Решение № 1424 от 31.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8273/2017 г.

Решение № 1424 от 31.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8273/2017 г., VI о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на управителя на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) против решение № 3172 от 5.05.2017 г. по адм. дело № 11436/2016 г. на Административен съд С. - град, с което е отменено решение № РД- Е112-192/6.10.2016 г. на същия административен орган, с което е отказано поисканото от Н. Н. Й. предварително разрешение за лечение в друга държава - чл. на Европейския съюз. Жалбоподателят поддържа, че решението на административния съд е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и не се обосновава от събраните доказателства, тъй като процедурата по издаване на административния акт е спазена и не са налице основания за издаване на разрешение за лечение в чужбина. Моли съдебното решение да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който жалбата на Н. Й. против административния акт да бъде отхвърлена. Претендира и направените по делото разноски. След подаване на касационната жалба ответникът по нея Н. Н. Й. е починал и с определение от 19.09.2017 г. като ответници в касационното производство са конституирани неговите наследници. О. Ц. Д. Й. оспорва касационната жалба. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила, а на представляващата я адв. Петрова да се присъди възнаграждение по чл. 38 от Закона за адвокатурата с оглед осъщественото безплатно процесуално представителство. Останалите ответници не изразяват становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в касационната жалба и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд С.-град е постановено в съответствие с материалния закон и се обосновава от събраните доказателства. Първоинстанционният съд правилно приема, че са налице основания за отмяна на административния акт. Аргументирано е преценено, че оспореното решение на управителя на НЗОК, с което на Н. Н. Й., наследодател на ответниците в касационното производство, е отказано издаване на предварително разрешение за лечение в държава - членка на Европейския съюз извън държавата - членка по осигуряване, е издадено в нарушение на изискванията за форма. Независимо че е в писмена форма и въпреки обема си, решението не съдържа съображения за причините, поради които органът приема, че не са налице основания за издаване на разрешение за лечение извън държавата - членка по пребиваване, предвидени в Регламент (ЕО) № 883/2004 г. на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 г. за координация на системите за социална сигурност. Експертните становища, представени от национални консултанти по медицинска онкология и по хирургия са цитирани, но не са анализирани, поради което изводът на органа, че лечението на пациента може да бъде осъществено в Р. Б. в оправдан от медицинска гледна точка срок е изцяло декларативен. Текущото здравословно състояние на пациента и вероятното развитие на заболяването, както и възможностите за лечение в България и сроковете за това, изобщо не са обсъдени в акта, тъй като представените становища на медицинските специалисти коментират вече проведеното лечение на пациента в клиника във Федерална република Германия, но не съдържат обективна медицинска оценка на здравословното състояние на пациента и на възможностите за лечение в България в подходящ от медицинска гледна точка срок. Заключението на първоинстанционния съд за постановяване на решението на управителя на НЗОК при съществени нарушения на административнопроизводствените правила също следва да бъде споделено. Процедурата пред комисията при ЦУ на НЗОК е проведена формално и по този начин в нарушение на чл. 35 АПК решението на управителя на НЗОК да откаже издаване на разрешение за лечение на Й. в друга държава - чл. на Европейския съюз е постановено, без да са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за случая. Не е изяснено обективното състояние на пациента и възможностите за лечение на заболяването в България в оправдан от медицинска гледна точка срок, като се има предвид, че независимо от правилното диагностициране и сериозността на заболяването, проведените в различни болнични заведения терапии, консултации и изследвания приключват със становище, че пациентът се изписва "с подобрение", "здрав" и е назначено медикаментозно лечение (епикриза от ВМА МБАЛ - С., епикриза от МБАЛ - Р. АД), без да е предложен план за комплексно лечение с посочване на необходимите предварителни или последващи терапии, евентуална оперативна интервенция, сроковете за това и болничните заведения, в които такова лечение може да бъде извършено. Представените в производството пред комисията при ЦУ на НЗОК и съобразени от управителя на НЗОК при постановяване на оспореното решение становища на национални консултанти