Решение № 5250 от 10.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11840/2011 г.

Решение № 5250 от 10.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11840/2011 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Транс експрес груп" ЕООД срещу решение № 92 от 28.06.2011 г. по адм. дело № 175/2011 г. на Административен съд - Перник, с което е отхвърлена жалбата на касатора против заповед № РД-14-21-451/11.03.2011 г. на началника на Областен отдел "КД ДАИ", град Перник, към Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 106а, ал. 1, т. 3 б. "б" от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП). В касационната жалба са направени доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът - началник на Областен отдел "Контролна дейност" /КД/- ДАИ", гр. Перник в писмен отговор оспорва жалбата и моли съда да остави в сила обжалваното решение на Административен съд- Перник. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е основателна. Върховният административен съд, седмо отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от лице с правен интерес. Съдът, като извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон и разгледа касационната жалба на посочените в нея основания, счете същата за неоснователна по същество. За да отхвърли жалбата административният съд е приел за установено от фактическа страна, че жалбоподателят по силата на договор за лизинг е ползвател на микробус "Фолксфаген" Крафтер 2,5 ТДИ, рег. № В 0138 КТ, собственост на "Порше лизинг БГ" ЕООД. На 11.03.2011 г. служители от Областен отдел "Контролна дейност" ДАИ гр. Перник извършват проверка на описания по-горе микробус. Автомобилът е управляван от Мартин Георгиев Георгиев, който работи по трудов договор като шофьор в "Транс експрес груп" ЕООД. В съставения АУАН подробно са отразени констатациите на контролните органи, една от които е извършването на превоз на пътници по автобусна линия "Перник- София под формата на "случаен превоз". По делото са разпитани като свидетели актосъставителите. От техните показания се установява, че по време на проверката не са представени изискващите се съгласно Наредба № 33/99 г. нови документи, доказващи извършването на специализиран превоз-договор за специализиран превоз, маршрутно разписание за специализиран превоз, съгласувано с Областния отдел "Контролна дейност" ДАИ - гр. Перник, както и карти за специализиран превоз. Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът е приел че с посочения автомобил е извършван обществен превоз на пътници по утвърдена транспортна схема по автобусна линия София - Перник. С оглед направените фактически установявания, съдът е счел, че са налице фактическите и правните основания за издаване на заповедта за налагане на принудителната административна мярка по чл. 106а, ал. 1, т. 3 б. "б" и ал. 2, т. 1 и т. 4 ЗАвтП. Приел е, че обжалваната принудителна административна мярка е наложена в съответствие с целта на закона, тъй като същата е с превантивен характер и целта й е да преустанови извършването на други административни нарушения, от вида на тези, за които на жалбоподателя е наложено административно наказание с наказателно постановление, което към момента на подаване на настоящата жалба не е влязло в сила, както и мярката е приложена за определения в закона 6-месечен срок. Обжалваното решение е правилно. Съгласно чл. 6, ал. 1 от Закона за автомобилните превози, обществен превоз може да се извършва от превозвач, който притежава лиценз или удостоверение за регистрация. Разпоредба предвижда, че обществен превоз на пътници и товари се извършва от превозвач, който притежава лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България, лиценз за извършване на международен превоз на пътници или товари - лиценз на Общността, или удостоверение за регистрация - за извършване на таксиметрови превози на пътници, и документи, които се изискват от този закон. Безспорно касаторът притежава лиценз № 0771 валиден от 06.06.2007 г. до 09.06.2012 г. за международен автомобилен превоз на пътници с автобус срещу заплащане. Според чл. 106а, ал. 1, т. 3 от Закона за автомобилните превози, за преустановяване на административните нарушения се налагат следните принудителни мерки: временно спиране от движение на моторно превозно средство, с което се извършва обществен превоз на пътници по автобусни линии под формата на случаен превоз - до заплащане на парична гаранция или до заплащане на наложената с наказателното постановление глоба за извършено нарушение. По силата на ал. 2, т. 1 и т. 4 от същия текст, налагането на ПАМ се осъществява от органите по контрол чрез сваляне на предна табела с регистрационен номер и отнемането и заедно с документа, удостоверяващ регистрацията на превозното средство, в случаите по ал. 1, т. 1, 2 и т. 3, букви "б" и "в" и определяне на най-близкия платен охраняем паркинг като място за домуване на спряното от движение превозно средство; разходите във връзка с домуването на превозното средство на определения платен охраняем паркинг са за сметка на водача, извършил превоза, като превозното средство се задържа до заплащането на тези разходи. Касаторът оспорва установеното по делото обстоятелството, че е извършвал обществен превоз на пътници по автобусна линия под формата на случаен превоз, като твърди, че не той трябва да доказва, че е извършвал "специализиран превоз", а административният орган следва да докаже, че е извършван "случаен превоз" от касатора, което според него не било направено, тъй като извършвания от него превоз не отговарял на изискванията за "случаен" превоз". Преди всичко следва да се отбележи, че извършването на "случаен превоз" не е нарушение на закона. Съгласно глава трета "Вътрешни превози" на Закона за автомобилните превози вътрешните превози са превози на пътници по автобусни линии /раздел първи/, специализирани и случайни превози, таксиметрови превози /раздел II/ и превози с атракционна цел /раздел III/. По силата на чл. 17, ал. 1 ЗАП Общественият превоз на пътници по автобусни линии се извършва съгласно утвърдените транспортни схеми - републиканска, областни и общински. Съгласно чл. 19, ал. 1 превозите по автобусни линии се възлагат на лицензирани превозвачи чрез конкурс. А разпоредбата на чл. 19, ал. 5 ЗАП предвижда, че превозите по автобусни линии се извършват само от превозвачи, сключили договор с възложителя. Според чл. 23, ал. 1 ЗАП специализирани и случайни автобусни превози се извършват от лицензирани превозвачи по договорени с клиента цени при условия и по ред, определени с наредба, издадена от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията. В глава Пета на Наредба № 33 от 3.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България / Наредбата, Наредба № 33/99 г./ е уреден специализирания превоз на пътници, а в глава Шеста - случайният превоз на пътници. И двата вида превози и специализираният и случайният са разрешени и допустими съгласно закона, при наличието на определени предпоставки и документи, визирани в Наредба № 33/99 г. Когато обаче определен превоз не отговаря нито на изискванията за специализиран, нито на тези за случаен, нито на изискванията на превоз на пътници по автобусни линии, тогава е налице нарушение на Закона за автомобилните превози. И ако извършвания превоз е по маршрут, който съвпада с автобусна линия по утвърдена транспортна схема, каквато безспорно е София -Перник при липса на предпоставките визирани в глава Трета, раздел I "Превоз на пътници по автобусни линии, то тогава може да се приеме, че е налице превоз на пътници по автобусна линия под формата на "случаен" превоз. Т. е. за да се наложи мярката по чл. 106а, ал. 1, т. 3 б. "б" ЗАП не е необходимо да се доказва извършването на "случаен превоз", защото ако такова доказване беше направено нямаше да е налице нарушение на закона и респективно няма да са налице предпоставките на чл. 106а, ал. 1, т. "3", б. "б" от закона. Съгласно § 1, т. 5 от ДР на Наредбата "случаен превоз" е превоз, който не отговаря на определението за превоз по автобусни линии, нито за специализиран превоз, като в б., "а", "б" и "в" са дадени няколко възможни хипотези на случаен превоз. За да се наложи въпросната мярка е необходимо извършвания превоз да не отговаря нито на изискванията на раздел I на глава Трета от с. з, нито на изискванията на глава Пета от Наредбата, нито на изискванията на глава шеста от Наредбата. Касаторът е направил твърдение, че извършвания от него превоз е специализиран, а не случаен, следователно негово е задължението да докаже, че осъществявания от него превоз, съответства на нормативните изисквания за извършване на този вид превоз. Пред първата инстанция не са представени доказателства, от които да се направи извод, че извършвания от него превоз е специализиран по смисъла на § 1, т. 23 от ДР на ЗАП и на чл. 61 и следващите от Наредба № 33/99 г. Пред касационната инстанция е представен единствено договор за специализиран превоз на пътници от 1.01.2010 г. между Синко Инженеринг АД и "Транс експрес груп" ЕООД с предмет на договора - извършване на специализиран превоз на пътници по разписание София-Перник- София. Съгласно разпоредбата на чл. 61 от наредбата специализиран превоз се извършва въз основа на сключен договор между лице по чл. 2, ал. 1 и предприятие или учебно заведение. Неразделна част от договора е разписание по образец (приложение № 9а), което е съобразено с началото и края на работното (учебното) време на клиента. Разписанието е подписано от двете страни по договора за превоз и е съгласувано с областния отдел "Контролна дейност - ДАИ" по месторегистрация на превозвача. Областният отдел "Контролна дейност - ДАИ" съгласува разписанието по ал. 2 при подадени от клиента списък на превозваните лица съгласно договора и декларация, че същите са негови работници, служители или ученици. А по силата на чл. 62 от същата наредба при специализираните превози всеки пътник трябва да има карта, издадена от превозвача, по образец (приложение № 10), удостоверяваща правото му да пътува. Картите са с размери 60 мм x 100 мм, с черни букви на бял фон. От събраните по делото доказателства /акт за установяване на административно нарушение, показанията на разпитаните актосъставители и др./ се установява по категоричен начин, че при проверката не са представени договор за специализиран превоз, разписание по образец, съгласувано от ОО "КД" ДАИ-Перник, нито пътниците са представили, изискващите се съгласно наредбата карти. Цитираните документи не са представени пред първата инстанция. В настоящото съдебно производство е представен договор за специализиран превоз, със срок на действие 1.01.2011 г. Липсват данни дали този договор е автоматично подновен. От друга страна самият договор няма достоверна дата и не може да се изключи възможността да е съставен с оглед нуждите на съдебното производство. Но дори и да се приеме, че представеният договор е действителен и действащ към момента на проверката, липсват доказателства, от които да се направи извод, че превозваните пътници, са били работници или ученици на "Синко инженеринг" АД. Видно от свидетелските показания пътниците не са могли да докажат как пътуват и как плащат за извършения транспорт. За да се приеме, че даден превоз е специализиран е необходимо да са изпълнени всички изисквания на закона и наредбата, отнасящи се до този вид превоз. Съгласно § 1, т. 23 ДР на ЗАП "Специализирани автобусни превози" са превозите на работници, ученици и други по договор с определени от клиента маршрут и разписание. Т. е за да се приеме за специализиран един превоз е необходимо освен договор да е налице и определен от клиента маршрут и разписание. В конкретния случай не е налице такова разписание, нито е установено или доказано, че пътуващите са работници или ученици на клиента или други лица, свързани по някакъв начин с клиента. Следователно правилно административният орган е приел, че превозът е извършван под формата на "случаен" превоз, доколкото не попада в определението за специализиран превоз по смисъла на § 1, т. 23 ДР на ЗАП. Безспорно е обаче, че към момента на извършената проверка - 11.03.2011 г. превозвачът не е представил изискващото се по силата на чл. 61, ал. 2 и ал. 3 от Наредбата маршрутно разписание, съгласувано с ОО "КД" ДАИ Перник, както и че пътниците не са разполагали с карти по чл. 62 от наредбата. Цитираните документи не са представени и в съдебното производство. Представеният пътен лист не може да се приеме за разписание по чл. 62, ал. 2, тъй като от една страна не е съгласуван с ОО "КД" ДАИ Перник, а от друга- пътният лист е друг документ, различен от разписанието, който задължително се представя при поискване от контролните органи, заедно с разписанието за специализиран превоз и останалите документи, посочени в чл. 66 от Наредбата. Наличието на табела "специализиран превоз" и представеният по делото договор за специализиран договор не са достатъчни, за да се счете, че извършваният от касатора превоз е специализиран. Изложеното по-горе обосновава извод, че извършваният на 11.03.2011 г. превоз от страна на "Транс експрес груп" ЕООД, не попада в обхвата на определението за специализиран превоз и не отговоря на изискванията за специализиран превоз. Доколкото маршрутът на превоза е по автобусна линия София - Перник-София, при липса на предпоставките по чл. 17 и следващите от ЗАП, следва да се приеме, че въпросният превоз на пътници осъществява хипотезата на чл. 106а, ал. 1, т. 3 б. "в" ЗАП. Съдът е подложил на цялостна преценка събрания доказателствен материал, обсъдил е всички доводи и възражения на страните. При направената съвкупна преценка на доказателствения материал е извел верен фактически и правно обоснован извод, че са изпълнени предпоставките по чл. 106а, ал. 1, т. 3 б. "б" и ал. 2, т. 1 и т. 4 ЗАП за прилагане на оспорената ограничителна мярка спрямо жалбоподателя. Правилно при това положение е приел, че оспорената заповед е законосъобразна и отхвърлил подадената срещу нея жалба. Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно, не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяната му, поради което следва да се остави в сила. Водим от горното, и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, състав на седмо отделение,