Решение № 577 от 19.05.2009 г. на ВКС по н. д. № 583/2008 г.

Решение № 577 от 19.05.2009 г. на ВКС по н. д. № 583/2008 г., I н. о., НК, докладчик съдията Иван Недев Производството е касационно по жалба от гражданската ищца М. Л. К., непълнолетна и действаща със съгласието на майка си П. А. Николова против въззивно решение № 244/2.VII.2008 г. по внохд 329/2008 г. на АС-София относно "...размера на не уважената част на гражданския иск до пълният му размер.". Поддържа, че в тази част решението е незаконосъобразно и постановено в нарушение на съдопроизводствените правила, защото е нарушен чл. 52 ЗЗД и е налице противоречие между диспозитив и мотиви относно присъдения от първата инстанция размер на обезщетението - в мотивите е прието 40000 лв., а в диспозитива 30000 лв. Така не може да се установи волята на въззивния съд за увеличаване размера на обезщетението за неимуществени вреди. Иска да се измени решението и увеличи гражданския иск. Подсъдимият и защитата му поддържат решението да остане в сила, а за посоченото нарушение приемат, че се касае до техническа грешка, която може и следва да се поправи. Прокурорът е на становище, че жалбата е неоснователна. След преценка доводите и становищата на страните и проверка на решението в пределите по чл. 347 НПК ВКС, I-во н. о. в настоящия състав намира: Обжалвано е посоченото по-горе въззивно решение в частта, с която е потвърдено отхвърляне на гражданския иск за разликата от 50000 лв. до предявения размер 150000 лв. с първоинстанционната присъда. Искането е да се измени въззивното решение като присъденото обезщетение за неимуществени вреди се увеличи до размера на предявения иск в съответствие с правомощията по чл. 354, ал. 2, т. 5 НПК. С присъда № 3/14.II.2008 г. по нохд 3449/2007 г. на Градски съд-София, поставена в производство по Глава ХХVII НПК - Съкратено съдебно следствие, подсъдимият В. Н. А. е признат за виновен и осъден по чл. 343, ал. 1, б. "в" във вр. с чл. 342, ал. 1, предл. III-то, чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "б" НК и чл. 373, ал. 2 НПК на пробация с конкретизирани пробационни мерки за това, че на 8.I.2007 г. в София, при управление на МПС в нарушение на правилата за движение, по непредпазливост причинил смъртта на Л. Б. К.; на основание чл. 45 ЗЗД е осъден да заплати на М. К. К. 20000 лв., а на М. Л. К. (жалбоподателката) 40000 лв., обезщетения за неимуществени вреди, ведно със законните последици, като исковете в останалата им част до предявения размер, съответно 50000 лв. и 150000 лв. са отхвърлени. По въззивна жалба на М. Л. К. само в гражданската част, с която иска й за разликата до 150000 лв. е отхвърлен с обжалваното по касационен ред въззивно решение обезщетението е увеличено на 50000 лв. като в диспозитива е записано: "...от 30000 лв. на 50000 лв.". В наказателната част присъдата е влязла в сила с оглед чл. 412, ал. 2, т. 3 НПК - не е обжалвана в законния срок. Жалбата е основателна след като е нарушено единството на мотиви и диспозитив на решението, което винаги е съществено процесуално нарушение, водещо до отмяна. В мотивите на апелативния съд при описване на обжалваната присъда е посочен действителния размер на присъденото обезщетение в полза на жалбоподателката за неимуществени вреди 40000 лв., след което - пак там, л. 9, се сочи, че размерът на обезщетението следва да се увеличи от 30000 лв. на 50000 лв. Размерът на допълнителната държавна такса е изчислен (по-долу ще се посочи до колко правилно е това) за увеличение на обезщетението с 20000 лв. Но ако това беше така, то следваше да възлезе на 60000 лв. Невъзможността да се установи действителната воля на съда не позволява касационна проверка с оглед поддържаното касационно основание - нарушение на чл. 52 ЗЗД. Таксата на увеличението на присъденото обезщетение е определена в нарушение на т. 12 от Тарифа № 1 към Закона за държавните такси за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата,... и Инструкция № 18/14.Х.1992 г. на Министерство на правосъдието, т. II, Раздел А, абз. 56, по т.т. 10 и 11 от Тарифата при присъждането на дължимата държавна такса от страна на въззивния съд. При новото разглеждане на делото нарушенията следва да се отстранят. По тези съображения и на основание чл. 354, ал. 3, т. 3 НПК съдът