Решение № 973 от 23.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4462/2008 г.

Решение № 973 от 23.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4462/2008 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Бойка Ташева Производството е по чл. 290 от ГПК по касационната жалба на адвокат Д като процесуален представител на С. о. /СО/ срещу въззивното решение на Софийския градски съд от 29.IV. 2008 г. по гр. д № 1374/2007 г., касационно обжалване на което е допуснато с определение № 376/10.IV. 2009 г. по въпроса за квалификацията /правното основание/ на предявените искове - по чл. 1 от ЗОДОВ или по чл. 49 от ЗЗД, който въпрос е решаван противоречиво от съдилищата, установено с влезли в сила решения по конкретно посочени дела. Касационната жалба на СО срещу така постановеното решение съдържа оплаквания за неговата недопустимост, за съществено процесуално нарушение, необоснованост и незаконосъобразност - касационни основания по чл. 281, т. 2 и т. 3 от ГПК. Ответницата по касационната жалба М. Г. Т. от София е заела становище за нейната неоснователност. Претендира разноски. ВКС на РБ, състав на IV ТО, намира, че атакуваното въззивно решение е валидно, но недопустимо, съображенията за което са следните: С атакуваното решение СГС по въззивна жалба само на ответника е оставил в сила решението на СРС от 22.III. 2007 г. по гр. д. № 22750/2006 г. в частта, с която на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ СО е осъдена да заплати на М. Т. 6000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, причинени в резултат от ухапвания от кучета на 18.VIII.2006 г. на територията на СО, както и 45 лв. обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 31.Х.2006 г. до окончателното изплащане. Въззивният съд е приел, че предявените искове са по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ след изменението на закона по ДВ бр. 30/11.IV. 2006 г. Исковете са основателни, тъй като е налице противоправно бездействие от страна на служителите на съответното звено на ответната о. да обезпечат организирането, улавянето, изолирането в изолатор и евтаназията на скитащи безстопанствени кучета съобразно разпоредбите на чл. 35 от ЗВМД и чл. 138, ал. 1, т. 5 от ППЗВМД, в резултат на което на 18.VIII.2006 г. ищцата е била нападната от безстопанствени кучета на територията на общината, при което са й нанесени сериозни разкъсни рани, дълбоки охлузвания, кръвонасядания и отоци по двата крака, като отоците на дясната подбедрица са довели до инфекция. С атакуваното решение въззивният съд е квалифицирал спорното право като такова по чл. 1 от ЗОДОВ. Съгласно посочената разпоредба общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на нейни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. В разглеждания случай в исковата си молба ищцата не е изложила твърдения за действия или бездействия на ответната о. при или по повод изпълнение на административна дейност. Обстоятелствата, на които е основана претенцията, се изразяват в твърдения за бездействие на органите на общината по вменените й с разпоредбите на чл. 35, т. 4, чл. 70 от ЗВМД (отм.) и чл. 138, ал. 1, т. 5 от ППЗВМД задължения във връзка с безстопанствените кучета на територията й - да организират и обезпечават улавянето на скитащи кучета и настаняването им в изолатори, вследствие на което ищцата претърпяла вреди от ухапване на такива. Изпълнението на тези задължения, изразяващи се в упражняване на контрол и надзор над безстопанствените животни, не представлява осъществяване от общината на правомощия в изпълнение на административна дейност, тъй като с действията по изпълнението не се вменяват задължения, нито се създават или засягат права на лица, те не се осъществяват в административно производство, не създават отношения на власт и подчинение. С оглед на това за причинените от неизпълнението вреди общината носи отговорност по общия ред за непозволено увреждане на основание чл. 49 във вр с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, а не по чл. 1 от ЗОДОВ. С оглед на изложените съображения ВКС на РБ намира за правилна практиката по посочения въпрос в решенията на СГС по гр. д. № 3323/2006 г., гр. д. № 437/2006 г. и гр. д № 3140/2008 г., както и в решението на СРС по гр. д. № 13823/2002 г. на СРС, и, респективно, за неправилна практиката по влязлото в сила решение на СГС по гр. д. № 2061/2007 г., според което претенцията срещу о. за вреди от безстопанствени кучета е с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ. Като е квалифицирал и разгледал предявените претенции като такива с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ, въззивният съд се е произнесъл по непредявени искове, което обуславя недопустимост на атакуваното решение. Ето защо и на основание чл. 270, ал. 3 изр. 3 във вр. с чл. 293, ал. 4 пр. 2 от ГПК решението следва да бъде обезсилено и делото да се върне на СРС за разглеждане на и произнасяне по предявените искове, както и по претендираните за настоящата инстанция разноски. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,