Решение № 3885 от 26.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12690/2020 г.

Решение № 3885 от 26.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12690/2020 г., VI о., докладчик съдията Таня Дамянова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт- София-област против решение № 950/1.10.2020 г., постановено по административно дело № 405/2020 г. по описа на Административен съд – София-област. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на съдебното решение като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон- отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. І и ІІ от АПК. Поради това касационният жалбоподател моли за отмяната на атакуваното решение и разрешаване на спора по същество с отхвърляне на жалбата. Претендира присъждането на направените по делото разноски. Ответната страна - М. З. от град Пирдоп счита жалбата за неоснователна и моли касационната инстанция да я отхвърли. Претендира присъждането на направените по производството разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура счита, че са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което предлага на съда да отмени атакуваното решение. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, след като прецени направените в жалбата оплаквания и становищата на страните във връзка с доказателствата по делото и след проверка на атакувания съдебен акт съобразно чл. 218, ал. 2 от АПК, констатира следното: Жалбата е процесуално допустима като депозирана срещу съдебен акт, който подлежи на касационна проверка, в законоустановения срок по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд- София-област е решение № 1012-22-17#1 от 24.02.2020 г. на директора на ТП на НОИ- София-област, с което е потвърдено разпореждане изх. № 2113-22-1508 #11 от 12.12.2019 г. на началник отдел "Пенсии" при ТП на НОИ- София-област. Административният съд е установил следната фактическа обстановка: Със заявление вх. № 2113-22-1508/17.09.2019 г. М. З. е поискала отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл. 69б, ал. 2 от КСО. Към заявлението са приложени трудови книжки, както и удостоверения УП-2 № 157 и 159 от "Аурубис България" АД; УП-2 № 2673/30.11.2011 г., удостоверение УП-3 изх. № 4545/27.03.2017 г. от "ЛФС" ЕООД. С разпореждане изх. № 2113-22-15081508 #11 от 12.12.2019 г. на началника отдел "Пенсии" при ТП на НОИ- София-област е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на З. поради обстоятелството, че лицето не отговаря на изискванията на чл. 69б, ал. 2 от КСО- има необходимата възраст и необходимия сбор от осигурителен стаж и възраст, но не е работило 15 години при условията на втора категория труд. Видно от мотивите на разпореждането, пенсионният орган е зачел на жалбоподателката 14 години, 6 месеца и 29 дни трудов стаж при втора категория труд и 21 години, 01 месец и 12 дни трудов стаж при трета категория. З. е обжалвала разпореждането пред директора на ТП на НОИ, като е посочила, че трудовият и стаж за периода 12.07.1999 г. -31.12.1999 г., положен на длъжността "касиер-хигиенист" в "Либърти фуд сървис" ООД (понастоящем "ЛФС" ЕООД), следва да бъде зачетен от втора категория, тъй като посочената фирма е осъществявала дейността си на площадката на МДК "Георги Дамянов"- Средногорие. С решение № 1012-22-17#1 от 24.02.2020 г. на директора на ТП на НОИ- София-област жалбата на З. против разпореждането е отхвърлена. В съдебното производство административният съд е изискал от "ЛФС" ЕООД трудовите договори, допълнителните споразумения и разплащателните ведомости за процесния период, но с писмо изх. № 1585/05.06.2020 г. дружеството е отговорило, че не разполага с посочените документи, тъй като същите са били унищожени през 2004 година от наводнение в сградата на счетоводната фирма, която е обслужвала дружеството и е съхранявала тези документи. Назначена е съдебно-счетоводна експертиза, според чието заключение за процесния период "Либърти фуд сървис" ООД е внасяло на З. осигуровки в размер на 44, 7 %, които се внасят за втора категория труд. Разпитани са двама свидетели, които сочат, че след приватизацията на МДК "Георги Дамянов" определени дейности били възложени на "външни фирми". Изхранването на работниците се осъществявало от "Либърти фуд сървис" ООД като дейността на фирмата се осъществявала на площадката на МДК "Георги Дамянов"- Средногорие. Административният съд е приел, че решението и разпореждането са постановени в несъответствие с материалния закон и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Поради това ги е отменил и е върнал преписката на пенсионните органи за ново произнасяне. Дадени са указания, че трудът на З. в периода 12.07.1999 г. - 31.12.1999 г. следва да бъде зачетен като такъв от втора категория съобразно чл. 66е от ПКТП (отм.); във връзка с чл. 16, ал. 2 от НПОС. Така постановеното решение е валидно и допустимо и не страда от пороците по чл. 209, т. 3, предл. І и ІІ от АПК, които биха довели до неговата отмяна. Спорният въпрос между страните е единствено относно категорията на трудовия стаж, положен от З. на длъжност "касиер-хигиенист" в "Либърти фуд сървис" ООД в периода 12.07.1999 г. - 31.12.1999 г. Касационният жалбоподател сочи, че стажът за процесния период е зачетен като такъв от трета категория въз основа на издаденото от "ЛФС" ЕООД удостоверение обр. УП-3, в което изрично е посочено, че за периода 12.07.1999 г. -30.09.2008 г. З. е заемала длъжността "Касиер-домакин и Готвач" и положеният труд е такъв от трета категория. В удостоверението изрично се сочи, че удостоверението се издава въз основа на изплащателните документи, намиращи се в "ЛФС" ЕООД. Касационният жалбоподател счита, че посоченото удостоверение не е оспорено по надлежния ред, поради което се явява задължително за пенсионните органи и съдът е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, като е изслушал гласни доказателства и заключение на вещо лице във връзка с установяване на категорията на положения труд. Касационната инстанция не споделя изложените доводи. Още в жалбата срещу разпореждането на началник-отдел "Пенсии" З. е посочила, че "ЛФС" ЕООД отказва да издаде удостоверение обр. УП-З за периода 12.07.31.12.1999 г., тъй като архивите му са изгорели. В жалбата срещу решението на директора на ТП на НОИ изрично се сочи, че удостоверението, издадено от "ЛФС" ЕООД е невярно, тъй като посочените в него длъжности не съответстват на посочените в трудовите книжки на З.; на данните от НАП за внесените осигурителни вноски на З. за този период. Отново излага твърдения, че жалбоподателят й е отказал издаването на друго УПЗ, тъй като документите са изгорели. Ето защо следва да се приеме, че посоченото удостоверение е оспорено от З.. В съдебното производство осигурителят "ЛФС" ЕООД, в качеството си на трето неучастващо лице, е посочил, че не може да представи разплащателните ведомости, тъй като същите са унищожени през 2004 година при наводнение. Не е посочил въз основа на какви документи са издадени и удостоверенията обр. УП-2 и УП-3 (писмо изх. № 1585/5.06.2020 г. на л. 81 от делото на АССО). При положение, че данните в удостоверението обр. УП-3 /"документ по утвърден образец" по смисъла на чл. 40, ал. 1 НПОС/ не почиват на данните във ведомостите за заплати, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд, следва да се приеме, че удостоверението не съответства на изискването на чл. 40, ал. 3 НПОС, и е съставено в нарушение на нормативните изисквания. Поради това правилно административният съд е приел, че материалната доказателствена сила на това удостоверение е оборена. Поради това правилно административният съд е приел, че при тези несъответствия между удостоверението и посочените в трудовата книжка данни, административният орган е следвало да изиска допълнителна информация, включително и от осигурителя, въз основа на която да установи релевантните за случая факти. Жалбоподателката изрично е посочила, че в процесния период е била служител на "Либърти фуд сървис" ООД, но това дружество е осъществявало дейността си на площадката на МДК "Георги Дамянов"- Средногорие, поради което спрямо нея трябва да намери приложение т. 66е, предл. последно от отменения ПКТП. Ето защо е следвало да бъде установено дали процесният стаж от юли до декември 1999 година е положен на посочената площадка. Като не е сторил това, административният орган е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила и е постановил акта си при неизяснена фактическа обстановка, въпреки направените от жалбоподателката искания в тази насока. В рамките на съдебното производство съдът е установил мястото, на което З. е полагала труд в спорния период. Тя е работила на длъжност "касиер-хигиенист" в стола, в който са се хранели работниците от комбината. Поради това първоинстанционният съд е направил правилен извод, че трудът е полаган на площадката на медодобивния комбинат "Георги Дамянов"- Средногорие. Следва да се отбележи, че това обстоятелство не попада в забраната на чл. 104, ал. 10 от КСО, съобразно който не се допускат свидетелски показания за установяване на условията на труд и на заеманата длъжност. При установените факти съдът е направил изводи, съответстващи на материалния закон. Спрямо З. е приложима т. 66е от ПКТП (отм.); , съгласно която работещите в други фирми, предприятия, звена и поделения, чието местонахождение е на територията на една от изброените площадки (в случая комбинат "Георги Дамянов"-Средногорие), се пенсионират при 20 години трудов стаж, положен на посочените площадки, и възраст 57 години за мъжете и 52 години за жените. Поради това и на основание чл. 16, ал. 2 от НПОС трудът за спорния период следва да бъде зачетен като такъв от втора категория. Оплакванията на касационния жалбоподател относно размера на присъдените от първоинстанционния съд разноски са неоснователни. В производството пред първоинстанционния съд касационния жалбоподател не е направил възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение и разноските са присъдени съобразно представения от процесуалния представител на З. списък и са налице доказателства за тяхното извършване. Поради изложеното решението на административния съд следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора на ответната страна следва да се присъдят направените в касационното производство разноски, които възлизат на 500 лева заплатено адвокатско възнаграждение. Мотивиран така, Върховният административен съд, състав на шесто отделение