Решение № 11830 от 13.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7731/2010 г.

Решение № 11830 от 13.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7731/2010 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Славейко Георгиев Коприваров, от гр. Варна, срещу решение № 669/29.03.2010 г. по адм. д. № 2505/2009 г. на Административен съд гр. Варна. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и претендира от съда отмяната му. Ответниците по касационната жалба - РДНСК-Варна-Североизточен район и Георги Хараламбиев Сивков не вземат становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, настоящата инстанция взе предвид следното: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касатора срещу заповед № ДК-10-33/06.08.2009 г. на началника на РДНСК-Варна, с която е отхвърлена като недопустима жалбата на касатора срещу разрешение за строеж № 5/26.06.2009 г. за изграждане на лека ограда с височина 2, 20 м по границите на ПИ пл. № 2511 към ПИ пл. 1820, ПИ 1819 и към улицата, разположена изцяло в имот пл. № 2511. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата срещу оспорения административен акт. Така постановеното решение е правилно при следните съображения: При постановяването му съдът не е допуснал съществени нарушения на процесуални норми. Изпълнено е задължението за всестранно изясняване на всички, твърдените от страните обстоятелства, при правилно разпределена тежест на доказване. Безспорно е установено, че заповед № ДК-14-03286/16.11.2009 г. е влязла в сила и с нея е утвърдена кадастралната карта за имотите, като границите на имотите са имотните такива. Решението е съответно и на материалния закон. С атакуваната заповед на началника на РДНСК-Варна е отречено претендираното от жалбоподателя субективно право на отмяна на горецитираното строително разрешение. Релевантното за изхода на делото обстоятелство е дали жалбоподателят е сред лицата по чл. 149, ал. 3 във връзка с ал. 2 ЗУТ, имащи право да обжалват разрешението за строеж. Този въпрос е въпрос по законосъобразността на атакуваната заповед, както правилно е преценено от административния орган и решаващия съд. След като оградата се разполага изцяло в имота на молителя, то законодателно е отречено правото на жалба съгласно цитирания текст. Доколкото е налице спор за граница и спор за придаваемо място, то този спор не може да бъде решен в настоящето съдебноадминистративно производство, а по общия гражданскопроцесуален ред. Предвид изложеното спрямо обжалваното решение не са налице твърдяните в касационната жалба основания за отмяна и същото като правилно следва да се остави в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд,