Решение № 14301 от 18.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 700/2020 г.

Решение № 14301 от 18.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 700/2020 г., II о., докладчик председателят Галина Солакова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Столичен общински съвет, чрез юрк. Петрова, против решение № 6638 от 7.11.2019 г. по адм. дело № 5408/2019 г. на Административен съд - София град, с което е отменено решение № 555/28.07.2016 г. на Столичен общински съвет, с което е одобрен план за регулация и застрояване за преструктуриране на ж. к. "Дружба 1- I и II част, в частта за УПИ II – "за озеленяване с режим на Тго", кв. 45. Излагат се доводи за материална незаконосъобразност на решението, поради несъобразяване на обстоятелствата, че имот с идентификатор 68134.1500.2062 е бил нанесен в кадастъра след 2001 г. и не е в обхвата на действащия ПУП, одобрен със заповед №РД-09-50-554/12.12.2001 г., попада пред жилищен блок в пет входа и отреждането му в УПИ за озеленяване с режим на Тго е съобразено с приложението към чл. 3, ал. 2 ЗУЗСО /2014/, както и с изискването за минимални проценти за озеленяване. Иска се отмяна на решението и произнасяне по същество с отхвърляне на оспорването, ведно със законните последици. Ответниците Ц. Димитров, Н. Димитрова, И. Божилов и Ц. Божилов, чрез адв. Банчева, оспорват касационната жалба и молят за оставяне в сила на обжалваното решение като обосновано, законосъобразно и постановено в изпълнение на указанията по отменителното решение на ВАС № 7219 от 14.05.2019 г. по адм. д. № 14692/2018 г. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага да се потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество се явява неоснователни, по следните съображения: С обжалваното решение по оспорване на Ц. Димитров, Н. Димитрова, И. Божилов и Ц. Божилов е отменено решение № 555/28.07.2016 г. на Столичен общински съвет, с което е одобрен план за регулация и застрояване за преструктуриране на ж. к. "Дружба 1- I и II част, в частта за УПИ II – "за озеленяване с режим на Тго", кв. 45, в който попада съсобствения на жалбоподателите имот с идентификатор 68134.1500.2062. По действащия ПУП, одобрен със заповед № РД-09-50-554/12.12.2001 г. на главния архитект на Столична община, този имот, съставляващ част от имот пл. № 804, попада в УПИ ІІІ -804, кв. 44, за който е предвидено застояване с двуетажна сграда с магазини, а по ОУП на СО от 2009 г. - в жилищна устройствена зона с преобладаващо комплексно застрояване. След подробен анализ на приетите при първоначалното разглеждане на делото и в настоящето производство три СТЕ, административният съд е приел, че не са спазени изискванията на чл. 22, ал. 7 във вр. с чл. 108, ал. 5 от ЗУТ, § 2, ал. 1 от ЗУЗСО и чл. 104, ал. 1 ЗУТ. Така постановеното решение е обосновано и постановено в унисон с изяснената по делото фактическа обстановка, при спазване указанията по отменителното решение № 7219 от 14.05.2019 г. по адм. д. № 14692/2018 г. по описа на ВАС. Правилен е извода на първоинстанционния съд за това, че предвижданията на процесния план не отговарят на предназначението на зоната по ОУП и на градоустройствените параметри за тази зона съобразно приложение към чл. 3, ал. 2 ЗУЗСО, като е възможно да се предвиди застрояване, което да отговаря на определената в ОУП зона ж. к. и да се запази площта на озеленяване в рамките на нормативните. В тази насока са безспорните установявания на допълнително назначената при повторното разглеждане на делото пред първоинстанционния съд СТЕ - поземлен имот с идентификатор 68134.1500.2062 попада в устройствена зона с преобладаващо комплексно застрояване–Жк, съгласно ОУП на СО, приет с решение № 697 по Протокол № 51/19.11.2009 г. на СОС и решение № 960/16.12.2009 г. на МС, със устройствени параметри – максимална плътност на застрояване-40%, Кинт -3. 0, минимална озеленена площ-40 %, максимална кота корниз за жилищни сгради 26 м., а за обществени сгради 32 м. Установено е също, че за територията на кв. 45, изчислените графично показатели са – площ 5311 кв. м., застроена площ на всички сгради в квартала–1399 кв. м. и разгърната площ за определяне на Кинт –7249 кв. м., т. е. плътността на застрояване на кв. 45 е 26. 34 % и Кинт –1. 365 и не са достигнати пределно допустимите за зоната показатели от 40 % плътност и 3. 0 Кинт. Същевременно е установено, че норматива за обществени зелени площи по чл. 21, ал. 4 от Наредба № 7/2003 г. е спазен /15, 37/, а след предвиждане на застрояване в имота на оспорващите също ще бъде в допустимата граница /15, 33/. Обоснован е и извода, че процесното решение досежно УПИ II – "за озеленяване с режим на Тго" е постановено в нарушение на чл. 22, ал. 7 ЗУТ, съгласно който при преструктуриране на квартали с комплексно застрояване се определят прилежащи площи към съществуващите сгради по правилата и нормативите, определени в наредбата по чл. 13, ал. 1, които се урегулират като поземлени имоти. Останалата незастроена част от кварталите, в т. ч. поземлените имоти, за които не може да се предвиди застрояване по правилата на ал. 6, се урегулира като озеленена площ за широко обществено ползване и се вписва в публичния регистър по чл. 63, ал. 1. От изложеното следва, че условието за да се урегулират като озеленена площ за широко обществено ползване поземлени имоти, е за тях да не може да се предвиди застрояване съгласно устройствените показатели на съответната устройствена зона /плътност, интензивност на застрояването и минимални изисквания за озеленяване/. В случая това условие не е налице, поради което изводът на административния съд, че е допуснато нарушение на изискванията по чл. 22, ал. 7 във вр. с ал. 6 ЗУТ и чл. 104 ЗУТ е правилен. Неоснователни се явяват доводите по касационната жалба, че имот с идентификатор 68134.1500.2062 е бил нанесен в кадастъра след 2001 г. и не е в обхвата на действащия ПУП, тъй като е безспорно обстоятелството, че имота попада в УПИ ІІІ -804, кв. 44, за който е предвидено застояване с двуетажна сграда с магазини, а съобразно ОУП на СО - в жилищна устройствена зона с преобладаващо комплексно застрояване. Обстоятелството, че имота е нанесен по-късно в кадастъра и не е с отредено УПИ по действащия ПУП не дава основание за отреждането му за озеленяване. Вложеният от законодателя смисъл в нормата на чл. 22 от ЗУТ е в обратна посока – дава се възможност с преструктуриране на жилищните комплекси, с оглед променените обществено икономически условия, да се урегулират имоти, възстановени по реституционните закони. Предвид горното, съдът намира, че не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, а касационната жалба - оставена без уважение, като неоснователна. С оглед изхода на делото, своевременно заявената претенция за присъждане на разноски от ответниците се явява основателна, но тъй като такива не са реално направени пред настоящата инстанция, не следва да се присъждат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,