Решение № 1268 от 29.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10549/2008 г.

Решение № 1268 от 29.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10549/2008 г., II о., докладчик съдията Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на Райчо Ангелушев от гр. Момчилград, подадена от пълномощник и процесуален представител адв. Пенчева срещу решение № 53 от 12.06.2008 г. по адм. д. № 151/2007 г. на Административен съд - Кърджали. С доводи за незаконосъобразност на решението се претендира неговата отмяна и произнасяне по същество с отмяна на процесната заповед и алтернативно - връщане на делото за ново разглеждане. . Ответната РДНСК - Кърджали, чрез процесуалният си представител юрк. тодорова ангажира становище за неоснователност на касационната жалба. Ответникът Недялко Кръстев не изразява становище по жалбата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мнение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като провери правилността на обжалваното решение, намира същата за неоснователна. С обжалваното решение, административният съд е отхвърлил жалбата на настоящия касатор срещу заповед № ДК-02-КЛ-12/3.09.2007 г. на началника на РДНСК - Кърджали, с която на основание чл. 225, ал. 1 във връзка с ал. 2, т. 2 от ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж, съставляващ "промяна предназначението на преддверие в магазин за промишлени стоки" в УПИ I-731, кв. 42 по плана на гр. Момчилград. Прието е, че е налице безспорно доказан незаконен строеж, реализиран без строителни книжа по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, тъй като същите са отменени със заповед № ДК-10-14/19.12.2005 г. на началника на РДНСК-Кърджали, потвърдена с влязло в сила съдебно решение на ВАС по адм. д. № 9911/2006 г. Обсъдени са подробно релевантните доказателства и доводите на страните, като е прието, че строежа е извършен от жалбоподателя през 2005 г. и се идентифицира по приетото по делото заключение на СТЕ във връзка с параметрите, визирани в отменените строителни книжа. Така постановеното решение е законосъобразно и обосновано, постановено при липса на основанията за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Констатациите на извършилите проверката технически органи, залегнали в Констативен акт № 10 от 28.03.2007 г. не са оборени в съдебното производство. Безспорно е установено по делото обстоятелството, че се касае за незаконен строеж, за който строителните книжа са отменени с влязла в сила заповед, което е равносилно на липса на строителни книжа, т. е. налице е хипотезата на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Процесния незаконен строеж не попада в изключителната хипотеза по § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, предвид обстоятелството, че е изграден през 2005 г., поради което и при липса на регламентирана в ЗУТ възможност за узаконяване след 23.01.2004 г., е налице безспорно незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 1 във вр. с ал. 2, т. 2 ЗУТ, подлежащ на премахване по реда на чл. 222, ал. 1, т. 10 ЗУТ, на каквото правно основание е издадена процесната заповед. Неоснователен е доводът по касационната жалба за необсъждане на конкретните строителни дейности поотделно, с оглед вида на същите и изискуемост на строително разрешение за всяка от тях, тъй като процесното преустройство съставлява обособен отделен обект в цялост, в който смисъл е визирано и разрешено по отменените строителни книжа. Предвид изложеното, съдът намира, че не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, а касационната жалба - оставена без уважение, като неоснователна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение