Решение № 50004 от 25.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 723/2021 г.

Решение № 50004 от 25.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 723/2021 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Соня Найденова Производството е по чл. 247 ГПК. Подадена е от Д. Д. М. молба за поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното по настоящето касационно дело решение № 60138/26.01.2022 г. С молбата и уточнителна молба към нея (по повод отговора на насрещната страна), се твърди, че в диспозитива на съдебното решение на ВКС е допусната очевидна фактическа грешка, като е оставено в сила обжалваното решение, защото така не се отразявала истинската воля от упражнения касационен контрол според мотивите на съда, досежно границите на спорния имот и съответно пресмятанията на спорната площ. Сочи се, че това несъответствие се дължи на използваните различни цифрови данни и планове от приетите по делото съдебно технически експертизи /СТЕ/. Твърди се, че в мотивите на решението на касационната инстанция са описани правните изводи на възприетите от съда констатации от допълнителното заключение на СТЕ пред първата инстанция- по копия на планове и скици и без проверка ситуирането на жилищната сграда на ищцата, описани са и от фактическа страна изводите на съда в съответствие с изслушаната пред въззивната инстанция тройна СТЕ - на база използваните цифрови данни по оригинален регулационен план и проверка ситуирането на жилищната сграда на ищцата. Твърди молителката, че касационният съд в мотивите на решението си е възприел именно последната СТЕ, която е установила, че спорният участък от 3,8 кв. м. попада двата УПИ: в УПИ *-* се включват 1,8 кв. м., и в УПИ *-* се включват 2 кв. м., но с диспозитива си е потвърдил обжалваното въззивно решение, респ. е възприел отразеното и в диспозитива на първоинстанционното решение, че собственик на спорната част от 3,8 кв. м. е ищцата М. К.. Иска да се допусне поправка на диспозитива на решението на ВКС, в следни смисъл: да се остави в сила въззивното решение в частта, в която е уважен иска на М. К. срещу нея по чл. 108 ЗС, вр. чл. 54, ал. 2 ЗКИР за реална част от 1,8 кв. м. (от спорните 3,8 кв. м.) с подробно посочени съседи, заснета погрешно в пределите на УПИ *-*, вместо в пределите на УПИ *-*, и се отхвърли предявеният иск относно 2 кв. м. (от спорните 3,8 кв. м.). Претендира разноски. Насрещната страна в производството М. Г. К. действаща чрез адв. С. А. от АК - П., с писмен отговор оспорва молбата. Настоящият съдебен касационен състав по делото на ІІ г. о. на ВКС, намира, че доколкото не се налага извършване на процесуални действия в открито съдебно заседание, по молбата ще се произнесе в закрито съдебно заседание, без призоваване на страните, съгласно чл. 247, ал. 3 от ГПК. След преценка на изложеното в молбата, данните по делото и в правомощията си по чл. 247, ал. 1 и, ал. 3 ГПК, намира следното: Касационното производство е било образувано по касационна жалба от Д. Д. М. - ответник в производството, срещу въззивно решение № 260061 от 09.11.2020 г. по в. гр. д. № 525/2020 г. по описа на ОС – Хасково. С решение № 60138/26.01.2022 г. по настоящото дело е оставено в сила обжалваното решение № 260061 от 09.11.2020 г. по в. гр. д. № 525/2020 г. по описа на ОС – Хасково, респ. и потвърденото с него първоинстанционно решение № 225/27.05.2019 г. по гр. д. № 1172/2018 г., с който е прието за установено по отношение на Д. Д. М., че М. Г. К. е собственик на отразената графично между: т. 3; североизточния ъгъл на масивна жилищна сграда, находяща се в УПИ *-*, кв. 46 по подробния устройствен план на [населено място]; югоизточния ъгъл на същата сграда и т. 4 от скицата, представляваща Приложение № 1 към заключението на вещото лице ( стр. 135 от делото), реална част с площ от 3, 8 кв. м., заснета погрешно в пространствените предели на УПИ * - * в кв. 46 по подробния устройствен план на [населено място], област Х., вместо в пространствените предели на УПИ *-* и несъответно на вътрешната имотна граница между двата имота, като се осъжда Д. Д. М. да предаде на М. Г. К. владението на посочената реална част, като е отхвърлен иска за разликата до претендираната площ от 4, 8 кв. м. Със същото решение са отхвърлени предявените от М. Г. К. срещу Д. Д. М. искове с правно основание чл. 109 от ЗС. С последващо решение № 260015 от 11.08.2022 г. по чл. 247 ГПК по същото въззивно гр. д. № 525/2019 г., влязло в сила на 30.05.2023 г. (когато не е допуснато касационното му обжалване по гр. д. № 3926/2022 г. на ВКС, І г. о.), въззивния съд е поправил допуснати очевидни фактически грешки във въззивното решение относно годината на въззивното дело в титулната му част - 2019 г. вместо 2020 г., също и годината на първоинстанционното решение и дело в диспозитива. С касационното решение по настоящето дело е прието, че въззивното решение е валидно и допустимо, а касационната жалба срещу него е неоснователна (стр. 4). Посочено е, че изводите на въззивния съд, според които ищцата М. К. е собственик на спорните 3, 8 кв. м. реална част, намираща се на границата на имотите, са резултат на задълбочен и изключително пространен анализ на доказателствата по делото, обсъждането им по отделно и съвкупно, и правните констатации относно приложимите правни норми в пълно съответствие с приетите за безспорно установени правно релевантни факти (стр. 4). За неоснователни са счетени обсъдените оплаквания на касатора М. по касационната жалба, посочено е, че несъгласието на касатора с крайния резултат не обосновава излагане на доводи, които не намират опора в данните по делото, направен е извод, че касационната жалба е неоснователна, обжалваното решение като правилно и законосъобразно следва да се потвърди (стр. 5 и 6). Постановеният диспозитив, с който обжалваното въззивно решение е оставено в сила, съответства на така формирания в мотивите на касационната инстанция решаващ извод, изразен нееднократно, за резултата от касационната проверка. Очевидна фактическа грешка би била налице, когато има несъответствие между действително формираната правораздавателна воля и отразяването й в документа, материализиращ съдебния акт. В разглеждания случай такова несъответствие няма, защото изрично в мотивите на решението е прието, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено, а жалбата срещу него е неоснователна. Доводите си по молбата за поправка молителят черпи от направената от касационната инстанция мотивировка на извода за съответствие на въззивното решение с установеното от допълнителното заключение на вещото лице пред първата инстанция и от тричленната експертиза пред въззивната инстанция, вкл. с цитати от тези заключения, като некоректно сочи, че касационната инстанция е възприела само източниците на данни от тройната експертиза, с молбата се цели промяна на мотивната част на касационното решение, изменяне на формираната решаваща ясна воля на касационната инстанция и променяне на крайния резултат по делото, което е недопустимо да се извършва по реда на чл. 247, ал. 1 ГПК. Молбата по чл. 247 ГПК следва да бъде оставена без уважение. Настоящият касационен състав намира, че следва да допусне служебно, по своя инициатива съгласно чл. 247, ал. 1, предл. първо ГПК и в закрито заседание, поправка на очевидна фактическа грешка в касационното решение по чл. 293 ГПК по настоящето дело. В касационното решение, в мотивите - стр. 1 и в диспозитива - стр. 7, при описване на обжалваното въззивно решение, е посочено, че то е по дело от 2020 г., която година 2020 е посочена и в титулната част на самото въззивно решение, вместо вярната 2019 г. на образуване на въззивното дело, установима от иницииращите въззивното дело книжа. Грешката във въззивното решение е мултиплицирана и в касационното решение по настоящето дело. Налице е обективно несъответствие на годината на образуваното въззивно дело