по медицинска онкология и хирургия всъщност коментират характера на проведените химиотерапия и оперативно лечение на пациента в Германия, но не изясняват доколко адекватна и своевременна е медицинската помощ, предоставена на здравноосигуреното лице в България с оглед обективното му състояние. При правилно тълкуване на нормативната уредба и в съответствие с представените доказателства е и изводът на първоинстанционния съд за постановяване на административният акт в противоречие с материалния закон. Решението на административния орган да откаже да издаде предварително разрешение за лечение на Н. Й. в друга държава - чл. на Европейския съюз е в противоречие с изискванията на § 2 на чл. 20 от Регламент № 883/2004 г. на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 г. за координация на системите за социална сигурност и в противоречие с чл. 80ж, ал. 5, т. 5 и с разпоредбата на чл. 80ж, ал. 6 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). Анализът на текстовете разкрива, че разрешение за предварително лечение в друга държава - членка се издава, когато: лечението е сред обезщетенията, предвидени от законодателството в държавата-членка, в която пребивава съответното лице и когато здравното обслужване не може да бъде предоставено на територията на Р. Б. в обоснован от медицинска гледна точка срок, въз основа на обективна медицинска оценка на здравословното състояние, историята и вероятното развитие на заболяването на пациента към момента на подаване на искането за разрешение. В случая в съответствие с представените доказателства съдът приема, че решението на административния орган да откаже разрешение е постановено при неправилен извод за отсъствие на втората от изброените предпоставки. По делото е установено, че въпреки диагнозата "умерено диференциран аденокарцином на стомаха, интестинален тип", поставена от специалисти във ВМА - МБАЛ - С., лечение на Н. Й. за това заболяване не е проведено в това болнично заведение, а и в МБАЛ - Р., АД, където пациентът е изпратен и комплексно лечение с посочване на необходимите терапии, интервенции и процедури, не е проведено. Не са установени и сроковете и болничните заведения, в които адекватните за състоянието на пациента и прогнозата за развитие на заболяването процедури и терапии могат да бъдат извършени (епикризи, решение на мултидисциплинарна група). При тези факти решаващият съд правилно приема, че липсват данни, че лечението на здравноосигуреното лице може да бъде предоставено на територията на Р. Б. в обоснован от медицинска гледна точка срок, съобразно обективна медицинска оценка на здравословното състояние, историята и вероятното развитие на заболяването на пациента. Поради това правилно е преценено, че не са налице основания за постановения отказ за предварително разрешение за лечение в друга държава - чл. на Европейския съюз и издаденото в този смисъл решение е в противоречие с нормативните изисквания. Ето защо като достига до заключение в тази смисъл и отменя административния акт, съставът на Административен съд С.-град постановява решение в съответствие с материалния закон и представените доказателства. Касационният довод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила също е неоснователен. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно изискванията на чл. 170 АПК, като на страните са дадени указания за обстоятелствата, за които следва да представят доказателства. Решението е постановено след обсъждане на всички събрани доказателства. Съдебният акт се основава на съвкупна преценка на доказателствения материал, включително на представените с административната преписка документи, като в съответствие с чл. 172а, ал. 2 АПК съдът излага мотиви в подкрепа на направените изводи. Поради всичко изложено настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати посочените от касатора нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК и атакуваният съдебен акт е постановен в съответствие с материалния закон, при спазване на съдопроизводствените правила и се обосновава от представените доказателства. Не са налице основания за неговата отмяна и същият следва да бъде оставен в сила. С оглед изложеното, доказателствата за действително осъществена безплатна защита в съдебното производство пред настоящата инстанция (пълномощно на л. 16 от делото) и направеното искане, на адв. М. П. от САК, процесуален представител на ответника по касационната жалба Ц. Й., следва да бъде определено възнаграждение съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА в минималния размер, предвиден в Наредбата № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По тези съображения и на основание чл. 8, ал. 3 от наредбата, НЗОК следва да заплати на адв. Петрова сумата 500.00 лв. възнаграждение за касационното производство. По тези съображения Върховният административен съд, шесто отделение,