Решение № 7763 от 10.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1735/2010 г.

Решение № 7763 от 10.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1735/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет - гр. София чрез процесуалния им представител юриск Кулинова срещу решение № 15584/17.12.2009 г., постановено по адм. дело № 11333/2009 г. по описа на Върховния административен съд, III отделение, с което е отменено решение № 350/03.08.2009 г. на председателя на агенцията в частта, в която е отхвърлена жалбата на Ахмед Собхи Карим, гражданин на Ирак за отказан хуманитарен статут и в тази част преписката е върната на административния орган. Релевират се оплаквания за неправилност на решението в обжалваната му част поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора съдът не е обсъдил фактите и обстоятелствата по административната преписка, както и заявения факт от чужденеца, че се е върнал една седмица в родината си и не е бил обект на посегателства, както и обстоятелството, че негови роднини са останали да живеят в Ирак, не е основание за предоставяне на хуманитарен статут съгласно чл. 9, ал. 1 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Твърди се също така от касатора, че видно от приложеното становище на Министерството на външните работи (МВнР) от 20.07.2009 г. цялостната оценка на ситуацията в Ирак въз основа на общоприетите критерии и дефиниции, не позволява тя да бъде определена като достигаща границите на въоръжен конфликт и в момента отсъстват основания към който и да било район или провинция на страната да се приложи квалификацията за наличие на "безогледно насилие, характеризиращо въоръжен конфликт". По тези съображения и оплаквания касаторът счита, че в обжалваната част на съдебното решение е налице несъответствие между формираните от решаващия съдебен състав изводи с установените по делото факти. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания се съдържат в касационната жалба и в съдебно заседание се поддържат от юриск. Ичева. Ответникът по касационната жалба Ахмед Собхи Карим, гражданин на Ирак чрез процесуалния си представител адв. Андреева я оспорва, тъй като в нея няма надлежно изведени касационни основания, а представлява преразказ на вече събраните доказателства. Твърди, че съдът е анализирал всички доказателства и е констатирал, че страната по произход обуславя нуждата от закрила и е установил, че административният акт не е надлежно аргументиран. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба, а решението на съда в обжалваната част като постановено в нарушение на материалния закон. Според прокурора бежанската история на ответника не дава основание да се приеме, че е налице тежко посегателство по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ и чл. 15, б. "в" от Директива № 204/83. Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Пред тричленният съдебен състав на ВАС, III отделение Ахмед Собхи Карим, гражданин на Ирак е обжалвал решение № 350/03.08.2009 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при МС за отказан статут на бежанец и хуманитарен статут. Относно бежанския статут първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата като неоснователна, но в тази част решението на съда не е обжалвано и е влязло в законна сила, поради което не е предмет на настоящия касационен съдебен контрол. В частта относно отказа на административният орган да предостави на Ахмед Керим хуманитарен статут, съдът е обосновал решението си с приложените по делото доказателства относно обстановката в Ирак и които административният орган не бил обсъдил. Според съда неправилно в обжалваното решение е обсъдена само бежанската история, поради което е приел, че е налице отменително основание по чл. 146, т. 3 и 4 АПК. Освен това, съдът се е позовал и на решение от 17.02.2009 г. на Съда на Европейските общности (сега с ново наименование Съд на Европейския съюз) относно тълкуването на чл. 15, ал. 1, б. "в" във връзка с чл. 2, б. "д" от Директива 2004/83 за установяването на минимални стандарти относно условията на които трябва да отговарят гражданите на трети страни или лицата без гражданство, за да могат да кандидатстват за статут на бежанец или на лицата, които по други причини се нуждаят от международна закрила. От това решение първоинстанционният съд е извел два извода: 1). съществуването на тежки и лични заплахи за живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието, последният да представи доказателства, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи и 2). съществуването на такива заплахи може изключително да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт, безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия, се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. В тази връзка съдът е обсъдил и относимата национална норма - чл. 9, ал. 1 ЗУБ и е направил извод, че принципа на единно тълкуване на общностното право налага на националните юрисдикции и власти на държавите-членки да прилагат постановените решения по преюдициални запитвания при аналогични случаи и затова посоченото решение на СЕС е счел за задължително. Обсъдено е становището но МВнР от 20.07.2009 г. и е прието, че описаната ситуация сочи за наличието на хипотезата на чл. 9, ал. 2 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут. Решението в обжалваната му част е правилно. Разпоредбата на чл. 9, ал. 1 ЗУБ предвижда, че хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който е принуден да напусне страната си по произход, тъй като там е изложен на опасност от тежки посегателства. Следователно, основната предпоставка за прилагане на тази правна норма е наличие на въоръжен конфликт и на второ място - тежко посегателство или заплахи за живота или личността на чужденеца по време на този въоръжен конфликт. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 15, б. "в"от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г., на която се е позовал първоинстанционният съд. В цитираното от него решение от 17.02.2009 г. по дело С-465/2007 г. е прието, че чл. 15, б. "в" от цитираната директива има предвид заплахи в по-широк план, поради което при всички случаи следва да с извършва преценка за положението в страната на произход и преценката за наличие или не на въоръжен конфликт - вътрешен или международен. По делото е приложено становище от 20.07.2009 г. на МВнР относно ситуацията в Ирак, в частност в Багдад, откъдето е ответника по касационната жалба. В него се посочва, че е налице разлика в ситуацията в Ирак в сравнение с предходната информация за същата страна през ноември 2007 г. с тенденция към подобряване, укрепване на иракските органи за сигурност, нанесени са съкрушителните удари по структурите на терористичните групировки и е ограничен притока на терористи отвън. В становището на МВнР изрично е посочено, че с оглед цялостната оценка на ситуацията в страната (Ирак) въз основа на общоприетите критерии и дефиниции не позволява тя да бъде определена като достигаща границите на въоръжен конфликт. За Багдад обаче информацията е по-различна, тъй като там още е налице напрежение, поради което там и сега хората са обект на тежки посегателства и конфликти. С оглед на тази информация настоящият съдебен състав приема, че е налице основната предпоставка по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут. От доказателствата по делото - информацията за положението в Багдад може да се направи извод, че там все още има терористични актове. Правилно първоинстанционният съд е приел, че описаната ситуация в Багдад сочи за наличието на хипотеза по чл. 9, ал. 2 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут, тъй като чужденецът (ответникът по касационната жалба) е изложен на реална опасност от тежки посегателства, ако се завърне в Багдад. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение е правилно постановено в съответствие с изискванията на материалния закон и на съдипроизводствените правила и при правилно установена фактическа обстановка са изградени и правните изводи на съда, поради което решението е и обосновано. Затова решението като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия,