнася само за земеделски производители, регистрирани като ЕТ. Мотивирал се е, че без значение и факта, че лицето е избрало реда за по чл. 26 от ЗДДФЛ. Тъй като София Йорданова Павлова е регистрирана като физическо лице - земеделски производител, произвежда и реализира непреработена земеделска продукция, регистрирана е по реда на ЗДДС, считано от 20.12.2002 г., но няма регистрация като ЕТ по смисъла на ТЗ, е направен извод, че за нея не възниква правото на преотстъпване на дължимия годишен данък по реда на чл. 189б ЗКПО. Съобразно тези констатации е определено допълнително задължение за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2010 г. в размер на 79711,00 лева и лихви в размер на 5080,76 лева. Административен съд Варна е приел, че РА е издаден от компетентен орган, в установената писмена форма, при липса на съществени процесуални нарушения, но при неправилно прилагане на материалния закон. За да отмени РА, съставът на АСВ е съобразил разпоредбите на чл. 48 ЗДДФЛ, чл. 28, ал. 2 ЗДДФЛ и чл. 189б ЗКПО, като е направил извод, че субект на държавната помощ по чл. 48, ал. 6 ЗДДФЛ са и лицата, регистрирани като ЗП с регистрация по ЗДДС, независимо, че същите не са регистрирани като ЕТ. Отчел е, че в закона не е записано, че данъкът на ЕТ, регистрирани като ЗП, подлежи на преотстъпване в определен размер. Посочването на "ЕТ " в текста на чл. 48, ал. 6 ЗДДФЛ, според съда, е употребено не за да индивидуализира субектът на държавната помощ, а е част от словосъчетанието "доходите от стопанска дейност като ЕТ ". Намерил е, че субектите на държавна помощ са индивидуализирани чрез фразата "лицата, регистрирани като ЗП". След като облагаемият доход на едно лице, което е регистрирано като ЗП по ЗДДС се определя по чл. 26 и по чл. 28 ЗДДФЛ, тоест по правилата за доходи от стопанска дейност като ЕТ (а не по правилата на чл. 29 от същия закон - доходи от друга стопанска дейност), това лице следва да е субект на държавна помощ по чл. 48, ал. 6 от закона. Съдът е извел аргументи предвид целите на конкретната норма, за които е почерпил информация от историческия и правен контекст на нейното приемане. Съобразил е мотивите на българската държава за въвеждането на тези норми, предвид даденото от Европейската комисия разрешение за предоставяне на държавна помощ по силата на чл. 107 и чл. 108 от Договора за функциониране на Европейския съюз чрез въвеждането на нормите на чл. 48, ал. 6 - 7 ЗДДФЛ и чл. 189б, ал. 1 - 4 ЗКПО. При тълкуването на разпоредбата на чл. 48, ал. 6 ЗДДФЛ е изходил от целта, по повод на която тази мярка е въведена от българската държава - подпомагане на инвестициите в земеделските стопанства. Изложил е съображения, че след даденото на 11.02.2011 г. положително решение на Европейската комисия българската държава има право да отпуска държавната помощ във вид на преотстъпване на данъка по чл. 48, ал. 6 ЗДДФЛ предвид разписаните условия за преотстъпване на корпоративния данък по ЗКПО, както и в § 41 от ПЗР към Закона за изменение и допълнение на ЗКПО . Предвид изложеното съдът е направил решаващия краен извод, че София Йорданова Павлова е субект на държавна помощ по чл. 48, ал. 6 ЗДДФЛ по отношение на данъка за годишна данъчна основа от дейност по производство на непреработена растителна и животинска продукция, поради което е отменил оспорения РА като незаконосъобразен. Обжалваното решение е правилно. Не е налице твърдяното от касатора отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон. Спор по фактите не е налице. Първостепенният съд правилно е приел, че спорът е относно приложението на материалния закон и се свежда до това има ли право София Йорданова Павлова като физическо лице, регистриран земеделски производител, но без регистрация като ЕТ по ТЗ, да се ползва от разпоредбата на чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ / в редакцията, приложима за процесния данъчен период 01.01- 31.12.2010 г./. Формираният от АС Варна извод за приложимост на нормата на чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ спрямо физическите лица, регистрирани като земеделски производители, но не и като ЕТ, е правилен. В мотивите си съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. Ревизираното лице е регистриран земеделски производител с регистрация по ЗДДС от 2002 г. Съдът е обсъдил подробно приложимите чл. 26, чл. 28 и § 17, ал. 2 ЗИД ЗДДФЛ, обн. ДВ, бр. 31/15.04.2011 г. и чл. 189б ЗКПО в приложимата редакция от ДВ, бр. 95/2009 г. и законосъобразно е приел, че в РА неправилно е отказано на Павлова ползване на данъчно облекчение по чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ в размер 60% от дължимия за 2010 г. данък върху дохода от дейността й като земеделски производител по производството на непреработена растителна и животинска продукция. Правилен е изводът на съда, че тълкуването на последната цитирана разпоредба на органите по приходите е в противоречие с правото на ЕС относно държавните помощи. По делото е приложено решение на Европейската комисия № С