Решение № 16179 от 8.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7966/2010 г.

Решение № 16179 от 8.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7966/2010 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 124, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Образувано е по жалба на Валентин Асенов Далев от гр. Русе против заповед № РД-26-179/25.05.2010 г. на Министъра на отбраната. Жалбоподателят навежда доводи за незаконосъобразност на заповедта, като постановена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните разпоредби на ЗДСл. Моли съда да постанови решение, с което да я отмени, като претендира за присъждане на обезщетение по чл. 121, ал. 1, т. 3 ЗДСл и направените деловодни разноски. Ответникът - министърът на отбраната, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 171 АПК представените по делото доказателства приема за установено от фактическа и правна страна следното: Жалбата е подадена от надлежна страна, в предвидения от закона срок и е допустима. Жалбоподателят е бил държавен служител, като е заемал длъжността "старши експерт" в отдел "Персонална и индустриална сигурност на информацията, планиране и контрол", служба "Сигурност на информацията" с ранг IV младши към Министерство на отбраната (МО). С обжалваната заповед Министърът на отбраната е прекратил служебното му правоотношение на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл - поради съкращаване на длъжността. Като фактическо основание за издаване на заповедта е посочено ПМС № 54/1.04.2010 г. за приемане на Устройствен правилник на Министерство на отбраната и утвърдено ново длъжностно разписание със заповед № АМ-242 от 17.05.2010 г. С представените по делото длъжностни разписания на Министерството на отбраната се установява, че до 25.05.2010 г. в служба "Сигурност на информацията" е имало 46 щатни длъжности за цивилни и 40 за военнослужещи, като в отдела "Персонална и индустриална сигурност на информацията, планиране и контрол" е имало 8 щатни бройки за цивилни служители и 4 за военнослужещи. От тях за длъжността "старши експерт" за цивилни служители е имало 4 щатни бройки, една от които е заемал жалбодателя. По длъжностното разписание от 25.05.2010 г. е създадена Дирекция "Сигурност на информацията" с 22 щатни бройки за цивилни служители и 18 такива за военнослужещи. В тази дирекция е предвиден отдел "Персонална и индустриална сигурност на информацията, планиране и контрол" с предвидени 5 щатни бройки за цивилни служители и 3 за военнослужещи, от които за длъжността "старши експерт" за цивилни служители е предвидена 1 щатна бройка и 2 за военнослужещи. От назначената по делото експертиза се установява, че част функциите и задълженията по длъжностната характеристика за длъжността, заемана от жалбодателя съответстват на тези по длъжностните характеристики за длъжностите "старши експерт", заемани от служителите Карушева и Андонова, но в същите са предвидени и нови контролни функции. Т. е. има и известно увеличение на задълженията на тези служители- освен тези, които са били изпълнявани от жалбодателя са добавени такива с контролни функции. От така установеното от фактическа страна следва, че макар длъжността, заемана от жалбоподателя да е запазена като нормативно определена позиция е налице реално съкращаване на броя на служителите, които изпълняват тези задачи и функции. Задълженията и функциите по длъжностната характеристика на жалбоподателя и понастоящем се изпълняват от служители в този отдел, на които обаче са вменени и допълнителни такива, като броят на същите е редуциран. От изложеното следва, че е налице реално съкращение на длъжността, заемана от жалбоподателя, при което обжалваната заповед е издадена в съответствие с материално правните норми. От изложеното следва, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроцесуалните правила и в съответствие с материалния закон. Ето защо жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,