Решение № 319 от 8.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3683/2007 г.

Решение № 319 от 8.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3683/2007 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Любка Богданова Производството е по реда на § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК вр. чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба на П. А. С. от гр. С. срещу въззивно решение от 25.04.2005 г. по гр. д. № 4534/2004 г. на Софийски градски съд, с което е оставено в сила решението от 16.07.2004 г. по гр. д. № 42000108/2002 г. на Софийски районен съд. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на съдебния акт чиято отмяна се иска, поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, отменителни основания по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.). Ответницата по касация Е. Х. Н. от гр. С. изразява становище за оставяне в сила решението, като правилно. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.), отговаря на изискванията по чл. 218в, ал. 2 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. Върховният касационен съд, състав на III г. о. като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното: С обжалваното решение Софийски градски съд, действайки като въззивна инстанция е оставил в сила първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявеният от П. А. С. срещу Е. Х. Н. иск за предаване владението върху следния недвижим имот: таванско помещение, находящо се в гр. С., ул. У. № 3, вх. А, ет. V, със застроена площ от 12 кв. м., при съседи: Несим Т., М. Д., ул. "Т" и коридор, заедно със 190/9400 ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, на основание чл. 108 ЗС. Въззивният съд е приел, че жалбоподателя-ищец не е доказал активната си материално правна легитимация по предявения иск за ревандикиране на таванското помещение. Представеният нот. акт № 18/2002 г. не го легитимира като собственик на същото, защото не представлява самостоятелен обект, поради което сделката за покупко-продажбата му е нищожна на основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД. Не е установено праводателите му да са били собственици, както и че към момента на сключването на сделката, таванското помещение не съществувало във вида, в който е отразено в нот. акт. Касационните доводи за неправилност на въззивното решение, като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон са неоснователни. Нищожна е сделката, по силата на която таванско помещение се продава като самостоятелна собственост. Това е така защото таванското помещение няма характер на жилище, а на складова площ. Поради това не е могло да бъде обект на самостоятелна собственост. Складовите помещения нямат самостоятелно правно и техническо съществуване, а са акцесорни към жилищата. Затова, те не могат да бъдат предмет на правни сделки отделно от жилищата. По своята правна същност те представляват принадлежност към жилищата в сградата - чл. 37 ЗС и поради това следват собствеността на главната вещ - жилищата /чл. 98 ЗС /. Н. на договора за покупко-продажба на таванското помещение, материализиран в нот. акт № 18/2002 г. налага извод, че купувачът по нея-жалбоподателят не е придобил правото на собственост върху него. Процесното таванско помещение, което поради характера му на принадлежност към жилищен обект в сградата не представлява самостоятелен обект и не може да се придобива като самостоятелна собственост. Затова, правилно въззивният съд е приел, че жалбоподателя не се легитимира като собственик на процесното таванско помещение на посоченото в договора за покупко-продажба по нот. акт № 18/2002 г. основание и е отхвърлил иска по чл. 108 ЗС. Твърденията в касационната жалба, че жалбоподателят е собственик на жилище, находящо се на третия етаж в същата жилищна сграда, и че процесното таванско помещение е принадлежност към това жилище и към настоящия момент не са доказани. Поради това и доводите, че таванското помещение е съществувало към момента на сключване на сделката през 2002 г., че след това ответницата започнала преустройството на тавана без негово съгласие, че продавачите били собственици не могат да доведат до обратен извод, а именно че ищеца се легитимира като негов собственик въз основа на нот. акт № 18/2002 г. По изложените съображения съдът в настоящия състав намира, че не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.) и постановеното от въззивния съд решение, с което е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл. 108 ЗС като правилно ще следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото и на основание чл. 64 ГПК (отм.) на ответницата по касация следва да се присъдят разноски за настоящата инстанция в размер на 300 лв. - адвокатско възнаграждение за адв. Р. С. Водим от горното и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.) Върховният касационен съд, състав на III г. о.